(Въздишка) Така започва днешната ми публикация. С въздишка! Защото не знам от къде да започна, а искам да кажа толкова много неща, които трябва да бъдат споделени. Не защото са толкова важни, а защото знам, че много от вас, които ме четат не само заради рецептите, може би се чувстват по този начин, а няма как да го кажат. От друга страна, въобще не искам да сдухвам обстановката със сиви размишления, но пък понякога не е нужно да казваме на черното бяло - и сивото е цвят все пак и то доста подходящ за сезона, ако съдим по модните тенденции. Потискащо е някак навън. Не знам защо, но и друг път съм казвала, като настъпи есента и имам чувството, че годината започва на наново. С всичките ангажименти, задължения не само в работата, но и чистене у дома, затваряне на зимнина, подготовка за зимата с дърва и никакво, ама никакво време за забавление. Всички около мен са по-объркани от всякога, сезонът на разделите и разводите, но всеки ходи забързано и не споделя за тревогата в сърцето си, а умело ги прикрива с усмивка и отклоняващо изречение " Добре съм, ти как си?".
Тази сутрин се събудих, а жена викаше и плачеше под прозореца ми за някакви пари, четох историята за друга, която бе ограбена в тоалетната на супермаркета, в който пазарувам, а приятел загуби роднина, друг работата си в период на седмица.
Да, понякога не може да кажеш на черното бяло. И макар да съм доволна, че с мен не се случват от най-лошите неща, сърцето и се е свило от тревогите на околните, не мога да остана безпристрастна и скоро след това насочих негативните мисли и към себе си.
Не съм там, където съм си мислела, че ще съм на тези години, нито ми се случиха всички неща, за които съм работила много усърдно. Всеки ден се опитвам да приема живота такъв какъвто е, без да му налагам измислените от мен закони и правила, защото той просто не ги спазва, но не може ли поне малко, поне понякога ходът на събитията да бъде в тон с моя сценарий?! Той не е никак лош и ви гарантирам не вреди на никого.
Като наивен утопист вярвам, че има щастие за всекиго на тази земя и мисля, че моят успех не значи неуспех за някой друг и че има начин всеки един от нас да постигне целите си, ако си помагаме един на друг. И може да не е на пръв поглед много нормално, вярвам, че дори и леко сива, моята публикация днес ще бъде повече от полза, ако е искрена и естествена, отколкото оцветена в цветовете на дъгата. Има и такива дни...месеци...периоди. Не сте сами!
Настане ли това време, за първи път ми се иска вечер, вместо вода, си си сипя едно малко уиски. Ей, така, да си укротя душата. Все още да не съм открила сезона да си призная, но започнах малко по малко да се запасявам за предстоящите месеци, като освен необходимите провизии за готвене, в пазарската ми количка се намърдва и по някоя друга бутилка сгряваща течност, за да се зареди в "аптечката" или иначе казано - винения рафт :)
Знам, че рискувам да звуча като някое алкохоле, но пък кой български дом няма такъв рафт ( някои има цял шкаф; ) )
Важно е обаче да уточня, че когато това усещане се загнезди у дома, не се отварят първо бутилки, а се пуска печката. Харесвам си някоя по-засукана рецепта, като някакъв сложен проект, който вълнува мислите ми и знам, че прекарвайки часове над него, после ще се радвам на нещо красиво и вкусно, създадено от мен самата. Не се поддавайте на чувството за бездействие и умора, ами наистина трансформирайте тази изтощителна енергия в захранваща такава, а именно някое отдавна отлагано ястие или торта, която сякаш ви предизвиква. Ето това беше моята такава. Видях я и веднага усетих символиката - под тъмния черен пласт, шоколад се криеха бели пухкави облачета от вкусен крем, които само чакаха да бъдат открити. Ето така е приятели и с живота. Хубавите неща само чакат да бъдат открити, ако имаме малко търпение.
Ако и вие имате нужда от някакъв такъв вкусен проект в следващите дни, предлагам ви да опитате тази невероятно вкусна шоколадова торта с еклери, която адаптирах от
тук.
Тази торта, за разлика от други малко ми се опъна, но понякога така е като готвиш изцяло нови неща. Аз ще ви споделя всичките си впечатления и съвети, както и промените, които може да направите. Тъй като има повечко компоненти, може да ви се стори по-сложна, но имайте предвид, че пък за сметка на това, почти всички продукти се припокриват, което я прави занимавка, но не и скъпа такава :) Но ето и списъкът с продуктите:
За блата:
3 яйца
100 г захар
65 г брашно
25 г какао
1/2 пак. бакпулвер
1 ванилия
За кремовете:
600 мл прясно мялко
200 мл течна сметана
30 г царевично нишесте
40 г брашно
100 г масло
100 г захар
1 яйце
1 ванилия
За сиропа:
100 мл вода
50 г захар
1 с.л. усики. ром или няколко капки есенция
За шоколадовия ганаш:
250 г шоколад
250 мл течна сметана
1 лъжичка уиски/ ром/ есенция
Още:
Започваме с приготвянето на еклерите. За тях може да ползвате
рецептата, която съм посочила в продуктите, тази от
оригиналната рецепта или да ползвате готови. Понякога ги правя един ден по-рано, а понякога искам цял ден да се занимавам с нещо и си ги готвя едновременно с останалите части за тортата. Шприцовайте тестото в размери около 20-50 стотинки, в зависимост колко големи искате да станат еклерчетата. Оставете разстояние между тях, тъй като бухват доста при печене. Следвайте рецептата за еклери и няма да имате проблем :)
Следващата стъпка е приготвянето на крема. За целта слагаме млякото, 100 мл от сметаната и захарта да се загреят на котлона. В купа смесваме яйцето с брашното, нишестето и няколко лъжички от все още хладното мляко, за да стане на каша.
