Пиле с грах / Chicken and peas stew

В мислите си отдавна съм изпратила зимата, както и тази работна седмица всъщност, нищо, че е само понеделник. 

Все по-често ми се хапват зеленчуци, а слънчевите лъчи през почивните дни ме накараха да се размечтая и за други пролетни дейности, като седене на припек на някоя пейка и почти болезнената ми мания да си дам и последните пари за лалета и зюмбюли. Нещо, което ако все пак се ядеше, щеше да е е поне малко практично. 

И докато затоплянето беше само временно, ето че през тази седмица отново ни очакват дзъндзичкащи вечери, затова е хубаво зеленчуците да са в подходяща за това форма, като например добрата стара яхнийка. 

Докато си "почивах" през "почивните" дни, чистейки фугите на банята, си припомних прекрасния спомен от бабината кухня, където на обяд се разнасяше неустоимото ухание от къкрещата чорба, а металния капак на тенджерката хлопаше тихичко под ритъм. 

Баба шеташе из кухнята,  често в търсене на очилата, които бяха на главата й и ми правеше забележка да не скачам на леглото, което бе задължителна мебел в българските кухни по онова време. 

Аз, разбира се, като добра внучка спирах веднага...за около две минути :) 

Докато се засилвах за поредното пльосване по гъзе на твърдия като камък дюшек, изкарвайки и последния останал от него въздух, не спирах да питам бабчето кога ще стане яденето, "че съм гладна". 

Не след дълго обаче вече в стаята имаше мир и тишина, защото използвах и сетния си дъх да духам в горещата лъжица, от която се подаваха всякакви вкусотии. Всеки цвят в тази манджичка , беше като вкусова бомбичка, която се взривяваше в устата ми от сладникавия вкус на оранжевите моркови, през ароматните зелени грахчета до плътния вкус на жълтите картофки. 

Споменът за това ухание явно е доста силен, след като надделя над препаратите в банята и реших, че първата гозба за седмицата ще бъде точно тази. Аз си я скалъпих по мой вкус, а ако и вие отдаван не сте хапвали пиле с грах, препоръчвам ви да го направите. Трябват ви само:

Необходими продукти:

400 г пилешко месо  (аз използвах  бутче и пилешки гърди)

1 бр. морков

1 глава лук

1 консерва грах ( 400 г)

1/3 ч.ч млени домати 

1-2 картофа

1 скилидка чесън

1 суха люта чушка

Още: сол, червен и черен пипер, брашно, чубрица

олио 

Започвам като почиствам пилешкото и го нарязвам на парчета. Аз имах тези части във фризера и използвах тях, но вие може да ползвате и само една част от пилешкото месо. След това слагам в купа, с малко брашно, сол, черен и червен пипер и овалвам добре. 

                        

Изтръсквам от излишното брашно и слагам да се запържи местото в малко загрята мазнина. Харесва ми месото да е леко запържено, не само, че става по-бързо самото ястие като готвено, но и ми е по-вкусно. Освен това, се получава нещо като запръжка на ястието. 

След като хване хубава коричка, прибавям нарязаните на малки до средни парчета моркови и лук и чесън. Лично аз обичам по-големи парчета зеленчуци, за да мога да усещам вкусът на всеки от тях, когато ги хапвам.  Запържвам за няколко минути, докато поомекнат леко. 

Овкусявам още веднъж с подправки, като в повечко слагам от червения пипер. разбърквам и доливам топла вода. Количеството на водата зависи от това колко гъста или рядка обичате яхнията, като имайте предвид, че при варенето ще се редуцира. аз слагам така, че да е до половината тенджера. 

След като това прибавям грахта, доматите и нарязаните на кубчета картофи и сухата чушка. Оставям ястието да заври, след това намалявам и оставям да къкри под похлупак до готовност. 

Няма да ви лъжа, няма да стане за пет минути, но пък след като почти всичките ни продукти са топлинно обработени, а грахта даже е от консерва, няма да отнеме и много време. 

Готовата яхнийка поръсвам със щедро количество домашна чубрица.

Ех, сега вече ухае като при баба..

