сряда, 16 май 2018 г.

Крафин / Cruffin


Всяко семейство си има няколко любими рецепти, които се появяват веднъж месечно в менюто. Дали солени ястия или десерти, те се въртят от време на време и макар безспорно и доказано вкусни, приготвянето им често е механично и определено не чувстваме особен трепет при готвенето им. Правим го на фона на телевизора и ето, че крем-карамелът е готов. Това наричам аз готвене - налага ни се да си готвим, за да има какво да ядем. Но когато опитваме нови неща, нови рецепти, комбинации или вкусове, вътре в нас се заражда едно вълнение към очаквания резултат. Познато ли ви е? Например, когато някой от семейството ви пита "Какво ще има за вечеря" или "какво готвиш", а вие отговаряте само с "Ще видиш".
Донякъде затова, че не искате да се изхвърляте, ако не ви се получи, но и също защото не искате да разваляте изненадата за тях, от това да опитат нещо ново, а след това да получите похвали и празни чинии (евентуално) :). Може за самия ден да не ви се е случило нещо невероятно, но в края на вечерта имате онова топло усещане, че все още го можете - да изненадате любимите си и себе си и да намирате нови и нови сладости в живота.



Ето защо обичам да се предизвиквам и постоянно готвя неща, които са нови за мен. Направя ли ги веднъж, малко или много ми омръзват и не обичам да повтарям рецепти. Винаги имам други върхове за покоряване. Ето това е хоби, това е кулинарията - различна всеки път, зареждаща, вълнуваща и далеч не просто готвене.
В един тефтер записвам всякакви странни идеи за сладкиши, класически рецепти, забравени такива, пожелани от читатели или някакви от чуждестранната кухня, които искам да опитам или пък са ме впечатлили. Една такава е рецептата, по която искам да ви запаля днес.
На пръв поглед са прекрасни, а на втори - още по-прекрасни! Носят името "Крафини" и ги направих неотдавна, но ето че им дойде времето.
Впечатляват с вида си заради тези изкусителни пластове, но щом ги опитах и на вкус - вече ме спечелиха тотално. Помня, че имах малко пухкаво, домашно масло, което намазах върху горещия сладкиш, а отгоре - апетитно домашно малиново сладко.


Започнах да преглъщам жадно, белейки пласт по пласт, потапяйки го във вкусните съставки.
Помня, че се зачудих защо по-често не си мажа филия с масло и сладко, а после си дадох сметка, че едно е суха филия, друго си е тази вкусна, десертна кифличка (Да кажем, че е кифличка).
Време е и вие да се научите да я правите, а ако знаете - време е да я направите пак. Навън плодовете почнаха да стават все повече и повече, и скоро ще почнем да правим сладка у дома, а знаете кога са най-вкусни?! Топли и парещи, намазани точно върху такива вкусотии.


А ето и самата рецепта:
80 г захар
110 мл прясно мляко
1/2 кубче жива мая (или 7 г суха)
120 г меко масло
40 г разтопено масло
1 ванилия
1 бр. яйце
2 бр. жълтък
щипка сол

Започваме като пресяваме брашното. В купичка слагаме леко затопленото мляко и захарта и слагаме живата мая,след което разбъркваме добре. Оставяме на топло да шупне. 
Слагаме по-голямата част от брашното (винаги си заделям една част, за самото омесване) в купата на миксера и правим кладенче. Изсипваме шупналата мая, яйцата, щипка сол и ванилията и пускаме да се меси.

                           

През това време разтопяваме 40 г масло на микровълновата и почваме да прибавяме на тънка струйка, редувайки с брашно, докато получим меко, леко лепнещо тесто.

                           

Прехвърляме го на плота и дозамесваме с още малко брашно, колкото да спре да лепне, и прехвърляме в купа, предварително намаслена с малко олио.
Покриваме с памучна кърпа и пъхаме във фурната на 50 градуса да втаса за около 40 минути.

                           

Готовото тесто разделяме на четири части, като всяка от тях разточваме на правоъгълник. Намазваме с част от мекото масло и поръсваме с: моят избор бе сушени червени боровинки.
Вие може да изберете плънка по избор - ядки, сушени плодове, микс от двете или просто захар, с канела или без, какао и какво ли още не.
Завиваме на руло и процедираме така с останалите части от тестото.

                           

След това взимаме едно от рулцата и разрязваме по дължина. Вече се виждат няколко от пластовете. Взимаме всяка част и я навиваме на охлювче, като се опитваме да бъдем внимателни, да запазим пластовете отчетливи и да не мачкаме тестото.

         

Поставяме ги в чашки или в моя случай - формичка за мъфини и ги покриваме със стреч фолио. Оставяме ги да втасат още 15 минути, а след това 

                        

ги пъхаме да се пекат във фурната на 180 градуса до готовност.


По-високите части ще се изпекат по-бързо, затова ги покрийте с лист фолио към средата на печенето, ако е необходимо.


Сервирайте ги поръсени с пудра захар.

 

Истинска приказка са - казвам ви! Трябва да ги опитате и съм сигурна, че ще ви дойдат още много идеи за плънка, а защо не и оформяне.


 Аз ще им се насладя и ще запомня вкусът им, защото ме чакат още много нови предизвикателства.

Усмихната седмица, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели! 


8 коментара:

  1. Samo ne razbrah mekoto maslo koga i kade se pribavya v testoto.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мекото масло е за намазване на корите и не се слага в самото тесто. там слагаме само разтопеното. Поздрави!

      Изтриване
  2. Колко броя излизат от тази доза, само 4 ли?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. От една част илизат два броя, така че са осем :) Зависи как разточите тестото може да получите по-големи или по-малки на големина и съответно на брой крафини :) Или да направите един голям. Поздрави!

      Изтриване
    2. Благодаря! Блогът Ви е прекрасен!

      Изтриване
  3. Безобразна си ти!
    То и аз искам все нещо ново, различно, но не мога да смогна само на твоите, а от всякъде дебнат вкусотии.
    Лошото е, че у дома са традиционалисти, та се налага и да готвя класически еднообразни неща:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Веси, сигурна съм, че не им е скучно с твоите гозби, макар и традиционни. Прегръдки най-съречни и благодаря за милите думи!

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...