Торта "Бялата Неделя" / White Sunday Cake

Ама, че година само?! Случиха се толкова неща в живота ми, и с близките и познатите около мен, които никога не съм предполагала, че дори има възможност да се случат, но ето на...живот. Сигурно леко ви учудва факта, че почнах да считам годината за отминала в началото на септември, но пък си имам причина и това е рождения ми ден. Така и не го отбелязах подобаващо на време, затова пък реших да си запазя "повода" за някои ето такъв ден и просто да го отпразнувам с вас. Както се казва, "истинско е щастието, когато е споделено" и много бих искала да направя това, придружено с една чудесна торта за почерпка, разбира се.

И защо да пропускам празнуване, само защото не се е случило когато трябва и както ми се искало например. След една година, в която станах леля, присъствах на уникални сватби, рождени дни и няколко неочаквани погребения за съжаление, бях свидетел на разтърсващи събития, както по света, така и в живота на близки и приятели, но и на щастливи възможности за някои от тях. 

Самата аз преживях разочарования, болка, щастие в най-чиста форма, смях, от който те заболява корема, силни емоции, изненади, възможност за развитие, огорчение от съвсем непознати за мен хора и приятни изненади от хора, които никога не съм подозирала, че имаме нещо общо.
Мога да кажа, че това бе година, в която живях през очите и емоциите на другите хора около мен. Посветих се на желанието си да се опитам да разбирам повече околните, да не прибързвам да обръщам всяка ситуация спрямо мен, да се опитам в трудните моменти да направя нещо добро и полезно за някой друг и да се надявам това отношение да се предаде от човек на човек. 

За моя радост, в почти всички случаи така и ставаше. Колкото повече се радвах на хората около мен, толкова повече животът ми поднасяше моменти за радост. Тази година не получих толкова подаръци от близките, а подаръци от хората около мен на които най-сетне успях да обърна повече внимание. Получих лично изработен портрет от един млад и талантлив приятел, песен посветена на мен в първия албум на друг много близък за мен човек, едно чудесно пътешествие само с приятелки, едно екстремно преживяване-подарък, десетки обаждания и картички от хора, които не бях чувала години, покани за различни събития и множество прегръдки и усмивки от всички, с които споделих последните 365 дни. 

Благодаря на всички, които избират да бъдат част от живота ми, било то приятели, познати или вие, читателите на блога! Вашата подкрепа във важните за мен моменти - конкурси, награди или просто някои мили думи са понякога достатъчни да ми докажат, че наистина няма по-голяма сила от усещането за любов и наше задължение е да го предаваме на колкото може повече хора, за да може светът да става по-красив и добър. 

Ето например, толкова по-лесно се създават такива красоти като днешната, ако носим топлината в сърцето си и се отърсим от страха си за провал - та това е просто торта. И макар на пръв поглед продуктите и работата по нея да изглеждат повечко ( нещо, което ме отказваше известно време, при все, че се продава близо до нас), реших, че е време в блога да се появи и тази рецепта за торта.

Сега, след като я направих, мога с ръка на сърцето да ви кажа, че описанието по целия процес отнема повече време отколкото направата на тортата и наистина хич на й се плашете. И този път се доверих на рецептата на Мария, а ето и как я приготвих аз:

Необходими продукти з аторта 26 см диаметър:

За блата:

7 яйца

7 с.л. захар

7 с.л. брашно

2 ч.л. бакпулвер

2 с.л. какао ( равни) 

За крем 1:

500 мл прясно мляко

200 г захар

90 г брашно + 25 г царевично нишесте

100 г масло

За крем 2:

500 мл сметана 

2/3 ч.ч. захар

За ореховия крокан:

300 г захар

100 г орехи

За захрния сироп:

1 ч.ч. захар

2 ч.ч. вода

За декорация:

Бял ганаш:

100 мл течна сметана

100 г бял шоколад

25 г масло

Черен ганаш

50 мл течна сметана

50 г черен шоколад

шоколадов чипс за украса

Леко съм опростила рецептата, но като цял съм я запазила. Блатът е добре познатия ни пандишпан, като започваме с внимателното разделяне на белтъци от жълтъци. Разбиваме белтъците със захарта на сняг.

