Бързи пасти "Тирамису" / Ladyfingers mini cakes Tiramisu"

Не знам дали защото е понеделник, или защото е мрачно и вали вече цяла седмица, но едвам се вдигнах от леглото тази сутрин. Бегло помня алармата да звъни и като Носферату се изправих с неестествена стойка на гръбнака, докато главата ми сякаш остана на възглавницата и настигна тялото минути по-късно. Струваше ми се миг, но след като проверих, се оказа, че повече от десет минути стоях втренчена в шарката на завивката опитвайки се да събера сили да започна деня. Имали ли сте такива сутрини?! 

Не е възможно от зимна депресия веднага да съм минала на пролетна умора, нали? `Щото това вече ще е прекалено като поредни предсрочни избори. 

Докато се дотътрих със скорост на държавна администраторка до банята, започнах да премислям всички задачи, които трябва да свърша за деня и това, което установих бе, че нито едно от тях няма и малък шанс да ме развлече или да ми донесе удоволствие. (В името на Тор, това е най-депресарското начало на статия, която съм писала досега май) Даже и аз се стреснах.)

Да, случва се. И аз имам такива дни, макар и да се опитвам да пиша само за хубавите неща. Но преди да пиша за тях, понякога просто трябва да ги намеря. И колкото да не ми се струваше възможно, днес намерих три такива. Три неща, които ме накараха да си кажа,
"А бе, не е чак толкова сиво всичко !". 

Първото от тях бе музиката и по-конкретно една песен - Alanis Morissette - "Hand In My Pocket". 

В нея има всяко нещо, което се въртеше в главата ми и имах нужда да чуя. Ако и вие се чувствате така днес (или друг ден), ето заемам ви я, turn that shit up, и бъдете сигурни, че everything's just fine fine fine. 

Втората причина бе, че и тази година съм номинирана за наградите на Блоговодител за кулинарните блогове на България - http://kulinarninagradi.com. 

Две номинации в категориите за торти и сладкиши: "Сладко удоволствие" (Най-добър блог с рецепти за торти) и "С аромат на ванилия" ( Най-добър блог за печива и десерти).

Не веднъж съм казвала колко е важно за нас блогърите-лакомници това признание, но за мен наградата на публиката е най-важната от тях.

Тя сте вие! Тя е моето огледало и ми показва дали съм успяла да ви отговарям на спешните писма и запитвания, да обяснявам хубаво рецептите, да чествам с вас всеки празник и да се тюхкаме над провалите, умело изяждащи ги, за да прикрием всякакви доказателства за съществуването им.

Искам да знам, че съм била не само вашия източник на рецепти, но и приятел, който успява да ви усмихне. Ако е така, ще се радвам на вашите гласове, като линковете за това и начина на гласуване ще поместя по-долу, за да мога вече да приключвам с тази тирада.

Което ни води до причина номер три - ето тази сладост тук:

Бързи пасти "Тирамису" за ден като днешния - забързан, сив, няма време, а имаме нужда от нещо, което да ни донесе усмивка и сладост в ежедневието.

Знаех, че пак ще загледам някоя смарандясала суха паста в магазина жадно, ако нямам някой домашен десерт, но този път нямах никакво време да готвя сто часа и да си призная, и желание ми липсваше даже. Но идеята за тези бързи и леко мързеливи пасти ме заплени още откакто приготвих техния вариант "Рафаело" ( рецепта тук).

Комбинацията им с кафе и алкохол е толкова добра, че почти е невъзможно да останеш без настроение и сили :) 

но ето и колко лесно да ги приготвите:

За около 15 бр. пасти:

30 бр. бишкоти

2 ч.ч. подсладено еспресо

2 ч.л. ром / уиски

100 мл сметана за разбиване

100 г маскарпоне

40 г пудра захар

2 жълтъка

какао 

шоколадов ганаш

Започваме като в горещото кафе слагаме захар на вкус и добавяме алкохола (може и само есенция) . Оставяме настрани да се охлади. 

През това време разбивам жълтъците със захарта на водна баня на крем. Може да ги добавите и сурови към крема, ако нямате притеснения, но аз предпочитам да си ги обработя термично за няколко минути. 

След това ги добавям към маскарпонето, което трябва да бъде на стайна температура. След това прибавям разбитата на сняг сметана 

                     

Сметаната може да е растителна или животинска, като аз ползвах растителна, която беше неподсладена, но това е, защото не обичам прекалено наситен сладък вкус. Хубавото тук е, че може да опитвате крема и да добавите сладост, ако искате още :)

И ето, десертът е почти готов: потапяме леко повърхността на бишкотите за кратко в кафето, колкото да се овлажнят леко и шприцоваме отгоре от крема.

Захлупвам с още една бишкота и поръсвам с кафе.

Отгоре украсих с малко шоколадов ганаш, който винаги имам под ръка в хладилника и разтопявам, когато ми трябва, в микровълновата за няколко минути. Рецепта за ганаша може да видите например тук .

И така, щастлива и доволна, че все пак намерих причини да стана от леглото днес, похапвам доволно от това пухкаво, сочно, ароматно десертче, в компания на следобедното кафе. 

Ако идеята ви е допаднала, както и останалите рецепти в блога, гласувайте за мен, а ето как става това: 

Линкът http://kulinarninagradi.com ще ви препрати към официалния сайт на наградите, от където в горния край може да видите думата „гласувай”, която ще ви заведе в полетата за вписване. Използвайки фейсбук вписване става много бързо. (Ще трябва да изчакате няколко секунди да превключи отново на платформата за наградите) От там се вижда пълния списък с категории, като за да дадете гласа си за мен, трябва да отидете на категориите, в които съм номинирана:

- С аромат на ванилия (Най-добър блог със сладки печива и десерти)

- Сладко удоволствие (Най-добър блог с рецепти за торти)

Вие сте вотът на публиката, затова гласувате в първата колонка, където надявам се да отбележите с точка Lussi`s World of Artcraft, а след това под него и бутончето - "гласувай".

Благодаря предварително на всеки, който ще го направи, ще сподели публикацията и ще ми помогне да достигна до повече кулинарни запалянковци, които да ме подкрепят! <3

За финал искам да ви поздравя с песента на деня: 

"Hand In My Pocket"

I'm broke but I'm happy

I'm poor but I'm kind

I'm short but I'm healthy, yeah

I'm high but I'm grounded

I'm sane but I'm overwhelmed

I'm lost but I'm hopeful baby

What it all comes down to

Is that everything's gonna be fine fine fine

'cause I've got one hand in my pocket

And the other one is giving a high five

I feel drunk but I'm sober

I'm young and I'm underpaid

I'm tired but I'm working, yeah

I care but I'm restless

I'm here but I'm really gone

I'm wrong and I'm sorry baby

What it all comes down to

Is that everything's gonna be quite alright

'cause I've got one hand in my pocket

And the other one is flicking a cigarette

And what it all comes down to

Is that I haven't got it all figured out just yet

'cause I've got one hand in my pocket

And the other one is giving the peace sign

I'm free but I'm focused

I'm green but I'm wise

I'm hard but I'm friendly baby

I'm sad but I'm laughing

I'm brave but I'm chickenshit

I'm sick but I'm pretty baby

And what it all boils down to

Is that no one's really got it figured out just yet

'cause I've got one hand in my pocket

And the other one is playing the piano

And what it all comes down to my friends

Is that everything's just fine fine fine

'cause I've got one hand in my pocket

And the other one is hailing a taxi cab

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!