Вчера видях две баби да седят пред един блок на пейката, но не онези старите баби от едно време със забрадките, а две градски баби - модерни, дето им стърчи телефона от джоба и космодиска на гърба. И двете бяха седнали на лек припек, обсъждай нещо разпалено, като си попушваха цигарки.
Стана ми толкава интересно! Зачудих се, какви ли ще са бабите на бъдещето. С татуировка "stay true"на глезена и три реда чужди мигли, защото по нейно време е било готино.
Как се промениха бабите, които аз познавах и колко е интересно да наблюдаваш палитрата на времето. Изведнъж тези "печени" баби ми се сториха по-близо до мен и моята приятелка Ванчето, с която обичаме да бистрим философски теми докато посръбваме коктейлче отколкото някои тинейджъри, придвижващи се на необясними за мен самодвижещи се бордове.
Как се промениха бабите, които аз познавах и колко е интересно да наблюдаваш палитрата на времето. Изведнъж тези "печени" баби ми се сториха по-близо до мен и моята приятелка Ванчето, с която обичаме да бистрим философски теми докато посръбваме коктейлче отколкото някои тинейджъри, придвижващи се на необясними за мен самодвижещи се бордове.
Колко е вълнуващ живота и каква привилегия е да имаш щастието да го наблюдаваш. Често виждам хората как се гневят срещу всичко ново, а забравят, че и всичко познато някога е било ново. Младостта се крие в това да може да се адаптираме към новото и различното. Да може да се насладим на нови идеи и виждания, да изживяваме мига и духа на времето такова каквото е.
И така, прибрах се у дома и набързо "врътнах една шайба" на Ванчето, която тъкмо беше приспала бебето.
Говорихме си, смяхме се, самокрикувахме се, разказвахме си за нашето ежедневие и какви гафове правим и до ден днешен, а уж сме големи хора и трябва да сме наясно с живота Още по-мило ми стана.
Макар и с нови и различни хора, историите на света винаги ще са едни и същи.
Любовта пак ще се изразява с внимание и грижа, а приятелството винаги ще бъде радост за всеки, който го има, дори да се "предава" чрез телеграми, писма, есемеси или просто телефони обаждания по месинджър.
Любовта пак ще се изразява с внимание и грижа, а приятелството винаги ще бъде радост за всеки, който го има, дори да се "предава" чрез телеграми, писма, есемеси или просто телефони обаждания по месинджър.
Спомних си как с Ванчето обичахме да си хакваме сладичко с кафето след работа и реших да спретна едно носталгично кремче, което знам от леля ми Блага от Пловдив.
Тя и до ден днешен го приготвя по същия начин и когато реша да й отида на гости, то е налично - я на крем с орехи, я пък под формата на бисквитена торта. Никога не й отказвам, особено когато го гарнира със сладолед.
И защото всяка класика може да се прероди в нещо ново, реших да украся кремчето така, че да пасне и на третия етап от предизвикателството на Кикоман, в което от мен се иска рецепта за десерт, в който да откриете скрита формата на бутилката КИКОМАН. Можете ли да я видите някъде В десерта?
Ако е така, цените приятелството като мен и искате да ме подкрепите в състезанието на Кикоман, а същевременно да спечелите и награди може да го направите много лесно ето така:
и
2. публикувайте като коментар към нея снимка, на която сте открили емблематичната бутилка на Kikkoman, ( Снимката може да е от моите рецепти, които ще ви представям от кампанията и разпознавате символа в оформянето на храната, символ от природата или около вас) или пък дори може да приготвите или нарисувате нещо сами, в същата форма.
Вашите снимки и харесвания са важните в случая и с всяко едно от тези действия ви гарантират участие в томболата за наградите!
Освен това, на 21 октомври започна националната есенна на кампания „Храната обича Kikkoman“, която ще продължи до 17 ноември и ще раздаде още 84 страхотни кулинарни награди за най-големите фенове на кулинарията. Може да се включите и в нея, за да се пробвате за още награди:
А сега, разгледайте внимателно моите снимки, ако виждате някъде нещо в украсата на десерта, който ви напомня и прилича на дозатора, споделете бързо снимката и под поста, водещ към линка.
А сега, разгледайте внимателно моите снимки, ако виждате някъде нещо в украсата на десерта, който ви напомня и прилича на дозатора, споделете бързо снимката и под поста, водещ към линка.
Ако пък искате да покажете на Кикоман, че сте майстори - кулинари и заслужавате награда, пригответе нещо сами и пак го публикувайте под същия пост. Играта ще трае общо 4 седмици, като ни остава само още една рецепта.
Времето лети и скоро ще се обявяват наградите, но дотогава нека да ви подкупя с един от най-любимите ми семейни десерти - карамеленият Крем на леля Блага. Всичките чашки от снимката сама си изядох и не ме е срам да го призная. Ето и рецептата;
Необходими продукти:
600 мл прясно мляко
100 г захар
1 ч.л. соев сос Кикоман
4 с.л. брашно ( с купка)
2 бр яйца
1 ванилия
За украсата:
шоколадов топинг
малини
орехи
Започваме като карамелизираме захарта на котлона в подходящ съд.
В купичка разбиваме яйцата, брашното и ванилията.
Добавяме малко от млякото, така че да получим смес като боза.
През това време захарта ни се карамелизира постепенно, като може да разбърквате леко, за да става равномерно и да добие красив кехлибарен цвят.
Когато е готова дръпнете от огъня и добавете соевия сос, като ще тръгне да се пени, а вие разбърквайте енергично.
Върнете карамела на котлона и изсипете прясното мляко. То ще стегне карамела моментално, като аз го повдигнах леко за снимката, за да го видите. Намалете котлона и оставете карамела да се разтвори в горещото мляко, като разбърквате от време на време, за да помогнете на процеса.
След като карамелът се разтвори напълно, млякото ще придобие този хубав тофи отенък и ще тръгне да завира повторно. Прибавете малка част към яйчената смес на тънка струйка, за да изравните температурите, а после прехвърлете пък яйчената смес отново в касеролата на котлона и и разбърквайте енергично.
Кремът ще тръгне да се сгъстява, а аз започвам да си правя пъклени планове как ще изгреба целия крем оставащ по съда и бъркалките.
Прехвърляме го в чаши и го украсяваме по желание след като изстине - орехите са задължителни!
Въпреки семплия си вид, десертът ми наистина един от любимите и ако искате да се убедите в това - просто го направете - още тази вече - навярно имате продуктите у вас!
Страхотно е да те чака чашка охладено кремче в хладилника в края на работния ден или след вечеря, а моето така и не дочака Ваничка, но пък затова ми беше много приятно да си го хапвам, докато си лафим с нея.
Ако го приготвите - ще съм доволна. Ако го приготвите за награда на Кикоман - вие ще сте доволни! Още веднъж, подкрепете мен и себе си в две лесни стъпки :
и 2.коментирате под него със снимка, вдъхновена от дозатора на Кикоман. :) ( може да е от моите или да създадете своя собствена)
Прекрасна, усмихната и много вдъхновена седмица, приятели!
п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!
