Помня първия Св. Валентин с моята половинка сега, редно е да кажа вече годеник, но ми звучи като герой от латиносериал така. Беше в една от ресторант-пицариите в града, той яде лазаня, аз ризото, което беше презентирано върху каменна плоча, изливащо се от метална кофичка. Не се шегувам! Около нас имаше още хора честващи празника на любовта, на съседна маса - на виното, на трета съм почти сигурна че честваха бирата и празника на сунгурларската, а за фон вървеше футболен мач под акомпанимента на тичащи деца.
Ние срамежливо почопквахме от ястията си, казвайки си наздраве със съмнителното наливно вино, осъзнавайки бързо колко повече бихме искали да сме си сами и какво ли ще бъде като заживеем заедно. И до ден днешен обичаме да обикаляме ресторантите и да си похапваме, обсъждайки всичко наоколо - от дебелината на менюто, атмосферата, до забавните имена на ястията, но любимият ни "ресторант" наистина си остана у дома. Само там знаем, че виното е лично подбрано от нас, пък и на промоция :) , че вместо една малка чаена свещичка на масата може да сложим десетки, музиката за фон е по наш вкус, а ястията с пилешко - са с българско месо.
Тази година искам да ви вдъхновя за малко семейно ресторантче с вкусна, домашна кухня за празника - френска, но с българско месце от Лудогорско пиле. Реших да изненадам любимия с една много вкусна рецепта на Джулия Чайлд за пиле с вино, но това е доста обобщено име, защото съкровищата за откриване в тази рецепта не са никак малко. От бекон, гъбки, коктейлни лукчета, до богатия и плътен сос с масло и вино, нищо в тази
рецепта не е под пет звезди.
Трябва да го опитате, защото и да не сте влюбени, ще се влюбите! Толкова е вкусно! В рецептата се използва една нова за мен техника, специално масло за сгъстяване на носа, което нямах търпение да опитам и предам нататък като знание. Може да си забърка човек и по-голяма доза и да си я съхранява в хладилника именно за такива цели, което улеснява много, ако често приготвяте яхнийки и запръжки. Но да не се бавим повече, ето и рецептата:
Необходими продукти:
4 бр цели бутчета Лудогорско пиле
1 1/2 ч.ч. червено вино
1 ч.ч. пилешки бульон
1-2 глави лук
2 бр. моркови
4 скилидки чесън
200 г бекон
200 г гъби
200 г коктейлни лукчета
2 с.л. масло за яхния * ( виж как се приготвя по-надолу)
100 мл доматен сос
сол
олио
Масло за яхния:
2 с.л. брашно
2 с.л. масло
Нарязваме пилето на части и го мариноваме за поне час във виното и пилешкия бульон. По оригинална рецепта може да добавите и малко бренди, но аз реших да пропусна.
Нарязваме бекона на кубчета и запържваме до хрупкаво от всички страни. След това в същата мазнина, запържваме и нарязаните гъби. Изваждаме отново в отделен съд, овкусяваме с малко сол.
Следва пилето. Всяко парче пиле подсушаваме с кухненска хартия, а след това запържваме в нагорещения тиган, от страната на кожата първо, запържваме от всяка страна до златисто и осоляваме. Аз го правя в чугунен тиган, за най-добър резултат.
Последната част от ястието е нарязването на лука и морковите.
В тиган с малко олио ги запържваме за около 7-8 минутки от всички страни, докато се карамелизират. Прибавяме и чесъна и запържваме за още няколко минути.
Преместваме малко зеленчуците настрана и в малката разчистена част добавяме дометения сос или доматена паста, ако предпочитате. Запържваме за кратко, докато потъмнее и се карамелизира, разбърквайки отново със зеленчуците. Прибавяме винената марината и поставяме в тигана парчетата пиле ето така. Поставяме капака и оставяме ястието да къкри на ниска температура за около 20-30 минути, докато месото стане крехко.
През това време приготвяме маслото за яхния. Това всъщност е начин за сгъстяване на соса, с който се обогатява и като аромат и вкус с маслото, но и не рискуваме да стане на бучки, тъй като брашното е интегрирано в него и по-лесно се разтваря в течност. За целта смесваме брашното и мекото масло на еднородна паста.
След като месото е готово, го изваждаме отново и към соса прибавяме тази паста, разбърквайки докато се разтвори напълно.
Прибавяме и малките, коктейлни лукчета, гъбите и част от бекона.
Подреждаме отгоре пилето отново, завършвайки с поръска от оставалия ни бекон, свеж магданоз или ако искате да бъдете лоялни към френския вкус - прясна мащерка.
Опитвам се да не ядем много хляб у дома, но с този сос може всеки да омете една багета. Идеален е за топене и не знаете кога да спрете.
Месцето е крехко, лесно се отделя и е поело всички аромати на ястието. Коктейлните лукчета придават една свежест със себе си. Ако ви интересуват, те се продават консервирани в буркани, може да ги закупите в повечето големи вериги.
Няма значение дали чествате този или онзи празник, някой или всички, важното винаги е било да намерим място в сърцето и ежедневието си да отбележим хубавите неща в живота около нас - хора, определени моменти, поводи и разбира се щастието да сме живи, да се насладим на всичко това. Аз ще се постарая да ви го напомням, дори в дните, които ни изглеждат твърде сиви и еднообразни. Никога не подценявайте силата на добре приготвената храна - тя може да е наистина най-вкуснитят и цветен миг от деня ни и често е напълно достатъчно да промени изцяло настроението ни.
п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,
Бъдете здрави и добри,
всичко друго ще се нареди!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 
