Милинки - душички / Milinki - Soft bread balls with cheese

Имали ли сте една от онези красиви и спокойни вечери, в които излизате навън, на кино и театър, с някой приятел/ ка, всичко върви изключително културно и нормално. След събитието решавате да отиде в някое по-така местенце, където да се "лигавите" половин час над една чаша скъпарско вино ( навярно от някое безизвестно шато във Франция с местния еквивалент на село Тъпилещово), обсъждайки режисьорските похвати при заснемането на филма, под звуците на джаз и приглушена светлина, възхищавайки се вътрешно колко възрастно и възвишено се държите в този момент. 

И всичко върви толкова приятно докато една малка покана от "онзи приятел", който винаги ви кани на най-яките купони, от които се възстановявате половин година не преобърне плановете ви с главата нагоре. 

-Люска, как върви диетата?
- Ми хапнах  само една миленкааааааа......

Решавате да се отбиете на "мястото на събитието " на път за вкъщи и от там насетне културната вечер става не толкова култура...но в никакъв случай, по-малко забавна! 

И макар скоро да не съм имала преживявания точно от този вид, една рецепта ме накара да се подхлъзна супер жестоко, от така да се каже, опитите ми за диета напоследък. 

Наистина си мислех, че ще се опитам да си хапна едно парченеце само, но преполовявайки половината тава, сметнах каузата за загубена и се отдадох на тъмната страна. 

Погледнете за какво става въпрос тук?  То това не е пух, а направо пух и творчество! 

Отдавна не бях хапвала толкова вкусни милинки, които да ме върнат в спомените ми от училище, където тази тестена закуска бе повод за военни стратегии и междукласови битки в столовата. 

Рецептата видях от тук, и аз също направих двойна доза, тъй като осъзнавах, че имам по-голяма тава, а подсъзнателно не осъзнавах, че ми се яде повече отколкото искам да си призная ;) 

Но ето и самата рецепта:

Необходими продукти за една доза:

Около 500 г брашно София мел Класик

Около 2/3 ч.ч. мазнина ( масло/ олио смес) 

1/2 кубче жива мая

250 мл прясно мляко

125 сирене

1 ч.л. захар

1 с.л. сол

1с.л. винен оцет

1 яйце

Започваме като си приготвяме закваската. Загряваме млякото докато стане хладко. Към него прибавяме захарта, маята и една супена лъжица брашно. Разбъркваме, докато се разтвори всичко и оставяме на топло да шупне.

В подходящ съд пресяваме половината от брашното, правим кладенче и добавяме шупналата мая. 

Започваме да добавяме постепенно яйцето ( при мен са две, тъй като както казах, правих двойна доза), солта, оцета, около три супени лъжици олио. ( може и друга мазнина).

Започваме да прибавяме постепенно и от останалото брашно, така че да сме сигурни, че ще получим меко, нелепнещо тесто. Прехвърляме в намаслена тавичка и оставяме на топло да удвои обема си....

ето така.
Покриваме с кърпа или намаслено от вътрешната страна с олио стреч фолио, за да не залепва тестото по него.

След като тестото е готово, разделяме го на 12 части, като за мен този начин е най-лесен, за да са равни ( Отново, тестото е двойна доза на снимките, тоест направих 24 части )

Оформям всяка част на топче, като ги редя в дълбока тавичка, намазана с олио. ( Аз потапях всяко топче преди да го сложа в тавата,  в малко разтопено масло и олио ( около 100 г масло). Не е задължително, а по-скоро прищявка, така че може да ги сложите и така, както Кристина ги е направила :) 

Оставяме милинките на топло, за да се надигнат за още 20 минути. След това запържваме една супена лъжица в брашно в останалата мазнина. Оставете леко да се охлади, да не е много гореща и залейте милинките. Натрошете отгоре сиренето. 

Печем милинките за около половин час в предварително загрята на 180 градуса фурна. 

Още топли ги задушавам, за да омекнат още повече. Лично аз сметнах тестото за малко безсолно, въпреки, че увеличих солта, но все пак това зависи много и от вкуса на човек и как соли солта. Затова препоръчвам да прецените сами, спрямо вашия продукт и вкус нейното количество. 

Не само от уважение към Кристина, която е споделила с нас тази рецепта, но и защото наистина са супер пухкави, смятам, че тези вкусни закуски, заслужено носят и името, което им е дала:  милинки-душички! 

Аз, като тотален фен на Междузвездни войни искам да повлека колкото може повече хора по пътя на тъмната страна, споделям и с вас тази рецепта, която се надявам да ви изкуши и да видите, че ако имате достатъчно килограми по себе си, дори и да се "подхлъзнете по пътя", няма да ви заболи от падането :)

Усмихната седмица, приятели :) 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!