               

    През това време смесваме какаото с яйцата на еднороден крем.

  

Започваме бавно да прибавяме шоколадовата смес към битите белтъци, като може да намалим скоростта на миксера.

           

Спираме миксера и на ръка пресявайки постепенно, прибавяме брашното и бакпулвера, като бъркаме с шпатула от долу нагоре, като се стремим да запазим въздушността на сместа.

Прехвърляме го в леко намаслена с олио и застлана с кръг хартия за печене на дъното тавичка и печем на 170 градуса за около 30 минути. Оставаме да се охлади във фурната постепенно, за да не спадне блата.

 

През това време, на единия котлон в касерола слагаме съставките за сиропа и оставям да ври около 3 минути. След това изключваме и  оставаме да се охлади напълно. 

На другия котлон слагам около 400 мл от млякото и захарта да кипне. В купа смесвам остатъка от млякото, брашното и нишестето. Слагам още малко мляко, ако е необходимо, до получаването на средно гъста каша. Когато млякото тръгне да завира, прибавяме брашнената каша и бъркаме енергично. Получаваме гъст крем, който махаме от котлона и след като се охлади леко, прибавяме маслото и разбъркваме отново. 

                       

 Остава ни само да направим крокана. За целта карамелизираме захарта в съд на котлона и прибавяме счуканите на средно-едри парчета орехи ето така. Разбъркваме хубаво,

а след това изсипваме върху силиконова подложка, докато изстине напълно. Внимавайте, няма такъв ужас като изгоряло от карамел!

Последната стъпка е да разбием сметаната със захарта до получаването на пухкав крем. Аз ползвах растителна сметана и тя бухва повече от обикновената, но пък реших да я разбия направо наведнъж - и за крем и за украса. Слагаме захар на вкус, препоръчвам ви и вие да направите така, като може да ползвате и предварително подсладена.

Сглобяването на тортата става като разрязваме блата на три по хоризонтал.

Във формата на тортата слагаме първия блат и напояваме с една трета от сиропа. ( може да ползвате мерителна чашка, за да ви е по-лесно да разпределяте количеството)

Отгоре разпределяме варения крем, заглаждаме и слагаме две шепи от начупения на ситно предвително крокан.

Отгоре слагаме втория блат, напояваме отново и слагаме около две трети от битата сметана, като останалата част заделяме за измазване и украсяване на тортата. Слагаме още толкова крокан и завършваме с третия блат.

               

Винаги препоръчвам последния блат да е дъното на тортата, тъй като е най-равен. Сиропирме с третата част от сиропа и пъхаме тортето в хладилника за няколко часа, най-добре за през нощта.

На следващия ден правим украста:

На котлон или в микровълнова приготвяме двата вида ганаш:

Първо белия: кипваме сметаната, слагаме начупения на ситно шоколад и бъркаме докато се разтвори напълно в сметаната. Прибавяме маслото и разбъркваме отново, докато се хомогенизира. Излизаме белия ганаш върху тортата.

               

През това време приготвям и черния по същия начин, като тук само не добавям масло. В импровизирана фуния от хартия за печене, изсипвам шоколадовия ганаш, режа връхчето с ножица и правя линии по повърхността на тортата. 

След това с клечка за зъби или дървен шиш  правим шарки по тортата. Пъхаме в хладилника да стегне за няколко минути. Тъй като пластът е тънък, става бързо. След това изваждаме от формата тортата и 

и я измазваме отстрани със заделената ни сметана.  Полепваме страните с останалия ни крокан, и шприцоваме украса по горната и долната периферия на тортата. Завършваме с украса от шоколадов чипс. 

