Гръцки сладкиш Галактобуреко / Traditional Greek Galaktoboureko

Докато съм се заровила в работа не искам да си мислите, че изкарах цялото лято почивайки на плажа. Особено, ако не е истина! Да беше, нямаше да има проблем. С днешната рецепта искам да ви припомня, че освен блога, водя и рубрика в сайта на София мел, където специално представям разнообразни рецепти от различни краища на света. 

Една от рецептите, които направих бе класическото галаткобуреко, което ще се хареса на любителите на сиропираните десерти. Аз съм сред тях, макар и да ги открих много по-късно в живота си. Като малка не разбирах защо у дома възрастните се "избиват" за последното парче баклава, когато има торта, но вече и аз съм част от клуба. Ако сте и от пиячите на бира, има нещо невероятно в комбинацията на бира и сиропирани сладкиши - горчивината й убива прекалената сладост и мога да ви кажа, че като нищо може да ме видите да се хиля като зелка след няколко "тулумби"

Тъй като всяко време е подходящо за вкусен десерт, тази сряда ви каня да си спретнете един гръцки пай с крем.  Галактобуреко е познат още от османската империя. Името значи "млечен бюрек" и представлява вкусен крем от грис, между пластове точени тънки кори.

Десертът е чудесен за летните месеци, тъй като е най-вкусен добре изстуден.



Необходими продукти:
14 броя кори за баница
1, 5 литра прясно мляко
200 г грис София мел
150 г захар
4 яйца
2 жълтъка
1 ванилия
кората на един лимон
250 г масло

Сироп:
700 г захар
500 мл вода
2 резена лимон
1 пръчка канела  (по желание)

Започнете със захарния сироп. За целта сложете захарта и водата на котлона да кипнат и варете така 6-8 минути. Прибавете накрая лимона и пръчката канела, като второто е по желание.

В същото време заделете около 250 мл прясно мляко и 100 г захар, а останалата част от млякото и захарта поставете на съседен котлон да се затоплят. Прибавете и лимоновата кора, ванилията и канелата.

Докато млякото и сиропът завират, в друг съд разбийте яйцата, жълтъците и заделената захар за около 5 минути. След това, прибавете млякото и гриса, образувайки пухкав крем. От затопленото на котлона мляко, започваме да прибавям черпак по черпак бавно, бъркайки, за да не се пресекат яйцата. След като температурата на сместа се покачи, може вече да я прехвърлите при останалото мляко в тенджерата и да сложите на котлона.
Бъркайте крема около 10 минути на по-слаб огън докато се сгъсти.
След като кремът е готов, разпределете отгоре му на тънки филийки около 60 г масло, без да го бъркаме. То ще се разтопи и ще образува като защитен слой върху него, за да не хваща коричка. Разтопете останалото масло и пригответе тава с размери около 30 см в диаметър (или 30 х 38 см) и започнете да редите корите в нея. За долния пласт наредете седем кори една върху друга, като всяка от тях намажете с масло.

След това изсипете крема като разбъркваме горния слой от масло преди това в него и го изравнете в тавичката.
Отгоре наредете останалите седем кори, като отново мажете с масло между тях. Изрежете стърчащите части от корите до около един сантиметър извън тавата, а останалата част подвийте навътре. Нарежете сладкиша на квадрати и поставете да се пече за около час на 180 градуса, като след като хване златен загар покрийте с лист алуминиево фолио.
След като е готов, още горещ го залейте с вече изстудения захарен сироп. Нека десерта изстине напълно, а след това приберете в хладилника да стане още по-студен, тъй като така е най-вкусен. Всяко парченце е комбинация от хрупкави захарни кори, а между тях виличката ви ще потъне в плътен ароматен крем.

                               

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Добрата кухня - за добри хора с добър вкус

👉Instagram:
@lussievtimova

👉Тik Tok:

@lussievtimova

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Пиле фахитас ( Кето) / Keto Chicken Fajitas

Тъй като се отдадох на работа и яко диетоснване в последно време, леко се промени и графика за пускане на рецепти. През седмицата съм толкова скапана, че си лягам с кокошките, но поне пък ставам с пенсионерите в шест от само себе си. Имам време да започна деня с топла вода с лимон и малко упражнения, душ и безсмислено зяпане в телефона преди да отида на работа и да прекарам остатъка от деня си на компютър. 

Много ми липсва захарта честно казано и колежката до мен която постоянно нагъва банички и шоколад по цял ден, ароматизирайки цялата стая хич не ми помага да се убедя, че няколко кила отгоре въобще не са проблем. Важното е да сме живи и здрави, както се каза! 

