Торта "Кралица Мария" / Queen Mary's Cake

Всяка година за рождения ден на сестра ми правя торта. Сигурно си мислите, че тя е трогната от този жест и ще сбъркате дълбоко, защото нейните думи са цитирам " И какво от това, като не мога да я опитам". Като че ли аз съм я вързала да седи в Холандия??!! Да вземе самолета като порядъчна българка и да си се прибере при сестра си, пък тортата ще я чака на масата. Сигурно вие си мислите също, че ще я подлъжа с десерт да дойде насам, но тя не ми се хваща на въдицата и накрая просто черпя с тортичката за нейно здраве. 

И как да не отбележа този ден, като на него се е родила моята прекрасна, леко шантава, много магическа, неуморима и изключитено магнетична сестричка - Мария. За мен тя е източник на прекрасни детски спомени, неспирни спорове и кавги, завършващи обикновено с приготвянето на нещо сладко и сълзливи прегръдки от рода, аз теб толкава те обичам и без теб не мога. 

Не може човек да ме стресне с проблемите между мъж и жена, защото ако не се е опитвал да живее със сестра си в една стая, да си погажда характерите с друга жена, нищо не е видял от живота.

 То аз нищо не знам и не знам дори от къде ми бликат емоциите, а пък и друга луда като мене като има - става страшно. За капак на всичко сме отгледани от самотна майка, та у дома освен синхронизирани цикли имаше и всички други стихии и енергии. 

Никога обаче не ни е липсвала любов, подкрепа и разбиране, на което всеки може да завиди. Моите силни жени ме научиха да обичам с цялото си сърце, да не ме страх и ако нещо олабя положението, я едната, я другата ще ме смъмри да се стягам и да не изпадам в така уютното чувство на депресия.                                                                                                                                                                   Със сестра ми до ден днешен прекарваме часове на телефона докато готвим, гримираме се преди излизане или просто се прибираме към вкъщи. Споделяме си гадориите от деня  или смешните ситуации, а от време на време си повишаваме тон сякаш все още делим една стая, макар и вече на такова голямо разстояние една от друга. Тряскаме си телефона, а десет минути по-късно "отваряме отново вратата" с думите ( на чата) - "какво ще правите за вечеря" или "ти говори ли с мама за еди кой си?".

Обожавам сестра си, обичам я, не мога да живея без нея и не искам, което е най-важното. Искам да е щастлива, макар и да не е до мен всеки ден, искам да е моят компас, който ме насочва, моят приятел, който ме съветва и моето друго аз, което никога няма да се откаже от мен.

И докато нищо в света не е сигурно, едно е сигурно - аз имам сестра, която заслужава най-страхотните торти на света. Която има рожден ден, който трябва да се отбелязва, защото добрите хора, трябва да бъдат чествани - не са толкова много, че да ги подминаваме. Както и щастливите поводи!
Тази година не търсих дълго каква торта да направя, защото попаднах на тази в блога на Креми и веднага се хванах за името. 

Знаех, че пасва идеално за търсения от мен повод и макар да направих ред промени в рецептата, вярвам, че моят вариант ще ви хареса също толкова, затова и го споделям.
Освен, че трябваше да направя шоколадов крем, защото иначе нямаше да е торта за Мимата, реших да направя украса като златна корона, от която всяка кралица има нужда. Искрено се надявам зетя да си е направил този извод вече и подаръка да е опакован :) 

Тортата е лесна за правене, сочна и нежна, а освен ароматния шоколадов крем с кафе, има и плътен целувчен блат с ядки по средата, който ще ви изкуши да си отрежете и още едно парче.

Не гарантирам за оригиналност на рецептата в конкретния случай, защото самата аз не съм запозната с него, а пък направих и свои промени, върху вече променена рецепта, така че се надявам да видите най-важното - името, десерта и любовта, която седи за всичко това. Но стига вече, ето я и нея: 

Необходими продукти:

За блата:

4 яйца

100 г брашно София мел кекс

100 г захар

1 ванилия

За белтъчния блат;

4 белтъка

100 г захар

90 г брашно София мел кекс

100 г млени бадеми ( или орехи)

За крема:

700 мл прясно мляко

150 г масло

150 г тъмен шоколад

1 с.л нес кафе

4 жълтъка

150 г захар

1 ванилия 

50 г брашно

За сиропиране:

компот/ захарен сироп

За украса: 

250 г шоколадов ганаш ( рецепта тук) 

сладки за украса

Започваме като си приготвяме всички продукти на масата, за да са ни удобни и на стайна температура. За торти най-често ползвам брашното за кекс на София мел, тъй като си е с набухвател и е точно за такъв вид сладкиши.

