Руски борш ( вегетариански вариант) / Classic Borscht Recipe

 

За какво ли мога да ви пиша последно време. За нищо, очевидно. Публикациите намаляха напълно съзнателно и то заради факта, че ми е трудно да намеря мотивация в себе си за готвене. Да, казах го! И за да сме още по-честни, за работа като цяло. Почти сме към края на 2020-та, но ето че гадната ку*ка успя да събори и моя неуморим дух. Щеше да е добре поне липсата на желание за готвене да съответстваше на това за ядене, но уви, и тук не успях да сполуча. 

Сума ти звезди използваха момента да отслабнат - Джесика Симпсън, Ребел Уилямс, Адел, а, ако съдиш по фигурата ми, сякаш вървя и дояждам храната, която те са оставили. Точно защото нямам време  и желание за готвене съм като някой молец, който тършува по шкафовете и яде де що намери..и то в леглото...където и работи...с лаптопа....вечно рошава!  Направо имам чувството, че съм стигнала дъното, но повечето приятели ми казват, да не се плаша от това - и просто да си сипя пак. :) 

 Така у дома официално открихме и винения сезон, защото както се е видяло, за да си направим купон по правилата е най-добре да пием докато почнем да виждаме двойно. Така поне ще се сформира безопасна "група" за парти. 

И като говорим за пиене, няма как да не приемна към днешната рецепта плавно и с вдигната чашка, защото е руска и ако други хора, които знаят как да го правят така, че да борят не само вируси, но и да са почти безсмъртни с помощта на алкохола- то това са руснаците. 

Не знам дали сте любители на руската кухня, но аз реших, че ще е чудесно да ви предложа нещо лесно, сгряващо  и чудесно за сезона, което също да може да се консумира по време на Коледните пости. Обещах на читателите, че ще има и постно предложение и докато съм права на масата :) ще гледам да си изпълнявам обещанията :) 

Днес ви каня да си направите Борш! Аз много го обичам и в момента имам поне три зелки в хладилника, половината от които ще ги сполети съдбата на свинското със зелуИ, а другата - на ей тази чорбица. 

За първи път опитах борш докато бях на гости при леля ми в Пловдив, и дотогава честно не съм мислила, че зелето става и за супа. Обаче, освен че е много питателно, знаете ли, че зелето е една и от най-ниско калоричните храни, така че яжте на воля...барем станем като Адел. Аз предчувствувам, че тя бая борш е похапвала за тази стройна фигура по време на карантината.  

И така, нека не губим повече време, тъй като не знаем колко ни остава още, ето и рецептата :) 

Необходими продукти:

1 средна глава червено цвекло

1 по-голям морков

1/2 средна глава зеле

1-2 картофа

1 домат

1 глава лук

1/2 сок на лимон

сол/ черен пипер на зърна

дафинов лист

магданоз

олио

И тук мерките са по-скоро приблизителни и е добре сами да прецените от кое искате да сложите повече, но ето как правя борша аз. Започваме като рендосваме цвеклото и моркова. 

Запържваме ги в 2-3 с.л. сгорещено олио или колкото да покрие дъното на съда.

Прибавяме един домат, нарязан на кубчета, както и сока на половин лимон и съвсем малко водичка, 

като оставяме зеленчука да поври около 20 минути.

След това добавяме около 2 литра вода и оставяме отново супата да заври, след това овкусявме с около една супена лъжица сол.

През това време нарязваме картофките на кубчета и зелката на средно тънки резени.

Отделно добавяме към супата запържения до прозрачност лук, като тук ако искате може и леко да задушите зелето да омекне.

Слагаме всичко на едно място в супата и завършваме с черен пипер на зърна, дафинов лист и още сол, ако е необходимо. 

Варим на тих огън, докато зеленчуците се сварят напълно.

Отгоре поднасяме с нарязан магданоз, кисело мляко или заквасена сметана.

Това определено е витаминозна бомба и смятам, че ще ви се отрази добре.

Надявам се моето предложение да ви е от полза и е ако е така, и искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!

