Известният хляб за диета: Облачен хляб / The Famous Cloud Bread Recipe

Така се случи, че не успях да спазя всичко в графика си в последните два-три дни. макар да не съм хаквала неща извън диетата, не успявах да приемам всичките си добавки, да пия достатъчно вода и за мое голямо забавление -пийнах бяло винце :) Така е като най-добрата ти приятелка дойде в града и те покани на късен обяд. Още една причина да не пиете по време на диета, хора - напиваш се от чашка! 

За мое щастие нямам трайни увреждания, но два дни се опитвам да се върна към старата си желязна подготовка, която до момента ми се отразяваше изключително добре. Едно от нещата, които за съжаление трябва да пренебрегваме в такъв период е срещата с хората, които могат да ни разконцентрират. 

Самодисциплината е много важна и докато не ми пречи да го правя у дома, мога да правя торти и ястия, без да ме изкушават да ги опитам, почна ли да излизам с приятели уж за час- два, после някой друг се присъединява, плановете се променят и си давам сметка, че пак трябва да  взема да си се отделя на спокойствие у дома. 

Само Ванчето има рожден ден в събота и не знам как ще гледам менюто в ресторанта и ще убеждавам хората, че не ми се пие и яде, но истината е, че просто жертви трябва да се правят в името на един по-щастлив и здравословен живот. Знаете, че аз няма как да се лиша от шоколад и коктейлче завинаги, освен ако животът ми не зависи от това, но пък в името на това в топлите месеци да се чувствам удобно в кожата си мога да се лиша в рамките на няколко месеца.

С голям ентусиазъм готвя по триста вида хапвания у дома - за гости, за половинката, отделно за мен и не ми пречи. Толкова вкусни диетични рецепти съм намерила, че отдавна не съм се чувствала толкова запалена по процеса на готвене на толкова простички неща. Реших да изведа рецептите в специална категория " За Диетата", в която за сега може да намерите рецептите до дотук, но ще добавя и някои отдавна публикувани, които трябва да изнамеря в блога :) 

Новата ми най-най-най любима рецепта е за известния облачен хляб.  Той е отдавна познат в Интернет пространството и макар да съм го правила и преди е било само с НАучна цел да видя какво ще се получи. Сега обаче си го направих и запазих за през седмицата, така че да мога да си правя набързо диетични сандвичи, които са леки, въздушни и без вина и грях. 

Знаете, че отдавна не съм от хората, които не могат без хляб, даже напротив. Почти всичко съм свикнала да ям без него. Но стане ли въпрос да си направя сандвич се хващам в чудо. Нека да сме честни, не винаги имаме време или желание да си правим тежък омлет или пък каквото да е било ястие, искаме си нещо свежо и прясно. Това хлебче е точно такова, без никакво брашно, напълно в кето диетата ( или поне така смятам) и ще ви даде усещането за истински хамбургер, така че ще задоволи не само желанието ви за храна, но и напълно ще забравите, че сте на диета. 

А ето и рецептата:

Необходими продукти: 

3 бр. яйца

3 с.л. пълномаслено крема сирене ( пълни) 

1/2 с.л. бакпулвер

щипка сол

Започваме като разделяме жълтъците от белтъците. В купата на жълтъците прибавяме кремата сирене, което трябва да е на стайна температура, за да е по-мекичко. Разбиваме с телена бъркалка.

През това време в купата на миксера разбиваме и белтъците със щипката сол, докато станат на сняг и прибавяме бакпулвера. 

                          

След това постепенно прибавяме жълтъчената смес, като разбиваме внимателно, така че да запазим въздушността на сместа и да бъде възможно най-пухкава.

Разпределяме от нея върху хартия за печене, като на мен ми излязоха около осем броя хлебчета. Те бухват по време на печене и се разливат още малко, но не твърде много :)                        

                            

Пъхаме ги да се пекат във фурната, предварително загрята на 160 градуса с обдухване за докато започнат да изглеждат ето така.   