Започваме с приготвянето на блата, който е обикновен пандишпан. Разделяме жълтъците от белтъците в супер сухи съдчета. Разбиваме първо  белтъците със захарта на сняг, а след това прибавяме един по един жълтъците, на по-ниска степен. 

                             

Махаме от миксера и почваме да пресяваме постепенно брашното с ванилията, като разбъркваме сместа от долу нагоре, за да може да се интегрира добре брашното, без да спада пухкавата смес. 

Изсипваме я после в предварително намазана с олио тавичка ( 24-25 см диаметър), с кръг хартия за печене на дъното и печем на около 25 минути в предварително загрята фурна на 150 градуса с вентилатор. 

                             

След като блатът се изпече го оставяме да се охлади постепенно, за да не спадне. Аз го правя на вратата на фурната. 

Докато блатът изстива се захващаме с белтъчния блат. Разбиваме на сняг другите четири белтъка със захарта. 

Към тях пък прибавяме в последствие брашното и млените бадеми, като разбъркваме добре. Разпределяме тази смес в същата форма отново с кръг намаслена хартия за печене на дъното и печем по същия начин. 

Може да отнеме малко по-малко врем за изпичане, важното е да хване леко розов цвят блата и ще е готов. Оставате го да се охлади в изключена и открехната печка и се захванете с крема. 

За целта сложете в купа брашното, жълтъците, ванилията и около една чашка от млякото.

Разбъркайте докато получите смес като боза, добавете още мляко, ако е необходимо. 

Останалото мляко кипнете на котлона, заедно със захарта.

                           

Когато млякото тръгне да завира, прибавете яйчената смес при непрекъснато и енергично бъркане докато получите плътен крем. 

Махнете от огъня и докато кремът е горещ пребаете към него нарязаното масло, начупения шоколад и нес кафето. Последното може да разтворите в малко вода или пък да го сложите така, само дето ще ви трябва малко повече време да го разбъркате, за да се разтвори. Аз слагам кафе на вкус - вие също сложете колкото искате :) 

Сглобяване на тортата: Разделяме изстиналия пандишпан на две части и слагаме едната половина във формата за торта с махащи се стени. Сиропираме по желание, като аз го направих с бистър компот от праскови за свежест.

Изстиваме около една втора от крема и изравняваме. 

                             

Слагаме белтъчения блат и изсипваме другата част от крема, като аз си заделям съвсем малко. Слагаме втората част от блата, която сиропираме отново и завършваме със заделената част от крема, с която да си израним тортата на места, ако има нужда :) 

Пъхаме в хладилника за една нощ да стегне и да се напои добре. 

На следващия ден ( или след няколко часа) изсипваме половината от все още течния ганаш върху студената торта, така че да може да образува отгоре равна, лъскава повърхност. Тъй като тортата е студена, той ще стегне бързо. 

Изваждаме тортата от формата и тогава я украсяваме с останалия ни ганаш, който сме оставили да стегне дотолкова, че да може да се шприцова с него. 

Правим украса по желание, като моята цел бе да наредя така бисквитките, че да образуват корона върху самата торта. 

Използвах за целта бутерки "Сълзици" и според мен се получи точно като за торта с името "Кралица Мария"!!! 

 

В разрез тортата е също толкова сочна и вкусна, 

на парче или пък в цялост! 

А сега ще ви я издефилирам и отпред, 

и как изглежда отзад, за да се убедите, че просто няма как да останете безпристрастни!

Това се казва секси парче ! ( Достойно за моята сестра :)) 

И на финала, нещо, което винаги ме кара да ми омекват колената - разрезът на хапката, с която оценявам как съм се справила и този път. 

Еми, какво да кажа значи...моята сестра има най-яката сестра! 

Това е торта за любими хора, които обичат вкусното и красивото, затова ако имате и вие любим човек, който я заслужава - рецептата е за вас!

Черпя ви с тази торта, макар и виртуално само за нейно здраве и ви благодаря, че споделихте празника ни!

Не забравяйте да ми пишете, коментирате и последвате в страничката във фейсбук и В Инстаграм!

До нови срещи!

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!

Благодаря ви, приятели!

Най-меките курабийки на баба / Old Fashioned Bulgarian Cookies

Когато живееш с някого, неминуемо се сблъскваш с някои негови привички - някои забавни, други досадни. Да рисува по запотеното стъкло в банята различни колички и съобщения - сладко, да си оставя кърпата да съхне с дни върху стол - досадно!