Да, обаче съм инат ( или поне за сега) и умело преминавам към първите етапи на диетосване. С годините се научих да го правя плавно - не може месеци наред да си похапвал пица намазана с Нутела, преглъщайки я със студена бира, а на следващия ден да се храниш със слънчева храна и сърдечни поздрави.

Започвам като спирам първо тестеното, захарта, меда и т.н, но продължавам да ям зеленчуците и плодовете, които баба е изпратила, като по-твърдички сини сливи или пък ако имам някои малини и къпини.

Останалата част са яйца, месо и риба. Порциите намаляват, упражненията се увеличават и цялата работа продължава около 3 месеца.
Последната порция сезонните продукти от градината на баба бяха чушки и реших да сътворя тази супер вкусна кето рецепта, тъй като започват все повече да присъстват в менюто ми. 

И тъй като често ме питате каква диета правя, не мога да кажа, че е нещо точно опредено. Следвам собственото си тяло и смятам, че за сега успявам да си постигам желаните резултати колкото и странно да ви изглежда. 

Важна част от храненето ми е да продължавам да си приготвям прясна вечеря всеки ден, защото така не само ми е много по-вкусно, колкото и диетично да е ястието но и се засищаш доста още докато готвиш и също губиш още енергия :)  

Днешната рецепта е вдъхновена от мексиканските фахити, затова и носи това име. На пръв поглед може да не е най-привлекателното ястие на вид, но понякога така са най-вкусните неща.  

Когато сирената се разтопят и се смесят с подправките, се образува чудесен сос, а месото остава толкова сочно, че устата ви се изпълва с удоволствие. 

Необходим продукти: 

1 пилешка гърда ( половин пеперуда) 

100 г крема сирене

150 г кашкавал

2 бр зелени чушки

2 бр. червени чушки 

3-4 скилидки чесън

магданоз

зехтин

сол

Подправки за месото: кайенски ( лют)  червен пипер, кимион, червен сладък пипер, черен чесън на гранули, чили, щипка канела, сол

Продуктите по-горе може би ще стигнат да се нахранят два човека, но това си зависи и колко ядат. (Половинката ми изяжда един килограм месо и един хляб на вечеря, но той е не-човек и има кух крак където складира всичко.) 

И така, започваме като една пилешка гърда разрязваме на три части по хоризонтал. След това ги начукваме на тънки пържолки, като аз винаги го правя като слагам найлонов плик отгоре, за да не разпокъсам месото.

След това ги прехвърляме в купа, в която слагаме от подправките за месото, които са на вкус. Накрая слагаме и малко зехтин, за да може да полепнат добре и разбъркайте. 

След това нарязваме на резенчета измитите и почистени от семки чушки. Може да сложите повече или по-малко, зависи от големината на чушките. 

В подходяща тавичка, слагаме малко зехтин на дъното и разпределяме половината от чушките, а отгоре поръсваме със сол.

Върху тях разпределяме овкусените пържолки и нарязания на ситно чесън. 

След това слагаме кремата сирене, така че върху всяка пържола да има.                                                                                                                                                                                                          Завършваме с втория ред чушки, сол, зехтин и рендосан кашкавал.   Аз слагам съвсем малко водичка в тавичка, така че да може да се образува вкусен и ароматен сос.                                                                                                                                                                                                                                                              Пъхаме да се пече на 180 градуса за около 20-30 минути.

Според мен най-важната част е месото да остане крехко и сочно, а пилешкото става такова, ако го препечете. За щастие зеленчуците и сирената го "пазят". 

Другия важен елемент е чушките макар и сготвени, да останат някак свежи. Това различава ястието от познатите ни балкански миш-маши и други, където попрепържваме зеленчука. Тук наистина може да се насладите на омекнали чушлета, но с най-истинския вкус. 

 Върху ястието поръсваме малко свеж магданоз, за още повече свежест.

 :

Кремообразната текстура на ястието ще ви накара да се влюбите, а ако е така- не пропускайте да оставите коментар под рецептата.

Поднесете като залеете отгоре с малко от соса :) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Солени еклерчета - идеалното предястие / Savory mini-eclairs

Признавам си, днешната рецепта не е нещо, което бих се наела да правя просто ей така. Десертни еклери- да, но солени? За чий....интерес биха били, ако не ги правите за парти, рожден ден, кетъринг или друго събитие, където ви трябва храна на хапки. Рецептата сама по себе си е добра и е хубаво да я имаме точно за тези поводи и празници, но бихме ли я направили и без тях? Аз казвам "ДА"!

