Тарт татен с ябълки и бърбън / Apple Tart Tatin with Bourbon

Честит първи учебен ден! Дали ще празнувате, че сте учители, ученици, имате ученици у дома или просто се радвате, че не сте ученици вече, важното е да се радвате на деня и така на всеки следващ! Както казва моят добър приятел, нАучен сътрудник, просветител, вдъхновител и на мъдрости носител професор Донев, "Празникът трябва да е вътре в човека".  

Професор Донев (Камен Донев) е изключително подходящ за днешният повод, тъй като той е отдал почти целия си съзнателен и несъзнателен и отвъден живот бихме могли да кажем за развитието на младите умове в България, и по света, за популяризирането и утвърждаването на важността от просвета във всяка сфера на живота.
Ако не сте присъствали на нито една от неговите лекции, не сте имали възможността да надникнете в неговите научни трудове като книгата "Как да не ни личи когато сме прости" например, то определено мога да ви препоръчвам да наваксате с материала, като всеки поизоставащ ученик. :)
И защото смятам, че винаги трябва да се помага, особено с това, хората да разпространяват умните слова и да са отговорни с примера си за създаването на една по-добра, интелигента и благотворна среда за развитие, ще споделя няколко от любимите цитати на професора, а с тях се надявам да завършите седмицата си с усмивки..до ушите! 

"Образователната система има ролята - не да образова човека и не да го завърши, а просто да сведе до минимум възможността той да остане безвъзвратно прост."

"Някои родители си мислят, че децата им са усмихнати и щастливи. Не. Дълбока заблуда. Просто с пицата устата се е деформирала."

"Веднъж подарих на един третокласник книжка. Той, разбираш ли, получи колики. Следващите две години, пак се върна, гледам го, той блее. Ближе сополи и ги пуска като балони. Сочи луната и внезапно се смее. Иска да изяде самата луна.На гълъбчето вика мяу. Нищо не сънува, защото вътре не протичат процеси.То е просто като касичка" 

"В училищата говорът е нещо средно между раждаща лъвица, пресипнала кокошка и грипава хиена".

"Всеки мъж сам си поставя " оценка ", избирайки жената до себе си.Някой избират шестицата, други се оценяват за среден."

"Правило №3: Когато човек реши, че е прост, трябва да го каже моментално на другите! 
Пример: "Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме"

И така, след като дадох своя принос към просветата, ще допълня нещо и от себе си. Нека не пренебрегваме силата на храната, както за душата, така и за тялото. Нека научим себе си и близките си, да се радваме на живота с всяко нещо, което правим. Ето например, днес ви призовавам да превъзмогнем суетата и да се опитаме да оценим по-скромните на вид десерти, но носещи повече топлина и вкус от която и да е било шоколадова торта. Представям ви един класически тарт татен с ябълки.

Когато последния път на село баба ми подаде със скованите й от работа ръце няколко от градинските ябълки, които беше събрала в престилката си, веднага знаех, какво ще направя у дома. Може ябълките да не бяха лъскави, с еднаква форма, нито лишени от черни петънца за изрязване, но бяха истински и отгледани с любов. Знаех си, че ще приготвя сладкиш, носещ копнежа за есен и уханието на карамел. Ако и вие искате да усетите това присъствие у дома, както и да научите някой да хапва и оценява повече плодовете като носител на сладост и вкус в ежедневието, това е десертът за вас. А ето как да го направите:

Необходими продукти:

400 г бутер тесто

60 г меко масло

4-5 бр. ябълки

1 3/4 ч.ч. захар

един лимон

1 пак. бурбонска ванилова захар

3-4 с.л. бърбън

Измиваме и обелваме ябълките. Разполовяваме и почистваме от семките и твърдите части. 

В тавичка с диаметър от 25 см. в диаметър, поръсваме две трети от захарта, като аз ползвах микс от бяла и кафява. Съотношението беше една чаша бяла и 3/4 ч.ч. кафява.

Отгоре разпределяме половината масло, нарязано на кубчета.

Пъхаме тавичката във фурната на 200 градуса, докато захарта се карамелизира. През това време слагаме ябълките в купа, изстискваме лимона, поръсваме с ваниловата захар и напояваме с бърбърн. 

                       

Изваждаме карамелизираната захар, нареждаме отгоре ябълките и пъхаме за още пет минути във фурната, докато ябълките пуснат своя сок. През това време разточваме бутер тестото на тънък лист. 

                          

Изваждаме тавичката, заливаме с останалия от купата сок, слагаме парченца от заделеното ни масло върху ябълките, поръсваме с останалата захар и покриваме с бутер тестото.