 Не съм решила да се оплаквам и то точно днес,по време на малкия петък, както му казва моята колежка Роси, но истината е, че някои рецепти си имат съвсем логично последствие, a затова  и предисловие.

Например настоящата ми половинка ( не се знае колко ще се задържи) има страхотния навик да отваря постоянно нови кофички кисело мляко, защото "не е видял предишната", която пак не си е доял. Така често се озовавам с отворени около три  кофички, които освен на таратор, ми иде да му изсипя във врата. И така, след като вчера отново се озовах с половин килограм кисело мляко от четири кофички се сетих за рецептата за курабийки на баба, в която се ползваше именно повече българското чудо. 

Исках да го уточня това, в случай, че някой си помисли, че съм решила да направя курабийки, защото така се нарича, жена, която си биела мъжа ( спрямо онзи стар виц) Насилието не е решението, както знаете. Важното е да виждаме доброто във всяка ситуация, а доброто за мен са тези супер вкусни курабийки. Пробвала съм най-различни рецепти, но може би тази ми е фаворита, защото стават супер мекички. 

Наскоро видях една дама да беше споделила рецептата в групата на Ваня и ме подсети, а пък така и така идват задушница/ прошки - хубаво е да сложим в кутийките нещо лесно, бързо и да стигне за всички. 

Аз самата от край време обичам бабините курабийки намазани с течен шоколад. Те са трайни и могат да издържат дълго врене, та след училище се прибирах, слагах три-четири -пет-десет в чиния, буркан Нутела, едно дълго кафе и сядах да уча. Сега практикувам същата мантара, но след работа! 

Курабийките са едни от най-лесните и вкусни български рецепти, които помним от деца и е хубаво да ги предаваме за напред. Ще се радвам да направя и аз това сега, като ви споделя рецептата, и то как да си я направите стъпка по стъпка: 

Необходими продукти:

Около 800 г брашно София мел Бяло

500 г кисело мляко

200 мл олио

200 г захар

2 ч,л. сода бикарбонат

кората на един лимон

1 ванилия

1 бр. яйце

още захар за поръсване

Аз се спрях на бялото брашно на София мел, защото според мен истински вкусните курабийки са снежно бели отвътре, правейки ги още по-нежни и вкусни. 

В купа слагаме косилото мляко и содата и разбъркваме. Оставяме да шупне , а през това врем си пресяваме около 700 г брашно. Останалото ползвам за дозамесване. 

                    

Към прашното прибавяме захарта, ванилията и лимоновата кора. 

А след като киселото мляко шупне, към него прибавяме олиото. 

След това прибавяме киселото мляко към брашното и добавяме яйцето. 

Бъркаме всичко докато получим меко, леко лепнещо тесто, но не бива да прибавяме твърде много брашно, за да не станат твърди курабийките. 

Изсипваме го върху набрашнен плот и добавяме още малко брашно, докато го замесим  един-два пъти, Тестото е шуплесто и веднага готово за печене. 

Започваме да откъсваме парчета от него, с големината на орех и ги правим на топче. Топваме ги от единия край в захар и ги редим в тавички, застлана с хартия за печене.

някои хора предпочитат да намажат курабиите с яйце преди захарта, но аз лично си го спестявам :) 

Печем ги в предварително загрята фурна на 180 градуса с подухване за около 15-20  минути. Хубаво е да хванат цвят отвън, но вътре да останат все още мекички.

След изпичане ги оставям да се охладят две минути, а после ги прибирам, докато са още топли в плик, за да се задушат и да омекнат още повече. 

Тъй като това може да доведе захарта отгоре им да се овлажни, ги поръсвам със захар още веднъж, преди поднасяне. 

Опитайте и моят вариант с течен шоколад....просто са безумно вкусни! 

Вчера занесох от тях на мама и тя ми се оплака" че така се е надумкала с тях", но отдаван не била яла истински, домашни, ароматни курабии.

А защо не - стават толкаво бързо, икономични са, а ще имате с дни! 

Надявам се да ви харесат, а ако е така - не бъдете срамежливи, а ми споделете - тук в коментар, на страничката на блога със снимки или просто кажете "здравей" :) 

И не забравяйте процедурата : Ударете ми едно рамо ( лайк) на страничката във фейсбук и ме последвайте в инстаграм! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!

Благодаря ви, приятели!

