Пиле с вино на Джулия Чайлд / Julia Child's Coq au Vin

 

Помня първия Св. Валентин с моята половинка сега, редно е да кажа вече годеник, но ми звучи като герой от латиносериал така. Беше в една от ресторант-пицариите в града, той яде лазаня, аз ризото, което беше презентирано върху каменна плоча, изливащо се от метална кофичка. Не се шегувам! Около нас имаше още хора честващи празника на любовта, на съседна маса - на виното, на трета съм почти сигурна че честваха бирата и празника на сунгурларската, а за фон вървеше футболен мач под акомпанимента на тичащи деца. 

Ние срамежливо почопквахме от ястията си, казвайки си наздраве със съмнителното наливно вино, осъзнавайки бързо колко повече бихме искали да сме си сами и какво ли ще бъде като заживеем заедно. И до ден днешен обичаме да обикаляме ресторантите и да си похапваме, обсъждайки всичко наоколо - от дебелината на менюто, атмосферата, до забавните имена на ястията, но любимият ни "ресторант" наистина си остана у дома. Само там знаем, че виното е лично подбрано от нас, пък и на промоция :) , че вместо една малка чаена свещичка на масата може да сложим десетки, музиката за фон  е по наш вкус, а ястията с пилешко - са с българско месо.

Тази година искам да ви вдъхновя за малко семейно ресторантче с вкусна, домашна кухня за празника - френска, но с българско месце от Лудогорско пиле. Реших да изненадам любимия с една много вкусна рецепта на Джулия Чайлд за пиле с вино, но това е доста обобщено име, защото съкровищата за откриване в тази рецепта не са никак малко. От бекон, гъбки, коктейлни лукчета, до богатия и плътен сос с масло и вино, нищо в тази рецепта не е под пет звезди. 

Трябва да го опитате, защото и да не сте влюбени, ще се влюбите! Толкова е вкусно! В рецептата се използва една нова за мен техника, специално масло за сгъстяване на носа, което нямах търпение да опитам и предам нататък като знание. Може да си забърка човек и по-голяма доза и да си я съхранява в хладилника именно за такива цели, което улеснява много, ако често приготвяте яхнийки и запръжки. Но да не се бавим повече, ето и рецептата: 

Необходими продукти:

4 бр цели бутчета Лудогорско пиле

1 1/2 ч.ч. червено вино

1 ч.ч. пилешки бульон

1-2 глави лук

2 бр. моркови

4 скилидки чесън

200 г бекон

200 г гъби

200 г коктейлни лукчета

2 с.л. масло за яхния * ( виж как се приготвя по-надолу)

100 мл доматен сос

сол

олио

Масло за яхния:

2 с.л. брашно

2 с.л. масло

Нарязваме пилето на части и го мариноваме за поне час във виното и пилешкия бульон. По оригинална рецепта може да добавите и малко бренди, но аз реших да пропусна.

  

Нарязваме бекона на кубчета и запържваме до хрупкаво от всички страни. След това в същата мазнина, запържваме и нарязаните гъби. Изваждаме отново в отделен съд, овкусяваме с малко сол. 

  

Следва пилето. Всяко парче пиле подсушаваме с кухненска хартия, а след това запържваме в нагорещения тиган, от страната на кожата първо, запържваме от всяка страна до златисто и осоляваме. Аз го правя в чугунен тиган, за най-добър резултат.

Последната част от ястието е нарязването на лука и морковите. 

  

В тиган с малко олио ги запържваме за около 7-8 минутки от всички страни, докато се карамелизират. Прибавяме и чесъна и запържваме за още няколко минути. 

Преместваме малко зеленчуците настрана и в малката разчистена част добавяме дометения сос или доматена паста, ако предпочитате. Запържваме за кратко, докато потъмнее  и се карамелизира, разбърквайки отново със зеленчуците. Прибавяме винената марината и поставяме в тигана парчетата пиле ето така. Поставяме капака и оставяме ястието да къкри на ниска температура за около 20-30 минути, докато месото стане крехко.

