Плезири - фунийки с шоколадов крем / Chocolate cream filled cones

Вчера не успях, но днес вече станах рано, пих кафе, направих планове да правя упражнения, не направих упражнения и ето, че сядам веднага след това да напиша една дълго обещана, дългоочаквана и много интересно-вкусна рецепта за десерт. Плезири или иначе казано вафлени фунийки пълнени с крем, познати ни от доброто старо време.

Ако не са ви познати от тогава, едва ли сте попадали много на тях като рецепти в нета ( като паста "Бачиново" ) например и това е, че изобилието на десерти на пазара ни кара понякога да пренебрегваме тези по-простички, но много вкусни такива. 

Доколкото знам, производството им е спряно в първоначална форма, заради наличието на пресни яйца в крема, а сега, когато съществуват множество заместители се появяват по щандовете, но вкусът им е друг заради заместителите в продуктите. Аз направих един вариант на рецептата, който се надявам да ви хареса, без да се налага да се притеснявате за тези неща.

Освен това, ако нямате машинка за правенето на вафли, може да си купите готови фунийки за сладолед, които знаете са доста евтини, а в големите магазини или дори в малките, покрай Задушница с лекота могат да открият.

Няма да пиша много, тъй като племенника си дъвче чорапчето и се хили на среща за излизане, затова е мой лелински дълг да се стягам по-бързо и да изведа сладурската му физиономия на разходка. А ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

250 г краве масло

3 жълтъка

3-4 с.л. кристална захар

1/2 ч.ч. пудра захар

ром / ромова есенция/ захар с вкус ром

3-4 с.л. тъмно какао

една шепа орехи

11-12 бр. вафлени фунийки

За глазурата:

50 г шоколад

20-30 г масло

Започвам като разбивам маслото, което трябва да е на стайна температура, с пудрата захар на пухкав крем. 

Слагам жълтъците и кристалната захар в купа и разбивам леко с телена бъркалка. След това пренасям на котлона на водна баня, 

                    

докато се сгъсти и стане на бледо жълт крем. По този начин жълтъците преминават топлинна обработка и са безопасни за консумация. Прибавям го към масления крем постепенно, а след това какаото и аромата - аз избрах захар с аромат на ром.

                    

Готовия крем е лъскав, ароматен и пухкав. Прехвърлям в пош и 

 шприцовам от крем във вафлените фунийки. Шприцовам до средата, след това слагам малко орехи и отгоре слагам още крем, така, че да има сърцевина от ядки. Вие може да изберете и друга изненада :)
Оставям в хладилника да стегнат за кратко и приготвям глазурата.

В микровълнова фурна разтопявам шоколада и маслото на течен шоколадов сос. Поставям охладените плезири в шоколада, образувайки хубава шоколадова "шапка".

Може да решите да ги оваляте след това в млени орехи или кокосови стърготини, но аз се спрях на орехова сърцевина.

Препоръчвам ви да ползвате по-тесни фунийки, за да не отива много крем и да не стават много тежки за консумация. 

Рецептата предлагам много възможности за експериментиране, а аз нямам търпение да видя вашите идеи.

Нашите фунийки си ги хапваме със следобедното кафе, макар, че вече почти не останаха. 

На вас пожелавам усмихнат ден, приятели, а аз отивам да гушна чорапко-дъвчещото човече.  

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Франзели от спелта / French baguette with spelt flour

Както знаете малкия бебок Ноа ( моят плюшен племенник) е в България и не ми остава много време да се навъртам в кухнята, а за грижите по блога да не говорим. Но след като тази сутрин сядам да пиша с ентусиазъм използвайки времето когато той дремва, значи определено съм попаднала на нещо, което ме е ентусиазирало повече от желанието да се пльосна на дивана съботно.

