Обичам лятото! Дългите дни, топлите нощи, спомените за море, горещ пясък под краката, уханието на варена царевица и захарен памук носеща се във въздуха заедно с далечната глъчка на смях, танци и поредните летни хитове. Няма Деспасяване от последните!И точно когато стоейки привечер на морския кей, гледайки как розовото небе бавно преминава в тъмно лилаво, а после и черно, си мисля как не искам това време да свърша. Искам да затворя очи да усещам само лекия полъх на вятъра, носещ в себе си солените капки на разбиващите се наоколо вълни. Лятото никога няма да ми е достатъчно, сигурна съм в това! И както съм си сигурна, че появилата се тъга в сърцето е неповторима този път, се случва нещо, което се случва всяка година и все го забравям. Есента е любимия ми сезон! Може би не толкова млада и жизнена като лятото, но топла, носеща уют и прошарена като старата, истинска любов! И като последната, не може да я оцениш, докато не постави своята ръка върху теб и не те наметне с някоя по-топла жилетка. Така е..въздухът захладня, макар и през деня слънцето отново да грее все така ярко, вечер прозорецът е отворен, но съм завита под пухкава завивка, а до леглото вместо чехли за сутринта ме чакат чифт меки чорапки. Но колко ми е хубаво обаче! Сякаш точно когато сме на предела на силите си от някаква рутина и майката природа знае кога трябва да смени ритуала и с нея идва и новият сезон. Сега в главата ми отново щъкат нови задачи за правене, цели за постигане, буркани за затваряне, дърва за рязане, прозорци за миене, книги за четене, неща за изхвърляне и намирането на място за такива нови, непознати, по-добри и по-интересни предизвикателства!
Аз днес ви предлагам едно такова - направете си най-вкусните печени, пълнени картофи "Джакетс".
Когато преди време бях на гости при сестра ми в Амстердам, излязохме на разходка, което при нея обикновено означава вършеене по магазините. След известно време започнах да ми се привиждат трезви хора по улицата от глад и тя предложи да идем да хапнем пълнен картоф. Аз я изгледах с недоверие и й казах, че явно не осъзнава пропорциите на моя глад, за който говоря в момента. Тя пък ми отговори "О, ти не осъзнаваш пропорциите на картофа за който говоря" и беше права.
Първият по рода си ресторант за пълнени, печени картофи в Европа - Джакетс, който ще ви изненада с такова меню, че ще си кажете, аз защо не съм го правила това у дома?!
В опциите си предлага половин картоф или цял, като сестра ми добре, че ме посъветва да си взема половин, защото порцията която пристигна беше масивна.
Моят картоф бе с дърпано свинско с барбекю-уиски сос и салати и аз се заклех още при първата хапка, че ще допринеса за разпространението на това евангелие и на наша земя.
А ето как да си ги напарвите:
4-5 големи картофа
1/4 глава зеле
1 голям морков
1 домат
1 глава бял лук
1/2 глава розов лук
2 кисели краствички
сол / пипер/ оцет/ люто
Започвам като подготвям картофите. Измиваме ги, и както са си с кората ги надупчвам с дървен шиш от всички страни. Посолявам с малко сол и увивам в алуминиево фолио.
Поставям в тава и пека на 200 градуса за около 40- 50 минути, докато се изпекат напълно. През това време подготвям плънката.
Зелето и морковите нарязвам на ситно и обърквам на салата, която овкусяваме. Червения лук нарязваме на ситни кубчета, а белия на кръгчета, които запържваме до златисто-кафяво.
Приготвяме месото или използваме останало ни такова от предния ден - може да бъде пилешко, кайма или каквото друго имаме под ръка.
Готовия картоф разрязваме по средата, подправяме с малко сол и пълним първо с малко от месото,
а после слагаме от зеленчуците, които могат да овкусени според предпочитанията ви. Може да сложите краставички, мариновани или пресни, домати, зелева салата, карамелизиран лук и нарязан пресен на кубчета.
Хубаво е да имате изобилие от вкусове - сурови и сготвени, сладки и солени, което ще ви накара да изпитате всякака хапка от ястието различно при всяко бодване с виличката.
Както и в ресторанта, така и у дома запазих сервирането върху каменна плоча с малка "кофичка" салата за гарнитура в случай, че "планината" от такава в картофа ви е малко. Гарнирайте и с чаша бира и ви казвам..ще усетите онова прекрасно чувство, което си казваме, когато нещо е наистина много хубаво...Чудесно е да си жив!
Опитайте и вие, а после не забравяйте да ми пишете впечатления!
Усмихната седмица, приятели!
Харесва ли ви публикацията рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!
Люси,
ОтговорИзтриванестрахотни картофи, чудесно изглеждат.Веднага ще ги изпробвам още тази седмица.
Поздрави, чудесна седмица !