Свинско със соев сос и тъмен шоколад / Pork Chops In Soy Sauce and Dark Chocolate

Накратко! Още не сме станали от една софра, а вече подготвяме втора. Може половината част от българския народ да не иска да чуе за сарми поне още една година ( аз тъкмо вчера доядох нашите), но искаме, не искаме идва Нова Година и пак ще трябва да мислиш менюта. Или поне тези от нас, които няма да се бръкнат с 300 лева куверт за пържола с гъбен сос и 50 мл ракия. 

Аз съм от тези хора, които обичат да си прекарват Новата година у дома, не само защото не съм голям фен на самия празник като цяло, но просто за мен е като продължение на коледните празници.

Още една възможност да си хапна добре, да се нальоскам с домашно вино, да игнорирам всички тъпи предавания по телевизията и да се отдам на някакви любими филми и забавления. 

Нещото, което може би отличава празника от другите е,че тогава малко или много обичам да се поизтупам. Да посрещнеш новата година е все едно да посрещнеш гост у дома. Не ти се иска да те вижда като оръфаната кокошка, каквато те оставила предишната година. 

И у дома да останеш, на домашно да идеш или в ресторант, все ще гледаш да се нагиздиш поне малко. Признавам си обаче, обичам зарята. 

Обичам светлинките във въздуха, които нямат друга приложение освен, че е красиво и ти носи радост. Дори и възрастните не могат да отвърнат поглед от хипнотизиращите цветя в небето, когато започнат да се появяват едно след едно. В сърцето ти се появява гласче, което казва "Ето, вече всичко е зад гърба ми, утре ще е нов ден и трябва да се радвам повече на живота!"

Не съм фен на празника, но съм фен на новото начало и вкусната храна. Днешната рецепта е едно от предложенията ми за новогодишната трапеза, което едвам дочаках да ви покажа. Рецептата е на моя читателка Таня Павловска, която я сподели в предизвикателството ни с Kikkoman, което ви поставих да ми предложите вкусна рецепта за соев сос с месо, подходяща за празниците. Нейната рецепта е нетрадиционна и първоначално се притесних, тъй като знам, че солените рецепти с шоколад са трудоемки, пък и не допадат на всички. Тази обаче съм сигурна, че ще се хареса на всеки, който я опита, защото не мога да кажа, че може да усетите съставките на самия сос, а просто се влюбвате в букета от продукти и хапвате ли хапвате, без да имате и бегла представа. 

Таня сподели тази испанска рецепта, която знае от бабата на съпруга си и според мен тази баба знае какво да яде! Аз ви подканвам и вие да ни се доверите и да я опитате. Ето я и нея:

Необходими продукти:

5-6 бр. свински пържоли

3-4 с.л. брашно

2 глави лук

2 бр. моркови

2 скилидки чесън

2 с.л. соев сос Kikkoman

2 блокчета черен шоколад

1 бр. карамфил

щипка розмарин

1 ч.ч. червено вино

олио

сол / черен пипер

За гарнитура:

картофено пюре

пикантни моркови* ( рецепта по-надолу)

Започвам като осолявам пържолите и ги подправям с черен пипер. Аз начуках леко моите, но не да станат твърде тънки, а по-скоро по-крехки и равномерни.

Овалвам ги в брашното и изтупвам добре от излишъка.

                             

Запържвам пържолите до златисто от двете страни в тиган с горещо олио.

Докато пържолите се пържат, нарязвам лука, морковите и чесън на ситно. Аз полвах чопър, тъй като исках да са наистина на дребно. Така ще се задушат бързо и ще ми е по-лесно да ги пасирам после за соса :) 

                            

Изваждам пържолите от тигана и поставям в съда, в който ще печем. Аз се спрях на голяма керамична тавичка.

В същата мазнина запържвам зеленчуците, докато омекнат.  Подправям с щипка сол.

Накрая прибавям виното и оставям за една минута, докато изври съвсем леко. Дърпам от огъня и прехвърлям всичко върху пържолите и около тях. Доливам малко топла вода, ако е необходимо за да може да има течност, колкото почти да ги залее. 

