Палачинкова торта с тиквен мус (Най-вкусната торта с тиква! Обещавам! ) / Chocolate crepe cake with Pumpkin Mousse

Тези дни на мама много й се бяха дояли палачинки и аз, като примерна дъщеря, веднага откликнах. И без това се чудя как да си намеря повод да сготвя нещо, но друг да го изяде, че ако изяждах всичко, което готвя, досега да съм станала с размерите на дирижабъл.

И така, забърках една голяма доза за палачинки, като от тях заделих и направих едни със солен сметанов пълнеж и пилешко, които скоро ще се появят и в блога. Една част направих шоколадови, които станаха толкова вкусни, че едно нещо доведе до друго и ей го на - направих цяла торта.

Просто не знам как стана :)

Имах си и пюрирана тиква, която бях изпекла предната вечер и тъй като така и не се научих да ми е сладка в състоянието си натюрел, реших, че трябва да я шмугна в някакъв неустоим крем и неустоим крем и направих.

Беше толкова вкусен, че се боях, че ще го изям преди да го нанеса на тортата. Следващия път ще направя такъв, но ще го сервирам в чашки, може би с останал блат или меки бисквитки на дъното. Ама наистина е много вкусен!

Вече няколко пъти съм споменавала за направата на тиквено пюре (тук и тук), но от вас зависи кой вариант е по-удобен за вас. В самата рецепта ще обясня по-подробно използвания от мен метод. И за да не се бавя повече, ето го и списъкът с необходимите продукти:

Необходими продукти:

За палачинките:

3 бр яйца

3 ч.ч. прясно мляко

брашно като за боза  (около 2 ч.ч.) и какао

Крема:

1/1/2 ч.ч. тиквено пюре

4 с.л. захар

200 мл сладка течна сметана за разбиване

1/2 консерва дулсе де лече

*1 желатин (разтворен в малко течност)

индийско орехче

канела

джинджифил

Започнах като изпекох тиквата, пюрирах с пасатор,

 

 а след това, измервайки необходимото ми количество, прехвърлих в касерола.  Добавих захар на вкус (при мен 4 с.л.), но това зависи много от вида и сладостта на тиквата, затова подчертавам да я направите на вкус. Сложете касеролата на котлона и разбъркайте, докато захарта се разтвори в  пюрето.

 

Ще ви отнеме буквално 2-3 минути при непрестанно бъркане. Накрая махаме от огъня и овкусяваме с подправките - канела, джинджифил и индийско орехче, отново на вкус. Аз сложих по-малко канела, тъй като баба ми не я обича, а пък няма как да не занеса торта на генералния ми спонсор на тикви)

И така, готовото тиквено пюре оставяме да се охлади и се захващаме с палачинките. Вярвам, че почти всяко семейство има своя рецепта за палачинки и не смятам да давам много обяснения за използваната от мен рецепта. Аз обичам да използвам мярката 1:1:1 ( яйца: брашно: мляко) за сместа, но понякога може да е малко повечко мляко или брашно. Затова най-добрият ориентир е да се получи смес с гъстотата на боза.

Слагаме около черпак в тиган за палчинки и почваме дългия процес по правенето им. :)

Следващата стъпка е да направим крема. Разбиваме сметаната на сняг,

 

а после прибавяме към нея дулце де лечето и  тиквата. Ако желаете, можете да сложите още от подправките и тук.

После при непрестанно бъркане прибавяме на тънка струйка разтворения (на водна баня или в микровълнова) желатин.

Сглобяването на тортата става по следния начин: В подходящ съд слагаме палачинката, около нея ринг за торта с разстояния около см от палачинката:

Започваме да редим шоколадова палачинка, пласт от крема, палачинка, пласт крем и така докрай.

                  

Готовата торта слагаме да престои няколко часа или най-добре за една нощ в хладилника.

Украсяваме по желание. Аз нямах много време за украса този път и се спрях на много семпла есенна шарка с помощта на листенца и още малко какао.

Но щом разрязах тортата, възкликнах на глас - изглеждаше толкова добре, а кремът се беше запазил пухкав.

*По-късното с майка ми си говорихме, че сигурно тортата ще се получи чудесна и без желатин, а само с фиксатор за сметана.

Комбинацията на карамел в крема и лекото ухание на тиква бе така неустоимо.

Когато занесох тортата на баба и й казах, че е с тиква, тя не заподскача от радост, но после се обади да каже, че явно не ме е разбрала, защото не е усетила да яде тиква. (Тя сигурно си е мислела, че ще сложа цели парчета)

Много се хареса тортата на всички, така че след гласуване, решихме да я наречем най-вкусната торта с тиква ..досега. Кой знае, винаги може да ми попадне нещо още по-добро!

Макар и за момента да се съмнявам!

 

Пухкави хлебчета с тиква / Fluffy Pumpkin Bread

Днес трябваше да публикувам съвсем различна рецепта, но след като вчера попаднах и приготвих тази, реших, че трябва веднага да я споделя с вас. Че как иначе ще разберете за съществуването на тази вкусотия, ако не ви се похваля ?! Определено няма как да разберете от чинията у дома, където вече има само трохи след изчезналите за секунди питки.

 

То бива да е вкусно, ама това вече прекалява! Не стига, че още по време на печенето от фурната се носи ухание, което те кара да си нагризеш устната от чакане, но пък и гледайте какви са фамозни като плетка. Да си призная, първо се влюбих в техния интересен вид, после в идеята, че ще си реша проблема с останалата тиква, а сега знам, че ги обичам, защото са невероятно пухкави и вкусни и мога да ги ям всеки ден!