Изрязваме излишното тесто ето така.

Пъхаме да се пече за около 30 минути на 190 гртадуса.

След като се изпече оставяме леко да стегне соса, като завъртам самото тесто в кръг, за да предотвратя залепването на ябълките за дъното.

 Обръщам в подходяща за целта чиния и сервирам.

Миналата година по това време си дадох сметка, че ви почерпих пък с уникално вкусния "Обърнат сладкиш със сливи" тук, а ако желаете може да опитате и рецептата ми за "Тарт татаен с круши" тук. 

Сега, аз ще се насладя на парченеце истински вкусен десерт, състоящ се само от тънък пласт крехко тесто, а отгоре сочни и ароматни ябълки, обърнати в най-ухайния и нежен сос.

Защо да не го направите и вие :) ??!!

 Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Торта "Бялата Неделя" / White Sunday Cake

Ама, че година само?! Случиха се толкова неща в живота ми, и с близките и познатите около мен, които никога не съм предполагала, че дори има възможност да се случат, но ето на...живот. Сигурно леко ви учудва факта, че почнах да считам годината за отминала в началото на септември, но пък си имам причина и това е рождения ми ден. Така и не го отбелязах подобаващо на време, затова пък реших да си запазя "повода" за някои ето такъв ден и просто да го отпразнувам с вас. Както се казва, "истинско е щастието, когато е споделено" и много бих искала да направя това, придружено с една чудесна торта за почерпка, разбира се.

И защо да пропускам празнуване, само защото не се е случило когато трябва и както ми се искало например. След една година, в която станах леля, присъствах на уникални сватби, рождени дни и няколко неочаквани погребения за съжаление, бях свидетел на разтърсващи събития, както по света, така и в живота на близки и приятели, но и на щастливи възможности за някои от тях. 

Самата аз преживях разочарования, болка, щастие в най-чиста форма, смях, от който те заболява корема, силни емоции, изненади, възможност за развитие, огорчение от съвсем непознати за мен хора и приятни изненади от хора, които никога не съм подозирала, че имаме нещо общо.
Мога да кажа, че това бе година, в която живях през очите и емоциите на другите хора около мен. Посветих се на желанието си да се опитам да разбирам повече околните, да не прибързвам да обръщам всяка ситуация спрямо мен, да се опитам в трудните моменти да направя нещо добро и полезно за някой друг и да се надявам това отношение да се предаде от човек на човек. 

За моя радост, в почти всички случаи така и ставаше. Колкото повече се радвах на хората около мен, толкова повече животът ми поднасяше моменти за радост. Тази година не получих толкова подаръци от близките, а подаръци от хората около мен на които най-сетне успях да обърна повече внимание. Получих лично изработен портрет от един млад и талантлив приятел, песен посветена на мен в първия албум на друг много близък за мен човек, едно чудесно пътешествие само с приятелки, едно екстремно преживяване-подарък, десетки обаждания и картички от хора, които не бях чувала години, покани за различни събития и множество прегръдки и усмивки от всички, с които споделих последните 365 дни. 

Благодаря на всички, които избират да бъдат част от живота ми, било то приятели, познати или вие, читателите на блога! Вашата подкрепа във важните за мен моменти - конкурси, награди или просто някои мили думи са понякога достатъчни да ми докажат, че наистина няма по-голяма сила от усещането за любов и наше задължение е да го предаваме на колкото може повече хора, за да може светът да става по-красив и добър. 

Ето например, толкова по-лесно се създават такива красоти като днешната, ако носим топлината в сърцето си и се отърсим от страха си за провал - та това е просто торта. И макар на пръв поглед продуктите и работата по нея да изглеждат повечко ( нещо, което ме отказваше известно време, при все, че се продава близо до нас), реших, че е време в блога да се появи и тази рецепта за торта.

Сега, след като я направих, мога с ръка на сърцето да ви кажа, че описанието по целия процес отнема повече време отколкото направата на тортата и наистина хич на й се плашете. И този път се доверих на рецептата на Мария, а ето и как я приготвих аз:

Необходими продукти з аторта 26 см диаметър:

За блата:

7 яйца

7 с.л. захар

7 с.л. брашно

2 ч.л. бакпулвер

2 с.л. какао ( равни) 

За крем 1:

500 мл прясно мляко

200 г захар

90 г брашно + 25 г царевично нишесте

100 г масло

За крем 2:

500 мл сметана 

2/3 ч.ч. захар

За ореховия крокан:

300 г захар

100 г орехи

За захрния сироп:

1 ч.ч. захар

2 ч.ч. вода

За декорация:

Бял ганаш:

100 мл течна сметана

100 г бял шоколад

25 г масло

Черен ганаш

50 мл течна сметана

50 г черен шоколад

шоколадов чипс за украса

Леко съм опростила рецептата, но като цял съм я запазила. Блатът е добре познатия ни пандишпан, като започваме с внимателното разделяне на белтъци от жълтъци. Разбиваме белтъците със захарта на сняг.

