Ароматно цяло печено пиле с бира / The Perfect Whole Roasted Chicken with Bееr

Дори не знам от къде да започна! Този път сериозно обаче. Трябва да премина към рецептата все по някое време, но все си мисля, че дължа някакво обяснение за ненадейното ми изчезване от полезрението на кулинарния живот. 

Насъбират се коментари и запитвания без отговор, не успявам да пиша или посетя дори приятелите си блогъри и да почерпя вдъхновение или просто да се оближа на някоя вкусотия, а дори не искам да започвам с мейлите в пощата.
Имали ли сте толкова много работа, че в един момент просто изпадате в кататония и гледате в една точка?! 

Причината за всичко това не е разбира се вроденият ми мързел. 

Не, не, не!

Истината е, че след дълго планиране, (но не много дълго обимисляне,) решихме да се преместим в Норвегия. 

И докато половинката  е тук вече няколко месеца, аз изживявах топлинен катарзис в България и прекарах едно наистина вълшебно лято. ( Най-добрия подарък, който можеше да ми направи) 

Ето, че обаче всичко това свърши и последните дни опаковах кашони с багаж и си взимах мисловно сбогом с всичко, което обичам в България. И докато преди годините този лист не бе толкова дълъг, в последно време нещата се промениха и заминаването никак не беше толкова лесно, както си го представях. Всеки ме питаше как съм, дали се вълнувам, а аз отговарях с едно "Добре съм", но вътрешно за първи път усещах в сърцето си, че много "неща" в България ще ми липсват. 

Последните години бяха емоционални за мен, тъй като успях да създам много нови познанства и приятелства, открих цял един свят от интереси и култура, която ме въвлече и понесе в една пъстра вихрушка от приятни преживявания и изпитания в едно и също време. Заживях отново сама и въпреки, че фокусът беше винаги предстоящото местене, все повече и повече се привързах към нещата, които трябва да оставя, които така и не обикнах досега, а ето, че сега не си представям живота си без тях. 

Каквото и да става обаче, вярвам, че човек съжалява повече за нещата, които не е направил, отколкото обратното, затова се гмуркам в дълбокото, пък да става каквото ще. Дотогава ще се опитам да създам перфектния баланс между живот в чужбина и прибиране по-честичко у дома (лъжа, която всеки си казва, но сме длъжни да я поддържаме жива), да запазя приятелствата си и да съм на линия за всякакви кулинарни ангажименти от по-сериозно естество, да не изпадам в паника и да следвам максимата си : when in doubt...just cook something! 

Това разбира се няма да е лесна задача, тъй като след като се нанесохме в първата си квартира (която можем да си позволим), и прегледах инвентара, с който разполагам и цените на продуктите в магазина, моята най-искрена реакция бе нещо такова: 

След като пих една студена вода (тука в Норвегия алкохолът е рядко срещано явление като добър басист) реших, че с времето ще успея да спретна все някаква кухня, в която да спретвам все някаква храна. Дотогава пък имам цял куп с рецепти в чернови, която бях така умна да си поподготвя, докато "запивах" с бира лятото в България.
Днешата е точно такава, защото не само е приготвена под влиянето на бира, но и съдържа бира - нашата любима, българска, лятна подправка и гарнитура.
Отдавна не бях пекла цяло пиле, тъй като не успяваме да го изядем на едно сядане, а месото не е толкова апетитно като поостане. Затова пък цялото печено пиле си има своя чар и уникален вкус, като под ръка вече имам няколко полезни рецепти, на които мога да разчитам, щом ми остане сготвено пилешко месо.
Надявам се и на вас да ви хареса, а обещавам ви, ако сте гладни, съвсем спокойно може да си го изядете за вечеря. Но ето и самата рецепта:
Необходими продукти:
1 бр. цяло пиле
1бр. бира (400-500 мл)
2-3 скилидки чесън
1-2 резена лимон
1 с.л. масло
сол, черен пипер, лют пипер, (кимион, кориандър, чесън на прах и печена мляна царевица)*

Още за гарнитура:
пресни картофи, моркови и чушки

Започваме, като измиваме пилето ( хигиената винаги е важна ;) ).
Нарязваме лимона на едри парчета, а сикилидките чесън обелваме и пъхаме в пилето. Осоляваме отвътре.

Затваряме крачетата с помощта на канап и мажем пилето с масло, като го подправяме с подправките. ( * тези са по-желание, тъй като са от "микс подправка за ароматни картофи", която се съчетава иделно с останалите, тъй като не са натрапчиви) 

Може да сложите и малки парченца масло директно върху кожата.

Заливаме всичко това с бира, 

като аз се спрях на пейл бок на Столично. Изсипах почти цялата в тавата, като си заделих съвсем малко за дегустация, да не се окаже отровна нещо...но добре си беше :)

Пъхнах пилето да се пече на 180 градуса за около час, като след като хвана хубав цвят отгоре, покрих с фолио и задуших, като продължих с печенето. Коричката тогава омеква, затова махнете фолиото няколко минути преди да го извадите, за да стане отново хрупкава. 

Гарнирах ястието с печени на фурна сезонни зеленчуци като пресни картофи, моркови и зелени чушки, всичко нарязано на средни по големина парчета.



Месото е толкова крехко и ароматно, а за най-добър вкус използвайте наистина хубаво пилешко месо и не посягайте към замразените такива.
С тези вкусни кадри ви оставям за сега, а вие ми стискайте палци да не умра от глад в Норгето (и жажда, и жажда!) , докато си водя блога и се опитвам да си сглобя някаква кухня.
Пожелавам ви една чудесна седмица, а ето, че вече сме я преполовили...какво по-чудесно?!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!