Шоколадови каноли с млечен крем / Chocolate cannoli with vanilla custard

                                                         

Каквото и да ви кажа, все ще ми се стори неуместно. Паниката, стресът и лошите новини напоследък са толкова, че ми се стори почти не на място да ви изкушавам с рецепти или да ви каня да готвите, когато голяма част от нас не могат да усещат вкус и мирис. И все пак, ако толкова ни е писнало от новините за грипа, да четем и слушаме за него и ако до известна степен е малко или много неизбежно да го изкараме, може би все пак е добра идея да насочим мислите си към:

- нещо различно и да се опитаме поне за малко да си припомним какъв беше животът преди това

- да си припомним, че празниците наближават и каквото и да става ще искаме да ги отбележим по някакъв начин

- че храната е най-доброто лекарство или поне метод да се фокусираме върху това да създадем  творчество, което може да се изяде :) 

- че не е моментът да се редим в магазините за сладкиши, а да си ги приготвим сами

Сигурна съм, че има  и още много причини, но последната например е моят най-голям мотиватор. Последно време така ми се хапваше сладичко и по-специално нещо креместо, но и трайно, за да имам за всеки ден. След като ви представих тези чудесни френски десерти, реших, че ще е добра идея да напълнея и едни каноли с вкусен, ванилов крем. Наистина е танц за сетивата да хапваш добре изстуден крем в тестена обвивка! Помислете само:  фунийки с крем, еклери, пасти "Наполеон", крем пита. ...а сега и чудесните ШОКОЛАДОВИ КАНОЛИ С КРЕМ на Люси! 

Защото напоследък ме мързи повече от създателят на японското знаме, реших, че като основа за крема може да ползваме обикновен пудинг, но това не значи, че някой път няма да ги направя с домашен крем. Ако търсите такъв, веднага погледнете тук и тук. Винаги може да си ги напълните и с класически крем за каноли, който пък може да видите тук.

И след като ви дадох много опции, преминавам към рецептата, защото не виждам причина да губим повече време - няма да станем по-млади!  

Необходими продукти:
За черупките:
300 г  брашно ( плюс още за разточване)
30 г какао 
1/2 ч.л. канела
50 г захар
50 г масло ( на стайна температура)
50 мл червен вино
2 яйца + 1 белтък

За крема:
1 пак. пудинг с варене вкус Ванилия ( или друг по ваш вкус)
100 мл сладкарска сметана за разбиване
600 мл прясно мляко ( или спрямо описанието на пакетчето) 
125 г масло
100 г тъмен шоколад на капки ( нарязан шоколад) 

Още:
олио за пържене

За украса;
коксови стърготини
млени ядки

Започваме  приготвянето на крема, тъй като ще има нужда да изстине напълно. За целта го приготвяме както е описано на опаковката, с около 600 мл мляко или колкото е показано. Аз понякога увеличавам или намалявам със 100-200 мл, в зависимост с какво ще го смесвам после. След като кремът е готов го покриваме със стреч фолио, плътно върху самия крем, не върху съда, за да предотвратим появата на коричка и го оставяме да се охлади напълно.

През това време се захващаме с приготвянето на тестото за канолите. В купата на миксера поставям продуктите за канолите и пускаме на функция за месене. 

Може да замесите и на ръка, но пък с миксера става за минути, без цапане :) Готовото тесто е с равномерен шоколадов цвят, леко маслено и много ароматно.  Прехвърляме го върху стреч фолио и прибираме в хладилника за около половин час за да стегне.

След като тестото е стегнало, го изваждаме и го разточваме върху набрашнена повърхност, С помощта на чаша или резец изразяваме кръгове с диаметър около 10-12 см. Увиваме ги около формата за каноли, като запечатваме краищата на тестото с малко вода ( или белтък) разточваме отново в ролката леко, за да може да се оформи хубава тръбичка,

Пъхаме да се пържат в добре загрята маслена баня с повече олио, така че да плуват. Пържете само около минута- две от всички страни, за да не прегорят, в зависимост от това, колко дебели ще ги направите. Препоръчваме ви да не пържите на максимална степен на котлона.

След като канолите са готови, извадете и оставате да се отцедят и охладят, за да извадите металната тръбичка и да я ползвате отново. Готовите черупки редете върху решетка, за да се охлаждат.

