четвъртък, 14 август 2014 г.

Панирани пилешки хапки с кокос и сос от майонеза и манго / Coconut Crunch Chicken Strips and Mango Dipping Sauce


Дойде време и за тази рецепта! Идеално време  - лятно време. А кога повече би ни се усладил свежият дъх на кокос и манго, ако не сега. Иначе рецептата е подходяща по всяко време, в което ви се хапва нещо бързо, лесно и свежо. Аз ги приготвих преди месеци, но все си чакаха реда в черновите. Днес реших, че моментът най-сетне е дошъл и е време да намерят мястото си в блога.
Наистина много успешна рецепта и любителите на по-традиционните вкусове да не се плашат - няма нещо в тази рецепта, което да не се хареса и на най-претенциозния вкус. 

 

Мангото освежава соса, но в никакъв случай не бих казала, че го "вкарва" в категорията : сладки сосове. А кокосовите стърготини са идеален начин да замените хлебните трохи при панировката.
Ако решите да си спестите пърженето и да ги опечете във фурна - погрижете се да ги залеете с малко олио / зехтин.
Друга алтернатива е да изпържите хапките в малко кокосово масло, което е изключително полезно за готвене, а пък все по-често са намира в магазините, което може само да ме радва.


Но без повече бавене, ето и какво ви трябва:
Необходими продукти:
400 гр пилешки гърди (една пеперуда)

За маринатата:
200 мл прясно мляко
лимонов сок

Подправки:
лют червен пипер
черен пипер
сол

Панировка:
2 яйца
кокосови стърготини

За сос манго:
половин манго
половин кофичка майонеза
3 с.л. лют кетчуп / пипер
щипка чесън на прах
1 ч.л. мед
няколко капки лимонов сок
къри

Нарязваме пилешките гърди на жулиени, ленти, хапки или каквото там ви е удобно за похапване :) Важното е да са приблизително еднакви по размер, за да им отнеме еднакво време за готвене :)


Сложете месото да се маринова в млякото, заедно с няколко капки пресен лимонов сок, за около час в хладилника.

Когато времето изтече, отцедете млякото и добавете подправките, като разбъркате хубаво, за да могат да се разнесат равномерно по месото.


Можете да добавите разбитите яйца към тях или да ги оставите в отделна купичка, където да ги потапяте в тях, преди да ги овалвате в кокоса. Кокосовите стърготини също изсипете в чиния, в която ще ви е удобно да овалвате парчета месо преди пърженето им.


Пържим хапките в тиган със силно загрято олио / зехтин до получаването на красив златист цвят.


Соса - Дип приготвяме отново много лесно : Пасираме мангото на нежен крем, а след това прибавяме майонезата и останалите подправки. 


Опитвайте соса и се опитайте да го пригодите според вкуса си. Според мен няма рецепта за идеален сос - някой обичат по-люто, други - по-сладко, трети - по-кисело. Хубавото на домашно приготвената храна е, че винаги отразява само вашия вкус :)


Сервирайте горещите хапки с купичка от прекрасния, нежен, плодов и леко пикантен сос, и се насладете на този невероятен летен вкус:)


Сигурна съм, че ще останете очаровани :) 
Добър апетит!

петък, 8 август 2014 г.

Перфектната детска торта: Торта "Дъга" / The perfect kids' Birthday cake: "Rainbow cake"



Ако има торта, която е най-подходяща за детски празник, то това безспорно е прекрасната торта "Дъга". Ако има някой, който може да я направи да изглежда още по-детски и забавна, то това съм аз, защото в мен детето нито дреме, нито си играе, а направо щурее наляво и на дясно и се опитва да сътвори всякакви радости за окото и небцето.


И до ден днешен сред нещата, които ме карат да се усмихвам са балоните (много разтоварващо да си ги подаваме с любимия от единия до другия край на стаята, обсъждайки междувременно някой "възрастен" въпрос), сладоледите (които намирам за една от основните хранителни групи) и анимационни филмчета, които уж замаскирайки истинската реалност, успяват все пак да ни покажат най-важните неща в живота!



