Милинки - душички / Milinki - Soft bread balls with cheese

Имали ли сте една от онези красиви и спокойни вечери, в които излизате навън, на кино и театър, с някой приятел/ ка, всичко върви изключително културно и нормално. След събитието решавате да отиде в някое по-така местенце, където да се "лигавите" половин час над една чаша скъпарско вино ( навярно от някое безизвестно шато във Франция с местния еквивалент на село Тъпилещово), обсъждайки режисьорските похвати при заснемането на филма, под звуците на джаз и приглушена светлина, възхищавайки се вътрешно колко възрастно и възвишено се държите в този момент. 

И всичко върви толкова приятно докато една малка покана от "онзи приятел", който винаги ви кани на най-яките купони, от които се възстановявате половин година не преобърне плановете ви с главата нагоре. 

-Люска, как върви диетата?
- Ми хапнах  само една миленкааааааа......

Решавате да се отбиете на "мястото на събитието " на път за вкъщи и от там насетне културната вечер става не толкова култура...но в никакъв случай, по-малко забавна! 

И макар скоро да не съм имала преживявания точно от този вид, една рецепта ме накара да се подхлъзна супер жестоко, от така да се каже, опитите ми за диета напоследък. 

Наистина си мислех, че ще се опитам да си хапна едно парченеце само, но преполовявайки половината тава, сметнах каузата за загубена и се отдадох на тъмната страна. 

Погледнете за какво става въпрос тук?  То това не е пух, а направо пух и творчество! 

Отдавна не бях хапвала толкова вкусни милинки, които да ме върнат в спомените ми от училище, където тази тестена закуска бе повод за военни стратегии и междукласови битки в столовата. 

Рецептата видях от тук, и аз също направих двойна доза, тъй като осъзнавах, че имам по-голяма тава, а подсъзнателно не осъзнавах, че ми се яде повече отколкото искам да си призная ;) 

Но ето и самата рецепта:

Необходими продукти за една доза:

Около 500 г брашно София мел Класик

Около 2/3 ч.ч. мазнина ( масло/ олио смес) 

1/2 кубче жива мая

250 мл прясно мляко

125 сирене

1 ч.л. захар

1 с.л. сол

1с.л. винен оцет

1 яйце

Започваме като си приготвяме закваската. Загряваме млякото докато стане хладко. Към него прибавяме захарта, маята и една супена лъжица брашно. Разбъркваме, докато се разтвори всичко и оставяме на топло да шупне.

В подходящ съд пресяваме половината от брашното, правим кладенче и добавяме шупналата мая. 

Започваме да добавяме постепенно яйцето ( при мен са две, тъй като както казах, правих двойна доза), солта, оцета, около три супени лъжици олио. ( може и друга мазнина).

Започваме да прибавяме постепенно и от останалото брашно, така че да сме сигурни, че ще получим меко, нелепнещо тесто. Прехвърляме в намаслена тавичка и оставяме на топло да удвои обема си....

ето така.
Покриваме с кърпа или намаслено от вътрешната страна с олио стреч фолио, за да не залепва тестото по него.

След като тестото е готово, разделяме го на 12 части, като за мен този начин е най-лесен, за да са равни ( Отново, тестото е двойна доза на снимките, тоест направих 24 части )

Оформям всяка част на топче, като ги редя в дълбока тавичка, намазана с олио. ( Аз потапях всяко топче преди да го сложа в тавата,  в малко разтопено масло и олио ( около 100 г масло). Не е задължително, а по-скоро прищявка, така че може да ги сложите и така, както Кристина ги е направила :) 

Оставяме милинките на топло, за да се надигнат за още 20 минути. След това запържваме една супена лъжица в брашно в останалата мазнина. Оставете леко да се охлади, да не е много гореща и залейте милинките. Натрошете отгоре сиренето. 

Печем милинките за около половин час в предварително загрята на 180 градуса фурна. 

Още топли ги задушавам, за да омекнат още повече. Лично аз сметнах тестото за малко безсолно, въпреки, че увеличих солта, но все пак това зависи много и от вкуса на човек и как соли солта. Затова препоръчвам да прецените сами, спрямо вашия продукт и вкус нейното количество. 

Не само от уважение към Кристина, която е споделила с нас тази рецепта, но и защото наистина са супер пухкави, смятам, че тези вкусни закуски, заслужено носят и името, което им е дала:  милинки-душички! 