Завивам добре с фолио и пъхам във фурната да се пече, първоначално на 220 градуса, докато заври, а след това намалявам на 150 и пека така час.

                             

През това време подготвям гарнитурата. Освен традиционното картофено пюре, се спрях на една рецепта за супер вкусни, леко пикантни моркови. 

Последния път от пазара се спрях на тези различни цветове моркови от една баба и си купих по една връзка и от трите вида. Измиха и обелих, колкото ми трябват.

След това ги разполових ( или на четвъртини, ако са по-големи) и ги наредих върху лист фолио. Отгоре поръсих с един щрих олио, сол, лют пипер на люспи и една нишка мед, колкото да ги карамелизира при печенето. 

Завивам добре и пъхам и тях във фурната да се запекат за около 30 минути.

Точно навреме да извадим пържолите, които подправяме  със соев сос,

карамфила, розмарина ( може да го пропуснете) и шоколада. Последния прибавих нарязан на много ситно, така че да се разтопи в горещата кашичка и сок, които започват да се образуват.

                               

Връщаме във фурната за още 20-30 минути, а след това изваждаме и сервираме.

Сервираме пържолите върху канапе от картофено пюре, а образувалата се в тавата кашичка от зеленчуците и сок пасираме на ароматен сос, който ще ви се иска да не свършва никога.

Толкова е солено-месно ароматен, с леко опушен вкус от шоколада, но предимно зеленчуков, което ще ви гарантира хем традиционно преживяване, хем с щипка екзотичност :)

Комбинацията с пъстрите, пикантни моркови само ви кара да се чудите от къде да си отрежете първо и макар ястието да ви изглежда достатъчно, ще искате и още. 

Един съвет са соса: При мен се получи идеално, но ако при вас стане твърде гъст, защото водачката му е извряла, може да ги разводните с малко гореща вода, като го пасирате отново. 

Нужно ли е да казвам, че яденето върви идеално с червено вино!

Май не, но в това ще се убедите и вие, като го опитате!

Остават три дни :) 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Коледна торта шах-мат / Christmas Chess board cake

Весела Коледа, човечество!

Нека бъдем живи и здрави и да създаваме красота и добротата за всичко живо около нас - хора, растения и животни! Нека страховете ни пазят само от злополуки, а не затварят сърцата ни! Нека с духа на празника успяваме да си върнем малка част от детското вълнение покрай подаръците, светлинките и уюта на дома. Нека любов извира от сърцата ни и я даряваме не само на близки и познати, а намерим място и за всеки човек, който се нуждае от протегната ръка. Надявам се магията на Коледа да ни направи по-далтонисти относно това което ни различава, и започнем да виждаме повече нещата, по които си приличаме.

И макар празникът да се свърза повече със семейството, нека не забравяме, че има хора, които го посрещат сами. За да си добър човек и да обичаш обаче не значи, че трябва да имаш семейство, деца или да си от правилната религия. Трябва просто да виждаш своята роля в света като такава, че да го прави по-добро място за живеене за всеки един от нас. 

Аз благодаря на всеки от вас, който ми писа за празниците, изпрати снимки на своите сготвени ястия и като мен, отдаде безброи часове труд в кухнята, за да може да създаде малко повече красота за любимите си хора. Обещавам, че ще кача втората част от снимките след празниците, тъй като съм се отдала изцяло на любимите си хора, далеч от интернет и всякакви задължения, освен техните нужди.

Благодаря на всеки, който се включи в една от моите благотворителни инициативи и успяхме да закупим малко подаръци и книжки за дом за възрастни хора с деменция, а аз дарих част от моите десерти за различни благотворителни кампании, както приканих и вие да направите с част от вашите. Благодаря специално на Марта и Алекс, които ми изпратиха подаръци без да очаквам и се радвах на тях като малко дете, та и под моята елха се навъдиха дарове от приятели-читатели <3

Открадвам няколко мига от близките си, за да мога да пожелая на вас, защото и вие за мен сте такива, да споделим една красива и топла Коледа, последвана от една много по-спокойна и успешна 2019-та година.

