Палачинки с кефир / Russian Kefir Crepes

Отдавна не бях ви предлагала идея за закуска, но след като тези дни се сдобих с бутилка истински кефир, най-сетне имах възможност да приготвя вкусните кефирени палачинки, на които се наслаждавам от доста време от руските сайтове за рецепти. Тази полезна напитка има много приложения и ми бе любезно предоставена от Фармхопинг, заедно с още няколко биологично чисти и качествени продукти, с които също нямам търпение да поекспериментирам. 

За тези палачинки ще ви предложа и един наистина различен, но много по-лесен, икономичен (като цена) и вкусен домашен течен шоколад за гарниране, отличаващ се от познатите ни рецепти. Но днес ще ви предложа основната част на закуската, а именно палачинките. 

Кефирът може да се замени успешно и с кисело мляко, но тъй като освен да се поръча от платформата, може да се намери и в много магазини, мисля, че ще ви хареса да го добавите към менюто си.
  

Рецептата е много лесна, а ето и продуктите:

Около 2 ч.ч. брашно 

500 мл кефир

2 яйца

1-2 с.л. захар

1/2 ч.л. сода

щипка сол

мазнина за тигана 

Първо разбиваме яйцата със захарта, като количеството на захарта зависи от това колко сладки искате да ги направите. Прибавяме кефира заедно със содата, Оставяме за малко, докато по повърхността се появят балончета. След това започваме да пресяваме брашното и да интегрираме в сместа. 

Трябва да получим смес с гъстотата на боза, затова прибавяйте повече брашно, ако е необходимо до получаването на тази консистенция. Ако пък прекалите, разредете с течност - вода или прясно мляко. 

Намажете тигана за палачинки с малко мазнина - олио, масло или кокосово масло и изсипете един черпак. 

По повърхността на палачинката ще започнат да се образуват балончета. Печете я и от двете страни до златисто кафяво.

Поднесете палачинките с любимо сладко, домашен течен шоколад за намазване (рецептата идва скоро) или пък вкусен и полезен мед.

Това, което отличава тези палачинки от други, които съм опитвала, е, че са изключително крехки и седят по-сочни от познатите ни.

Опитайте и вие!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Крехко свинско на конци - с бира / Beer-Braised Pulled Pork

Обичам си месо и това е! Не случайно една от любимите ми групи е Carnivore, а тази година грабнах награда и в категория "Крилце или кълка" ( Ако това е въпросът, отговорът ми е : И двете! ) Че няма да мога да мина от страната на тревопасните, също съм споменавала не веднъж, но след като те могат да го казват по хиляда пъти, защо не и ние. Не ме разбирайте погрешно, имам доста приятели вегани, вегетарианци или с други психични заболявания, като не веднъж са се опитвали да ме вкарат в техния култ с примамлива вечеря от супа от глухарчета или някоя нова рецепта за "вкусно" тофу. 

По принцип съм отворена за всякакви екстремни преживявания и много пъти съм имала периоди, в които съм хапвала предимно зеленчуци с такава охота, че моят spirit animal би могъл да бъде листната въшка. 

Почти винаги обаче мераците ми завършват при първия разнесъл се във въздуха мирис на барбекю за сезона. Заклевам се, ако някой веган застане на пътя ми между мен и грила в този момент и него ще хвърля на скарата. 

А ето, че този момент настъпи : Не само е лято, не само по паркове и горички хората вече правят цър-пър при първа възможност, а отгоре на всичко е и футболен сезон, когато подходящата храна за "гарнитура" към студената бира е направо от съществено значение. 

Ето защо реших да ви представя една моя мнооого любима рецепта за уникално вкусно дърпано свинско, което може да хапвате като мезе или на сандвичи. 

Рецептата не е никак трудна, макар да отнема повече време за готвене, но хубавите неща стават бавно. Продуктите са приблизителни като количества, тъй като зависят както от вашите предпочитания, така и от количеството приготвяно месо.

Необходими продукти:

1 кг парче свинско (врат, плешка) 

сол, черен пипер, кайенски пипер (или чили) 

дижонска горчица

Уорчестър сос

кафява захар

тъмна бира

олио

За гарниране: 

чабата хляб, кисели краставички, люти чушки..и още бира :) 

Започваме като измиваме месото и го подсушаваме много хубаво с кухненска хартия. Това ще му помогне да хване хубава коричка. В по-дълбок тиган (тъй като пръска мазнина), загряваме малко олио и запържваме месото от всички страни до получаването на хубава коричка. 

Готовото месо слагаме на дъска и обтриваме хубаво със сол, черен пипер и кайенски пипер. Количеството на подправките е по желание, като не забравяйте - няма по-безвкусно от безсолното месо, макар че не бива и да прекаляваме с нея. (Всяка сол соли различно и ми е много трудно да давам мерки за нея.) Ако искате по-опушен вкус или лютичко, сложете повече и от другите две подправки. Следващата стъпка е една-две супени лъжици уорчестър сос, който също разнасяме по цялата повърхност на месото. 

Намазваме  месото последно с малко дижонска горчица, като за да тушираме натрупващия се лют вкус, смесваме с малко кафява захар. Може би отново една-две супени лъжици. 

Така овкусеното месо прехвърлям в дълбока тавичка. В мазнината, в която сме го пържили, слагаме малко топла вода и прехвърляме течността при месото. Добавям и половин бутилка (може и повечко) тъмна бира, което е около 200 мл. Течността при месото трябва да е малко по-малко от половината на месото. Покривам тавичката хубаво с алуминиево фолио, така че вътре месото да се задуши хубаво. 