 

Тъй като ги приготвих вечерта, направих част от снимките тогава, а днес успях да щракна само един-два кадъра, но смятам, че успях да хвана в обектива и вкусотията на това тестено изделие. Вие кажете ? :)

 

За направата на хлебчетата можете да използвате малко пюрирана печена тиква или предварително направени пюрета от тиква по моята рецепта тук.

А сега и самата рецепта за хлебчетата, като започнем със списъка с необходимите продукти:

200 г пюре от тиква (1 ч.ч.)

300 г брашно

1/3 кубче мая

щипка сол

30 г мед

50 мл прясно мляко

40 г масло

40 г захар

олио за намазване на тавата

пудра захар за поръсване

В купичка слагаме млякото, една супена лъжица захар и маята на топло да шупне. През това време в дълбок съд пресяваме брашното, прибавяме солта, пюрето,

меда, останалата захар (аз не съм я слагала, тъй като пюрето ми беше подсладено) и разтопеното масло. Накрая прибавяме шупналата мая и замесваме меко тесто. Оформяме на топка и оставяме в леко намаслена купа да втаса за около час, като трябва да увеличи размера си 2-3 пъти.

 

(Времето си мина и се свечери :)) Пухкавото тесто разделяме на осем равни топки, които покриваме с опаковъчно фолио и оставяме на топло да се "надуят" за още 15 минути.

След това взимаме всяко топче и разточваме по следния начин:

1. разточваме на овал

2. превиваме на две

3. правим по един диагонален разрез от двете страни

Взимаме левия край и премятаме върху дясното "краче" на триъгълника. Процедираме така и с десния край ето така:



Така оформените питки оставяме за още няколко минути да втасат и да се надуят, след което ги пъхаме в предварително загрята на 170 градуса фурна с обдухване.

Печем до получаването на нежен кафяв цвят, но кифличките остават много, много меки :)

Още горещи поръсваме с пудра захар :)

Аз не използвах олио за подмазване на тавата, тъй като пека върху хартия за печене, но ако нямате, олиото ще е необходимо :)

Не обичам вечерните снимки (е, трябва да свиквам, зимата се стъмва рано), но не можах да се въздържа. Изглеждаха като малки вързопчета - подаръчета пълни с невероятен коледен вкус.

  

Доверете ми се и ги опитайте  - няма да съжалявате!

P.S.: Аз съм вече на коледна вълна, така че очаквайте от следващата седмица новите прекрасни предложения, които съм подготвила за вас за предстоящите празници! Публикациите ще бъдат повече от всякога!

(ауу това прозвуча като заплаха или реклама на някакъв екшън :))

Пиле по мексикански / Mexican-Style Chicken Breast Recipe

Преди години в града ни имаше едно много малко и уютно заведение, което предлагаше според мен най-добрата кухня в града. Обожавах тяхното "пиле по мексикански" и с Митко често си поделяхме порцията, тъй като не бе никак малка. Тази гозбичка беше идеална след разходка в края на работния ден, когато навън вече бе достатъчно студено, а коледните светлинки на града се отразяваха в големите стъкла на заведението. Не ни се налагаше да чакаме дълго и пред нас се появяваше голяма порция вкусотия, с пара, издигаща се във въздуха, носеща невероятния аромат на печени пиперки, вкусен доматен сос и горещи месни късове. 

И макар по принцип да свързвам мексиканската кухня с лятото, това ястие винаги ще ме връща точно в тези топли и вкусни спомени, в това отдавна несъществуващо ресторантче.

И затова, веднага след като усетих приближаващия зимен сезон, този спомен изникна в главата ми, както и желанието да опитам отново това супер вкусно ястие. С тази разлика, че трябваше да си го приготвя сама, което хич не ме плаши.

               

Трябваше да го приготвя по спомен, но според мен се получи почти едно към едно, с една разлика - добавих съвсем малко кашкавал. Защото...ами защо не :)

Рецептата прилича на много български ястия като пиле - паприкаш, лютика и т.н, но тук присъства и царевица. Ако си падате по вкуса на гореизброените ястия и това ще ви хареса, а пък аз исках да се възползвам от малкото останала домашна царевица (естествено от баба :))

И така, без повече увъртания, ето и списъкът с необходимите продукти:

1 бр пилешки гърди (пеперуда)
3-4 бр печени чушки
1-2 бр зелени чушки
малка глава бял лук
малка глава червен лук
шепа варена царевица
4-5 скилидки чесън
1/2 консерва домати (от 400г)
кимион
червен (лют и сладък) пипер
черен пипер
олио
сол

Още по желание:
магданоз
кашкавал

Започвам приготвянето на ястието с подготовката на зеленчуците - нарязвам зелените чушки на кубчета, печените на по-едри парченца, белия лук на средни по големина парченца,

а червения - на полумесеци:

Месото овкусявам с подправките (на вкус) и прибавям чесъна. Моят чесън е домашен, затова и съм сложила толкова много скилидки. Ако купувате от едрия чесън, ще ви трябват много по-малко. :)

В тиган слагам малко олио да се затопли и изсипваме овкусеното месо:

Докато месото се запържва, прибавяме последователно белия лук и зелените чушки и разбъркваме:

После прибавяме последователно царевицата, червения лук  и печените пиперки. Разбъркваме за още няколко минути.

Накрая прибавям и доматите, като аз ползвах нарязани домати от консерва, но вие можете да ползвате домашни, като количеството ще е около една чаена чаша.

Сервираме ястието още горещо, поднесено с малко нарязан магданоз и кашкавал :)

С риск да се опарите, си го хапвайте още топличко, защото ароматът, който се разнася, просто не може да чака :)