Най-меките курабийки на баба / Old Fashioned Bulgarian Cookies

Когато живееш с някого, неминуемо се сблъскваш с някои негови привички - някои забавни, други досадни. Да рисува по запотеното стъкло в банята различни колички и съобщения - сладко, да си оставя кърпата да съхне с дни върху стол - досадно!

 Не съм решила да се оплаквам и то точно днес,по време на малкия петък, както му казва моята колежка Роси, но истината е, че някои рецепти си имат съвсем логично последствие, a затова  и предисловие.

Например настоящата ми половинка ( не се знае колко ще се задържи) има страхотния навик да отваря постоянно нови кофички кисело мляко, защото "не е видял предишната", която пак не си е доял. Така често се озовавам с отворени около три  кофички, които освен на таратор, ми иде да му изсипя във врата. И така, след като вчера отново се озовах с половин килограм кисело мляко от четири кофички се сетих за рецептата за курабийки на баба, в която се ползваше именно повече българското чудо. 

Исках да го уточня това, в случай, че някой си помисли, че съм решила да направя курабийки, защото така се нарича, жена, която си биела мъжа ( спрямо онзи стар виц) Насилието не е решението, както знаете. Важното е да виждаме доброто във всяка ситуация, а доброто за мен са тези супер вкусни курабийки. Пробвала съм най-различни рецепти, но може би тази ми е фаворита, защото стават супер мекички. 

Наскоро видях една дама да беше споделила рецептата в групата на Ваня и ме подсети, а пък така и така идват задушница/ прошки - хубаво е да сложим в кутийките нещо лесно, бързо и да стигне за всички. 

Аз самата от край време обичам бабините курабийки намазани с течен шоколад. Те са трайни и могат да издържат дълго врене, та след училище се прибирах, слагах три-четири -пет-десет в чиния, буркан Нутела, едно дълго кафе и сядах да уча. Сега практикувам същата мантара, но след работа! 

Курабийките са едни от най-лесните и вкусни български рецепти, които помним от деца и е хубаво да ги предаваме за напред. Ще се радвам да направя и аз това сега, като ви споделя рецептата, и то как да си я направите стъпка по стъпка: 

Необходими продукти:

Около 800 г брашно София мел Бяло

500 г кисело мляко

200 мл олио

200 г захар

2 ч,л. сода бикарбонат

кората на един лимон

1 ванилия

1 бр. яйце

още захар за поръсване

Аз се спрях на бялото брашно на София мел, защото според мен истински вкусните курабийки са снежно бели отвътре, правейки ги още по-нежни и вкусни. 

В купа слагаме косилото мляко и содата и разбъркваме. Оставяме да шупне , а през това врем си пресяваме около 700 г брашно. Останалото ползвам за дозамесване. 

                    

Към прашното прибавяме захарта, ванилията и лимоновата кора. 

А след като киселото мляко шупне, към него прибавяме олиото. 

След това прибавяме киселото мляко към брашното и добавяме яйцето. 

Бъркаме всичко докато получим меко, леко лепнещо тесто, но не бива да прибавяме твърде много брашно, за да не станат твърди курабийките. 

Изсипваме го върху набрашнен плот и добавяме още малко брашно, докато го замесим  един-два пъти, Тестото е шуплесто и веднага готово за печене. 

Започваме да откъсваме парчета от него, с големината на орех и ги правим на топче. Топваме ги от единия край в захар и ги редим в тавички, застлана с хартия за печене.

някои хора предпочитат да намажат курабиите с яйце преди захарта, но аз лично си го спестявам :) 

Печем ги в предварително загрята фурна на 180 градуса с подухване за около 15-20  минути. Хубаво е да хванат цвят отвън, но вътре да останат все още мекички.

След изпичане ги оставям да се охладят две минути, а после ги прибирам, докато са още топли в плик, за да се задушат и да омекнат още повече. 

Тъй като това може да доведе захарта отгоре им да се овлажни, ги поръсвам със захар още веднъж, преди поднасяне. 

Опитайте и моят вариант с течен шоколад....просто са безумно вкусни! 

Вчера занесох от тях на мама и тя ми се оплака" че така се е надумкала с тях", но отдаван не била яла истински, домашни, ароматни курабии.

А защо не - стават толкаво бързо, икономични са, а ще имате с дни! 

Надявам се да ви харесат, а ако е така - не бъдете срамежливи, а ми споделете - тук в коментар, на страничката на блога със снимки или просто кажете "здравей" :) 

И не забравяйте процедурата : Ударете ми едно рамо ( лайк) на страничката във фейсбук и ме последвайте в инстаграм! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!

Благодаря ви, приятели!