Пъхам във фурната, като първоначално пека на максимум температура, докато месото заври, а след това намалявам на около 150 градуса и пека около 2-3 часа.

Течността в тавичката трябва да се е изпарила и да е станала на по-гъст сос, а месото да се разпада при натиска с вилица. Тъй като месото се раздърпва на малки парчета и конци, от там идва и неговото име - дърпано (Pulled pork) 

Ако не ми е останало много сос в тавата, добавям малко топла вода и разбърквам останалото по дъното. Този сос е идеален за сиропиране на хляба и месото, ако правите сандвичи или за топене на късчетата месо, ако го консумирате директно. 

Рецептата ви дава много свобода да създадете любимия си, оригинален сандвич, с повече люто, или кисел вкус като добавите краставички. Аз обичам комбинацията и със сладко, затова намазах едната част на хлебчето с гъст ябълков конфитюр, който дава още една идея сладост, типична за американските барбекю сосове. 

Надявам се и на вас да ви харесва рецептата и нямам търпение да науча за вашите варианти на сандвичи. 

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Торта с ананас и маскарпоне / Mascarpone and pineapple cheesecake

Тъкмо си мисля, че съм открила любимата си торта и БАМ, някаква такава чудесия ме пляска през лицето, та направо в устата :) Като цяло комбинира вкусовете на два любими мои десерта - тирамису и торта "Рафаело", макар тук кокосът да не е задължителен и нелюбителите му да имат пълната свобода да го пропуснат. Аз обаче така се бях настървила за една наистина лятна торта, приятно охладена, пухкава и креместа, с ухание на плаж, почивка, море и ароматни коктейли, че тропическите вкусове въобще не ми дойдоха в повече. 

Две неща трябва да си призная за тази торта. Първото е, че си е тотален рип-оф от предлаганата торта с ананас в магазина "Дар от боговете". При последното ми гостуване при Ванчето в София се отбихме там да си напазаруваме нещо за обяд. Аз тъкмо се бях изсипала от автобуса, а да ме посрещне от него бе дошла цялата софийска жега, която не се отлепи от мен цял ден, Когато се дотътрихме до магазина, тя ме попита какво искам за обяд, а аз се залепих за витрината при вида на това бяло, нежно, студено удоволствие. Само си представих сока на хладния и сладък ананас, обвит в крема от маскарпоне. Не след дълго вече гребях с лъжица (да, може и с лъжица за по-лакомите) и четях съставките на тортите. В този заветен исторически момент вече знаех  коя ще е следващата торта, която ще приготвя. 

Второто нещо, което трябва да кажа за тортата е, че не е съвсем без повод. Макар петъкът да си е повод за празнуване сам по себе си, днес е и рожденият ден на моя дядо (или поне беше). Но тъй като аз вярвам, че той винаги ще бъде с мен, не мога да пропусна да му направя торта, тъй като щеше да е в пълен шок, ако го бях направила приживе. 

Сигурна съм, че ще намери време да намине на гости днес (нали не мислите, че при цялата свобода седи на едно място)  и ще се зарадва да намери торта в хладилника. Той много обича такива сладки, кремести десерти, затова и : Честит рожден ден, дядо! 

И така, време е да преминем към самата рецепта, за която "вервайте ми", няма да ви трябват "800 дни", а само около тридесет минутки за приготвянето й. Но ето и какво ви трябва:

Необходими продукти:

1 1/2 пак. италиански бишкоти 

1 консерва ананас (560 г) 

250 г маскарпоне

1 ч.ч. захар

2 яйца

кокос 

фъстъчен крокан

Една от най-важните съставки тук е консервата ананас. Може да ползвате и пресен, но аз лично смятам, че консервираният е много подходящ като вкус за тази торта. Освен това ще ползваме сока от консервата, който отцеждаме в чиния. 

Взимаме форма за торта с махащи се стени, с размери около 20-21 см, и покриваме дъното й с бишкоти, които потапяме за кратко в сока от консервата. 

През това време в две купи разделяме жълтъци от белтъци. Жълтъците разбиваме с половин чаена чаша захар на водна баня. 

            

Разбиваме, докато започне да побелява, а след това се и сгъсти като крем. 

                   

През това време в миксера (нали е на стойка) разбивам белтъците с останалата захар на сняг.

След като жълтъците са готови, дърпам от огъня и оставям леко да се охладят. (Не отнема много, тъй като не са горещи) След това започвам да добавям към крема малко по малко от маскарпонето,

а след това и белтъците. Докато накрая се получи един наистина пухкав и въздушен крем.

Разпределям половината от крема върху първия пласт напоени бишкоти, а отгоре слагам богато от нарязания на парченца ананас.

                

Поставям още един ред сиропирани бишкоти и завършвам отново с пласт крем. Предлагам ви да добавите малко водичка към сиропа, за да ви стигне за всички бишкоти. Украсявам отгоре с останалите парченца ананас, както и фъстъчен крокан.

                 

Горещо препоръчвам да сиропирате крокана също с малко от сиропа. Определено му придава още по-карамелен вкус! Слагам кокос в центъра, а след като тортата се е охладила за няколко часа в хладилника и съм махнала ринга, слагам кокос и по страните на тортата.

Както казах, тортата много наподобява тирамису, не само като съставки, но и с нежността и сочността й. 

Не знам дали защото съм се наситила на първото, но предпочитам този вариант за сезона и мога съвсем честно да ви кажа, че който имаше щастието да я опита, се влюби в нея. Нямам търпение да чуя и вашите отзиви!

И така, оставям ви в компанията на още няколко инфарктни кадъра, за да може да си мислите за това до края на деня, вместо за работа!
Пожелавам ви супер усмихнати и сладки почивни дни, приятели!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!