И освен в любимите ми книги, смятам, че едни от най-красивите любовни истории съм срещала именно в анимациите:



И макар доста поразкрасени, не означава, че пропускат да ти кажат истина или две за сложните взаимоотношения между хората:

Едва ли ще мога да обхвана всички прекрасни цитати и моменти, останали завинаги в главата ми след (е, да сме честни  поредното) гледане на дори едно от тези филмчета. 

Освен чудесните сюжети, обожавам и музиката от филмчетата, и преди да съм запяла Let it Go и да ви се прииска да си направите сепуку, ще споделя с вас, че едно от най-хубавите преживявания от тази година бе именно вълшебният симфоничен концерт "Мюзикълите на Дисни", който се състоя в зала "България" този февруари.


Освен горепосочената песен, аз и цяла зала малки и пораснали деца се насладихме на знаковите мелодии от "Тарзан", "Малката русалка", "Цар Лъв" , "Красавицата и звярът", "Аладин" и други.

И тъй като съм почти сигурна, че такъв концерт ще има в бъдеще, ви го препоръчвам с две ръце ( държащи сладолед) :) 



Ех, този сладолед! Толкова го обичам, че отдавна исках да направя торта с такава украса. Не беше нужно самата торта да е сладоледена, но поне да изглежда такава. И така, не помня от кога бях купила тази кутия с вафлени фунийки (купих ги от Кауфланд) и си седяха мирно в шкафа, като се убеждавах, че ще дойде ред и на тази торта. 

Обаче все не си намирах повод да я започна. Може би  защото си мислех, че ще ми отнеме много време самото декориране. Не се оказах права, тъй като цялата торта, барабар с всички цвъцки и туфки, ми отне не повече от няколко часа. Ето още една причинa да ви поканя да се опитате да я направите за предстоящ детски рожден ден. 
И тъй като до моя рожден ден остават броени дни, реших "да се изненадам" с една пробна торта :)  

И без това съм почти сигурна, че едва ли ще ми се прави торта за мен на самия ми рожден ден, вместо да избера да правя нещо значително по-интересно!

Ето защо, Митко е установил традиция у дома, която повелява през целия август месец да се празнуват Люсенските празници или иначе казано един много, ама много дълъг рожден ден :)


 
И може да няма подаръци всеки ден, но определено е забавно да получаваш целувка и пожелание "Честит Рожен Ден" в 30 последователни дни!!!

И макар животът ми да не е приказка, със сигурност мога да заявя, че у дома имам човек, който ме кара да се чувствам като принцеса всеки ден!


И след това доста дълго въведение, ако все още ви са останали сили да четете, идва време и за самата рецепта. Рецепта за торта "Дъга" съм виждала много, все различни, но аз реших да направя свой собствен вариант, който се базира на любимата ми торта "Рафаело".


Мога да кажа, че това значително опростява тортата и я прави доста по-евтина откъм продукти, но за мен - и по-вкусна. Но ето ги и тях:

Необходими продукти:
За блатовете:

7 яйца
1 ч.ч. захар (200 мл)
1 ч.ч брашно


За крема:
1 консерва подсладено кондензирано мляко (397 г)
250 г краве масло на стайна температура
100 г кокосови стърготини (по желание)
250 мл течна сладкарска сметана за разбиване

Още:
6 бр. вафлени фунийки за сладолед
6 броя хранителни (по възможност естествени)  боички


Първа стъпка в приготвянето на блатовете е отделянето на жълтъци от белтъци.


Разбиваме белтъците със захарта на хубав, лъскав сняг:


Продължавайки да разбиваме с миксер, добавяме един по един и жълтъците:


Накрая, като разбъркваме внимателно с телена бъркалка, прибавяме пресятото брашно, бавно, така че да се поеме хубаво в сместа: 


Разделяме сместа на шест равни части (при мен излизаше около един препълнен черпак) в шест купички.

 

Всяка част оцветяваме в отделен цвят - жълто, оранжево, червено, синьо, зелено и лилаво.


Едва ли трябва да ви казвам, че за целта ви са необходими само 3 основни цвята - жълто, червено и синьо, така че да можете да направите и останалите.


