Мързелива лютеница / Lutenitsa - Bulgarian Red Pepper And Tomato Spread

Ако имаше как бих я нарекла най-вкусната лютеница, но знам че в нета сигурно ще намерите хиляди такива заглавия, които рекламират същото. Аз обаче мога да ви гарантирам наистина невероятен и истински вкус на лютеница, която никога не съм вярвала, че мога да си приготвя съвсем сама и то у дома...на котлона ( и печката в случая). 

Така се случи, че преди време бабчето на село ни правеше лютеници, но винаги бяха твърде "доматени" и честно казано нищо общо като вкус от тези от магазина, които ми харесваха. Знааам, че тия на баба са по-полезни, но всеки си има кусури. Моите включват и този, че понякога харесвам вкуса на купечките неща повече от този на домашните. Понякога, подчертавам. 

Затова и може да ми отнеме повечко време да изнамеря рецепта, която да докарва идеално този вкус, без вредните добавки, но направя ли го, нямам търпение да го споделя.

Така последния път на село, когато ви се "похвалих" как си прекарвам съботите край огнището да пека чушки, вуйна ми се похвали с тази рецепта за мързелива лютеница. Мързелива ще дойде защото не само си я приготвила у дома на фурната, ами накрая се минава с пасатор и може да забравите за всякакви машинки за мелене и прочие. Разбира се, че при споменаването на нещо мързеливо очите леко ми се изцъклят от вълнение, но след като вуйна отвори едно бурканче от лютеницата, която си бе правила точно миналата седмица, аз метнах една ( четири, повтарям четири,  да не се чудиш, Люсо, че тая шия не е от туршия) филийка хляб на горещата ламарина, запекох я, намазах отгоре масълце и завърших картинката с вуйнината лютеница.

 Оооо, небеса и всички земни дарове! Това беше най-вкусната филия с домашна лютеница, която бях яла през живота си. Зарекох се още тогава, че щом се прибера се захващам с направата на тази лютеничка у дома. 

Сега, ако трябва да съм откровена , тя вуйна ми ми даде рецептата и аз като невинно девойче й се доверих без да си правя сметката дали имам тава за всичките тези продукти. Тъй като съм виждала нейната фурна, си мислех, че явно ще свърши работа и моята, но не знам, дали първо е правила половин доза или просто има някаква нова огромна фурна, но аз се озорих. 

Значи, оказа се още докато рязах продуктите, че няма начин това количество да влезе в печката и да не почне да пада от тавата, пък камо ли да го разбърквам. Затова пък реших да го разделя, като приготвях една част от лютеницата на котлона, а друга във фурната и после ги смесвах. Не знам дали е гениална идея или нещо, обаче се получи такъв вкус, че не съжалявам за "леката" криза в която ми е наложи да изпада първоначално. Заслужава си да опитате, като аз ще опиша начина по който я сготвих за да не ви подвеждат снимките, но цяло идеята на рецептата е всичко да си направите в една голям тава ( като за агне например). Но да не се бавим повече, вижте какво ви трябва у дома:

Необходими продукти:

3 кг домати
1.5 кг червени чушки
1 кг патладжани
10 бр. моркови
2-3 глави лук
2 глави чесън
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. олио
1/ 3 ч.ч оцет
1/2 ч.ч. червено вино

Подправки на вкус:
сол
млян кимион
лют пипер * по желание
черен пипер прясно смлян
чесън на прах / гранули или пипер

Всичките ми зеленчуци бяха от домашната градина, затова се наложи да ги измия и почистя, ако има за изрязване, защото са тръгнали да се скапват

Патладжаните се обелват и се нарязват на малки кубчета. Морковите също се обелват и се нарязват първо на по-едри парчета, 

                      

а след това ги минаваме през чопъра ето така. Към тази смес прибавяме и накълцания на ситно лук и разбъркваме добре.