За пръв път имах удоволствието да си приготвя нещо с брашно от спелта, като за да не се изхвърлям много много се спрях на съвсем обикновена рецепта за хляб, който превърнах във франзели. Едва ли щях сама да избера това брашно в магазина, ако не беше фирма Перун от Варна, които ме помолиха да ги опитам и да споделя мнението си без каквито и да било условия. 

Радвам се, че го направих не само защото разширих още повече кулинарния си хоризонт и у дома зауха невероятно на топъл домашен хляб, но и защото имах възможност да науча малко повече за спелтата като цяло. Ето какво пише на техния сайт:

"Спелтата (Triticum spelta) е позната на човека от най-дълбока древност и е наричана „житото на фараоните“. Била е основна храна в части на Близкия Изток и Европа от Бронзовата епоха до Средновековието. В Южен Кавказ има останки от спелта, които датират от петото хилядолетие преди новата ера. В началото на 20 век обаче е заменена почти изцяло с познатото ни хлебно жито, чиито добиви за разлика от тези на спелтата могат да се увеличават с торене и генни модификации и именно това я прави непривлекателна за масово отглеждане

Съдържа повече протеин от обикновената пшеница, както и голямо количество фибри, които спомагат за значителното понижаване на холестерола.

Съдържанието в нея на ценни мастни киселини и минерални вещества (желязо, магнезий, фосфор и калций) е по-високо в сравнение с останалите видове житни растения.

Укрепва реналната система (бъбреците), увеличавайки естествения капацитет на тялото да се бори с токсични вещества.

Богата на витамините A, E, B1, B2 и ниацин, който е необходим за функционирането на нервите, за нормалната обмяна на веществата и за кожата.

Обвитите в дебела люспа зърна запазват до голяма степен хранителните вещества, витамините и минералите от вредните влияния на околната среда."

След като разбрах, че този вид брашно е подходящи и за диети, не ми отне повече от 10 минути да забъркам тестото, а ето и как го направих:

Необходими продукти:
Около 500 г брашно от спелта ( ползвах 300 г пълнозърнесто и 200 г бяло)
300 мл вода хладка
2 ч. л. сол
1 пак. суха мая
2 с.л. сехтин
1 голяма с.л. мед

В купа се слагат всички съставки, като по-принцип спелтата поема малко по-малко вода от обикновеното брашно, затова ако се получи по-лепкаво, просто добавете още брашно. И все пак, тестото ще остане малко по-меко от обикновеното. Слагам тестото да втаса в леко намаслена с олио купа на топло, докато удвои обема си. 

В тези жеги може да разчитате да втаса доста бързо, но ако искате, може да ползват и фурната на 50 градуса.

След като втаса изваждаме от купата и

разделяме тестото на три части. Както виждате тестото наистина стои малко по меко, 

но с помощта на още малко брашно успях да ги оформя във фитили и поставих във формата за франзели . Ако нямате такава, просто си импровизирайте такава с хартия за печене. 

Оставете ги да втасат още веднъж, докато удвоят обема си ето така.

Пекох за около 20 минути в предварително загрята фурна на 200 градуса, в която съм поставила съд с вода на дъното, за да се образува хубава, хрупкава коричка по хляба.

Толкова е лесно...опитайте и вие! 

:) 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Биненщих / Bienenstich / Bee sting cake

Толкова много емоции се ступаха напоследък! Не знам от къде да започна да ви разказвам, а времето лети. Вчера например в България пристигнаха за първи път от много години сестра ми, нейният съпруг и малкият, сладък само осем месечен Ноа, с дупе колкото една човешка длан. Колкото и сладки неща да съм готвила, заклевам се, няма по ароматно нещо от бебешкото ухание, освен в определени случай, ако ме разбирате.

Подготовката за тяхното идване насам беше толкова голяма, че майка ми буквално направи малък ремонт, като на няколко пъти изживя малък нервен срив с определен лак за дърво и конкретна получила се не махагонова, а оранжева маса.
Докато вчера гледах как малкия Ноа тропа с камъчетата по пресния лак на конкретната маса започнах да се смея с глас, защото ме обля едно такова чувство на топлина. За малките глупости, които ни разстройват понякога и възможността да да се насладим на истински важните неща, а именно невероятната бебешка усмивка на едно съвсем ново, добро и чисто същество. 

