Напоследък не ми върви много. Счупих разни хубави съдове у дома и то няколко за броени дни, а аз по принцип съм внимателна и не чупя често. Тази сутрин пък телефонът ми беше изгаснал ( нещо не работи напоследък) и не беше звънял, за да отида със семейството на задушница, а бях бях приготвила в кутийки торта, която цял ден правих вчера. Трудно ми беше да запазя позитивизъм в последно време, тъй като все се случваха някакви несполуки, но пък това, което ми помогна накрая бяха две простички неща.
Първото е, че каквото и да ставаше, гледах да раздам всичко сготвено за блога на приятели, роднини и познати, които в края на деня ме затрупваха с мили думи, благодарности и усещане за радост, която в крайна сметка успяваше да оправи целия ми ден.
Второто пък са белите на малкия ми племенник, които стават все по-забавни, а той все по-креативен. При последния си разговор със сестра ми станах свидетел на скоростта с която той реши да почисти тоалетната с четката й за зъби. Както невинно си я държеше в ръка, за секунди припълзя до банята и само чух сестра ми която отчаяно се провикна "Ноа , не!", но както й казах и на нея, "Оттече тая работа, мила! Стана тя, каквато стана :)
Първото е, че каквото и да ставаше, гледах да раздам всичко сготвено за блога на приятели, роднини и познати, които в края на деня ме затрупваха с мили думи, благодарности и усещане за радост, която в крайна сметка успяваше да оправи целия ми ден.
Второто пък са белите на малкия ми племенник, които стават все по-забавни, а той все по-креативен. При последния си разговор със сестра ми станах свидетел на скоростта с която той реши да почисти тоалетната с четката й за зъби. Както невинно си я държеше в ръка, за секунди припълзя до банята и само чух сестра ми която отчаяно се провикна "Ноа , не!", но както й казах и на нея, "Оттече тая работа, мила! Стана тя, каквато стана :)
Помолих я поне да направи снимка на събитието, което ми донесе толкова смях, че дори сега се усмихвам под мустак.
Малкия сладурко е броени дни от това да проходи, но затова пък пълзи с невероятна скорост и постоянно трябва да бъде държан под око. Изпълва ми сърцето, когато започне да се подава от някъде и да търси вниманието ти, а пък кротне ли се, е знак за някаква съмнителна дейност от негова страна. Тази сутрин сестра ми пак ми изпрати снимки на неговия неспирен работен процес, което си беше истинска история в картинки.
Виждате как оставен на свобода той веднага се захваща с нещо незаконно, затова и бързо бива слаган в столчето, за да може поне закуската да стане готова без инцидент.
Едва ли моите истории ще усмихнат всеки от вас, защото знаете как хората обичат да слушат за другите деца, освен за своите :), но пък на мен успя да ми оправи настроението от поредната несполука и продължавам деня с усмивка.
Неговите перипети не са никак малки, за човече, което тепърва опознава света и има да се учи на толкова много неща и затова ме вдъхнови за днешната рецепта.
Никой не се ражда научен, затова реших да ви представя една наистина лесна рецепта за торта с готови кремове, за тези от вас, които правят наистина първи стъпки в печенето на сладкиши или пък просто много бързат ( или ги мързи, това също си е основателна причина :))
За целта реших, че все пак ще ви накарам да изпечете един блат, а не да се ползват готови, защото все от някъде трябва да почнем.
Тортата наистина е много, много лесна, но това не бива да ви заблуждава за вкуса й.
Много вкусна, шоколадова и сочна и торта, за която още ме питата моите приятели дали няма да направя скоро пак. Не обичам да повтарям торти, но за тази ще направя изключение - все пак наистина става много бързо. А ето как:
Необходими продукти:
За блата:
4 яйца
200 г захар
200 мл прясно мляко
200 мл олио
270 г брашно
30 г какао
1 пак, бакпулвер
1 ванилия
Още:
Крем Парадиз Шоколад
Крем за сладкиши
60 г шоколадови капки
60 г тъмен шоколад
захарен сироп за напояване
Започваме като приготвяме блата. Сухите съставки смесваме в купа, а яйцата и захарта разбиваме на крем. Бавно по бавно започваме да прибавяме към тях от сухите и мокрите съставки, редувайки ги, докато бъркаме. Готовата смес изсипваме в тавичка с размери 24 см и печем около 30 минути на 160 градуса. Готовия блат оставяме да се охлади.
През това време разбиваме двата крема по отделно според описанието на опаковките.
Приготвяме си и захарния сироп. Аз винаги имам такъв в хладилника, но ако нямате просто сложете равни количества захар и вода ( зависи колко искате да си направите - чаша-две) и го оставте да поври 7-8 минути.
За тази торта карамелизирах първо захарта и после добавих водата, защото исках да бъде по-ухаен и ви препоръчвам и вие да го направите.
Сглобявам тортата като разделям блата на две и сиропирам със сиропа добре. Отгоре разпределям крем парадиз и шоколадови капки и завършвам с останалия блат, който също сиропирам.
Завършвам измазвайки с другия крем изцяло тортата. Самата тя е доста богата на крем, макар и да не си личи от снимките, но това я прави много сочна и вкусна.
Украсих с настърган черен шоколад и няколко бисквитки, които имах у дома. Съвсем мързелива украса :)
И така, за час вече имах една чудесна торта, която смятам сега да хапна със следобедното кафе. Останалата част ще раздам, отново на приятели, а след това ще звънна на сестра ми за да видя какво още е измислил малкия барбарон...очертава се хубав ден!
Хубав ден и на вас, приятели!
Харесва ли ви публикацията рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!