Крехко свинско на конци - с бира / Beer-Braised Pulled Pork

Обичам си месо и това е! Не случайно една от любимите ми групи е Carnivore, а тази година грабнах награда и в категория "Крилце или кълка" ( Ако това е въпросът, отговорът ми е : И двете! ) Че няма да мога да мина от страната на тревопасните, също съм споменавала не веднъж, но след като те могат да го казват по хиляда пъти, защо не и ние. Не ме разбирайте погрешно, имам доста приятели вегани, вегетарианци или с други психични заболявания, като не веднъж са се опитвали да ме вкарат в техния култ с примамлива вечеря от супа от глухарчета или някоя нова рецепта за "вкусно" тофу. 

По принцип съм отворена за всякакви екстремни преживявания и много пъти съм имала периоди, в които съм хапвала предимно зеленчуци с такава охота, че моят spirit animal би могъл да бъде листната въшка. 

Почти винаги обаче мераците ми завършват при първия разнесъл се във въздуха мирис на барбекю за сезона. Заклевам се, ако някой веган застане на пътя ми между мен и грила в този момент и него ще хвърля на скарата. 

А ето, че този момент настъпи : Не само е лято, не само по паркове и горички хората вече правят цър-пър при първа възможност, а отгоре на всичко е и футболен сезон, когато подходящата храна за "гарнитура" към студената бира е направо от съществено значение. 

Ето защо реших да ви представя една моя мнооого любима рецепта за уникално вкусно дърпано свинско, което може да хапвате като мезе или на сандвичи. 

Рецептата не е никак трудна, макар да отнема повече време за готвене, но хубавите неща стават бавно. Продуктите са приблизителни като количества, тъй като зависят както от вашите предпочитания, така и от количеството приготвяно месо.

Необходими продукти:

1 кг парче свинско (врат, плешка) 

сол, черен пипер, кайенски пипер (или чили) 

дижонска горчица

Уорчестър сос

кафява захар

тъмна бира

олио

За гарниране: 

чабата хляб, кисели краставички, люти чушки..и още бира :) 

Започваме като измиваме месото и го подсушаваме много хубаво с кухненска хартия. Това ще му помогне да хване хубава коричка. В по-дълбок тиган (тъй като пръска мазнина), загряваме малко олио и запържваме месото от всички страни до получаването на хубава коричка. 

Готовото месо слагаме на дъска и обтриваме хубаво със сол, черен пипер и кайенски пипер. Количеството на подправките е по желание, като не забравяйте - няма по-безвкусно от безсолното месо, макар че не бива и да прекаляваме с нея. (Всяка сол соли различно и ми е много трудно да давам мерки за нея.) Ако искате по-опушен вкус или лютичко, сложете повече и от другите две подправки. Следващата стъпка е една-две супени лъжици уорчестър сос, който също разнасяме по цялата повърхност на месото. 

Намазваме  месото последно с малко дижонска горчица, като за да тушираме натрупващия се лют вкус, смесваме с малко кафява захар. Може би отново една-две супени лъжици. 

Така овкусеното месо прехвърлям в дълбока тавичка. В мазнината, в която сме го пържили, слагаме малко топла вода и прехвърляме течността при месото. Добавям и половин бутилка (може и повечко) тъмна бира, което е около 200 мл. Течността при месото трябва да е малко по-малко от половината на месото. Покривам тавичката хубаво с алуминиево фолио, така че вътре месото да се задуши хубаво. 

Пъхам във фурната, като първоначално пека на максимум температура, докато месото заври, а след това намалявам на около 150 градуса и пека около 2-3 часа.

Течността в тавичката трябва да се е изпарила и да е станала на по-гъст сос, а месото да се разпада при натиска с вилица. Тъй като месото се раздърпва на малки парчета и конци, от там идва и неговото име - дърпано (Pulled pork) 

Ако не ми е останало много сос в тавата, добавям малко топла вода и разбърквам останалото по дъното. Този сос е идеален за сиропиране на хляба и месото, ако правите сандвичи или за топене на късчетата месо, ако го консумирате директно. 

Рецептата ви дава много свобода да създадете любимия си, оригинален сандвич, с повече люто, или кисел вкус като добавите краставички. Аз обичам комбинацията и със сладко, затова намазах едната част на хлебчето с гъст ябълков конфитюр, който дава още една идея сладост, типична за американските барбекю сосове. 

Надявам се и на вас да ви харесва рецептата и нямам търпение да науча за вашите варианти на сандвичи. 

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Торта с ананас и маскарпоне / Mascarpone and pineapple cheesecake

Тъкмо си мисля, че съм открила любимата си торта и БАМ, някаква такава чудесия ме пляска през лицето, та направо в устата :) Като цяло комбинира вкусовете на два любими мои десерта - тирамису и торта "Рафаело", макар тук кокосът да не е задължителен и нелюбителите му да имат пълната свобода да го пропуснат. Аз обаче така се бях настървила за една наистина лятна торта, приятно охладена, пухкава и креместа, с ухание на плаж, почивка, море и ароматни коктейли, че тропическите вкусове въобще не ми дойдоха в повече. 