Всяка фурна пече различно, но аз ви препоръчвам да ги изпечете докато могат лесно да се отлепят от хартията. В първата тава ги пекох по-малко и макар да се махаха, пак леко имаше залепнали места. 

При втората нямаше никакъв проблем, а ги пекох минута-две отгоре. 

Не отваряйте фурната докато не хванат хубав цвят и имайте предвид, че все пак те ще спаднат в последствие - това не бива да ви учудва или да си мислите, че сте сбъркали.

След като изстинат си ги прибирам в плик за храна и добре запечатен може да издържат повече от три дни в хладилника, макар че по една двойка за сандвич стигат за около точно толкова ;) 

Моят предпочитан сандвич е пуешка шунка, салата айсберг, холандски кашкавал и домати!

Може да му добавите и резенче авокадо, за тези, които искат да се заситят повече.  

 

Всяка седмица се прави нова партида от хлебчето и честно казано, hands down най-доброто от диетата до тук! :) 

Ще се радвам да ми споделите вашите впечатления и се надявам днешната рецепта да ви е харесала, а ако е така, не забравяйте процедурата : Ударете ми едно рамо ( лайк) на страничката във фейсбук и ме последвайте в инстаграм! 

До слаби срещи, приятели! :) 

 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!

Благодаря ви, приятели!

Попска яхния с петле / Traditional bulgarian rooster stew

Отдавна се каня да споделя тази рецепта и ето, че времето й дойде. Замислена и посветена на Петльовден - мъжкият празник и с пожелание за здраве на всички мъжки рожби. За мен, освен половинката, това е и моят племенник Ноа, който е първото момче в родата ( кажи-речи) :) 

И тъй като в Холандия трудно ще могат да си намерят домашно петле, леля ще спази адета тук, в България. 

Нали не си мислихте, че заради изобилието на чуждестранни рецепти ще занемаря моя кулинарен дълг към българската кухня?!

Истината е, че въпреки почти гротесковата символика, което придоби в днешно време този празник, винаги съм го намирала за интересен и хубав. Още от малка, когато посещавах Къща Литература в нашия стар град - Вароша. Там освен легенди, да превеждаме приказки от диалекти, скоропоговорки и  всякакви други  интересни занимания, учехме и за българските празници. Тогава ни разказаха историята аз майката, която отказала да даде сина си за тежкия кръвен данък - събирането на момчета и след като я заплашили, че ще го убият, тя се зарекла сама да го направи. 

През нощта обаче успяла да скрие детето далеч, а вместо това заклала един петел и опръскала врата с кръвта му, та сутринта турците като я видели, повече не идвали да взимат деца от това село.  

Тежка легенда, но пък силна сама по себе си и докато в днешно време силата на характера не е най-силната българска черта, аз смятам, че е хубаво да си ги припомняме за вдъхновение. 

 Кокошки не гледам, а петел в магазина така и не съм виждала, макар идеята за попска яхния, варено петле и какви ли не апетитни заглавия да ме изкушават с години. Ето обаче, че бабата на половинката ми изпрати преди време домашно петле и веднага си рекох - дойде й реда на тази яхнийка. 

Знаех, че ще стане нещо невероятно и се вълнувах пред уханието, аромата и сакралния момент на готвене. 

Ако и вие искате да си спретнете една такава "силна магия" у дома, та нашите момчета да се перчат като петли и да надигат глас от рано сутрин, хайде да видим как се прави тази вкусна попска яхния. 

Необходими продукти :
1 домашно петленце ( или половин)
1 голяма  глава лук
1 голям морков
125 мл бяло вино
1 купичка арпаджик ( около 250 г)
1 ч.ч. булгур
1-2 с.л. брашно
2-3 скилидки чесън
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. черен пипер
1 дафинов лист
1 с.л. масло
олио
сол

Тъй като домашните птици искат повече време за готвене, започваме с приготвянето на яхнийката от вечерта. За целта в дълбок тиган слагаме лъжица масло и олио така, че да покрие леко дъното и запържваме петлето, което предварително сме нарязали на порции. 