Аз, като тотален фен на Междузвездни войни искам да повлека колкото може повече хора по пътя на тъмната страна, споделям и с вас тази рецепта, която се надявам да ви изкуши и да видите, че ако имате достатъчно килограми по себе си, дори и да се "подхлъзнете по пътя", няма да ви заболи от падането :)

Усмихната седмица, приятели :) 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Рецепти от филми "What If": "Златото на глупака" или любимия сандвич на Елвис Пресли / Elvis Presley favorite sandwich "Fool's Gold Loaf" from the movie "What if"

Ентусиазирана съм много! 

Не само когато успявам да изпълня отдавна запланувана рецепта, но когато е част от категорията "рецепти от филми", пък на всичкото отгоре е и свързана с музика, значиииии...не може да ми затвориш устата скоро. Толкова много мога да плямпам, че предполагам мога да убедя и най-големия скептик да отхапе залък от този наистина вкусен сандвичи. 

От къде да започна обаче? Сигурно някои от вас за първи път чуват за този сандвич "Златото на глупака" (Fool's Gold Loaf ) , но това е бил любимия сандвич на Еливс Пресли! 

Измислен е в един от ресторантите в Денвър, като легендата разказва, че една вечер, Елвис и неговите приятели долетели специално с частния му самолет от Грейсленд, като закупили 30 такива сандвичи и си ги похапвали с компанията на пенливо шампанско. 

Сега аз не съм Шерлок Хоумс, но това негово деяние много ми напомня на "Харолд и Кумар : Пътуване до Белия замък", така че предполагам, че ги е тряскал здраво да речем...пиянския глад :) 

Преди да ви кажа, какво точно прави този сандвич толкова необикновен, оригинален и странен, освен самата история, редно е да спомена от къде научих за него. 

Преди време гледах филма "What if", един много приятен филм със Зоуи казан и Даниел Радклийф ( aka Хари Потър ( заклевам се, има хора, които винаги ще му казват така и по-добре да се прекръсти ) ) . 

Филм, който освен множество забавни, сърдечни и сладки сцени за дилемата дали същност най-добрият ни приятел е и голямата ни любов, ми представи и историята и кажи-речи рецептата за тази вкусотия.

 

                        

 

             

 Сега ще ви кажа и какво точно има в него:

Необходими продукти:

 хляб

масло

фъстъчено масло

плодово желе/ сладко/ мармалад

бекон

 масло

В оригинал рецептата е доста голяма , затова аз направих мини версия, но след като го хапнахме за нула време, следващия път ще си направя всичко както трябва. 

Взимате един цял хляб, режете на две:

Издълбавате.( аз пропуснах, защото са само крауща, пък и съм малко заплес ;) )

Едната половина мажете ( запълвате) с фъстъчено масло, а другата с плодово желе или сладко, в моя случай, от боровинки :) 

Запичаме бекон до хрупкавост . Аз ползвах около 200 г, но по оригинална рецепта е около кило :) 

Редим бекона между двете филии....

и затваряме. Намазваме хляба с масло, като може предварително да го запечете с масло във фурната и тогава да го разрежете.
Аз предпочетох да мина сандвича през грила, за да може да стане по-тънък....

Убедена съм, че този сандвич за някои ще бъде просто "изгъзица", за други само - кулинарен експеримент, но да си призная, след като го опитах ( а аз даже го направих доста скръндзаво), малко съжалявам, че нямам такова разнообразие на вкусове в нашата кухня. 

Мой приятел, който имаше честа да опита този сандвич, сподели, че това се е превърнал в любимия му такъв, и съм съгласна, че въпреки, необичайната комбинация, тя наистина е златна ;) 

Но защо въобще да се съмняваме в Краля  и неговия вкус!
Все пак той винаги е имал чудесен такъв!

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Нежна и сочна торта с мандарини / Mandarin Cake

"Искате да отслабнете? Да ядете здравословни и вкусни храни? Няма такова нещо! Загасете компютъра и отидете да цепите дърва. Но ако искате да сте щастливи и усмихнати в това студено време, вижте каква торта може да си хапнете"

Eто как ме посъветваха да започна днешната си публикация моите приятели. Понякога в стремежа си да не засягам злободневни теми в постовете си, наистина се чудя как точно да ги започна така,че да ви създам настроение.

Да, знам, че празниците отминаха и много от нас искат да минат на диета, но затова пък зимната депресия взе да ни наляга все по-често след края на цялата еуфория, махането на украсата и липсата на усмихнатите и опиянени лица на улицата.

