Пиле "Жулиен" в питка / "Julien Chicken" with cream, cheese and mushrooms in a bread

Който и каквото да е празнувал вчера, надявам се сте добре, браво и догодина пак :) По една или друга прчина ми се струва, че днес ще сте доста гладни, кой от пиянски глад, кой от изтощение ;) 

Аз, като духът от тенджерата се появявам с моята магическа дървена лъжица и ви представям едно ястие, което ще си накара да се радвате, че сте живи след снощи, колкото и невъзможно да ви се струва това сега.

Знам, че всеки си има свое лекарство срещу мухмурлука, но всеки знае, че няма нищо по-хуаво от една вкусна, по-тежичкиа храна, която сякаш да попие всички "тъмни сили", които вилнеят в тялото в този момент.

Аз ви представям не само такова, но и идеалната вечеря, обяд, а защо не и закуска за днес - пиле "Жулиен" , запечено в питка. 

Не само, че е много лесно за приготвяне и хапване като сандвич, което особено много ще се хареса на децата у дома :) 

Вече съм ви представяла рецептата за пиле "Жулиен" подробно тук, но сега ще обобщя и ще ви покажа какво още може да напарвите :  

Необходими продукти:

4-5 броя питки

1бр. пилешки гърди ( пеперуда)

100 г топено сирене с гъби

1 1/2 ч.ч. сметана за готвене

1 шепа дребни гъби печурки

3-4 кисели краставички

100 г кашкавал

черен пипер/ сол

магданоз за поръсване

олио

Нарязвам пилешкото на хапки. Запържвам до златисто в малко мазнина, овкусявам със сол. Добавям шепа дребни гъби и запържвам отново. 

След като гъбите  се запържат до светло кафяво, доливам течната сметана. Веднага след това прибавям и топеното сирене, като обичам да ползвам натурално или такова овкусено с шунка или гъби, ако не съм имала такива за рецептата. Разбърквам за да може хубаво да се разтвори в сметаната, като намалям температурата на котлона на средна. Ако сосът се сгъсти прекалено, добавете малко топла вода. 

                      

 След като ястието покъкри няколко минути, прибавям нарязаните на средни по големина парченца кисели краставички и овкусявам с млян черен пипер. 

Оставям ястието на страна и се захващам с питките. Аз използвах различни по форма хлебчета - като важното е да отрежем капаче, а после да ги издълбаем: 

                    

 Пълним ги с пилешкото, 

 

а след това поръсваме щедрос  рендосания кашкавал.

Слагам ги да се запекат в предарително загрята фурна, а до тях капаците, докато кашкавалът се разтопи и запече до степен, която вие обичате - необходими са няколко минути.

 Това ястие наистина е много бързо за приготвяне и може да го напарвите без особено голяма подготовка, а пък вкусът е нещо, което наистина ще ви пристрасти.

 Ако не искате да боравите с прибори, преорчъвам ви да се спрете на по-малките питки,

като ви обещавам, изключително чисти чинии след това.
Хубавото на тези сандвичи е, че дори и ако останат (на мен ми остана един), после е иделана следобедна закуска и е вкусен дори студен, което не може да се каже за всяка храна.
Но пъвро, насладете му се точно така , както трябва - горещ, с плътнатен ароматен сос от сметана и топено сирене и вкусните парченца месо.
ММММмммм!
Няма да съжалявате!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Бисквитки "Валентинки" / Love letter cookies

Забелязали ли сте, че понякога е по-трудно да кажем нещо, отколкото да го напишем? 

Особено, ако се отнася до любовно признание. Може би затова има толкова много любовни писма по света...от стари писани с перо и мастилница, писма в бутилки, "писма" в ноти, до пиянски смс-и...все начини да излеем това, което е в душата ни на "празен лист". 

Така че да бъде възможно да се отдадем изцяло на собствените си чувства, без да биваме разсейвани от шума на преминаващи коли, нервния ни глас, който звучи в главата ни и погледа на човека отсреща, който почти винаги няма идея какво се опитваме да кажем.

Е, затова са писмата..и цветята и брашната :)  и всички други малки и красиви жестове, с които можем да покажем това, което изпитваме. 

В крайна сметка, не са ли делата повече от думите?

Ето защо тази година за празника на влюбените ви предлагам да почерпите любимите си хора със сладки, които са толкова сладки, че просто сякаш са излезнали от някой анимационен филм.

Може празникът да е на влюбените, но все пак е посветен на любовта. А хора, които обичаме и ни липсват, почти всеки има. 

Аз направих тези малки писъмца, които ще раздам на всичките мои валентинки, които не са до мен и имат нужда от малко писмо любов - от половинката ми, до сестричката ми и още куп прекрасни и добри приятели. Обичам ви!

Ако и вие имате около вас хора, които ще се зарадват на такъв сладък жест, вижте как да ги напарвите и не отнемат много време. Ето и рецептата:

Необходими продукти:

120 г масло (стайна температура)

160 г пудра захар

200 г брашно София мел Класик

1 яйце

щипка сол

1 ванилия (може и есенция)

пудра захар за поръсване

захарни сърчица или айсинг*

Започваме като пресяваме брашното и пудрата захар, добавяме и щипка сол.

Прибавям яйцето, което също трябва да е на стайна температура, за да не стегне мекото масло, което добавяме след това.

Мачкам всичко на ръка, като след това прехвърлям на плота и добавям постепенно повечко брашно, така че да спре да лепне тестото, но все пак да остане меко. Така бисквитките ще останат крехки и нежни, а не твърди като курабии.