Пържим не на максимална степен, като подправяме на сол и добавяме половин глава нарязан лук. 

След като всичко се сдобие с меден загар, доливаме топла водачка, така че да да облее месото и оставяме ястието да къкри докато се свари месото. Времето ще е различно от това колко е старичка птицата, но така нарязана на парчета и запържена определено ще спести време. 

                           

Когато петлето вече сварено добре, в друга тенджера запържваме в олио измития и почистен арпаджик, нарязания морков, лук и чесън. 

                   

След като зеленчуците поомекнат леко, прибавяме подправките и брашното и запържваме всичко за още една-два минути. Доливаме 125 мл бяло вино, което ще започне да се изпарява. Оставяме го да го направи за около минута и доливаме бульон от свареното петле, така че да покрие зеленчуците.
Варим ги още около половин час, а след събираме на едно място зеленчуците и петлето, добавяме чаша булгур, (може и повече) и слагаме на котлона да къкри всичко, докато яхнийката се сгъсти и всичко се свари добре.

                    

 Не забравяйте да опитвате и да подправяте ястието на вкус, спрямо силата на подправките, която желаете. Може да добавите и други, но аз съм сложила само основните, а оставям останалото на вас :)
Поднасям с малко пресен магданоз, защото за мен това винаги дава страхотно ухание и свежест и на най-зимната гозба.



Признавам си, в последните години се влюбих в булгура и смятам, че мястото му е на място в тази гозба. Вие обаче може да го замените с ориз, че дори и картофи, само съобразете времето, в което да ги прибавите, за да не се разварят.
Това е една от най-питателните, ароматни и стоплящи душата яхнийки, които съм правила и си пожелавам "моята магия" да донесе само здраве и сила на всички достойни мъже в семейството ми!

Ще се радвам да я  опитате и вие!

Надявам се и днешната рецепта да ви е харесала, а ако е така, не забравяйте процедурата : Ударете ми едно рамо ( лайк) на страничката във фейсбук и ме последвайте в инстаграм! 

До нови срещи, приятели! 

 Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!

Благодаря ви, приятели!

               

Кайзершмарн / Kaiserschmarrn

Тези от вас, които ме следят изкъсо, знаят, че съм на диета и няма как да не знаят защото описках всичко дотук. Трудно се живее с жажда за готвене и ограничение за такова. Най-трудно ми е с десертите признавам си, защото обожавам да ги правя

Повече от колкото да ги ям дори.!  Радват ме с красотата и пъстротата си и възможността да те съблазнят по-бързо от гол до кръста ( и не само) Джейсън Момоа. Да, ама какво да правя, когато съм ви обещала рецепти, а половинката до мен и тя взе да се мирише на пръст от глад, не защото няма за него, а защото упорито отказва да яде броколи и авокадо под всякаква форма. 

Толкова е озверял, че като се прибира от работа е нужно само да му открехнеш вратата и почва да вие като бясно куче. За сега овладявам положението, като му меткам една пържола във въздуха, която да улови и си намира занимание за 20-30 минути, но докога?! Ето например, наскоро почна да прави намеци за палачинки, но такива явни намеци като моите, когато тръгвам да информирам, че има нов магазин за домашни потреби, който не съм посетила. 

Съвестта обаче ме загриза и реших, че е време да споделя една чудесна рецепта за най-пухкавата и вкусна палачинка, която може да опитате някога!

Освен, че рецептата е отдавна пожелана от мой читател ( той си знае кой е), е чудесна да я спретнете този уикенд и да видите лицата на любимите си хора, когато видят това неземно щастие в тиганче! 