                       

Нарязваме чушките и доматите на средно големи парчета и прибавяме към тавата, но за мен нямаше място, затова ги сложих в дълбока тенджера да на котлона. Към тях прибавих още чесъна, захарта, малко от червеното вино, а към патладжаните( и другите зеленчуци) в тавата във фурната прибавих останалите съставки.

                       

Разбърквах периодично и двете смеси, като на два пъти смесвах от тавата в тенджерата и обратното, за да може всяка част от зеленчуците  да бъде и варена, и печена. 

най-трудно е в началото, тъй като сместа е по-обемиста, но когато тръгне да сляга е напълно възможно да се прехвърли и в един съд. Пасирах след около половин час от варенето/ печенето сместа, като овкусих и с подправките и върнах вече окончателно на огъня да покъкри за още 10 минути. ( По принцип рецептата не беше с толкова подправки, но аз ви съветвам да не ги пропускате. Има голяма разлика във вкуса, защото наистина има вкус на леко щипеща, ароматна лютеница, а не като сос за готвене) 

 Покриваме с фолио, тъй като сместа е доста гъста и пръска. След като няма никакви твърди зеленчуци в лютеницата пасирам още веднъж за още по-фин резултат, но това не е задължително, ако харесвате по-едро смления й вариант.

                        

И този път си спестих изваряването, като просто пълних бурканчетата бързо и обръщах с капачките надолу. Редя ги винаги първо в найлонова торба, в която ги задушавам,а  след това и одеяло и така се изваряват от собствената си топлина.

От тази доза ми излязоха около 16 броя бурканчета със среден размер около 300 г.

Така като чета рецептата не излиза много мързелива, но се надявам да не ви подведе моята несъобразителност. Ако сложите всичко в дълбок съд ( на котлона или във фурната) и просто го минете с пасатора, а после си задушите бурканчетата без да ги изварявате, мисля че няма по-подходяща, мързелива и в случая вкусна рецепта, която да опитате. 

Убедете се сами :) 

До нови срещи, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Американска ретро торта с мармалад и нежен крем / Appalachian Stack Cake

И тази събота имаше сватбарски клаксони, които оповестяваха народа за весело, семейно събитие. Може лятото да е сезонът на сватбите, но и тези, които ги правят есента не са съвсем сбъркали. 

Едва ли има по-красиви сватбени фотоси от тези, окъпани в пъстрите цветове на есента. Златните паднали листа правят бялата рокля още повече да изпъква, а хладния въздух сякаш се загрява от усмихнатите лица на младоженците. Още едно предимство - не се притесняваш дали ще ти се разтече грима от жегата, може да си сложиш удобните дебели гащи под роклята, а уханието на топла храна от ресторанта кара повечето хора да се забавляват вътре, отколкото да търсят компания отвън. 

Много сватбена тематика подхванах, знам! Но така е, когато живееш на булевард и празничните клаксони са част от съботната сутрини, обяд и дори вечеря :) 

Дали заради тях, дали заради това, че обожавам уюта на есента и романтиката в нейните цветове, но реших да направя една много интересна торта, която крие също много романтична история в себе си.

Отдавна бях хвърлила око на тази традиционна американска торта от местността  Апалачия, характерна с това, че се прави за сватби. Тъй като регионът е по-беден, за направата на тортата се включват всички гости като всеки един от тях изпича по един блат. После всеки един се слепва с мармалад от ябълки ( или друг) и се редят един върху друг на купка, а оттам и името Stack cake или в буквален превод - торта на купка.

Смята се, че колкото по-популярна и обичана е една двойка, толкова по-висока ще е тортата им. ( което има логика :) ) 

 

Тортата трябва да има поне седем- осем блата, а ако може да я направите и по-висока, още по-добре :) Аз успях да направя седем, като признавам си, ако слагах по-малко смес, щяха да излязат повече.  

Тъй като рецептата варира в като варианти като вид крем, така и като разновидност на бловете аз се спрях на този вариант за вторите, а кремът е моя хрумка. 