 Сигурна съм, че макар да си пожелаваме здраве, щастие и късмет, със сигурност в годината ще ни случват хубави, но и неприятни неща, но кое ще надделее - никой не може да знае. 

Аз бих искала да си пожелая да запазим присъствие и вяра в доброто и да не забравяме, че докато отваряме очи на Коледното утро, всичко може да се промени за по-добро.

Вчера например, изпълнена с огромна топлина от целия празник и малкия ми племенник, който ме гушка и изпива цялото ми внимание реших да напиша една празнична публикация посветена на всички вас, хората, с които деля своето ежедневие, а дори не познавам лично. 

Писах, писах ли писах, толкова красиви неща, които изливаха от сърцето ми и си казвах, "е,  това е много хубаво, добре го казах". Писах докато всички се бяха събрали да гледаме филмче около камината, а елхата ухаеше до нас и накрая стана грешка и цялата публикация изчезна. Бях съкрушена!!! Знаех, че няма да мога да напиша всичко така както съм го почуствала отново, нито мога да върна три часа от живота си и късно вечерта да започна от начало.

Признавам си пуснах си някоя сълза, защото знаех, че семейството ми няма да оцени факта ако втори ден съм на лаптопа по време на семейни занимания. Качих се гора с малка ярост към целия ден, седмица, година, изтощението от целия празник и въобще месеца на печене и готвене и пустите му рецепти. Може би защото успях и да се разболея от дъждовното холандско време или защото малкия ти кашля в лицето докато ти говори, но към края на годината се чувствам като стафида. 

Тази сутрин обаче, въпреки че бях решила да пропусна статията, какво пък толкова, на дали някой ще забележи от собствените му празнични занимания дали съм писала или не, но щом отворих очи, първата ми мисъл бе "Коледа е!"

Ноата се бе събудил в съседната стая и го чух да пита " Лаля, Ляля", та знаех, че двегодишното му дупенеце ме търси,а под елхата има доста подаръка, които чакат да бъдат отворени. 

Още рошави и сънени, всички се измъкнахме от леглата и се запътихме към отрупаната от снощното пиршество маса. Открадвах си няколко минути да ви напиша набързо моите пожелания, а след това и рецепта! 

Затова и преминавам направо към нея, защото нямах търпение да ви почерпя с нещо супер празнично и красиво!!

 Една торта, с която завършвам троицата от рецепти в стила шах-мат, първата, която ви представих за годишната на блога, класическата рецепта за шах-мат тук и втората,  лесна, само с един блат и много крем тук.

Ето я и коледната шах-матна торта, която замислях от доста време, защото знаех че на празник може да си позволят и най-стриктните да хапнат малко хранителни боички, все пак не е всеки ден. 

Спрях се на вкусове от сметана и шампанско за крема, а за сглобяването отново използвах само два блата, но с три цвята, които само на пръв поглед изглеждат сложни, но аз съм направила схема и всичко,което ви трябва за да я приготвите без проблем :) А ето  самата рецепта:

Необходими продукти:

За един блат с размер 24 см 

3 бр. яйца

2/ 3 ч.ч. захар*

2/3 ч.ч. брашно

1-2 с.л. олио

1 ч.л бакпулвер

хранителна боя ( червна и зелена)

За крема:

500 мл сметана ( сладка)

200 г цедено кисело мляко ( или маскарпоне)

200 мл сладко шампнаско ( или бяло вино)

около 2-3 с.л захар

2 ванилии

1 пак. желатин

За сиропиране:

захарен сироп или светъл компот ( праскови, кайсии и т.н)

За украса:

Бита сметана, 

трохи от блата, 

желирани бонбони, 

ганаш

*ч.ч.=200 мл

За рецептата ни трябват общо два блата с този размер, единия зелен, а другия червен. И двата се приготвят по следния начин, като продуктите по-горе са за един блат.

Разбиваме яйцата със захарта на пухкав крем. Прибавяме малко по малко от брашното и бакпулвера.