Две неща трябва да си призная за тази торта. Първото е, че си е тотален рип-оф от предлаганата торта с ананас в магазина "Дар от боговете". При последното ми гостуване при Ванчето в София се отбихме там да си напазаруваме нещо за обяд. Аз тъкмо се бях изсипала от автобуса, а да ме посрещне от него бе дошла цялата софийска жега, която не се отлепи от мен цял ден, Когато се дотътрихме до магазина, тя ме попита какво искам за обяд, а аз се залепих за витрината при вида на това бяло, нежно, студено удоволствие. Само си представих сока на хладния и сладък ананас, обвит в крема от маскарпоне. Не след дълго вече гребях с лъжица (да, може и с лъжица за по-лакомите) и четях съставките на тортите. В този заветен исторически момент вече знаех  коя ще е следващата торта, която ще приготвя. 

Второто нещо, което трябва да кажа за тортата е, че не е съвсем без повод. Макар петъкът да си е повод за празнуване сам по себе си, днес е и рожденият ден на моя дядо (или поне беше). Но тъй като аз вярвам, че той винаги ще бъде с мен, не мога да пропусна да му направя торта, тъй като щеше да е в пълен шок, ако го бях направила приживе. 

Сигурна съм, че ще намери време да намине на гости днес (нали не мислите, че при цялата свобода седи на едно място)  и ще се зарадва да намери торта в хладилника. Той много обича такива сладки, кремести десерти, затова и : Честит рожден ден, дядо! 

И така, време е да преминем към самата рецепта, за която "вервайте ми", няма да ви трябват "800 дни", а само около тридесет минутки за приготвянето й. Но ето и какво ви трябва:

Необходими продукти:

1 1/2 пак. италиански бишкоти 

1 консерва ананас (560 г) 

250 г маскарпоне

1 ч.ч. захар

2 яйца

кокос 

фъстъчен крокан

Една от най-важните съставки тук е консервата ананас. Може да ползвате и пресен, но аз лично смятам, че консервираният е много подходящ като вкус за тази торта. Освен това ще ползваме сока от консервата, който отцеждаме в чиния. 

Взимаме форма за торта с махащи се стени, с размери около 20-21 см, и покриваме дъното й с бишкоти, които потапяме за кратко в сока от консервата. 

През това време в две купи разделяме жълтъци от белтъци. Жълтъците разбиваме с половин чаена чаша захар на водна баня. 

            

Разбиваме, докато започне да побелява, а след това се и сгъсти като крем. 

                   

През това време в миксера (нали е на стойка) разбивам белтъците с останалата захар на сняг.

След като жълтъците са готови, дърпам от огъня и оставям леко да се охладят. (Не отнема много, тъй като не са горещи) След това започвам да добавям към крема малко по малко от маскарпонето,

а след това и белтъците. Докато накрая се получи един наистина пухкав и въздушен крем.

Разпределям половината от крема върху първия пласт напоени бишкоти, а отгоре слагам богато от нарязания на парченца ананас.

                

Поставям още един ред сиропирани бишкоти и завършвам отново с пласт крем. Предлагам ви да добавите малко водичка към сиропа, за да ви стигне за всички бишкоти. Украсявам отгоре с останалите парченца ананас, както и фъстъчен крокан.

                 

Горещо препоръчвам да сиропирате крокана също с малко от сиропа. Определено му придава още по-карамелен вкус! Слагам кокос в центъра, а след като тортата се е охладила за няколко часа в хладилника и съм махнала ринга, слагам кокос и по страните на тортата.

Както казах, тортата много наподобява тирамису, не само като съставки, но и с нежността и сочността й. 

Не знам дали защото съм се наситила на първото, но предпочитам този вариант за сезона и мога съвсем честно да ви кажа, че който имаше щастието да я опита, се влюби в нея. Нямам търпение да чуя и вашите отзиви!

И така, оставям ви в компанията на още няколко инфарктни кадъра, за да може да си мислите за това до края на деня, вместо за работа!
Пожелавам ви супер усмихнати и сладки почивни дни, приятели!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Metal kitchen : Slay that Slayer pizza!!!