От топлината на ръцете маслото ще ви подведе да добавите повече брашно, но все пак се стремете да го оставите мекичко.

Добавете в тестото и ванилия, като аз ползвах 2 капки есенция на ванилия с масло, за да засили вкуса на домашни сладки.

Приберете в хладилника тестото, обвито във фолио, да стегне за половин час. След като се охлади, тестото ще е по-твърдо.

Разточете на лист и с помощта на резец къщичка или импровизиран шаблон от картон като моя, започнете да режете сладките. Този начин на подредба (от снимката) ще ви бъде най-удобен за работа с ножа.

Прекарайте ножа в долната част "на къщичката" на хикс и отгоре захлупете "покривчето", за да се получи плик.

Аз винаги изпичам първата бисквитка сама, за да преценя дали тестото е добро. Ако се отпусне много при печене, значи има нужда от повече брашно, ако запази формата си - значи е идеално.

Тъй като имах у дома захарни сърчица, сложих по едно върху всеки плик. Вие обаче може да си забъркате много лесно домашен айсинг и да ги направите върху вече изпечените бискивтики с помощта на клечка за зъби. Рецептата за айсинга я има в описанието на продуктите като линк.

Сладките се пекат в предварително загрята фурна на 170 градуса, докато порозовеят краищата. След изпичане се поръсват с пудра захар.

Маслото ги прави изключително нежни и макар да изглеждат семпли, мога да ви убедя, че понякога най-простите неща са най-хубави...точно както в любовта!

Опитайте! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели! 

Баклава с халва / Baklava with halva

Днес се събудих в доста добро настроение! Чак се уплаших от това непознато за мен чувство :)
Може би защото вчера все пак успях да си легна в нормално за човеците време, което не се е случвало от много време насам, но все пак вярна на максимата "злото никога не спи", гледах да поддържам баланса във вселената.

Да, определено съм нощна птица и често точно тогава ме наляга най-голямо желание за готвене ( и ядене де). Но все пак, ако не е редно да се яде вечер, защо има лампа в хладилника??!!

И така, след последните ми среднощни вдъхновения се роди тази нечовешка вкусотия !

Пред вас представям една от най-вкусните баклави, които съм яла. Почти толкова сочна, колкото и течност трябва да преглъщам докато гледам тези снимки!

Златно изпечени хрупкави кори, залети с най-ароматния, лепкав сос, а между тънките пластове се е настанила толкова вкусна плънка от халва, че направо ми се отвори третото око.

Ако обичате вкуса на локумените вафли с халва, точно това ви очаква тук, защото някакви се получи.

Точно това вкусно, лепкаво захарно удоволствие, без трудното търсене на вафлени кори. Ето как да си я направите :)

Необходими продукти:

1 пакет кори за баница (около 500 г) 

200 г халва

1 1/2 ч.ч. орехи

1 ч.ч. брашно

1 ч.ч. захар 

1 ч.ч. газирано тип "Фанта" (портокал)

1 яйце

1 бакпулвер

канела

масло и олио за корите

За сиропа:

1 ч.ч. захар

2 ч.ч. вода

сок от портокал

Започвам като разбивам захарта с газираното и яйцето на крем. 

                     

Нарязвам халвата на ситно, като аз ползвах такава, но може, че може да изберете и друга.

В крема прибавям брашното, бакпулвера, а след това нарязаната халва, нарязаните на парченца орехи (по-добре да за по-едри, не млени) и шипка канела. Разбивам още веднъж, докато стане хубав крем.

Разделям корите на равни части. Изберете подходяща за вас тава и форма, не е от значение размерът и формата. Моите кори не станаха също на моята тава, затова си ги донатаманявах. Правя си смес от малко разтопено масло с олио и с помощта на четка мажа тавичката, а след това слагам две кори, мажа с мазнина, и после пак две кори. Така докато свърши първата част от корите ( както казах, разделяме ги предварително на три).

                                  

Изсипваме половината крем и повтаряме процедурата . 

Слагаме и втората част от крема и приключваме с третата част кори. Пояснявам: три пласта кори, с два пласта крем :) 

Режем на квадрати или ромбове. Аз избрах втория вариант, макар да си призная малко се поозорих. Затова и парчетата са ми толкова големи, но пък защо да се лъжем, от малките баклавички кой се е наял като хората.

Пека бклавата в затоплена на 180 градуса фурна за около половин час.  Ако се запече много отгоре, я покривам с фолио. След като я извадя я оставям да се охлади.

След като баклавата се е охладила, я заливам със сироп, приготвен от гореизброените продукти. Оставям сиропа да покъкри след завиране на по-ниска температура около 7-8 минути и след това го излизвам, докато е още горещ.

Ето и моята тайна: След като залея баклавата с този захарен сироп, приготвям втори, с количество захар и вода на око, но оставям да ври по-дълго, така, че соса да се сгъсти значително и да стане лепкав, а при варенето да става на мехурчета като пяна.

С този втори сироп заливам само горната кора на баклвата, която я прави много по-блестяща и лепкава. Отгоре поръсвам с рендосани портокалови ( мандаринови/ лимонови корички) за свежест и орехи. 

Не, не мога да ви опиша каква красота и вкус е това...

Сладки почивни дни, приятели ;) 

И не забравяйте да ми пишете отзиви в коментарите или да ми пратите вашите снимки по мои рецепти на страничката във фейсбук! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!