               

    През това време смесваме какаото с яйцата на еднороден крем.

  

Започваме бавно да прибавяме шоколадовата смес към битите белтъци, като може да намалим скоростта на миксера.

           

Спираме миксера и на ръка пресявайки постепенно, прибавяме брашното и бакпулвера, като бъркаме с шпатула от долу нагоре, като се стремим да запазим въздушността на сместа.

Прехвърляме го в леко намаслена с олио и застлана с кръг хартия за печене на дъното тавичка и печем на 170 градуса за около 30 минути. Оставаме да се охлади във фурната постепенно, за да не спадне блата.

 

През това време, на единия котлон в касерола слагаме съставките за сиропа и оставям да ври около 3 минути. След това изключваме и  оставаме да се охлади напълно. 

На другия котлон слагам около 400 мл от млякото и захарта да кипне. В купа смесвам остатъка от млякото, брашното и нишестето. Слагам още малко мляко, ако е необходимо, до получаването на средно гъста каша. Когато млякото тръгне да завира, прибавяме брашнената каша и бъркаме енергично. Получаваме гъст крем, който махаме от котлона и след като се охлади леко, прибавяме маслото и разбъркваме отново. 

                       

 Остава ни само да направим крокана. За целта карамелизираме захарта в съд на котлона и прибавяме счуканите на средно-едри парчета орехи ето така. Разбъркваме хубаво,

а след това изсипваме върху силиконова подложка, докато изстине напълно. Внимавайте, няма такъв ужас като изгоряло от карамел!

Последната стъпка е да разбием сметаната със захарта до получаването на пухкав крем. Аз ползвах растителна сметана и тя бухва повече от обикновената, но пък реших да я разбия направо наведнъж - и за крем и за украса. Слагаме захар на вкус, препоръчвам ви и вие да направите така, като може да ползвате и предварително подсладена.

Сглобяването на тортата става като разрязваме блата на три по хоризонтал.

Във формата на тортата слагаме първия блат и напояваме с една трета от сиропа. ( може да ползвате мерителна чашка, за да ви е по-лесно да разпределяте количеството)

Отгоре разпределяме варения крем, заглаждаме и слагаме две шепи от начупения на ситно предвително крокан.

Отгоре слагаме втория блат, напояваме отново и слагаме около две трети от битата сметана, като останалата част заделяме за измазване и украсяване на тортата. Слагаме още толкова крокан и завършваме с третия блат.

               

Винаги препоръчвам последния блат да е дъното на тортата, тъй като е най-равен. Сиропирме с третата част от сиропа и пъхаме тортето в хладилника за няколко часа, най-добре за през нощта.

На следващия ден правим украста:

На котлон или в микровълнова приготвяме двата вида ганаш:

Първо белия: кипваме сметаната, слагаме начупения на ситно шоколад и бъркаме докато се разтвори напълно в сметаната. Прибавяме маслото и разбъркваме отново, докато се хомогенизира. Излизаме белия ганаш върху тортата.

               

През това време приготвям и черния по същия начин, като тук само не добавям масло. В импровизирана фуния от хартия за печене, изсипвам шоколадовия ганаш, режа връхчето с ножица и правя линии по повърхността на тортата. 

След това с клечка за зъби или дървен шиш  правим шарки по тортата. Пъхаме в хладилника да стегне за няколко минути. Тъй като пластът е тънък, става бързо. След това изваждаме от формата тортата и 

и я измазваме отстрани със заделената ни сметана.  Полепваме страните с останалия ни крокан, и шприцоваме украса по горната и долната периферия на тортата. Завършваме с украса от шоколадов чипс. 

И така, след толкова думи изписани, не ми останаха да ви опиша вкуса на тази красота...а може би просто е неописуем!  Ще трябва да я опитате сами!

Аз ви благодаря от все сърце, че споделяте моя празник и си пожелавам на мен, както и на вас много здраве, късмет и радост в сърцето - всичко друго рано или късно се оправя! 