След като всички черупки на канолите са готови и изстинали е време да се напълнят с крем. За целта разбиваме мекото масло на крем и към него прибавяме малко по-малко от охладения пудинг. Накрая прибавяме разбитата на сняг пухкава сметана и шоколадовите капки. Може да увеличите сметаната или пък маслото, в зависимост, какъв вкус искате да преобладава в крема. Аз винаги опитвам докато готвя и коригирам в процеса на работа.

Прибираме крем в пош с голям, отворен накрайник и пълним канолите от двете страни.

Украсяваме краищата им по желание. с ядки, кокосови стърготини или захарна декорация.

Уикендът е чудесно време да ги приготвите на спокойствие. Може да си направите черупките ( излизат около 20 броя, ако са по-тънки) и даже да ги замразите за в бъдеще. В зависимост колко са дебели канолите и колко е мокър крема, токова бързо и ще омекнат, но мога да кажа, че си издържат дълго време, особено в хладилник. 

Надявам се моето предложение да ви е от полза и е ако е така, и искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!

Бирен гулаш/ Beer goulash

 

Признавам си храната не заемаше много голяма част от ежедневието ми през последната седмица. Почти сигурна съм, че оцелях на ябълки и чайове, защото разбира се, не  пропуснах и да закача още един грип - грип А. (Тази година играя на грипозно бинго) Нямаше как да не се случи все пак, защото предишния месец не само не намалих присъствието в офиса, но и като цяло се наложи да движа доста задачи и да се срещам с хора. И макар лесно да докачам вирусите, смея да твърдя, че благодарение на ударната доза алое, лимони, витамини, течности и билкови чайчета, за сега стоя далеч от тежките медикаменти и нямах сериозни оплаквания. Повишената грипна обстановка в офиса обаче наложи на част от нас да преминат на "работа от вкъщи" и ето ме и мен, вече гордо завършила Level one - седмица първа от тази задача. 

По думите на всички изглежда сякаш да работиш от вкъщи не е толкова стресиращо и ангажиращо и може би е вярно, ако не си така отдаден като мен на всичко което правиш. Ставах и почвах работа точно навреме с тази разлика, че я нямаше колежката ми Роси да ми даде зор да си ходя навреме и често удължавах часовете.

 Ако за повечето хора предимството е, че не се налага да се обличат и оправят за работа, на мен лично това ми липсва. Всеки има нужда от причина да си среши косата, повярвайте ми като ви го казвам. На третия ден вече ято лястовици се нанесе да живее в моята. Това с което Home office-ът  ме спечели до тук е чудесната музикална селекция, която може да звучи докато пишеш работни мейли "с уважение", а изразяваш съвсем различен контрапункт с помощта на Pantera. 

Другото предимство е, че за обяд можеш да отскочиш до най-вкусното място на света за хапване - собствената си кухня и да си стоплиш един невероятен, бирен гулаш, като този, който ви представям днес! 

Няма по-вкусно нещо от един сгряващ стомаха вкусен, топъл гулаш...с бира. Бирата предлагам да я поемате и като гарнитура, защото тя си е хранителна, а като знам какви сте лакомници, много от вас ще изядат поне половин хляб с топене във вкусния сос. Изборът на бира ще оставя на вас - светла или тъмна, но ще ви препоръчам да страните от всякакви ароматизирани и по-специфични вкусове. 

Овкусих месото с любимият ми соев сос на Kikkoman, защото както знаете съм се заела с леката задача, да ви покажа, че соев сос може да ползвате във всяко ястие, а не само в азиатската кухня. Като цяло го използвам за овкусяване и мариноване на меса и за да намаля количеството сол в ястията. Класическият сос с червена капачка е изцяло натурален продукт направен само от соя, пшеница, вода и сол.

И преди да премина към рецептата искам да ви поканя да си СПЕЧЕЛИТЕ  чудесен комплект соеви сосове Kikoman от мята игра във Фейсбук ТУК. Не се изисква покупка, ще ви отнеме нула време, а вече имате и отговор на въпроса, макар че и да не е верен, пак ще участвате. Кой знае, може да ми дадете идея за ново ястие? 

И така, време е да ви кажа как може да си приготвите тази вкусотия. 

