Торта със сладко от ягоди и сметана / Cake with strawberry jam and cream

Eдин дългоочакван момент за  мен дойде - да zaснeма първата си видео рецепта. Когато си блогър толкова време, си свикнал да седиш зад електронната завеса, която ти подсигурява толкова много спокойствие , комфорт и възможност да си пишеш рошав и по долни гащи. Е да, ама с видеата не е така. Моите приятели от Dr. Oetker  се "самопоканиха" у нас за да заснемат една рецепта за тяхната рубрика " В кухнята на блогъра".

В случая не баш моята кухня, а тази на майка ми или тази, в която правих първите си опити за готвене. Моят апартамент е все още в лек ремонт след пожара, за който така и не знам дали ви разказах.

Както и да e...това е друга и дълга история. Продължаваме към още по-горещата тема в случая ...pun intended.

Беше много интересно, ново и вълнуващо преживяване за мен. Оказа се, че рецепта, която става за 40 минути, се снима цял ден, а прожекторите с които те снимат могат да ти докарат тен. Благодаря на страхотния екип за търпението и професионалната работа. Като за първо видео, според мен се получи добре, макар и перфекционистът в мен да си намира кусури на всяка секунда.

Тортичката обаче е без грешка. Защо? Ами не само, че е много лесна и бърза за приготвяне, става и за начинаещи в готвенето, защото използваме и готов крем, но пък може да включите и от току-що направеното сладко. Сега е сезонът на сладката от ягоди,череши, кайсии и т.н

В нея съчетах вкусовете на пресни плодове и такива от сладко, а тортата е толкова богата на крем, че направо е като облаче.

Няма да се обяснявам много обаче, ето и самата рецепта, като този път няма да има снимки стъпка по стъпка, защото ще може да видите всичко в клипчето :) 

Необходими продукти:

За блата:

4 яйца

4 с.л. брашно

4 с.л. захар

1/2 пакетче бурбонска ванилена захар

За крема:

800 мл прясно мляко

2 бр. крем Оле Ванилия

400 г крема сирене

Още:

сладко от ягоди

сметана за украса

Както се казва, "Три пъти мери, един път режи", затова и я приготвих за първи път у дома. Тогава не я украсих със свежи листенца мента и ягоди, но и така е много красива.

Исках да ви демонстрирам тази интересна шарка за украса, която прави тортата много елегантна, а не е никак трудна за правене.

Кремата сирене наистина обогатява крема и след охлаждането на десерта може да се насладите на една наистина сочна и освежаваща торта, с богат, ягодов вкус!

Надявам се да ви хареса и да я приготвите. Ако го направите, не забравяйте да ми пишете отзиви в коментарите, а защо не и какво мислите за видеото! 

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Сиропирани мидички / Seashells cookies in sugar syrup

Помните ли как преди време ви казах, че тази година в моя блог ще се радвате на много бабини рецепти, а най-вече за такива сладкиши. Като във всяко нещо и с готвенето съм на определени вълни и старите градски рецепти с ами грабнали сърцето в последно време. Колкото по-пищни и натруфени стават тортите в сладкарниците, толкова по-семпли и простички неща ми се иска да хапна у дома. И си дадох сметка, че има безброй такива рецепти, които не са ми минали през ръцете, а ги помня как мама или баба ги приготвяха с лекота между ястията за вечеря.

Ето така например наскоро с един приятел си говорихме и той ми каза, че любимия му десерт е кус-кус - ооо, колко било вкусно това нещо. Аз разбира се изцъклих като плеймейтка пред таблицата за умножение, защото не можех да повярвам, че в свят на фрески макарони, тирамису и въобще планини от маскарпоне, нутела и торти с три вида плодов мус, ядков крънч и огледална глазура, този човек все още би предпочел купичка кус-кус с мляко.

 И тъй като моите спомени пък точно за този "десерт" да са най-вече подбутването му към моето другарче от детската, което не отказваше втори, аз реших, че може би е време да "посетя" отново тези позабравени рецепти, да се опитам да ги съживя, с нов прочит, нова визия или просто да си припомня този вкус. Кой знае, може би в миналото сме остави някой необработен диамант, който иска да излезе наяве. ето такива според мен са и днешните сиропирани мидички, който видях в блога на Мария.

