Странно нещо са традициите. Понякога ни предизвикват такова неудобство да ги спазваме - разходи, време, организация, но без тях се чувстваме още по-неудобно.
Помня първата си Коледа в Германия, когато макар че бях заобиколена от толкова красоти, се чувствах толкова не на място, тъй като няма да мога да си направя Бъдни вечер като хората или да обяснявам на гостите ми " че не бива да се става от масата докато всички не се нахранят.
Помня първата си Коледа в Германия, когато макар че бях заобиколена от толкова красоти, се чувствах толкова не на място, тъй като няма да мога да си направя Бъдни вечер като хората или да обяснявам на гостите ми " че не бива да се става от масата докато всички не се нахранят.
Сега на прага на най-големия православен празник Великден и в компанията на тази глобална пандемия, спазването на традициите ни изглежда като още нещо " което ни е до главата". Аз обаче смятам, че усещането за любов, задружност и надежда е това, което ни трябва най-вече, с каквото и да трябва да се преборим, затова хубавото нещо на традициите, е че стига да вложим тези елементи, можем да ги модерираме и по наш вкус.
Задължителна например за Великден в България е дроб - сармата и агнешкото. И докато вече съм ви споделяла не една рецепта за второто, за първото още няма публикувана в блога или поне до сега. Надявам се да приемете и моя вариант, защото това е фалшива дроб сарма. Не само, че нямах възможност да диря чревца, но и самата аз така и не се научих да ги ям. Това не ми пречеше обаче да се облизвам лакомо на ухайния ориз, с който сервираха агнешкото и всеки път да опитвам наново дали вече вкусът ми не се е променил. И докато това не стане, искам да ви предложа моята рецепта за най-вкусната дроб сарма " без агнешко", но пък вкусът й е точно на такава. Цитирам опиталите я " Добре де, как я направи баш на дроб сарма да има вкус??"
Разбира се, че ще ви споделя тайната и на вас, защото вярвам, че много семейства тази година ще искат да почетат празника с каквото имат под ръка, и всеки да може да хапне от ориза, дори и да не обича традиционното месо.
Звездата на моето ястие е Ориз Екстра на Крина, които бяха така добри да ми го изпратят и да ми помогнат да си спестя някой лев в тези "критични времена". Аз пък отговорно ще им помогна да подбутнем икономиката като предложа ястията за Великден да приготвим с този ориз, който е подходящ именно за традиционната българска кухня.
Ето и рецептата:
Необходими продукти:
250 г кайма
1 връзка пресен лук ( може и джоджен и магданоз)
1-2 шепи нарязани гъби
1 глава лук
1 голям морков
олио
сол, черен пипер, червен пипер
Подправка за агнешко
За заливката:
2 яйца
2 с.л. брашно
400 мл прясно мляко
Първоначално си подготвям всички продукти на масата защото тогава готвеното става детска игра. Измивам ориза под течаща вода, докато водата стане бистра, а следващата стъпка е да нарежа на по-дребно зеленийте ( пресния лук ) , моркова ( може и на чопъра),
белия лук ( може на чопъра) и гъбите на ситно. Гъбите не съм дала в мерки, защото много зависи дали ще са пресни или от консерва. Моите бяха горски гъби, брани от Предел ( мисля, че са пачи крак) и стерилизирани.
Когато се нарежат наподобяват текстурата и вида именно на карантийките, но пък нямат този специфичен аромат, което за мен е просто идеално.
Може да сложите и повече и по-малко гъби, и да я направите само с гъби, но половинката се оцъкли като разбра, че няма да има месо, затова добавих и 250 г кайма.
Как да я приготвим: Загряваме олио в дълбок тиган, така че да покрие дъното и запържваме първо докато омекнат стария лук и морковите.
След това прибавяме нарязаните на ситно гъби и
каймата, като се опитваме да я раздробим на колкото може на по-дребно.
Прибавяме нарязания на ситно зелен лук, като може да добавите и пресне джоджен и магданоз, но аз ги пропускам тук, тъй като добавям подправка за агнешко и в нея има.
Разбъркваме една минута и прибавяме и измития ориз. Личи си, че е висококачествен бял ориз с прекрасен цвят и лек блясък. Хубавото е, че се сварява сравнително бързо.
Последна стъпка - овкусяване. Добавяме сол, пиперите, и подправката за агнешко., аз я купувам микс и в нея има всичко, което ще ви накара да си помислите Великден. Разбира се, може да си направите и сами като добавите пресни такива и да видите традиционните подправки за агнешко месо.
Накрая изглежда ето така:
Прехвърляме ястието в тавичка и прибавяме вода 3 към 1 спрямо количеството на ориза.
Пъхаме във фурната да се печена на 180 градуса около 30-40 минути или до пълното сваряване на ориза. Ако не искате да прегори отгоре, може да сложите лист фолио.
Щом се запече и оризът омекне е време да приготвите заливката.
В купичка разбиваме двете яйца с брашното на кремче. Добавяме малко мляко, докато стане с консистенция на боза, а другото мляко загрявам на котлона. След като се затопли, прибавяме яйчената сме и бъркаме на котлона, на по-ниска температура, докато сосът тръгне леко да се сгъстява.
След това го изливаме върху ориза и разпределяме така че да покрие равномерно навсякъде.
Връщаме във фурната за още 10 минути, докато се сдобие с хубав златист цвят ето така:
За свежест може да поднесем с поръска от пресне магданоз. Много хора предпочитат заливката с прясно мляко, пред тази с кисело и аз съм една от тях, макар другата да забелязвам че е по-разпространена. аз ви препоръчвам да опитате тази и се надява да ви хареса ;)
У дома наистина се усети, че Великден е скоро и макар да съм предимно по десертите, не мога да не отбележа, че много се гордея и със солените ястия, защото те не винаги разтупват сърцето ни с поглед като шоколада, но опиташ ли ги,
карат сърцето ти да пее.
На Великден се събирахме на село, и до мен седеше моя най-любим дядо, и се радвам, че ще мога да продължа традицията по мой си начин, да усещаме духа на празника.
Потърсете вашето пакетче ориз Екстра, а ако решите споделете ми снимка и на вашето ястие или сладък семеен момент с него.
А, ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята!
Бъдете здрави и добри,
всичко друго ще се нареди!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!
Благодаря ви, приятели!