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Пълнени печени картофи "Джакетс" / Loaded Baked Potatoes Jacketz style recipe

Обичам лятото! Дългите дни, топлите нощи, спомените за море, горещ пясък под краката, уханието на варена царевица и захарен памук носеща се във въздуха заедно с далечната глъчка на смях, танци и поредните летни хитове. Няма Деспасяване от последните!
И точно когато стоейки привечер на морския кей, гледайки как розовото небе бавно преминава в тъмно лилаво, а после и черно, си мисля как не искам това време да свърша. Искам да затворя очи да усещам само лекия полъх на вятъра, носещ в себе си солените капки на разбиващите се наоколо вълни. Лятото никога няма да ми е достатъчно, сигурна съм в това! И както съм си сигурна, че появилата се тъга в сърцето е неповторима този път, се случва нещо, което се случва всяка година и все го забравям. Есента е любимия ми сезон! Може би не толкова млада и жизнена като лятото, но топла, носеща уют и прошарена като старата, истинска любов! И като последната, не може да я оцениш, докато не постави своята ръка върху теб и не те наметне с някоя по-топла жилетка. Така е..въздухът захладня, макар и през деня слънцето отново да грее все така ярко, вечер прозорецът е отворен, но съм завита под пухкава завивка, а до леглото вместо чехли за сутринта ме чакат чифт меки чорапки. Но колко ми е хубаво обаче! Сякаш точно когато сме на предела на силите си от някаква рутина и майката природа знае кога трябва да смени ритуала и с нея идва и новият сезон. Сега в главата ми отново щъкат нови задачи за правене, цели за постигане, буркани за затваряне, дърва за рязане, прозорци за миене, книги за четене, неща за изхвърляне и намирането на място за такива нови, непознати, по-добри и по-интересни предизвикателства! 

Аз днес ви предлагам едно такова - направете си най-вкусните печени, пълнени картофи "Джакетс".

Когато преди време бях на гости при сестра ми в Амстердам, излязохме на разходка, което при нея обикновено означава вършеене по магазините. След известно време започнах да ми се привиждат трезви хора по улицата от глад и тя предложи да идем да хапнем пълнен картоф. Аз я изгледах с недоверие и й казах, че явно не осъзнава пропорциите на моя глад, за който говоря в момента. Тя пък ми отговори "О, ти не осъзнаваш пропорциите на картофа за който говоря" и беше права.

Първият по рода си ресторант за пълнени, печени картофи в Европа - Джакетс, който ще ви изненада с такова меню, че ще си кажете, аз защо не съм го правила това у дома?!

В опциите си предлага половин картоф или цял, като сестра ми добре, че ме посъветва да си взема половин, защото порцията която пристигна беше масивна.

Моят картоф бе с дърпано свинско с барбекю-уиски сос и салати и аз се заклех още при първата хапка, че ще допринеса за разпространението на това евангелие и на наша земя.

 А ето как да си ги напарвите:
4-5 големи картофа

месо / кайма ( използвах тази рецепта тук)
1/4 глава зеле
1 голям морков
1 домат
1 глава бял лук
1/2 глава розов лук
2 кисели краствички
сол / пипер/ оцет/ люто

Започвам като подготвям картофите. Измиваме ги, и както са си с кората ги надупчвам с дървен шиш от всички страни. Посолявам с малко сол и увивам в алуминиево фолио.

Поставям в тава и пека на 200 градуса за около 40- 50 минути, докато се изпекат напълно. През това време подготвям плънката.

Зелето и морковите нарязвам на ситно и обърквам на салата, която овкусяваме. Червения лук нарязваме на ситни кубчета, а белия на кръгчета, които запържваме до златисто-кафяво.
Приготвяме месото или използваме останало ни такова от предния ден - може да бъде пилешко, кайма или каквото друго имаме под ръка.

Готовия картоф разрязваме по средата, подправяме с малко сол и пълним първо с малко от месото,

а после слагаме от зеленчуците, които могат да овкусени според предпочитанията ви. Може да сложите краставички, мариновани или пресни, домати, зелева салата, карамелизиран лук и нарязан пресен на кубчета. 

Хубаво е да имате изобилие от вкусове - сурови и сготвени, сладки и солени, което ще ви накара да изпитате всякака хапка от ястието различно при всяко бодване с виличката. 

Както и в ресторанта, така и у дома запазих сервирането върху каменна плоча с малка "кофичка" салата за гарнитура в случай, че "планината" от такава в картофа ви е малко.  Гарнирайте и с чаша бира и ви казвам..ще усетите онова прекрасно чувство, което си казваме, когато нещо е наистина много хубаво...Чудесно е да си жив! 

Опитайте и вие, а после не забравяйте да ми пишете впечатления! 

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!