По предложение на Ванчето,
една снимка преди концерта, "докато сме още свежи".
За да не излезе със затворени очи (както винаги прави), й казах,
че бирата вътре е по 4 лева! :) 

Много яка беше изминалата седмица, ей! Освен наградите, които грабнах в събота, готиното настроение започна още във вторник с концерта на Slayer в София. Моя немилост ги изтърва вече няколко пъти и заветният момент дойде, та и аз да ги видя на живо. (Доколкото човек може да вижда от моя ръст в тълпата и метлеенето на косата :))


Концертът беше супер, защото настроението беше на ниво, въпреки че след първите няколко парчета нямаше как да не ти мине през главата, че който е решил да направи събитието в тази зала, заслужава да се озове в контейнера на Декстър.
Освен, че по отношение на звука има какво да се желае, най-доминиращото чувство си остава задухът в залата, което не беше все едно, че си в потните "обувки на Сатаната", а направо в неговите гащи. Но пък ние метълисти ли сме или лукови глави (то едното не изключва другото, знам!).



Щом баба Лимонка от съседния вход може да изкара цял концерт на Веселин Маринов на крака, коя съм аз да се жалвам за малко ухание на мускус в зала с готини фенове.
Пък и хубавото на концертите е, че сред първите няколко удари на барабаните, адреналинът така те набива, че хич не ти прави впечатление под кои голи подмишници се намираш.

Сигурно не сте метъл фен, ако нещо от това ви кара да потръпвате в погнуса, защото честно казано, "мелето" в  тълпата е най-живото и яко място, където може да попаднеш, слушайки любимата си музика.

И така, и този път няма да се впускам в пост за хисторито на групата, защото ако досега не сте запознат с имената: Том Арая, Кери Кинг, Гари Холт и Пол Бостаф, то първо и най-вероятно ние не сме много близки приятели и второ, тази публикация за вас е по-безинтересна, отколкото здравословното състояние на Канйе Уест - за мен!

Затова направо смятам да премина по същество и да ви кажа идеята ми за този непостен пост. :) ще си правим пица, която е посветена на великаните, като ще се опитам да опиша целия процес, като вмъквам имената на техни песни, пък ще видим какво ще се получи накрая.

Самата рецепта не е нещо нестандартно, освен може би добавянето на малко люто къри като подправка в чест на това яко меме с К(ъ) ери Кинг :)

Но ето и самите продукти: 

За тестото:

Около 500 г брашно

1/2 кубче мая

1 с.л. захар

2-3 щипки сол

300 мл хладка вода

зехтин

Още:

400 г доматено пюре

80 г чоризо

500 г кашкавал
червени чушки

чубрица

къри

Започваме като важното е да работим с голямо Desire, защото ще правим все пак нещо Wicked. Отправяме съм към War zone, или иначе казано кухнята. Започваме с приготвянето на тестото, като продуктите са приблизителни, тъй като винаги правя тестото на око. Разтварям маята в купичка, в която съм сложила една чаена чаша хладка вода, захарта и една-две супени лъжици брашно. Оставям да шупне. В купата на миксер (тъй като си правя тестото с него) слагам малко повече от половината брашно, солта и зехтин на око. Прибавяме маята, Exile - и пускаме миксера.

По време на месенето започвам да добавям постепенно от брашното и още вода до образуването на хубаво, меко, хомогенно и нелепнещо тесто. По принцип пицата не се точи, а се тегли с пръсти, но аз исках идеален кръг, затова разточих тестото с размерите на тавата и подвих навътре ръбовете ето така:

Прехвърлям в леко намaслена тава и идва култoвия момент - слагайте доматено пюре, сякаш Raining blood!

Следваща стъпка - поръсете с чубрица и къри. Не пестете подправките, те са чудесни to Cleanse the soul. След това наредете малко dead skin meat (mask) :) - сиреч чоризо, като може да го сложите на цели слайсове или да го нарежете на кубчета върху някой Altar of sacrifice (дъска за рязане).

Последно покривамe с рендосан кашкавал, богато и Show no mercy!!!

Hell awaits - затопляме фурната на 200 градуса! През това време правя надписа от нарязани червени чушки, като аз реших да не го пека с пицата, за да не потъмнее.

-Какво ще кажеш, Том?

- Не е лъжа! 

Пъхам пицата да се пече за няколко минути, докато ароматът, който се разнася, прави the Temptation неистово.
След като пицата е Born of fire, хубаво я kill again, така че да Die by the sword ( Тука вече се унесох :) )
Има само един начин да се реже такава CULT пица и то е под формата на пентаграма!

Лютoтo може да ви накара да направите Eyes of the insane, но вие ще Take control и ще я довършите Piece by piece! 

И така, докато се наслаждавах на пицата в компанията на далеч по-приемлива на цена биричка, преглеждах трите снимки на кръст от концерта и както традицията повелява, ето и снимка афтър.

Забелязвате, че спарените герои вече не са нито свежи, нито се дочуват добре, но това не ни притеснява, защото съм сигурна, че с Ванчето най-вероятно ще свършим по този начин така или иначе:

 "As long as it's good music, that's what's important." 

Tom Araya

Виж останалите рецепти в METAL KITCHEN ТУК!

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

 Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!