Трудно се описва това, което трябва да се опита! Няма дума на всички езици, която пълноценно да може да обрисува днешната вкусотия. Може би затова се е наложило да се измисли нова такава - Toffifee, която макар и сама по себе си да е по-нелепа от английския език на български евродепутат, недвусмислено ви подсказва какъв вкус да очаквате!
Ако има дори един човек, който да не обича тези божествени бонбони, ще се хвърля под някой самолет!
Самата аз ги обожавам, затова и е напълно очаквано развитие на нещата рано или късно да си създам и такава торта. Рецепти за подобни торти в нета има много, но повярвайте ми, тази е различна. Първо, не ми се искаше да излиза скъпо. Вярно е, че момичето трябва да яде, но ако не взимам добри финансови решения, ще ми се наложи да го правя един път месечно. Затова и защото съм убедена, че не всяка вкусна торта трябва обезателно да струва майка си и баща си. Освен това исках освен класическия вкус на бонбоните, да има и някакъв по-лек и свеж елемент, който да контрастира със сладостта на шоколада и карамела.
Така тортата става перфектно балансирана, а пък звездата тук са толкова обичаните от поколения български бонбонки "карамел му", които, освен че са много достъпни като цена, ни спестяват и куп усилия, време и разходи по направата на перфектния карамел.
А бе, аз нали ви казвам, че тази торта е върхът!
За блатовете се спрях на любимия ми блат от торта "Сахер". Първо, че той няма грешка - всеки път става идеален, много лесен, въздушен и пухкав.
Украсата, както винаги е въпрос на въображение, но няколко бонбона тофифи няма да навредят :)
Тортата се получи повече от перфектна! И когато стане така, аз бързам ли, бързам да я споделя с вас, защото, ей, Гергьовден идва, пък тогава пак ще редим софрите. А какво по-празнично за именяците от една такава торта, която ще накара всеки да се почувства специален. Но стига съм й правила реклама, вижте рецептата и се убедете сами.
Необходими продукти:
За крем едно:
200 мл течна сметана за разбиване
200 г млечен шоколад с лешници
За крем две:
200 мл течна сметана за разбиване
100 г захар
( *фиксатор за сметана 1 пак)
Още:
1 пакет бонбони карамел "Му"
бонбони "Тофифи"
100 г шоколад
100 мл течна сметана за разбиване
Много сметана, много чудо, но ви обещавам - всеки път е комбинирана различно и усещането за тортата е преди всичко шоколадово :)
За блата, както вече написах, ползваме класическата рецепта от
торта "Сахер". Именно там съм описала много подробно, стъпка по стъпка целия процес за направата на блата.
Обожавам този блат, става толкова висок и дунапренен, а щом го оставим да се охлади добре, разрязването му е детска игра.
Затова обичам да го приготвям предната вечер и го оставям леко да се изсуши до сутринта. За тази торта го разрязвам хоризонтално на три равни пласта.
За шоколадовия крем използвам технологията на шоколадовия ганаш, но вместо да купувам от скъпите лешници, "шмекерувам" и директно използвам млечен шоколад с парченца лешници. Често ме питате какъв шоколад използвам, затова и този път си направих труда да го снимам. Този е от марката на "Кауфланд", струва стотинки, а е много вкусен.
За шоколадовия крем загрявам сметаната на котлона, а след това към нея прибавям начупения на парченца шоколад и разбърквам, докато се разтопи от горещата сметана. Оставям настрани леко да се охлади.
През това време нарязвам на малки кубчета всичките бонбонки карамел "Му".
В тортен ринг поставям първия пласт от блата, изсипваме шоколадовия ганаш с лешници и разпределяме половината от бонбонките.
Поставяме втория пласт блат. След това слагаме 2/3-ти от предварително разбитата сметана със захар (и фикастор), която е така наречения крем две. Ако използвате директно сладка сметана, можете да пропуснете захарта. Върху него разпределете втората част от бонбонките и покрийте с последния пласт от блата.
Пъхнете в хладилника и оставете да стегне. През това време се заемаме с украсата.
На котлона затопляме 100 мл течна сметана и прибавяме начупения шоколад. Аз използвам, черен, тъй като такава е и "шапката" на бонбонките "Тофифи", но вие можете да използвате и млечен.
От така получения вече шоколадов ганаш добавяме една малка част към заделената сметана, разбиваме с миксер, така че да се оцвети хубаво в нежно бежово.
С част от крема измазваме вече стегналата торта, която сме извадили от ринга и заглаждаме добре.
Останалия ганаш изсипвам в центъра на тортата, така че да имитира визията на едноименните бонбони.
Украсяваме още малко с шоколадовата сметана, добавяме няколко бонбона тофифи и готово!
Пъхаме тортата за още малко в хладилника, така че да стегне и украсата.
Преди да сервирате тортата си пригответе химикал, защото ще ви искат автографи :)
На това му се казва храна за душата - красота за очите и сладост за небцето!
Прибавяйки сметана към шоколада за украсата, улесняваме разрязването на шоколадовата плочка :)
А парченцата от карамелените бонбонки, започват леко да се разтапят, но запазват своята разтеглива и дъвчаща характеристика, правещи ги идеална съставка за торта, носеща това име!
И ако си мислите, че ще се задоволите само с едно парче, от сега ви казвам "Няма да я бъде" :)
Много ще се радвам и на вас да ви хареса, колкото и на нас, затова с нетърпение очаквам вашите отзиви!
И тъй като може да не се чуем дотогава, честит имен ден на всички празнуващи на Гергьовден!
Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,
Бъдете здрави и добри,
всичко друго ще се нареди!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Последният път, когато я посетих, си набелязах няколко ястия, сред които ризото по милански, пица "Диаболо" и разбира се, класическата лазаня. Последната съм правила и яла много пъти по ресторанти, на гости и у дома, но едва в Милано успях да "разчовъркам" една достатъчно, че да разбера всички елементи, които се пропускат в повечето рецепти, а наистина правят голяма разлика във вкуса. Сега сигурно ви възбудих любопитството, но това е един вид "трейлър" на скорошна рецепта, която смятам да ви представя съвсем скоро. До тогава ще ви подкупя с днешната рецепта за пиле "Италия", което съвсем подходящо наименувах.