Аз сядам и нападам, а на вас ви пожелавам една приятна седмица и не ходете много надалеч...имам още чудесни рецепти, които си чакат реда!

Добър апетит! 

:) 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Сметанова пита с бисквити и банани / Easy chocolate-banana cream cake

Добрите новини започнаха от сутринта!

Не само слънчицето грее, навън става по-топло като за един чифт гащи, а отгоре на всичко е и петък, знаете, ден на майстора. Учениците учат по-малко, заради междусрочната ваканция, хората работят по-малко, заради факта, че все още не им плащат достатъчно, а пък аз продължавам да си намирам извинения да готвя вкусотии, въпреки призивите за диети и въздържание, с които ме засипват моите "слаби ангели" нощем. Но щом са толкова слаби, имат нужда от поохранване. 

Точно в тон с деня на майстора и днешната рецепта ще е доста мързелива. Може би една от най-лесните торти, които ще ви науча да правите. Може да си спретнете седнал, легнал, със завързани очи, на три ракии и въобще няма да ви мигне окото.

И като казах добри новини..вижте на каква попаднах тук. Оказва се, че всъщност е добра идея да хапваме торта сутрин за закуска и организмът ни ще го приеме добре. 

Доообре, доообре! Това исках да чуя! И без това в тази торта има банани, които също са полезни, нали така?! Тоест, правим тортата и имаме закуска за идните почивни дни! 

Рецептата ми е от една колежка на мама - Снежина Карабельова (или както й казваме Снежинка ;)) , която смята, че това е най-вкусната торта, която е яла и е любимата й (логично). 

Нямаше как да не се изкуша да я направя и аз и се радвам, че го направих, а е то и колко бързо и лесно става:

Необходими продукти:

250 г бисквити "Закуска"

4 бр банани

300 г шоколад (или 3 бр)

500 мл течна сметана за разбиване

1 консерва подсладено кондензирано мляко

малко масло

Започвам като разбивам сметаната на сняг с миксера. Може да ползвате животинска сметана или растителна, от картонените кутии, които са като "крем за торта". Важното е сметаната да е добре охладена, за да се разбие добре. 

Прибавяме към сметаната половината консерва от кондензираното мляко, като съм снимала коя марка съм използвала. Важно е да използвате задължително подсладено такова, то е по-гъсто и не бива да го заменяте с неподсладено. 

В тавичка слагаме натрошените бисквити (аз имах малко останали бели, но като цяло с кафявите е най-вкусно). 

Нарязваме два шоколада на малки парченца, като може да ползвате млечен или черен - зависи от вкуса ви. Прибавяме към бисквитите.

Прибавяме и нарязаните на кубчета банани. 

Накрая прибавяме сметаната и разбъркваме всичко добре. 

                     

Изравняваме хубаво сместа, така че да няма въздушни "джобчета" и прибираме в хладилника да стегне. 

Останалата част от кондензираното мляко затопляме на котлона и към него прибавяме нарязан третия шоколад. Той може да е кувертюр за готвене, но аз предпочитам черен шоколад.

                     

Прибавете една-две супени лъжици масло към сместа, за да може да се втвърди като изстине. Залейте сладкиша с нея, след като се поохлади малко, като аз направих и двуцветна шарка.

Тъй като използвах голяма правоъгълна форма с махащи се стени, реших да разрежа тортата на пасти.

Не мога да ви опиша какво въздушно, шоколадово-бисквитено-бананово удоволствие е всяка лъжичка от тази вкусотия :)

Опитайте и вие!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Милинки - душички / Milinki - Soft bread balls with cheese

Имали ли сте една от онези красиви и спокойни вечери, в които излизате навън, на кино и театър, с някой приятел/ ка, всичко върви изключително културно и нормално. След събитието решавате да отиде в някое по-така местенце, където да се "лигавите" половин час над една чаша скъпарско вино ( навярно от някое безизвестно шато във Франция с местния еквивалент на село Тъпилещово), обсъждайки режисьорските похвати при заснемането на филма, под звуците на джаз и приглушена светлина, възхищавайки се вътрешно колко възрастно и възвишено се държите в този момент. 