Когато млякото тръгне да завира, прибавяме брашнената каша и почваме да бъркаме енергично, докато кремът се сгъсти. Прибавяме и ванилията. След като кремът се поохлади леко, прибавяме и нарязаното на кубчета масло и бъркаме докато се разтвори напълно в крема. Оставяме да се охлади.
След това, докато е още по-течен пълним с него еклерите, като си заделяме една чаша от 200 мл от крема.
След това правим блата. За него разбиваме яйцата и захарта за около 5 минути, докато станат на крем. В купа пресяваме сухите съставки и започваме да ги прибавяме постепенно към разбитите яйца. Разбъркваме докато всичко се хомогенизира и изсипваме в тавичка, застлана с хартия за печене и размери 24 см в диаметър. Печем за около 25 минути на 160-170 градуса, а след това охлаждаме напълно и разрязваме на две по хоризонтал.
Аз имах малко проблеми с блата, тъй като ми спадна след изпичане и не станаха много дебели половинки. Може би в стаята беше доста студено, но за всеки случай споделете и вашите впечатления, в противен случай може би ще го заменя с някой по-сигурен за следващия път.
Докато блата се пече, си правя сиропа на котлона: слагам водата и захарта и ги оставям да врат около минута, след което изключвам и овкусявам с алкохола по желание или есенция.
Сглобяване на тортата:
Слагаме една част от блата на дъното на формата за торта и сиропираме с половината сироп.
Разбиваме останалата ни сметана на сняг и смесваме със заделения ни в чашата крем, правейки един много по-пухкав крем. ( Ако не ползвате подсладена сметана, може да си добавите малко захар при разбиването й, ако сметнете, че ви е малко сладостта)
Изсипваме пухкавия крем, върху сиропирания блат и заглаждаме.
Отгоре слагаме няколко супени лъжици от шоколадовия ганаш. Него сме приготвили около 10 минути предварително, като сме кипнали сметаната в касерола и сме прибавили начупения на парченца шоколад. Разбъркали сме до пълното разтваряне на шоколада и образуването на хубав, лъскав сос. Ароматизирайте по желание с алкохол или есенция.
Заглаждаме леко шоколада върху крема и слагаме втория блат.
Сиропираме с останалия сироп и нанасяме още малко от ганаша, оставяйки по-голямата част от него за заливка.
Нареждаме пълнените с крем еклери върху блата ето така:
И накрая заливаме с останалия ни ганаш:
Пъхаме в хладилника да стегне:
Не мога да отрека, че си имах моите несполуки с тази рецепта, но на фона на всичко ставащо извън стените на кухнята, сякаш даже ми носеха приятното усещане за справяне с предизвикателство.
В края на краищата съм изключително доволна от резултата
и се насладих у дома на нещо вкусно, шоколадово, уютно, ароматно и с ухание на уиски :)
Спокойни почивни дни, приятели!
Харесва ли ви публикацията рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Вчера ме чакаше много работа, а едва се вдигнах от леглото сутринта. Тъй като знаех колко неща имам да свърша, реших да се подсигуря, че ще имам сили да го направя като за първи път си позволих да пийна нормално кафе с кофеин за закуска, вместо чай, вода или от време на време безкофеиново. Леле майко да не ви обяснявам какъв беше ефектът! След по-малко от 30 минути вече вършех десет неща едновременно, а като говорех по телефона гласът ми звучеше токова забързано и неразбираемо като смесица на Мегз и Тити Папазов. Дори сядайки да пиша сега си давам сметка, че пиша по-бързо от обикновено, а сърцето ми ще изхвръкне. Защо ли си го причиних. Вярно, че работа имаше да се върши, но съм така отвикнала от кофеина, че имам чувството, че сега ми се е отворило трето око на темето и то вижда съвсем непознати за мен цветове. И така, в този ред на мисли и добре свършена работа, вечерта не ме свърташе изобщо и реших, че тия зимни домати от баба, дето са толкова вкусни, макар и неугледни ще са чудесни за един супер домашен сос за пица, паста и други ястия, които имах намерения да приготвя през седмицата. Защо да не си го спретна от вечерта, а после да ви изкушавам с едни такива чудесии, в които съм му намерила приложение. Ако и вие искате да си съхраните малко уникален, домашен доматен сос, съветвам ви да опитате тази рецепта, която ще обикнете, гарантирам ви.
Готовия сос оставям да изстине и слагам в бурканче в хладилника, като ползвам за различни ястия - пица, спагети или просто гарнитура към пържени кюфтенца и картофки. 