Помня бегло, че съм ги яла като малка, но коя баба точно ме е заблажила, вече не помня. Със сигурност не са моите main баби, но някъде по родата ще е била тази "сладка "баба". Рецептата ме грабна веднага, защото лятото много обичам да похапвам сиропирани десерти, тъй като често ги съчетавам с топче ванилов сладолед и тонче угризения за теглото. 

Слава Бога, от толкова захар оглушавам за кратко и не си чувам мислите. 

Вярвам, че не може да имаме всичко, и ето сега, не мога да имам възможността да ида на морето, затова сама ще си направя щастие - този път в кухнята.

След тази работна седмица имах нужда от рецепта, която да ме разтовари сякаш се занимавам с йога, защото очевидно не съм тръгнала да спортувам anyway. Правенето на мидички е успокояващо като свиването на оригами от столевови банкноти, така че ми донесе много приятни емоции.

Надявам се и за вас да е така, а ето как да ги направите:

Необходими продукти:

За тестото:

Около 340 г брашно

150 мл прясно мляко

100 мл олио

1 с.л. захар

1 бр. яйце

1 пак. суха мая ( 7 г)

щипка сол

За разточване:

50 г царевично нишесте

50 г масло

150 г орехи

За сиропа:

3 1/2 ч.ч. захар

3 1/2 ч.ч. вода

В купа слагаме половината брашно, пресято. В него правим кладенче и добавяме маята, захарта, а солта отстрани, до ръба на купата. В кладенчето изсипваме леко затопленото мляко, олиото и яйцето. Разбъркваме и почваме да заместваме тесто, като добавяме постепенно от останалото брашно. Трябва да получим меко, нелепнещо тесто. Оставяме да почине за 20 минути във фурната на 50 градуса, покрито с кърпа. 

Готовото тесто разделяме първо на две части, после на четири, а всяка от тях на три, получавайки общо 12 части. Всяка от тях оформяме на топче, а всяко топче разточваме на кора с големина около 20-24 см, като за разточване ползваме нишестето, а не брашно.

Комбинираме корите една върху друга на групички по три ( или четири). 

                             

И всяка групичка навиваме на руло ето така:

                             

Взимаме едно руло и го разрязваме на малки парчета с дебелина около сантиметър. След това ги взимаме едно по едно и разточваме на лек овал ето така:

                      

Слагаме по една ч.л. от начупените орехи и похлупваме. Притискаме леко крайщата за да се запечата добре и да не се отварят при печенето.

Готовите мидички редим в тави с хартия за печене.

                          

Преди печене намазваме с леко разтопеното масло и пъхаме във фурната да се пекат на 180 градуса до златисто.

Още топлите мидички заливаме със студен захарен сироп приготвен от изброените продукти. Добре е мидичките да са на един ред и  разположени плътно.

Някои предпочитат да заливат студения десерт с топъл сироп, но аз смятам, че така става по-кашкав и не е най-добрия избор според мен :) 

Сиропа приготвяме като слагаме захарта и водата да заврат на котлона, а след това намаляваме силата му и го оставяме да покъкри 10 минути и да се посгъсти. Оставям его да се охлади напълно и след това заливаме мидичките. Рецептата изисква да престоят поне осем часа преди поднасяне, което едва ли е нужно да ви кажа, че не направих!

Нападнах ги веднага и никак не съжалявам защото...о, да!

Това е най-вкусното нещо,което съм яла...цял ден :) 

Опитайте ги и вие! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Макаронс - още съвети за винаги успешен резултат / French Macaroon or Italian Macarons - more tips for perfect result

Мина доста време откакто ви обещах рецепта за прочутите френски макарони. И макар да си бях изпълнила обещанието още зимата, когато ви споделих тази базова рецепта за тях, в черновите ми отлежаваха снимките за първите, които спретнах преди време - шарени на цвят и с различни вкусове. Много от вас поискаха да видят и тях и като човек е почнал нещо, трябва да го довърши.

