Много дълга бе тази работна седмица, значи! Да, знам, че в понеделник даже не работихме, но следващите дни бяха толкова натоварени, че съм сигурна, че ако се разровя ще намеря още някой бял косъм на косата си.
Днес например в работата имахме един толкова груб и ужасен клиент, че направо ме разтрепери. Не знам как хората успяват да забравят, че в която и сфера на работа да се намират насреща им са просто хора и дори и да са недоволни с нещо, крещенето не помага. Записах го в системата като "Asshole Тъпанаров" и се надявам кармата да си свърши работата, защото професионализмът ми не ми позволи да го пратя там където слънце не огрява.
За сметка на това изпитвам неистова нужда да се отдам на любимото си хоби през уикенда - готвене и съответно похапване на вкусотийки. Знам, че лятото е пред нас, макар и да не го показва умело с тези студени температури, но честно казано ми писна да чакам 2020 да влезе в час и да не се държи и тя като Аsshole Тръпанаров. Затова и ще си събудя ендорфините в мозъка с нещо сладко, много вкусно и по-възможност лесно за готвене, тъй като умората си казва думата.
По случай рождения ден на Др. Йоткер реших да опитам новия им Пудинг Крем Брюле, като се почерпя за тяхно здраве с пухкави печени понички, които отгоре имат тънка, хрупкава карамелена коричка, а отвътре - отвътре се крие ароматния крем Брюле. Ако искате да изпринтите рецептата, отидете направо ТУК,
а ако искате да ви разкажа как да си ги направите у дома, преминете към рецептата по-надолу:
Печени понички с крем Брюле
Брой:15 броя
Време: 60 минути
трудност: средна трудност
Необходими продукти:
За поничките:
Около 400 г брашно
60 г. захар
щипка сол
190 мл прясно мляко. затоплено мляко
3 с.л. зехтин / олио ( плюс още за купата)
2 жълтъка
За крема:
600 мл прясно мляко
70 г масло
50 г захар
За глазурата:
200 г захар
1-2 с.л. вода
Започваме с тестото за поничките ( позната ви е от тук) . В купата на миксера с приставка за месене слагаме половината брашно и правим кладенче. В него сипваме захарта, леко затопленото мляко и маята. След това прибавяме жълтъците, а по ръба на купата солта и мазнината. Пускаме да меси докато постепенно прибавяме още от брашното, докато получим меко, отделящо се от купата тесто.
Слагаме го в мазана с олио купа и го оставяме на топло, покрито с кърпа, да втаса и удвои обема си.
През това време правим крема за да има време да изстине.
Приготвяме пудинга както слагаме 500 мл от млякото и захарта да се затоплят на котлона до степен на кипете. Останалите 100 мл смесваме със съдържанието на пакетчето на рядка кашичка. Прибавяме към млякото като тръгне да завира и бъркаме енергично, за да не стане на бучки крема. Щом се сгъсти до консистенцията на пудинг, дърпаме от огъня и прибавям маслото.
Прехвърляме крема върху измит със студена вода метален поднос и разнасяме равномерно, така че изстине по-бързо. Покрийте още горещ със стреч фолио, за да не образува коричка.
Връщаме се на тестото. като го разточваме на не много тънък лист върху набрашнен плот и изрязваме кръгове с помощта на чаша. Оставяме ги да се надигнат още малко, като не е необходимо да удвоят големината си.
След това ги пъхаме да се пекат в предварително затоплена на около 190 градуса фурна за около 10 минути или до получаването на хубав светло кафяв цвят.
Готовите понички оставяме да изстинат , а след това пълним с готовия крем, който прехвърляме в пош. Добре е преди това пак да го разбъркаме за кратко с миксер или телена бъркалка, за да стане пухкав.
Последната стъпка е да направим хрупкавата карамелена глазура. Слагаме в подходящ съд захарта и водата на котлона да се карамелизира, докато получим течен карамел. Топваме съвсем леко горната част на поничката в него и отцеждаме - внимавайте да не се покапете, карамелът гори!!!
Редим върху поднос хартия за печене и оставяме да стегне.
Усещането да захапете от пухкавата поничка, прекършвайки тънката карамелена коричка, а вътре да ви чака изстудения и ухане крем Брюле, е просто неописуемо :)
В дни като днешния си давам сметка, че храната наистина е лекарство и понякога, в години като сегашната, диетата не ми е приоритет. Най-важно за мен е да се насладя на живота си, да усетя топлина и уют, да се почувствам жива и още повече да споделя сладкишите с любимите си хора. Когато виждам техните усмивки се зараждам толкова много и затова готвенето наистина е моето хоби!
Ако искате и вие няколко мига кулинарна психотерапия, но и не трудна рецепта, тази е вашата!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!