Като една наистина добра и угояваща леля, нямаше как да не посрещна любимите си хора с изобилие от ястия и десерти, като един от тях бе този вече доста познат и в България сладкиш - Биненщих. Името му може да ви прилича на песен на Рамщайн, защото е немско и буквално означава "ужилване от пчела".  Вкусът му е точно обратното като усещане, защото е мек и нежен, а наименованието си най-вероятно носи от ароматната медена глазура, която привлича пчелите :) и всеки любители на сладичкото. 

Моята приятелка Петя ви го показа преди време, но у дома държаха кремът да не е от готовите, затова ви каня да опитате и моята версия. 

Не оставяйте по-дългия списък със съставки да ви изплаши. Всъщност са доста достъпни и почти всичко може би имате и сега у дома. 

Ето и самата рецепта:

За блата:

5 яйца

150 г захар

130 г брашно

1 ч.л. бакпулвер

2 бр. ванилия

За крема:

2 ч.ч. прясно мляко

1/ 4 ч.ч. захар

2 бр. яйца

2 с.л. царевично нишесте плюс 1 с.л. брашно

1 бр. ванилия

3/4 ч.ч. сметана 

За заливката:

70 г филирани бадеми

2 с.л. мед

2 с.л. масло

Започваме като разбиваме захарта и яйцата до получаването на пухкав крем. 

                       

Към тази смес пресяваме постепенно брашното с бакпулвера и ванилиите. Разбърквам с дървена лъжица или телена бъркалка, бавно и внимателно, за да запазя пухкавата текстура на блата. 

Изсипвам блата в леко намаслена тавичка (25 см)  с хартия за печене на дъното и потупвам леко тавичката в плота, за да се разпредели равномерно. Пъхам да се пече в предварително загрята фурна на 170 градуса с обдухване.

                            

Малко след това се заемам със заливката. В касерола разтопявам меда и маслото, на умерена температура. Прибавям бадемите и разбърквам.

                            

След като балта се е запекъл до златисто кафяво и сме проверили, че е изпечен с помощта на дървен шиш в средата,  издърпвам леко решетката на фурната и нанасям от бадемовата смес.

Запичам за още малко, като може да поръсите и с шепа кристална захар, ако искате да има още по-хрупкава текстура.
Запичаме за още няколко минути, а след това оставяме да се охлади върху вратата на фурната, за да стане бавно и постепенно.



Докато блатът се охлажда се захващам с крема. Затоплям на котлона млякото и захарта, докато втората се разтопи, а млякото тръгне да завира.
В купа смесвам яйцата с нишестето, брашното и ванилията. Изсипвам към горещото мляко и разбърквам докато кремът се сгъсти напълно. Оставям на страна да изстине напълно.

                  

Разбийте сметаната на сняг и към нея почнете да прибавяте от охладения млечен крем 

За по-бързото му охлаждане, препоръчвам да го разстелете на измит със студена вода метален поднос и да го покриете със стреч фолио. Става наистина доста бързо.

Сглобяваме сладкиша като разделяме плата на две части, разпределяме/ шприцоваме от крема - колкото повече, толкова повече...

Отгоре подреждаме горната половина на блата, която разрязваме на триъгълници и редим като ветрило. 

Това ще улесни сервирането на десерта, тъй като няма да ви пречи бадемовата коричка. :)

Аз поръсвам сладкиша с малко течен мед преди сервиране, за да засиля ефектния му вид !

Препоръчам ви да опитате тази ефирна нежност и да добавите още един сладкиш към списъка с любимите си десерти! 

Аз отивам да нагушкам любимия си бебон и да търся още вкусно, ново и пухкаво вдъхновение! 

Сладък уикенд, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!