Необходими продукти:
Около 800 г телешко

200 мл бира 
300 г лук
1/4 ч.ч соев сос Kikkoman
2-3 с.л. доматено пюре
500 мл говежди бульон
2 дафинови листа
2 бр.  моркова
2 бр. чушки
3-4 с.л. брашно
червен пипер, червен пипер, чесън на прах, мащерка, 
олио
сол

У дома по-често хапваме телешко месо, защото го купуваме домашно и кат цяло е по-полезно и вкусно за нас. Преди да го сготвите добре да го мариновате поне за няколко час, но и да го направитe непосредствено преди това ще стане. 

 

Нарязваме месото на парчета, като за нашата уста както се казва и ги слагаме в купа. Овкусяваме със соевия сос и разбъркваме добре. Отгоре посипваме всички подправки, червен пипер, черен пипер, чесън на прах ( може да замените с пресован), сол, подправка за месо, ако имате универсална или само мащерка и чубрица. Най-важното е пиперите да доминират, но все пак сложете подправките на вкус и разбърквайте. Прибавете и две супени лъжици от брашното и разбъркваме всичко добре да полепне по-месото.

Загряваме в подходящ дълбок съд малко олио, колкото да покрие дъното и запържваме месото от всички страни Когато го изсипете първоначално разпредете така, че да покрива дъното и намалеете температурата на 2-3 ти от мощността на котлона и не разбърквайте. Оставате да хване хубав цвят от едната страна и чак тогава може да разбъркате месото.

През това време се заемаме с зеленчуците. Аз избрах любимата си комбинация за ароматни яхнии - кромид, моркови и червени чушки. Режем ги на дребни или не -много дребни парченца, в зависимост как обичаме да ги усещаме в гозбите. 

 

Когато бях малка не исках да усещам различни компоненти, но сега с удоволствие откривам, че искам когато похапвам да се насладя на сварено морковче и сладостта на чушката, а не на бебешка кашичка :) 

След като месото е готово го изваждаме и в същата мазнина запържваме зеленчуците. 

  

Запържваме ги докато омекнат като тук също може да ги овкусите с малко соев сос или сол - по ваша преценка. След като омекнат, прибавяме още 2 с.л. брашно и разбъркваме, а след това прехвърляме месото при зеленчуците.

След това прибавяме бирата и оставяме за няколко минути, докато се изпари, накрая завършваме с телешкия бульон, дафиновия лист и доливаме още малко вода в съда, в зависимост колко "чорбичка" искаме да има в ястието оставя да къкри за около час и половина- два, на тих огън, докато месото се свари и се разпада при натиск с вилицата. Колко време ще отнеме зависи колко големи са парчетата и какво е месото.

Ако ястието ви е станало по-рядко - винаги може да добавите малко запръжка и да го сгъстите. Ако е станало гъсто - разредете с малко гореща вода. 

В зависимост какъв бульон използвате - от буркан, домашен или на кубчета, нивото на сол ще варира в ястието, затова опитвайте ястието и добавяйте подправки в процеса на готвене. Аз винаги добавям доматите най-накрая, минути преди да го изключа, тъй като понякога доматите пречат яденето да уври по-бързо. 

За мен е един от най-хубавите процеси е да навестявам манджичката през половин час, да посръбвам от топлия бульон и като вещица над любовна отвара да добавям всякакви вкусотии към нея.

Не забравяйте да изплаквате небцето с няколко глътки бира след всяка проба. :) 

За гарнирането на ястието се спрях на вкусно, пухкаво домашно картофено пюре. Половинката винаги казва, че правя най-хубавото пюре, а то пюре като пюре. Слагам задължителните неща в нещо като масло, прясно мляко, понякога и сметана, и го овкусявам съвсем леко. Най-важното е да не го правите с пасатора, тъй като често то го прави като лепило за тапети, а да използвате добрия стар уред на баба за мачкана не картофи - Картофен-мачкатор 2020 Edition.

Пухкави и въздушни островчета наслада сред море от невероятен сос и най-вкусното месо, което може да вкусите. Убедете се сами! (И не заигравайте да опитате късмета си в играта :) )

Надявам се моето предложение да ви е от полза и е ако е така, и искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!