И всичко върви толкова приятно докато една малка покана от "онзи приятел", който винаги ви кани на най-яките купони, от които се възстановявате половин година не преобърне плановете ви с главата нагоре. 

-Люска, как върви диетата?
- Ми хапнах  само една миленкааааааа......

Решавате да се отбиете на "мястото на събитието " на път за вкъщи и от там насетне културната вечер става не толкова култура...но в никакъв случай, по-малко забавна! 

И макар скоро да не съм имала преживявания точно от този вид, една рецепта ме накара да се подхлъзна супер жестоко, от така да се каже, опитите ми за диета напоследък. 

Наистина си мислех, че ще се опитам да си хапна едно парченеце само, но преполовявайки половината тава, сметнах каузата за загубена и се отдадох на тъмната страна. 

Погледнете за какво става въпрос тук?  То това не е пух, а направо пух и творчество! 

Отдавна не бях хапвала толкова вкусни милинки, които да ме върнат в спомените ми от училище, където тази тестена закуска бе повод за военни стратегии и междукласови битки в столовата. 

Рецептата видях от тук, и аз също направих двойна доза, тъй като осъзнавах, че имам по-голяма тава, а подсъзнателно не осъзнавах, че ми се яде повече отколкото искам да си призная ;) 

Но ето и самата рецепта:

Необходими продукти за една доза:

Около 500 г брашно София мел Класик

Около 2/3 ч.ч. мазнина ( масло/ олио смес) 

1/2 кубче жива мая

250 мл прясно мляко

125 сирене

1 ч.л. захар

1 с.л. сол

1с.л. винен оцет

1 яйце

Започваме като си приготвяме закваската. Загряваме млякото докато стане хладко. Към него прибавяме захарта, маята и една супена лъжица брашно. Разбъркваме, докато се разтвори всичко и оставяме на топло да шупне.

В подходящ съд пресяваме половината от брашното, правим кладенче и добавяме шупналата мая. 

Започваме да добавяме постепенно яйцето ( при мен са две, тъй като както казах, правих двойна доза), солта, оцета, около три супени лъжици олио. ( може и друга мазнина).

Започваме да прибавяме постепенно и от останалото брашно, така че да сме сигурни, че ще получим меко, нелепнещо тесто. Прехвърляме в намаслена тавичка и оставяме на топло да удвои обема си....

ето така.
Покриваме с кърпа или намаслено от вътрешната страна с олио стреч фолио, за да не залепва тестото по него.

След като тестото е готово, разделяме го на 12 части, като за мен този начин е най-лесен, за да са равни ( Отново, тестото е двойна доза на снимките, тоест направих 24 части )

Оформям всяка част на топче, като ги редя в дълбока тавичка, намазана с олио. ( Аз потапях всяко топче преди да го сложа в тавата,  в малко разтопено масло и олио ( около 100 г масло). Не е задължително, а по-скоро прищявка, така че може да ги сложите и така, както Кристина ги е направила :) 

Оставяме милинките на топло, за да се надигнат за още 20 минути. След това запържваме една супена лъжица в брашно в останалата мазнина. Оставете леко да се охлади, да не е много гореща и залейте милинките. Натрошете отгоре сиренето. 

Печем милинките за около половин час в предварително загрята на 180 градуса фурна. 

Още топли ги задушавам, за да омекнат още повече. Лично аз сметнах тестото за малко безсолно, въпреки, че увеличих солта, но все пак това зависи много и от вкуса на човек и как соли солта. Затова препоръчвам да прецените сами, спрямо вашия продукт и вкус нейното количество. 

Не само от уважение към Кристина, която е споделила с нас тази рецепта, но и защото наистина са супер пухкави, смятам, че тези вкусни закуски, заслужено носят и името, което им е дала:  милинки-душички! 

Аз, като тотален фен на Междузвездни войни искам да повлека колкото може повече хора по пътя на тъмната страна, споделям и с вас тази рецепта, която се надявам да ви изкуши и да видите, че ако имате достатъчно килограми по себе си, дори и да се "подхлъзнете по пътя", няма да ви заболи от падането :)

Усмихната седмица, приятели :) 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!