Реших да запазя оригиналната идея, като използвам домашно приготвен мармалад от сини сливи за основа на крема, а към него прибавих млени орехи и масло. Получи се наистина много нежна и вкусна тортичка, която напомняше на жокейките или суха паста "Балкан", но от едно време. 

Доколкото знам, в някои региони допълнително спляскват блатовете, за да може тортата да побере колкото може повече от тях, но пък аз пропуснах.

Кремът е маслен и това  е предимство в много насоки. Разнася се лесно, без да капе, стяга чудесно в хладилника и държи тортата стабилна, а остави ли се малко на стайна температура става, мек, сочен и идеален да навлажни пърхавите блатове.

Сигурна съм, че някои от вас ще поискат да сиропират допълнително тортата за всеки случай, което не е проблем и може да го направите - казвам от сега.

Но стига вече дъра-бъра, че откраднаха булката. Ето я и рецептата :

Необходими продукти:

За блатовете:
3 ч.ч. брашно София мел Класик
2 ч.ч. захар
4 бр. яйца
1 1/2  ч.л. бакпулвер
1 1/2 ч.ч. айран/ бътърмилк
1 1/4 ч.л. сода
3/4 ч.ч олио
1 ванилия

Крем:
250 г масло
1 ч.ч. млени орехи
1 бураканче мармалад от сливи ( Рецепта тук)

ч.ч = 200 мл

Започваме като разбиваме яйцата със захарта на крем. В друга купа пресяваме брашното и смесваме с всички други сухи съставки. 

                             

Започваме да прибавяме малко по малко от сухата смес, редувайки с олиото и айрана, докато получим хубава, хомогенна смес. Ако е прекалено гъста, може да си позволите още малко айран да добавите.(Аз не помня дали при мен беше нужно, но реших да поясня, тъй като се случва в подобен вид блатове)

                             

В алуминиеви тавички за еднократна употреба с диаметър 20 см ( леко намаслени с олио), слагаме две трети чаена чаша от сместа. Аз сложих малко повече, защото ми се видя малко и получих по-дебели блатове накрая, та да го имате в предвид :)

                             

Печем блатовете два по два в предварително загрята фурна на 180 градуса, за колко осем минути. След изпичане, оставяме за кратко да се охладят и изваждаме върху решетка да изстинат напълно. Процедираме така докрай, като ако редим блатовтее един върху друг, слагаме парче кухненска хартия между тях, за да не залепнат.

След като блатовте са изстинали се заемаме с крема. Разбиваме мекото масло на пухкав крем, като прибавяме чаена чаша млени орехи.

                             

След това прибавяме и мармалада, получавайки прекрасен, пухкав, розов крем.

С него слепваме блатовете и измазваме тортата отвън.

                            

Прибираме я в хладилника да стегне за около час-два.

Както казах по-горе, може да сиропирате блатовете, а също така да прибавите поправки като канела или индийско орехче в сместа за тях, ако искате да направите тортата по-коледна.

Украсяваме по желание, тъй като самата торта е доста семпла и сиромашка и обикновено е без украса.

Аз обаче си позволих да я подобря съвсем леко с ганаш от млечен шоколад и украса от сини сливи. По-икономичните продукти, но все пак имат своята празничност и есенна тематичност.

Тортата се реже лесно въпреки многото блатове, но докато кремът е още студен. Имайте предвид, че омекне ли маслото, по-добре да слагате парчета легнали в чинийката ;) 

Надявам се моята есенна изненада да ви хареса и да сте готови за още, защото повярвайте ми - този сезон ще бъде силен от към прекрасни нови и интересни рецепти, които да опитаме заедно!

