Тази сутрин с триста зора се опитах да измисля нещо интересно, което да ви напиша и стигнах до заключението, че няма какво. Животът ми е същевременно еднообразен и в същото време ужасно напрегнат. Косата ми скоро ще побелее от стрес и ще си спестя някой лев за боя и това, ако случайно не окапе в тон с есенните листа. Кортизолът ми се качил до небето, а препоръките да го сваля с повече "сън и спокойствие" ми се струват като подигравка. Боян продължава да се буди вечер с рев, а търпението му е просто химера. Изключително бесен, че дори и на детските площадки майки с любезност заявяват "колко е неуморен", докато техните деца играят кротко в пясъчника, моят успява да го изгребе, изпразни извън очертанията, да го обиколи четири пъти, да се измъкне от площадката и да се завре в някоя канавка.
Истина е още, че каквото и да прави Боян, винаги е с усмивка, дори когато плаче. Много е обичлив, много се гушка и постоянно иска прегръдки. Обича да гали лицето ми и ме целува с отворената си устичка по бузките, тъй като още не знае как. Обичам сладкия му аромат когато заспиваме гушнати и понякога, признавам си, тайничко се радвам, когато не може да заспи без мен, защото не само имам оправдание да си легна по-рано, но и знам, че съм любимия му човек, както той на мен.
Понякога искам да се върне за малко старото ми ежедневие, с колеги, работа и различни и смислени разговори, но по-често се усещам сякаш изпитвам носталгия към времето, което още дори не е свършило. Изпивали ли сте го? Онзи ден с Боян танцувахме на Sweet child of mine на Guns and Roses, докато закусвахме в кухнята и усетих огромен прилив на любов, топлина и пълноценност, която не съм изпивала преди. Очите ми се насълзиха, изричайки думите на припева, осъзнавайки, че този миг е само тук и сега, а неговия звънлив смях, малки протегнати ръчички и въртящия се в кръг малък пумпал съвсем скоро ще има други интереси, вместо да танцува с мама в кухнята. Изпитах носталгия по настоящето...
И така, ако има още хора като мен, те със сигурност ще обичат есента, сезонът на чушките и разбира се, ризотото. Днешната рецепта, ми напомня точно на това, на домашен уют, топлина, спомените по изминалото лято и желанието за сгряваща сърцето храна. Рецептата не е никак трудна и е една от най-често приготвяните у дома.
Тази рецепта може да видите и във
Около 300 г ориз за ризото ( арборио, бомба, карнароли)
1,5 литра пилешки бульон
200 г бекон
1/2 глава лук
11/2 ч.ч. нарязани цветни чушки
70 г топено сирене
сол и черен пипер
пармезан за поръсване
У дома му казваме "креместото рзиото с чушките", тъй като видове ризото да искаш у нас. Сега има много чушки и ако решите да замените традиционния миш маш с нещо, нека да е тази рецепта. тя точно от онези рецепти, които не спираш да ядеш, а всяка хапка, сякаш достига точно това място в теб, която има нужда от прегръдка.
Започваме като нарязваме лука и запържваме в тиган с малко загрята мазнина. След като омекне и стане прозрачен, прибавяме и нарязания на кубчета бекон. Запържваме за още 2-3 минути или спрямо желания от вас загар на месото.
Следваща стъпка е прибавянето на чушките. Може а сложите всякакви, но месести и по-сладки са по-добрият избор - червени или жълти. Запържваме за още 2-3 минути и прибавяме ориза. Тук може да добавите сол, но ако ползвате солен бульон, солен бекон и т,н, може да си го спестите.
Отново разбъркваме няколко пъти, така че оризът добре да се намокри от мазнината и след като леко промени цевта си почваме да прибавяме от топлия бульон черпак по черпак. Първоначално слагаме черпак, черпак и половина и разбъркваме на умерен огън, докато оризът го абсорбира напълно. едва след това прибавяме следващия черпак. Така процедираме докато оризът се сготви напълно и разбира се си гарантираме кремообразно, но не преварено и скашкано ризото, тъй като спираме да прибавяме бульона, щом получим желаната консистенция.
Оставаме ястието на съвсем тих огън да абсорбира цялата течност и сиренето да се разтвори в сместа. Подправяме с черен пипер, а аз обичам да добавям и съвсем малко пресен копър, тъй като дава на ястието една свежест, от която се нуждае.
Кулинарното ми пътешествие продължава още във :
Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft
Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:
Няма коментари:
Публикуване на коментар