Кето карбонара със зеле и броколи / Keto cabbage carbonara with broccoli

Този уикенд беше много емоционален. Мислех, че няма да имам сили да се събера, да готвя, да пиша, но дори така да е донякъде, понеделникът неизбежно идва за всички ни. Така и така трябва да се годих на работа, но още по-сигурно е, че трябва да се яде. Дори и когато сте на диета. Имах нужда да си приготвя нещо набързо, което наистина да не ме затормозява да ходя до магазина, да не ми отнема време, но в същото време имах нужда от нещо вкусно, креместо, като паста "Карбонара". 

Самата паста знам, че няма какво да я мисля, ще я заменя с една отдавна линееща зелка в хладилника. Повярвайте ми, зелката е толкова огромна, че се наложи да изкарам кошниците за зеленчуци, за да й намеря място. Нормално е да я готвя вече сто години. Правих я какво ли не, пустата зелка не свършва. Да, ама в същия ден исках нещо, което да прилича на спагети, и вече побеляващата зелка бе идеална за целта. 

Освен, че в зелето няма калории, мога да си ям на корем, реших да хвърля и няколко "Дърва" броколи, за цвят, вкус и витамини. Броколито последно време ми е любимата храна и мога да ви призная- има нещо хубаво да си на диета. Такива неща започваш да обичаш, че сега съм способна да повярвам на онези "откачалки", които казват, че им харесва да се хранят здравословно. По дяволите, наистина ти става супер вкусно. 

Дори на Св. Валентин когато отидохме на ресторант и знаех че това е моят cheat day, пак се за облизвах на броколите и нито едно от натруфените и тежки ястия не ми грабваше окото. Половинката ме изгледа изпод вежди и ми каза "В къщи ще ядеш броколи, защо не си поръчаш друго" Поръчах си салата с пилешко, защото истината е, че вече сякаш е част от мен, нуждата да хапвам тези неща. Откривам цял един нов свят пред себе си и се радвам, че така добре успявам да съчетавам всичките видове рецепти в блога, без да ми навреди. :) 

Няма да ви бърборя дълго, защото знаете, че тези рецепти са за делничните дни, когато искаме нещо бързо и лесно, затова ще се опитам всичко тук описано да е такова. Ще кажа само, че може за някои това да не е баш карбонара, но ако искате ТОВА усещане и сте на диета - това е карбонара!  

Необходими продукти:

1 купичка нарязано на ленти зеле

1/2 купичка броколи 

30 г бекон или пуешко филе

2 с.л. крема сирене

1-2 скилидки чесън

150 мл течна готварска сметана

пармезан

подправки на вкус ( сол, черен пипер) 

Винаги съм се възхищавала как хората ползват най-свежите и пресни продукти, когато готвят, но истината е, че самата аз не мога винаги да си го позволя. Пазарувам един-два пъти седмично  и винаги има нещо за доизразходване. Направих ястието на око, затова и примерните продукти са такива- но вие сте умни и ще схванете идеята. 

 Нарязваме зелето на ленти, които са ни по вкуса. Моите бяха с големината на талялтели, но по-къси.
Подготвяме си малко броколи, което сме попарили за 30-60 секунди с вряла вода. Важното е да не прекаляваме, за да са хрупкави, но все пак да ги подготвим предварително. След като станат силно зелени,  измиваме ги със студена вода и ги оставяме до нас, докато ни потрябват.
Имах останало малко филе за сандвичи и резен бекон, това щеше да ми бъде и мазнината за ястието.

Запържваме нарязаното на парченца месо, докато пусне аромат ( и мазнина). Ако е много постно може да добавите - зехтин, кокосова мазнина или друго.

Прибавяме чесъна  и 

зелето и броколите. Пържим две-три минути, докато зеленчуците поомекнат, но все пак остават свежи - не искаме да станат на каша. 

Прибавяме кремата сирене и сметаната и разбъркваме. Тук е моментът в който ще прецените дали ще слагате сол или сиренето ще ви е достатъчно. 

Аз лично предпочитам да хапна ястието само с поръска от пипер и пармезан, които ще ми дадат достатъчно вкус, без да злоупотребявам със солта.

Повярвайте ми, стана просто чудесно! 

Поне намерих приложение на зелката и вече знам, че когато се съмнявам какво да си приготвя - винаги мога да си направя тази вкусотия за 15 минути! 

Ще се радвам да ми споделите вашите впечатления и се надявам днешната рецепта да ви е харесала, а ако е така, не забравяйте процедурата : Ударете ми едно рамо ( лайк) на страничката във фейсбук и ме последвайте в инстаграм! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!

Благодаря ви, приятели!