Днес съм намислила голяно готвене, но макар и да станах в осем, мрачното време навън ме затисна в леглото за още час. Сега трябва да си създам настроение за готвене и затова реших да ви споделя един топъл и щастлив спомен, който да разсее облаците поне в нас. :) Разбира се, ще ви споделя и рецептата, като поводът този път са първите стъпки на моето най-ново и любимо хоби - племенникът ми Ноа. ( Носещ прякора още "палачинка", защото е много нежно и вкусно бебе :) )
Когато преди месец бяхме за празниците при сестра ми, решихме да комбинираме гостуването с този весел български ритуал - прощъпулник ( или както му казваме в нашия край - прощъпулка). Все пак лелята дето меси е на линия, а от къде иначе питка. В малко зор се видяхме докато намерим дълбока, кръгла тава в Холандия, защото там не правят пити, но накрая натаманихме една от торта.
За първи път ми беше да правя такава питка, затова реших да се подготвя с една проба у дома седмица преди да замина. След първото прочуване в нета установих, че трябва да е сладка, а след второто, че трябва да питам
Любчето как да я направя. Тя бе толкова добра, че ми даде не само рецепта и съвети, но ми се обади да ми обясня всичко подробно. (Благодаря ти, Любче още веднъж! Как да не си обичаш блогърите - приятели <3)
Завъртях една у дома пробна, като за първи път си играх и бялото тесто за украса, така че не ме съдете твърде строго. За истинската погача вече, знаех на какво да наблегна, но пък нямахме резци за украса и набързо скалъпихме едни цветя изрязани от капачка на пюренце :)
Питката не знам дали стана по-хубава от пробната, но вкусът и беше още по-добър, а семейството на сестричката ми се влюбиха в това тесто и вкус, което не са хапвали от години. На тортата никой не обърна внимание, докато питката не се изяде на половина със сирене или халва :)
Но преди да премина към рецептата, ще ви разкажа малко за ритуала, тъй като знам, че някои от вас ще се интересуват как го направихме. Първо, седмица преди това обмисляхме професиите си какво да ги представим, като сестра ми ме прати да издирвам стоматологично огледалце като специален куест. Разбира се намерих го, съмнявате ли се в мен. Тя пък лети много често служебно и бе купила значка на пилот, докато Цветелин ( мъжът й ) държеше да има футболна топка..тук няма да коментираме ( всеки луд с номера си :)))
Сложихме още перце от китара хванато от концерт на Металика, четка за рисуване, елка, химикал, пари, компютърна мишка, концертен пас, шивашки метър, мерителни лъжички, книга и една отвертка накрая, но тя както и други елементи не бяха сложени с голямо желание от сестра ми. Все пак трябваше да има непознати за детето неща и по-голям избор, защото трябва да избере поне три неща, а ако питаш сестра ми ще сложи само три професии :)
По традиция е добре детето да върви по бял чаршаф, като преди това крачетата му са завързани с червен конец, който да скъса/ развърже или да се среже. След това да достигне до предметите и да си избере три, като родителите трябва предварително да са нарекли кое за коя професия е, а не да се гадае после.
При нас, работещите мама и тате нямаха много възможности да спазят всичко, но се справихме някак, като накрая любимото ми бебонче избра първо химикал ( с който драска по белия диван), четка за рисуване ( с която драска в яслата) и накрая низвергната от мама отвертка, с която тате така често работи :)
Абсолютно пренебрегнатите от него футболна топка, пари и съвсем нови и интересни предмети накараха родители бързо да си хапнат от питката и да успокоят душата.
Разбира се първо си хапна Ноата, който веднага бе впечатлен от нея и едва дочака цялата суматоха да свърши да насочи пръсти към нея. ( Много обича тестено това дете, ще стане малък дебеланко :) )
( Сега забелязвате, че Цветелин е добавил и шалче на Левски за да засили шансовете си, но ядец :))
Броени секунди по-късно, докато леля щрапа с фотоапарата, нашия сладурко хвана мерителните лъжички и почна да ми ги размахва под носа, сякаш знае, че са за мен. Той обаче много обича да ми помага в кухнята когато съм там и явно ще ми открадне занаята :)
Докато беше по-малък, го слагах на столчето до мен и му подавах всеки един зеленчук да го опознае добре, като изпитваше голяма любов към зелето, което гушкаше с охота.
Сега, когато поотрасна и самия той е доста по-забавен и интересен, може да го видите да си придърпва столче и да се присъедини към готварски процес, като прилежно ти подава зеленчуци, които предварително е селектирал щателно. ( Отдел по качеството си требва!)
И така, време е да премина към рецептата за топла, пухава и чудесна питка за поводи като прощълпука, която взех от Любчето:
Необходими продукти:
Около 1 кг брашно
500 мл прясно мляко
3 яйца
10 гр сол
15 гр захар
2-3 с л кисело мляко
20 гр мая
и мазнина: масло/ олио
Шупваме маята в малко леко затопленото мляко със захарта, а през това време си пресяваме брашното.
Слагам го половината в купата на миксера ( или в подходящ съда, ако ще месим на ръка) и добавям солта. След това добавям шупнатата мая, яйцата и киселото мляко, като пускам да се меси първоначално бавно, а в последствие увеличавам оборотите. През това време започва да прибавям редувайки мазнина ( масло/ олио) и още брашно. Постарайте се да оставите тестото по-мекичко и сочно, за да може и питката да е пухкава.
Възможно е от различните брашна, да поеме различно количество Оставяме да втаса, като не го чакаме да се надуе прекалено и да стане на шупли.
От тестото отделяме едно парче с размерите на ябълка ( или по-голямо, ако искаме по-голям надпис) и го слагаме в средата на тавата. Останалата част от тестото, разделяме на две части.
В единия случай, от едната част направих плетеница като за козунак, която усуках около топката в средата, а от втората част, разточих кръгла кора, която нарязаха на триъгълници и направих на кифлички, които редих около топчето.
Във втория случай, направих и двете части на кифлички, като може да слагате вътре и плънка по желание :)
Слагам всичко в тава с хартия за печене, размери около 26-28 см на дъното. Оставям да втаса за още малко, докато бухне.
Преди печене намазвам с размит с прясно мляко жълтък и пека на 180 градуса.
Тесто за украса:
Докато пека, на око си замесвам малко брашно, царевично нишесте и водичка, като да стане тесто като пластелин. От него оформям буквички или изрязвам цветчета, които лепя малко преди да се извади питката, отново с размития жълтък. Не ги мажем с жълтък отгоре, за да останат бели и да се открояват от питката.
Задушете питката с кърпа и найлонов плик, за да омекне още преди поднасяне. :)
Весел празник!
Харесва ли ви публикацията рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
То винаги така прави..тъкмо минат празниците и зимата тогава се сети да дойде. Тези дни вали, вие, духа, фучи и тресе ламарините на навесите по кооперацията, но аз съм се зазидала здраво у дома и само от време на време дърпам завесите да видя как е навън! А то същото - мрачно, дъждовно, вали сняг, пада вода, киша, кал, локви, мъгла, хора бягат под дъжда, хора се крият под навеси, навесите отлитат, хората отлитат с навесите, други се придвижват с кану по булеварда и все такива интересни неща. 
