Ако има човек, на който съм посветила най-много торти в блога - това е моята сестра. Макар и далеч от мен, всяка година отбелязвам нейния рожден ден като старателно избирам торта, която ще я впечатли и ще й бъде по вкуса - както на външен вид, така и на хапване.
Ето, че този ден отново дойде и аз ще спазя своята традиция да й посветя една торта и една публикация, в която да изкажа радостта си, че имам честта да я наричам моя сестра и най-добър приятел.
Интересното е, че колкото и голям майстор да съм в сладките неща, сестра ми отново успя да забърка най-чудния сладкиш - моят племенник, който стопля сърцето ми с всяка малка негова бебешка проява - като например тук, когато не ми даваше да си опаковам куфара, като се покатери върху него и се сгуши.
А, аз си мислех, че съм благословена само с нейното присъствие?!
Е, вече щастието ми е пълно и макар животът на никой да не е лесен или безпроблемен, ако не сме доволни от това, което имаме, няма да сме щастливи никога.
Ето защо и всяка година си припомням колко голям плюс е да имаш сестричка, която те обича, подкрепя, дразни, клюкарства и споделя успехите и притесненията си с теб, която макар и на хиляди километри е пак най-близкият приятел, който една жена може да има и най-взискателният критик към това, което заслужаваш от живота!
И така....
Скъпа сестричке,
Честит рожден ден!
Бъди жива и здрава, много обичана и щастлива!
Нека дните ти са изпълнени с възможности, успехи, радостни мигове и много прегръдки и целувки от любимите ти хора!
Пътувай по света, яж вкусна храна, носи красиви дрехи и вдишвай дълбоко от чистия въздух в планините и морето, изпълвайки душата и сърцето ти със спокойствие и благодат!
Нека в ежедневието да намираш все повече радост с годините, а в проблемите - по-малко причини за грижи!
Пръгръщам те толкова силно, че да се усещаш като газена след азиатски масаж и ти изпращам безброй целувки, които да имаш и за черни дни!
Обичам те!
Специално за теб, изнамерих тази уникална унгарска торта, която е с нежно ухание на кафе, най-вкусния и пухкав шоколадов мус, който съм опитвала и изключително сочни, сиропирани блатове с ром, който ти ми донесе от Доминиканската република!
Надявам се и на вас, моите читатели да се хареса, като от сега казвам, тази торта захвърли предишната ми любима
торта "Монте", в десета глуха. И макар такива торти с мус да има много, в тази се влюбих повече, отколкото всяка друга до сега - наистина е различна и искрено споделям, че получи най-високите оценки за торта, която съм получавала досега.
Ще ви разкажа всичко за нея, както и откъде идва странното й име, но първо, нека да ви кажа, как да си я направите :)
Необходими продукти;
За блата:
3 яйца
2/3 ч.ч. брашно
3/4 ч.ч. захар
2-3 с.л. олио
3 с.л. какао
1 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. нес кафе
1 ванилия
щипка сол
За крема:
500 мл сметана
200 мл прясно мляко
100 г масло
1/4 ч.ч. захар
50 мл тъмен ром
5 бр. шоколад
За сиропа:
1 ч.ч. захар
1 1/2 ч.ч. вода
1/4 ч.ч. тъмен ром
Както винаги, обичам да приготвям тортите вечер, преди лягане, защото ще стегнат за вечерта, ще поемат вкусовете и ще ми остане само украсяването (пък и то няма много време кога да правиш торта по друго време :))
Разделям белтъци от жълтъци и разбивам белтъците със солта и захарта на твърд сняг.
През това време в купа, с лъжица или телена бъркалка, разбърквам жълтъците с какаото, кафето и олиото на паста. Прибавям и една-две лъжици от битите белтъци, ако ми е много сухо, колкото да ми помогне да го разбия на крем.
След това постепенно смесвам жълтъчената и белтъчената смес, на ниска степен с миксера, след което изключвам и, пресявайки на ръка, интегрирам постепенно и брашното с бакпулвера, разбърквайки бавно и внимателно сместа.
Така получената шоколадова смес слагам в тавичка с диаметър 24 см. да се пече на 160 градуса с обдухване за около 30-40 минути.
Получаваме пухкав, какаов пандишпан, който оставяме да се охлади постепенно, първо на отворената врата на фурната, а после и на плота.
След като се охлади, изваждам от формата и поставям в чиния с похлупак за през нощта.
Докато блатът ни се пече, си правя и крема, който става за същото време.
В подходящ съд слагам да се загрее сметаната, млякото, маслото и захарта, докато тръгнат да завират.
След това дърпам от огъня и добавям шоколадите, като аз ползвах два шоколадови кувертюра, един черен, един млечен и един млечен с малки парченца лешници, всички по 100 г.
Разбърквам с телена бъркалка, докато се разтворят в крема, и оставям крема за вечерта да стегне на стайна температура, под похлупак.
Може да направите сиропа предварително или преди сиропиране, но аз имам винаги готов в хладилника, тъй като ползвам често.
За целта в касерола карамелизирайте захарта до кехлибарен цвят, а след това внимателно изсипете водата и оставете на ниска степен, за да може карамелът да се разтвори в нея. Овкусете с рома и оставете за вечерта да изстине на съседния котлон :)
На следващия ден, разрязвам блата на две с помощта на голям нож и поставям едната част във форма с махащи се стени със същите размери.
Сиропирам обилно със сиропа, като поливам щедро и с още ром, тъй като този е много хубав и искам да се усеща :)
Стегналия в тенджерата крем разбивам за няколко минути с миксер, докато стане пухкав и добавям постепенно от рома, като може да сложите и още аромат на кафе, ако искате да го засилите, тъй като той не се усеща толкова.
Изсипвам целия крем върху блата, изравнявам,
и завършвам с втората част на блата, който сиропирам също доста богато :)
Пъхам тортата в хладилника за около час, след което изваждам от формата и украсявам със заливка от ганаш.
Рецепта за ганаш имам на много места в блога и няма да я пиша отново (
може да видите тук или в други рецепти), но оставям украсата по-семпла, макар и празнична с тези живи цветя.
По принцип, тази торта се прави в правоъгълна форма и се реже на пасти, но аз бях твърдо решена да я превърна в празнична торта за рождения ден на сестра ми, която да изглежда точно така. Бях хвърлила око на
това унгарско изкушение от години, и сега, когато забелязвам, че сестричката ми си пада по богати на крем торти, но все така носещи изкусителни ухания и аромати, реших, че е време да ви запозная с десерта Риго Янчи.
Той е кръстен на известен унгарски цигулар, който пленил сърцето на съпругата на белгийския принц - Клара Уорд през 1896 година в Париж. Както си били на вечеря с принца- завалия, Клара се влюбила в музиката на Риго и скоро след това се оженила за него, като се смята, че десертът е създаден, вдъхновен от тяхната история.
Вие знаете, че съм романтична натура, която обича истории (като гледаш колко са ми дълги публикациите), и още повече - вкусните десерти.
Той е точно такъв и вие ще се влюбите в него от първата хапка:
Пухкав, сочен, ароматен, въздушен, плътен, шоколадов......
Определено торта, която няма да забравите :)
А аз няма да забравя да кажа още веднъж:
Честит рожден ден, Мими! <3
НОВО: Последвайте ме в инстаграм
Харесва ли ви публикацията рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