                             

Накрая прибавяме малко и разтворените в малко олио боички, така че да се поличи хубав наситен вят на всеки един от блатовете.
Имайте предвид, че боите потъмняват леко с времето и след изпичане, затова не бива да ви притеснява много и да са светли. Все пак коледното червено е радостно :)
Слагаме сместа за блата в тавичка, леко намаслена и застлана с кръг хартия за печене на дъното и печем в предварително загряна фурна на 170 градуса за около 25-30 минути.

                             

Оставяме блатовете да се охладят добре след изпичане, като изравняваме с нож, ако са се издули на места. Оставате трохичките за украса.

Докато блатовете се охлаждат, приготвяме крема. Слагаме желатина като го оставям първо да набъбне в малко студена вода, както е написано на опаковката.

Слагаме шампанското да се затопли на котлона. ( Може и някакво сладко бяло вино)

                           

През това време разбиваме сметаната със захарта на пухкав крем. Моята сметана бе подсладена ( растителна, тъй като бухва повече и ми е по-удобна за работа, тъй като не се пресича), но вие може да ползвате и неподсладена, стига да става за десерти и да добавите повече захар. След това прибавяме ванилиите и цеденото мляко, което може да замените с маскарпоне. В единия вариант кремът е по-лек, а в другия по-богат. Може да го обогатите и още, с половин пакетче крем Оле ванилия или друг светъл инстантен пудинг, които имате, тъй като в различни страни има много варианти за празнични аромати.

                           

Слагаме набъбналия желатин в горещия алкохол и бъркаме докато се разтвори. След това оставям да се охлади за няколко минути, докато стане хладко и го прибавяме на тънка струйка към крема.

Следваща стъпка е да изрежем блатовете. С помощта на чинийки и чашки или някакви шаблони изрязваме четири концентрични кръга от всеки балт, с големина от около 2 см.

Тъй като аз исках тортата да е с три цвята, единия от който е крем се наложи да си направя една схема за сглобяване на цветовете, която ми помогна да си построя блатовете, къде да има празни места. Ето я и нея:

Ето така трябва да подредите и вие вашите блатове, заедно с празните места, като започнах подредбата с комплекта блатове, най-отпред на снимката, защото счетох, че ще ми е най-лесно.

Слагаме първия комплект блатове, заедно с празните отстояния и сиропираме със захарен сироп. ( В моя сложих още малко шампанско)

Запълваме празните места с крем.

Отгоре слагаме най-малкия комплект блатове, най-отгоре на снимката, със зелената среда, като ги поставяме на съответните места, за да паснат после шарките. Сиропираме и отново запълваме с крем.

Завършваме с третия комплект блатове (в средата на снимката), те са и най-много, четири на брой, като разпределяме остатъка от крема и отгоре.

Пъхаме тортата да стегне за няколко часа в хладилника, при мен за цяла нощ ( знаете, че аз така правя)

На следващия ден я украсяваме по желание, като аз се спрях на украса от още бита сметана, за измазване и розички, трохите от блатовете, малко ядлив брокат, шоколадов ганаш и едни супер симпатични желирани бонбони, които взех насипно.

Толкова много се вълнувах дали ще е станала както и си я представях в разрез, че отрязах ли парчето въздъхнах като бебе пред лампа.

Тортата е една малка коледна приказка и вярвам,че всеки ще се наслади на този невероятен вкус и комбинация на нежен крем и сочни блатове.

Аз ви отрязвам парченце и ви пожелавам една чудесна и магическа Коледа и нека малките несполуки да не спират желанието ни за живот, а загубените статии и неизживяните мечти да са само повод да си създадем още по-добри!

П.п. 1 Тези дни ще оставам по нощите, но трябва да ви предложа още три чудесни рецепти за Нова Година, които обезателно трябва да опитате! :)

п.п.2 Моля да ме извините за невъзможността да отговря всички съобщения в блога и на страницата във фейсбук, но се опасявам, че някаква част ще трябва да оставя за след празниците.

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!