И така, след толкова думи изписани, не ми останаха да ви опиша вкуса на тази красота...а може би просто е неописуем!  Ще трябва да я опитате сами!

Аз ви благодаря от все сърце, че споделяте моя празник и си пожелавам на мен, както и на вас много здраве, късмет и радост в сърцето - всичко друго рано или късно се оправя! 

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Пълнени печени картофи "Джакетс" / Loaded Baked Potatoes Jacketz style recipe

Обичам лятото! Дългите дни, топлите нощи, спомените за море, горещ пясък под краката, уханието на варена царевица и захарен памук носеща се във въздуха заедно с далечната глъчка на смях, танци и поредните летни хитове. Няма Деспасяване от последните!
И точно когато стоейки привечер на морския кей, гледайки как розовото небе бавно преминава в тъмно лилаво, а после и черно, си мисля как не искам това време да свърша. Искам да затворя очи да усещам само лекия полъх на вятъра, носещ в себе си солените капки на разбиващите се наоколо вълни. Лятото никога няма да ми е достатъчно, сигурна съм в това! И както съм си сигурна, че появилата се тъга в сърцето е неповторима този път, се случва нещо, което се случва всяка година и все го забравям. Есента е любимия ми сезон! Може би не толкова млада и жизнена като лятото, но топла, носеща уют и прошарена като старата, истинска любов! И като последната, не може да я оцениш, докато не постави своята ръка върху теб и не те наметне с някоя по-топла жилетка. Така е..въздухът захладня, макар и през деня слънцето отново да грее все така ярко, вечер прозорецът е отворен, но съм завита под пухкава завивка, а до леглото вместо чехли за сутринта ме чакат чифт меки чорапки. Но колко ми е хубаво обаче! Сякаш точно когато сме на предела на силите си от някаква рутина и майката природа знае кога трябва да смени ритуала и с нея идва и новият сезон. Сега в главата ми отново щъкат нови задачи за правене, цели за постигане, буркани за затваряне, дърва за рязане, прозорци за миене, книги за четене, неща за изхвърляне и намирането на място за такива нови, непознати, по-добри и по-интересни предизвикателства! 

Аз днес ви предлагам едно такова - направете си най-вкусните печени, пълнени картофи "Джакетс".

Когато преди време бях на гости при сестра ми в Амстердам, излязохме на разходка, което при нея обикновено означава вършеене по магазините. След известно време започнах да ми се привиждат трезви хора по улицата от глад и тя предложи да идем да хапнем пълнен картоф. Аз я изгледах с недоверие и й казах, че явно не осъзнава пропорциите на моя глад, за който говоря в момента. Тя пък ми отговори "О, ти не осъзнаваш пропорциите на картофа за който говоря" и беше права.

Първият по рода си ресторант за пълнени, печени картофи в Европа - Джакетс, който ще ви изненада с такова меню, че ще си кажете, аз защо не съм го правила това у дома?!

В опциите си предлага половин картоф или цял, като сестра ми добре, че ме посъветва да си взема половин, защото порцията която пристигна беше масивна.

Моят картоф бе с дърпано свинско с барбекю-уиски сос и салати и аз се заклех още при първата хапка, че ще допринеса за разпространението на това евангелие и на наша земя.

 А ето как да си ги напарвите:
4-5 големи картофа

месо / кайма ( използвах тази рецепта тук)
1/4 глава зеле
1 голям морков
1 домат
1 глава бял лук
1/2 глава розов лук
2 кисели краствички
сол / пипер/ оцет/ люто

Започвам като подготвям картофите. Измиваме ги, и както са си с кората ги надупчвам с дървен шиш от всички страни. Посолявам с малко сол и увивам в алуминиево фолио.

Поставям в тава и пека на 200 градуса за около 40- 50 минути, докато се изпекат напълно. През това време подготвям плънката.