Готовите смеси изсипваме в тавички ( използвам тези алуминиеви, 20 см в диаметър), леко намазнени, с парче хартия за печене на дъното. Печем ги в предварително загрята фурна, на 150 градуса. Отнема само няколко минути :)


Докато блатовете се охлаждат, започваме да приготвяме крема. За целта маслото трябва да е размекнато на стайна температура.


Разбиваме го на пухкав крем заедно с кондензираното мляко. В друг съд разбиваме и сметаната.


Прибавяме около четири пълни супени лъжици сметана към маслената смес,


така че да стане по-пухкава, ето така:


Останалата част от сметаната приберете в хладилника, нея ще използваме за украсата,  като я оцветим и шприцоваме върху вафлените фунийки:


От така направения пухкав крем заделям една малка част, може би колкото чаена чаша, за измазване на тортата. А към останалата прибавям кокосовите стърготини (Като и от тук заделям една пълна шепа за да поръся тортата отвън)


Започваме сглобяването на тортата, като редим блат и крем и така докрай:


Препоръчвам леко сиропиране на блатовете с малко подсладено прясно мляко, но това е въпрос на желание, затова и оставям на вас да решите, дали ще искате по-сухичка или сочна торта:


След като сме сглобили тортата, измазваме отвън със заделения предварително крем. Направете леки разрези на местата, където смятате да поставите фунийките, така че да се закрепят по-сигурно.


Следващата стъпка е да оцветим сметана, отново същите шест цвята и да шприцоваме във фунийките:


Останалата част от украсата е въпрос на избор и, разбира се, фантазия:



Направете своя собствен вариант на тази весела и пъстра торта "Дъга" и донесете радост на любим човек:


И дори не мислете за диетата, не е моментът да броите калории с такава торта :




сряда, 6 август 2014 г.

Пърженицата на баба


Много рецепти съм научила от баба си, но тази ми е една от любимите и сигурно една от първите, които започнах да приготвям сама. Може би защото е толкова лесна и бърза за готвене, че я прави идеалния обяд и вечеря, а когато си изгладнял от сутринта - може и за закуска: студена от хладилника и намазана върху филийка!

 

Чудя се дали навсякъде в България казват на това ястие пърженица, но знам, че у дома няма две мнения по този въпрос!
Няма да ви казвам, че ям само това ястие и салата от домати цяло лято, защото също ям и сладолед, но общо взето този списък обобщава лятното ми меню - плюс минус малко диня и студен чай от мента и лимон.

Но какво да се прави, макар и не много горещ тази година, този сезон си е отпускарски и не се вживявам много-много в готвенето. Гледам да се насладя на почивката, пък ще имам предостатъчно време да снова в кухнята по време на студените зимни дни :)

 

Ето защо и днес, след като се прибрах от работа, засякох ниски нива на амбиция за готвене, пък и жегата тотално ме беше разкиснала и се спрях на добрата стара пърженица.
Ако има нещо, което винаги провокира апетита ми - то това е ароматът на пържени или печени чушки! Запретнах ръкави и за има-няма 15 минути вечерята беше сервирана, а след около 10 минути и изядена :)
Ето и какво ви трябва за една пърженица:
зелени чушки за пържене
500 г извара
100 г сирене
по 2 яйца на човек :)
олио за пържене

Количеството чушки зависи от желанието ви в този случай. Аз се спирам на варианта - колкото повече, толкова повече. Освен това като се изпържат, те доста намаляват размера си, така че си имам мярка от една метална купа (за целта на занятието ги премерих като шест препълнени чаени чаши). Първата стъпка е измиването и нарязването на чушките.


Слагаме да загрее мазнина, а след това и прибавяме чушките.


Пържим, като разбъркваме периодично. Чушките са готови, когато значително намалят размера си и омекнат.


Добавяме изварата и сиренето, като второто не е задължително, но аз обичам да слагам и от него, пак заради горепосоченото "колкото повече - толкова повече" правило :) . Сол се слага в зависимост от това дали изварата е солена и дали има нужда от такава.


Накрая идва ред на яйцата. Баба ми има правило "по две на човек", така че броят на яйцата зависи от това за колко човека се сервира пърженицата. За мен и Митко ги "ограничаваме" до четири !



Разбъркваме и пържим още малко и ...воала...гореща, вкусна, аромаааатна... 
пърженица за обяд!

 

 
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...