Като това например, че още тогава не успях да ви разкажа, че така прочутите френски макарони, въобще не са френски in a first place. Знаехте ли го? Аз бях много изненадана докато набутвах поредния макарон в устата си по време на екскурзия в Италия, а екскурзоводът ни сподели тази интересна информация. Оказва се, че Катерина ди Медичи ги е поднесла за първи път на сватбата си с Крал Хенри Втори, а едва години по-късно Мария Антоанета е почнала да ги сервира на едни от нейните прочути банкети. Много години по-късно българите вече си ги приготвяме у дома и се храним като крале ;) Е, когато успеем да ги направим разбира се. Едва ли има човек, който да не е стоял на ръба на отчаянието поне веднъж в опит да си направи макароните, защото както знаете ( а може би не) те са много капризни.

Ключът е в създаването на перфектната консистенция от въздушна, нежна смес от белтъци и млени бадеми, която при изпичане да оформи добре познатите ни капачета с малки, къдрави "полички" в основата си. И тъй като аз вече ви споделих желязна рецепта за макарони така и така, в тази рецепта тук, само ще ви нахвърлям още няколко съвета, които може да използвате, за да направите перфектните макарони - в различен цвят :) И този път ползвах следните мерки продукти:

Необходими продукти:

60 г белтъци (2 броя)

83 г пудра захар

83 г бадемово брашно

50 г кристална захар

щипка сол

Както винаги използвам стари белтъци, отделени от жълтъците поне два-три дни по-рано. Хубаво е да са на стайна температура, но ако решите да затоплите белтъците с кристалната захар на водна баня, като сместа за целувки тук, няма да имате този проблем.

След като захарта се разтвори, разбивам белтъците на сняг. ( Тук е добре и да сложите оцветителя, ако ползвате такъв, като на гел или прах са най-подходящи, тъй като течните ще окажат влияние върху сместа)

През това време пресявам бадемовото брашно. Ако нямате възможност да си купите готово от някой сладкарски магазин, може да си купите и млени бадеми от супермаркета. Те не са белени и в макароните ще се виждат малки тъмни точици, но зависи колко сте педантични. Аз самата въобще не си го слагам толкова присърце.

Ако все пак държите да са перфектни, може да си направите сами и брашно, като накиснете в топла вода, обелите и накрая опечете за 10 минути на 120 градуса сурови бадеми. След това е хубаво да ги смелите на подходящ блендер, така че да ги направи пърхави и да ги пъхнете отново за 10 минути на същите градуси. ( Тези съвети видях преди време от една полезна статия тук) 

Последната стъпка е интегрирането на сухите съставки - бадемово брашно и пудра захар в белтъците. Както винаги това става, бавно и внимателно, като е добре да пресеем бадемите и пудрата захар поне 2-3 пъти, за да бъдат възможно най-въздушни. В базовата рецепта по-горе ви споделих как става това, затова тук ще ви кажа какви може да са причините, за най-често срещаните грешки.

 Ако при печене макароните ви се надигнат в средата и ви се напукат, най-вероятно сместа има нужда от още едно две обърквания, тъй като е тежка или има много балончета въздух ( Затова и тупваме тавата леко в масата) Също така е добре да сме сигурни, че макароните са хванали коричка преди печене - това става като ги пипнем на допир и не трябва да лепнат.)

Лятото е идеалния сезон за правене на макарони - може да сложите триста тави да съхнат в стаята и пак ще станат за нула време ;)

Ако пък макароните стават гладки, но се разстилат и не запазват форма - най-вероятно сте направили сместа по-течна и може да се спаси, ако добавите още малко разбит на твърд сняг  белтък :) 

Хубаво е да работите с една смес, да я направите изцяло и да ги оставите да съхнат, после да забъркате нова и така, ако ще правите различни цветове. Разбитите белтъци слягат и дори и да направите голяма основна смес, ще ви бъде трудно да работите едновременно с всяка част ( цвят), освен ако не сте голям екип у дома. Аз оцветих някой с розово и слепих с малиново сладко.. Направих и една смес, която оцветих в черно ( но стана сива) и слепих с шоколадов ганаш( рецепта тук) . Овкусих една смес и с малко нес кафе и стана бледо кафява, което може да постигнете и с какао. Възможностите са безкрайни :) 

Каквото и да стане, като правите макаронс ( макарони), само е има се впрягайте! Малките гадники като че ли усещат напрежението и още повече се дърпат, Аз ви предлагам ако може да си ги направите леко подложили с един-два коктейла и на фона на хубава италианска музика :) 

Слънчеви почивни дни, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!