Имах и друг повод да споделя тази рецепта и това е, че рецепта за нея намерих и в новата ми кулинарна книга, която ми подариха скъпите ми приятели Ицо и Ади за Коледа. Тъй като не си бях в България тогава, те ми оставиха това подаръче и когато се прибрах, веднага зарових любознателен нос в нея....и така три недели :) 

Толкова интересна и хубава кулинарна книга, която съм сигурна, че ще донесе още много вкусни рецепти и калории на моята особа. Но както и да е - така и не успях да им благодаря подобаващо, затова сега го правя с тези редове! "Благодаря ви, скъпи приятели, сладко семейство и любими мои хора! Бъдете все така очарователни, земни и извънземно добри :) Аз ще се радвам винаги за вас, с вас и заради вас! Надявам се  другия път да може да се видим, а  коледните картички ( и двете) още седят на библиотеката! "

Но стига лични моменти, че хората които не обичат да четат, пак ще се заоплакват, че буквите им пречат :) Ииии, идва последният абзац, който ще бъде посветен на рецептата. Няма как нещо с такова име да не ни дължи обяснение защо се казва кайзершмаран - барн - барабарн! 

Кайзершмарн буквално значи "бърканицата на императора", който както знаете в Австро-Унгарската империя носи титлата - Кайзер. Именно Франц Йосиф Първи обожавал тази страхотна, пухкава палачинка, която често се поднася нарязана на хаотични парчета. Понякога се бърка още в тигана или фурната или пък може да се нареже след изпичане.
Рецептата присъства под различни имена във всички страни част от бившата империя- Бавария от Германия, Австрия, Унгария, Чехия, Словения и т.н. 

В близък план съм опитала да хвана колко въздушна, пухкава, но в същото време сочна маса е, защото ако очаквате нещо като суха бишкота - пригответе се за изненада. Стигат ви пържени филийки за сега, опитайте тази закуска в събота и ми пишете какво мислите :) 

Аз си направих половин доза, тъй като само Куджо може да яде сладко сега у дома, но стига поне за четири нормални човека, в тиганче с размери на дъното около 20-22 см. Продуктите са много достъпни и ги има във всеки дом. Ето ги и тях: 

Необходими продукти:

125 г брашно София мел Класик

200 мл прясно мляко

3 с.л. захар

4 бр. яйца

1 пак. ванилия

1 с.л. масло

щипка сол

Започваме като разделяме жълтъци от белтъци. Пускаме във миксера да се разбиват белтъците със щипката сол и захарта, докато станат на стабилен сняг. 

През това време в купичка разбиваме с телена бъркалка жълтъците, редувайки с малко по малко от брашното, прясното мляко и ванилията, докато получим хубава, еднородна смес. 

                           

След това, бавно по бавно смесваме двете смеси, продължавайки да бъркаме на ръка с телена бъркалка, 

докато получи пухкава, еднородна смес- изглежда ето така: 

На котлона загряваме тиган ( моят е чугунен) и разтопяваме маслото. Не трябва да прегаря, затова не ползвайте максималната степен на котлона. Намазваме добре стените на съда и изсипваме отгоре пухкавата смес, като изравняваме леко. 

                         

Печем на силна степен на котлона за около 1 минута, а след това прехвърляме във фурната и печем още 10 минути на 200 градуса (предварително загрята) .
Накрая изглежда ето така:

Сместа може да ви стигне и за тиган до 26 см по мой наблюдения, но не става толкова високо, а за мен пухкавата част е най-красивото и вкусно нещо. Остава сочен отвътре, но пък е като дунапрен и е изключителна наслада за окото.

Освен,че може да добавите към палачинката стафиди или филирани бадеми, все неща типични за тази кухня, може да прехвърлите сместа и в тавичка и да я изпечете изцяло на фурна, без момента на котлона.

Накрая поръсете с пудра захар и нарежете на средно големи парченца.

Поднесете със сладко, течен шоколад и вкусни плодове. 

Ако сте повече хора у дома, забъркайте си двойна доза, защото когато са топли, имат навика да изчертават за секунди. 

Надявам се и днешната рецепта да ви е харесала, а ако е така, не забравяйте процедурата : Ударете ми едно рамо ( лайк) на страничката във фейсбук и ме последвайте в инстаграм! 

Аз ви оставям с още няколко сладки кадъра, за да направя денят ви още по-сладък! :) 

До нови срещи, приятели! 

 Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!

Благодаря ви, приятели!