Точно така реших да я спретна. Имах брашно, масло, останали кашкавали и сирена в хладилника и реших, че искам да приготвя нещо просто в името на доброто старо удоволствие от експерименталното готвене. Без повод, без нужда, просто защото да готвим е хоби само по себе си. Ако и вие като мен все по-често зацикляте в рутината на добрите стари, добре познати рецепти и си "заделяте" цял списък с такива, които чакат "подходящия повод" искам да ви хвана за ръка и да ви кажа, че всеки ден е повод. Не отлагай удоволствието пък било то да е нова бира в магазина, съблазнителна рецепта или нова поза за ..йога. 

И така, въоръжена с няколко продукти под ръка, които присъствуват във всяко домакинство и заразителен хъс, забърках едни солени еклери наред с много други неща, които ще видите в  блога в следващите дни. Още докато ги пекох от фурната се разнесе аромата на печивото с кашкавала и реших, че в реда на нещата е да ги опитвам през 5 минути дали са все така вкусни.

 Опатках около 15 еклера, от периода на изпичането им до изстиването им, че и след това. Това не ме изненада, а по-скоро това, че когато майка ми дойда да си събере вересиите ( тоест всичко, което съм наготвила ) и тя подпука точно еклерите. Толкова вкусни неща бях направила и накрая пак те спечелиха. 

Дали заради страхотната си finger food форма, дари заради кокетните си дипли или ухание на кашкавалка, но с доста по-нежно и пухкаво тесто, тези еклери откраднаха шоуто. А стават толкава лесно, че не е за вярване защо не ги правим постоянно. Много искам да науча дали и при вас се е получило същото и дали сте имали търпението да ги напълните с някаква плънка от още сирена, например. :) 

Ето и рецептата, пък ще говорим повече после. Аз направих двойна доза на дозата, която следва, но тъй като излязоха доста вие преценете дали искате повече или по-малко. Бързо се изяждат, само да си кажа :) 

Необходими продукти: 

140 г брашно София мел Екстра

200 г кашкавал ( моцарела и пармезан микс най-добре) 

50 г крема ( или топено) сирене

200 мл вода

70 г масло

1/2 ч.л. сол

черен пипер на вкус

шепа кълцан магданоз

4 големи яйца

Вече съм ви показвала как да си направите вкусни сладки еклери ( виж тук рецептата), които знаете, че се правят от парено тесто. Убедила съм се, че за парено тесто най-подходящо е брашно Екстра на София мел. 

По същия начин правим и тестото тук. Слагаме водата и маслото да се загреят на котлона и щом тръгнат да кипват изсипваме наведнъж брашното и бъркаме енергично за около две минути, така че да не остава сурово. Хубаво е да не работите на максимална степен на котлона. 

                              

След като тестото е готово, ще се отдели от стените на съда и ще се оформи на топка. Оставете го да се охлади леко и почнете да прибавяме яйцата едно по едно. Едва след като първото яйце напълно се е интегрирало в тестото прибавяте второто. 

Признавам си, понякога си трябва повечко сила, затова от един момент нататък си помагам с бъркалката на миксера. 

Тестото трябва да стане такова, че бавно да почне да се точи от бъркалката. 

( съвет: ако ви стане по-сухо, може да добавите малко прясно мляко на тънка струйка докато се бърка тестото, за да го спасите - опитвала съм и после си става пак идеално)

                             

Препоръчвам ви обаче да направите горната стъпка едва след като сте добавили всички останали съставки - рендосания кашкавал ( моцарела и пармезан), кремата или топено сирене, защото тяхната влага ще окаже влияние също на тестото. Може да добавите различни видове сирене и кашкавал, но ви препоръчвам да са ситно рендосани, за да не нарушат формата на тестото при шприцоване. 

Подправете последно тестото с магданоз, сол ( ако има нужда от още), черен пипер и други подправки по ваш вкус. 

Прехвърлете го в пош с по-голям накрайник и шприцовайте върху хартия за печене.

Пъхаме еклерите да се пекат в предварително загрята фурна на 220 градуса за около 10 минути и след това намаляваме температурата на 190 , като печем за още 20-25 минути. Ако обичате еклерите по-меки, може да ги извадите и една идея по-рано, като внимавайте с отварянето на врата твърде рано, за да не спаднат. 

Хубаво е да се запекат добре и влагата да излезе, но да не ги препичате. Първата ми тава пекох повече и станаха по-тъмни, но втората оставих сякаш по-сурова и пак станаха чудесни, без да спихват. 

Само ако имаше как да си отворите устата и да ви метна една за да се убедите за какво ги говоря, но ето НА, трябва да тренирам върху себе си :) 

Е...... не е толкова лошо :) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!