Не винаги ми е до празници, особено след последните събития около мен. Ще ми се да кажа, че бяха малки грижи или, че е нещо, което се случи само на мен, но през последната седмица забелязах, че на почти всеки, който познавам му се бе случило някакво нещастие и макар да не съм от суеверните астролози в религията, определено усетих, че я някакви тъмни сили са избягали от Азкабан или нещо ретроградно се случва по планетите (Хаосът в изказа ми е целенасочен:))
И все пак, понякога колкото по-лоши неща се случват около нас, толкова повече ни отварят очите за хубавите неща, които все още присъстват в ежедневието ни и почти не им обръщаме внимание. Например това, че въпреки всичко имам хора, които ме обичат и на тях също им се случиха доста препятствия, някои от тях дори опасни, но все пак са живи и здрави и мога да им се радвам още дълго време. И защото сме в сезона на любовта, реших, че няма да е лошо да ви подаря малко такава със следващата рецепта.
Не е нужно да сте влюбени, да сте семейни или пък да знаете кой пол сте за да обичате. Любовта е усещане вътре в нас, което имаме към света, живота около нас, растения и животинки, отношенията между хората, съседите и дори непознатия, който в бързината може да се блъсне в нас, но се обръща и се извинява с усмивка. Обичам да обичам, а повече обичам да готвя, а пък най-много да ям :)
Ето защо днес ще ви изпратя едно затоплящо душата вкусно хлебче, във формата на сърце. И то като някои от нас, е създало хрупкава и твърда обвивка, но отвътре се крие една невероятна топлина.
Ето и необходимите продукти:
1 ч.ч. айран
150 мл хладка вода
30 г жива мая
70 мл олио
2 ч.л. захар
1/3 ч.л. сода
1/2 с.л. сол
Започваме като в купичка слагаме водата, захарта и маята и разбъркваме добре да се разтвори. Оставяме на топло да шупне.
В купа прибавям 2/3 от брашното и правя кладенче, в което слагам около половин чаена чаша кисело мляко със содата и разбърквам. Оставям да шупне и то и добавям още половин чаша вода, така че да стане на айран. След това добавям шупналата мая и солта, като разбърквам хубаво на ръка, интегрирайки малко по малко от мазнината и останалото брашно, докато получа меко, нелепнещо тесто. (Може да поеме повече или по-малко от тези продукти)
Прехвърлям в леко намаслена с олио купа и оставям да втаса на топло, докато почти удвои обема си. Аз го слагам покрито с кърпа във фурната на 50 градуса, за да стане по-бързо.
След като тестото е готово, изсипвам върху плота и разделям на две равни части. От това количество излизат два хляба.
След това я цепвам до средата в горния край и правя около пет разреза в долния ето така:
Навивам получените в дъното фитили като завъртулки и накрая обръщам горните два края надолу, така че да се получа сърчице. Не ми се получи идеално като в оригиналната рецепта, но реших да не се притеснявам много-много. Вкусът бе важен за мен.
Оставих хлебчето да втаса за още 20 минути на топло, а след това пекох в загрята фурна на 200 градуса, докато придобие хубав цвят, а след това намалих на 180 и пекох до готовност. Отне около половин час, като аз пекох и двата хляба едновременно, на две нива във фурната.
Без да се изхвърлям много, това е един от най-вкусните хлябове, които съм правила, защото наистина има чудесна коричка, но същевременно супер пухкава сърцевина.
Сигурна съм, че ще го направя още няколко пъти и тогава ще бъде още по-добре на външен вид, но като с всичко около нас, е по-добре да обръщаме внимание какво се крие вътре :) в сърцето.
Оставям ви с тези сладки и вкусни снимки, надявам се малко по-усмихнати и заредени, и ви изпращам много сърдечни пожелания за прекрасни февруарски дни <3
Харесва ли ви публикацията рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!
