За такъв краен фен на сладоледа като мен е изненадващо, че нямам много рецепти за сладолед в блога, но затова си има и причини. Когато обичаш сладолед като мен, а това не е обикновена любов, а истинска и чиста, такава, която съществува много рядко, не се задоволяваш с всякакъв вид и вкус на това хладно изкушение.
Ако можех и да работя като нещо подобно на сомелиер ( сладолиер, например) и само да опитвам от тях по цял ден, пак няма да ми втръсне. Ето защо и не смея много да посягам на такива рецепти, особено ако не мога да си гарантирам онзи кремообразен и нежен вкус на истински вкусния сладолед. Освен, че нямам специална машина за този тип десерти у дома, винаги ме е човъркало и усещането да похарча продукти за 10 лв, за да направя малко сладолед, който в магазина е 3 лева. Няма какво да го захаросвам - скръндзавила съм се по този повод не веднъж, пък и мързела си е казал своето. Но всичко си има своя край. Той обикновено настъпва, когато е време за нещо ново и най-вече когато се появи нещо подходящо. 
Попаднах на рецепта, която ме изненада с различния си метод на приготвяне, а пък аз го доразвих и така получих най-вкусния сладолед, който съм опитвала от известно време насам. По правило трябва да хваля всичките си рецепти, които публикувам, но наистина тази ми грабна скръндзавото и мързеливо сърчице.
Обичам ментов сладолед, обичам и страчатела, но комбинацията е просто неземна. Винаги съм смятала, че този вкус няма как да се постигне без някакви изкуствени есенции, но сега съм просто смаяна от резултата, който се получи по този толкова лесен и естествен начин.
В комбинация с малките парченца шоколад, този сладолед е всичко, което искам от живота в този момент.
За мой "ужас" майка ми намина вчера и го опита, при което заяви, че днес ще изпратят кола от работата за да го вземе. Разбирате ли колко е вкусен? Толкова, че направо ми го "отвличат", без да мога да кажа нищо по въпроса. Но не мога да се оплача - ако има как сладоледеното щастие да зарадва повече хора днес, със радост ще го споделя, а пък аз вече се захванах и си правя втора порция, като ще видя дали няма да експериментирам и с някой друг вкус. :)
Но ето и самата рецепта :
Необходими продукти:
2 ч.ч. прясно мляко
2 ч.ч. течна сметана за разбиване
1 ч.ч. захар
2 с.л. царевично нишесте
6 стръка мента
60 г тъмен шоколад
Започваме като в касерола смесваме захарта и нишестето. Аз сложих малко по-малко захар, може би около 2/3 ч.ч, тъй като ми се видя много, пък и имах да доизразходвам една чаша подсладена сметана.
Прибавяме млякото и едната чаша сметана. Разбъркваме добре и слагаме на котлона. Бъркаме с телена бъркалка, докато сместа тръгне да завира и да се сгъстява. Не е нужно да е много енергично, но да е постоянно, за да не залепне за дъното част от крема. ( И внимавайте да не загори, тъй като ще промени вкуса си)
Готовият крем е гъст, но не прекалено. Изсипваме го в купа, а под нея поставяме друга, в която сме сложили лед, за да подсилим охлаждането на сместа. Пъхаме измитите и подсушени клонки мента, които ще пуснат от аромата си в топлия крем. Оставете ги около пет минути, но имайте предвид, че колкото повече стоят, толкова по-силен ще става и ароматът, затова не прекалявайте.
След като кремът леко се охлади, го поставяме в хладилника да изстине напълно.
След това разбиваме останалата ни чаена чаша сметана ( тази бе неподсладена при мен) на твърд сняг. (Аз добавих малко зелена хранителна боя, в името естетиката на снимките, но не е задължително да го правите )
Започваме да добавяме малко по малко от студения крем, докато получим еднородна смес.
Изсипваме в подходящ съд и прибираме във фризера. От тук насетне следва разбъркване на сместа на ръка първо след около час, а след това на по-често, тъй като започва да се кристализира по-бързо.
Когато сладоледът тръгва да се сгъстява и охлажда, разтопяваме шоколада в микровълнова или водна баня и го изсипваме по време на едно от разбъркванията, като е добре да е на по-малки нишки. Разбърквайки шоколада веднага се втвърдява от студа и стават малки парченца.
Разбърквайте сладоледа колкото пъти решите преди да го оставите за постоянно в камерата, но накрая е хубаво да го оставите да се отпусне малко на стайна температура преди да сервирате.
Това мисля, че е първата рецепта от много време, която пускам, в която снимките са направени буквално минути преди самата публикация, но всеки момент чакам "крадците на сладолед" да ми го вземат :)
Влюбих се в тази рецепта не само като вкус, но и като метод, а и няма включени яйца, което също ще е плюс за някои. Сигурна съм, че ще може да се приготви и във веган вариант, с ядково мляко и кокосова сметана например.
Знам, че бях обещала рецепта за сладолед от много време на някои от вас, на други рецепта с мента, на трети - просто по-леки летни десерти...и както винаги, кажа ли нещо, правя го!
За мен е огромно удоволствие да съм полезна на моите читатели!
Усмихнати почивни дни, приятели!
Харесва ли ви публикацията рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!