Прекрасен есенен уикенд, приятели :) 

 п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Мармалад от сини сливи / Plum marmalade

Тази сутрин не заех кое по-напред да ви предложа : мармалада от сливи или мързеливата лютеница на вуйна ми. И двете са идеални за сезона и рецепти, които повярвайте ми, трябва да имате. Реших, че лютеницата няма да ни избяга, но ако ви представя този мармалад, не само ще видите последната рецепта за мармалад, която ме впечатли с вкуса си, но и ще е чудесна прелюдия на тортата, която искам да покажа утре. Няма да издавам много информация, но ще ви кажа, че трудно намирам десерти, в които мога да интегрирам сладка и мармалади, без да ми е прекалено натрапчиво. Тази обаче е точно такава и съм сигурна, че си заслужава да я прибавите към семейната колекция. 

Днешната рецепта също е такава и макар аз да не съм от големите консуматори на този вид консервирани плодове, когато се видя в повече, решавам, че ще си затворя някое и друго бурканче. Може би защото не ям много сладко, пък особено на закуска, плодовите бурканчета не са такава неизменна част от моето ежедневие. Сестра ми и зетя обаче ги обожават и знам, че колкото и да направя ще им видят сметката за нула време. 

Мармаладът от сини сливи ( и шипки) ми е любимият, точно заради тази леко кисела нишка, която има в себе си. Толкова кадифена текстура, че може да изядеш цял хляб докато си се усетел, че си прекалил. Този път обаче, колежка на майка ми ми даде рецепта за мармалада с малка добавка от фини портокалови корички, които промениха представите ми за света. Първоначално малко се намръщих от тази комбинация на слива и цитрус, но истината е, че все едно си натикал Коледа в бурканче. Обезателно трябва да го опитате пък било то и просто да сложите в едно бурканче. Повярвайте ми - няма да съжалявате! И защото денят напредна, а края на седмицата е близо, няма да ви губя времето, а преминавам към рецептата :) 

Необходими продукти:

3 кг сини сливи

1 кг захар

1 портокал

Сливите се измиват и почистват от костилките. Нарязват се на парчета. 

Слагат се с една чаена чаша вода и чаша захар да варят на котлона.

                             

Сливите се варят докато омекнат добре.

Когато сливите са готови, ги прецеждаме през сито, като с помощта на шпатула ги претриваме, така че да отделим твърдите частици на люспите. Може да пасирате сливите преди това, з ада ви още по-лесно да претривате пюрето.

След като сме прецедили добре цялата смес, прибавяме останалата захар и връщаме на котлона да къкри докато мармалада сгъсти.

                             

През това време измиваме и обелваме портокала, като гледаме да бъде възможно на най-тънко и да не попада никаква част от бялото. Нарязваме е на ситно и сваряваме коричките във вода. Отнема минутка, а след това ги отцеждаме и повтаряме процедурата още два пъти. Тоест корите сменят общо три води. 

След като са готови и отцедени, ги прибавяме към готовия мармалад.

                             

Мармаладът се сгъстява бързо, текстурата му става по-тежка и започва да пръска много, затова може да сложите лист алуминиево фолио отгоре. Аз го проверявам като капвам малко на плота и след като изстине леко, прекарвам пръст по него и размазвам леко, за да видя дали ще остави чиста следа и няма да тръгне да се разлива.

Готовия мармалад консервирам с леко затоплени във фурната бурканчета ( за да не се пукнат от топлината на мармалада) и затварям веднага. Редя в найлонова торба,  обърнати с капачките надолу, а след това задушавам добре. Накрая завивам и с одеяло и оставям някъде в стаята да се "изварят" в собствената си топлина. Та си спестявам изваряването им, но ако вие искате да го направите за всеки случай - няма проблем ;) 

Може и да не ям много сладка, но за това направих изключение. Опуках три филии само докато снимам, а за след това не ми се говори. Чак срам ме хвана, защото мина инкасаторът за водомера, а аз му отворих вратата нацапана до ушите като жокера. Той човекът ме пита " Извинете, аз от масата ви вдигам", а пък се чудех откъде е такъв ясновидец. После като се огледах в огледалото си разясних ситуацията и засрамена - не засрамена си направих едно чайче, намазах си още някоя филийка и си седнах да си доям :) 

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!