Сега не ни остава друго освен тихо и с присвито сърце да чакаме първите знаци на пролетта, но затова трябва да грабваме всяка възможност, която ще ни донесе усмивки и повече цвят в ежедневието.

Днес е петък например и освен класически повод за пиене, може да бъде за ядене...на торта например. Почивните дни ни дават възможност да си я приготвим, изядем и с нови сили от понеделник да изгорим калориите, борейки се да стигнем до работа в снежните преспи 

(Абе, аз реша ли, причина, повод и оправдание за торта все ще намеря) 

Тази торта не е диетична сама по-себе си, но е наистина много лека за хапване. Като малка, нежна, пухкава целувка, с аромат на портокал и мандарини, а отгоре на всичко е толкова сочна, че просто с всяка следваща хапка ще си обещаваш, че ще е последна...

Списъкът с продуктите може да ви изглежда дълъг, но не оставяйте да ви стряска - няма нищо кой знае колко сложно за намиране. Аз направих няколко промени от оригиналната рецепта, но според мен стана още по-вкусна :)  

Тортата излезе и доста голяма на височина, така, че бих препоръчала да се направи и по-големи тавички. И така, не оставяйте цитрусите да увяхват в купата на масата , а вижте как да ги приготвите в тази рецепта:

Необходими продукти:

За блатовете:

8 бр. яйца

1 1/2 ч.ч. брашно

1 ч.ч. захар

1/2 ч.ч. прясно мляко

1 ванилия

2 ч.л. бакпулвер

1 с.л. корички от мандарини/ портокал

щипка сол

За крема:

200 г крема сирене

250 г маскарпоне

1 1/2 ч.ч. сметана за разбиване

1 1/2 ч.ч пудра захар

2 с.л. корички от мандарини

2 с.л. портокалов ликьор ( не е задължителен) 

1 ванилия

Още:

2 консерви белени мандарини

кокосови стърготини

Започваме като отделяме жълтъци от белтъци. Разбиваме първо белтъците с щипка сол и половината от захарта. Бием докато станат на сняг. Оставяме на страна. 

след това разбиваме жълтъците , с останалата захар, 

                         

прибавяйки ванилията, млякото и рендосаните на ситно мандаринови корички. Може да зместите плода изцяло с портокали или да ползвате само портокалови корички. 

След като сместа е готова, започваме да прибавяме от белтъците към нея, като постепенно пресявам и от брашното с бакпулвера.

                     

Получава се богат, пухкава текстура, като разпределям сместа в три тавички по 20 см в диаметър. Вие може да я разпредлите и в две по 25 см. 

 Тавичките са намаслени с олио и застлани с хартия за печене на дъното. Пека в предварително загрята фурна на около 160 градуса. 

Готовите блатове оставям да се охладят на леко открехната вратичка на фурната , за да не спадат.

В оригиналната рецепта се използва 600 г крема сирене, но скръндзата в мен реши да използва само 200 г крема сирене ( ето и марката, която използвам) и маскарпоне от 250 г. 

Кремът е напълно достатъчен и в тези количества. 

              

Разбивам сирената, които са  на стайна температура със захарта, и към тях прибавям предварително разбитата на сняг сметана,. аз използвах неподсладена, тъй като предпочитам да не е толкова сладък кремът. 

След това прибавям рендосаните корички, които като количество може да си ги натаманите на вкус. Добавяме и ароматите - ванилия и ликьор от портокал или мандарини, или пропускаме последното, защото нямаме. :) 

Сглобяване на тортата: Разрязвам блатовете на половина, като по този начин получавам шест по-малки блата. Отцеждаме мандарините от консервите, като със сока напоявам блатовете, отгоре слагам от крема, 

                         

а отгоре нареждам от мандарините. Предполагам, че може да използват и пресни мандарини, но аз предпочитам тези от консерва - обелени, леко подсладени, сокът е чудесен за напояване, а не са скъпи. 

             

Така процедирам докрай, като завършвам измазвайки цялата торта с крем, а отгоре украсявам с резенчета пресни мандарини, мента и кокосови стърготини за още по-ароматен , тропически вкус. 

Обожавам тази торта. Не е кисела, не е прекалено сладка, блатовете са изключително пухкави и сочни, а кремът е толкова божествен.

Уханието на мандарини, портокали и кокос, правят всяка хапка наистина специална. 

Опитайте и вие и после ми пишете в коментарите с вашите впечатления, а вече подготвих и албум номер три в страничката във фейсбук, където може да ми изпращате снимки на приготвените от вас творения по моите рецепти :)

Гушкави почивни дни, приятели! :)

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!