Зелето и морковите нарязвам на ситно и обърквам на салата, която овкусяваме. Червения лук нарязваме на ситни кубчета, а белия на кръгчета, които запържваме до златисто-кафяво.
Приготвяме месото или използваме останало ни такова от предния ден - може да бъде пилешко, кайма или каквото друго имаме под ръка.

Готовия картоф разрязваме по средата, подправяме с малко сол и пълним първо с малко от месото,

а после слагаме от зеленчуците, които могат да овкусени според предпочитанията ви. Може да сложите краставички, мариновани или пресни, домати, зелева салата, карамелизиран лук и нарязан пресен на кубчета. 

Хубаво е да имате изобилие от вкусове - сурови и сготвени, сладки и солени, което ще ви накара да изпитате всякака хапка от ястието различно при всяко бодване с виличката. 

Както и в ресторанта, така и у дома запазих сервирането върху каменна плоча с малка "кофичка" салата за гарнитура в случай, че "планината" от такава в картофа ви е малко.  Гарнирайте и с чаша бира и ви казвам..ще усетите онова прекрасно чувство, което си казваме, когато нещо е наистина много хубаво...Чудесно е да си жив! 

Опитайте и вие, а после не забравяйте да ми пишете впечатления! 

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Рецепти от филми: Карибски пирати и сладки - пиратски шапки / Pirate hats cookies recipe

Лятото е приключенско време! Винаги се случва нещо интересно - пътешествия, сватби, море, влюбвания и какво ли още не! Затова и реших да споделя с вас една чудесна рецепта, в тон с това настроение - сладки- пиратски шапки! 

Пиратската тематика носи онова невероятно усещане за приключение, което се събужда не само в детските сърца, а пък има ли ухание на ром ще се хареса още повече на възрастните. Е, тази рецепта комбинира и двете, плюс още една - изненадата! Това ви очаква щом погледнете тези дребни изкушения още на пръв поглед и тяхната очарователна визия, но захапете ли ги - ще видите истинската изненада, а именно невероятния вкус на изкусителни шоколадови бонбони с алкохолен пълнеж.

Сладките са идеални за всякакви тематични партита и рождени дни, като може да ги направите с различен пълнеж - с и без алкохол. В оригинал плънката е от бонбони с фъстъчено масло, но , вярна на мотото "Като е пиратски папагал - да е рошав", реших, че ще използвам бонбони с ухание на ром.

А ето и колко лесно се правят:

Необходими продукти:

220 г масло

1 ч.ч. кафява захар

2 2/3 ч.ч. брашно

3 с.л. какао

1 яйце

бонбони с пълнеж по желание

Всички продукти се смесват на хубаво бисквитено тесто. Препоръчвам ви да използвате фина кафява захар, но може да я замените и с пудра обикновена.  Слагаме тестото за кратко в хладилника да стегне и да ни е по лесно да го разточваме.

За улеснение разточвам тестото между два листа стреч фолио на тънък слой.

С помощта на чаша с малко гърло ( моята беше чашка за шот) правим кръгчета с около половин сантиметър по-големи от всяка страна от гоелмината на бонбоните, които ще използваме. ( Размерите е са различни, в завивимост какви бонбони изберете)
След това, с друга чаша , малко по-голяма правим по-големи кръгчета и поставям отгоре бонбоната, увита в по-малкото кръгче ето така:

Започвам да повдигаме периферията на "шапката" нагоре от трите страни ето така:

Финалната форма трябва да изглежда така, като с помощта на остро ножче правим малки хиксове от трите страни на шапката.

Печем сладките на 180 градуса за около 8-10 минути..по уханието ще ги познаете :) 

Изключително ухайни и вкусни, тези сладки станаха любими и у дома, а тъй като майка ми е огромен фен на бонбоните с ром, съвсем без да се притеснява натъпка джобовете си с тях като попаднала на пиратско съкровище. Ако и вие имате у дома лакоми разбойници или просто обичате да опитвате нови и вкусни неща, съветвам ви да ги направите :) Няма да съжалявате! 

Yo Ho Ho, Everybody!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!