  

През това време приготвяме маслото за яхния. Това всъщност е начин за сгъстяване на соса, с който се обогатява и като аромат и вкус с маслото, но и не рискуваме да стане на бучки, тъй като брашното е интегрирано в него и по-лесно се разтваря в течност.  За целта смесваме брашното и мекото масло на еднородна паста. 

   

След като месото е готово, го изваждаме отново и към соса прибавяме тази паста, разбърквайки докато се разтвори напълно.

Прибавяме и малките, коктейлни лукчета, гъбите и част от бекона.

Подреждаме отгоре пилето отново, завършвайки с поръска от оставалия ни бекон, свеж магданоз или ако искате да бъдете лоялни към френския вкус - прясна мащерка.

Опитвам се да не ядем много хляб у дома, но с този сос може всеки да омете една багета. Идеален е за топене и не знаете кога да спрете. 

Месцето е крехко, лесно се отделя и е поело всички аромати на ястието. Коктейлните лукчета придават една свежест със себе си. Ако ви интересуват, те се продават консервирани в буркани, може да ги закупите в повечето големи вериги. 

Няма значение дали чествате този или онзи празник, някой или всички, важното винаги е било да намерим място в сърцето и ежедневието си да отбележим хубавите неща в живота около нас - хора, определени моменти, поводи и разбира се щастието да сме живи, да се насладим на всичко това. Аз ще се постарая да ви го напомням, дори в дните, които ни изглеждат твърде сиви и еднообразни. Никога не подценявайте силата на добре приготвената храна - тя може да е наистина най-вкуснитят и цветен миг от деня ни и често е напълно достатъчно да промени изцяло настроението ни. 

п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!

Гривеч - алжирски сиропирани плитки / Griwech - Algerian dessert

 

Отдавна искам да ви представя тази супер вкусна и интересна рецепта, която наподобява толумбички, но според мен се прави по-лесно. Няма нужда да използваше шприц, а формите са много красиви и грабващи. Сиропираните десерти имат специално място в сърцето на всеки обичащ сладкото и макар аз самата да не им бях фен преди години, сега все по-често се усещам, че бих изплюскала една-две толумбички в компанията на студена биричка, отколкото да се тъпча с шоколад. Всичко е до настроени и моменти, но виждате ли как вече се прокрадва у мен желанието за припек на слънце, студена напитка и сладък десерт. Топката сладолед винаги ми е вървяла също към тази картинка, защото балансира чудесно сладостта, особено ако не пиете бира :) И макар навън да е някакъв мраз и студ в момента, който държа да кажа, че не одобрявам и се надявам времето да си свери часовника, ( Алоо,  Коледа мина, да е валяло тогава), аз искам да донеса слънчевото настроение от сега с тази вкусотия. 

Като за първи път станаха сравнително добре, има какво още да се желае откъм презентация и външен вид, но бяха толкова вкусни, че не мога да не публикувам рецептата от сега. Не знам дали съм я виждала на български досега, но ако искате може да видите и ВИДЕО рецептата, която публикувах в Инстаграм. Опитах се да я дублирам този път със звук, вие ми кажете кое ви харесва повече в клиповете - да има текст или да се говори. Аз още се уча, експериментирам и нали знаете как никой не си харесва гласа на запис, имам чувството, че звуча като пресипнала полска мишка. Очаквам вашите отзиви за рецептата, клипа и каквото се сетите, защото иначе какви приятели сте? :) 

Ето я и нея описана стъпка по стъпка: 

Необходими продукти: 

500 г брашно София мел Класик

125 г масло

150 мл хладка вода

1 голямо яйце

1 ч.л. суха мая

1 ч.л. бакпулвер 

1 ч.л. захар

щипка сол

За сиропа: 

400 г захар

300 мл вода

200 г мед

портокалова/ розова вода ( може и сок от портокали) 

Започваме с приготвяне на тестото. В купа смесваме последователно пресятото брашно, бакпулвера, маята, захарта и хладката вода, разтопеното масло и яйцето. Солта слагаме по ръба на съда, за да няма веднага досега с маята. 

Добре е продуктите да са на стайна температура, а при активизирането на маята във водата и захарта веднага ще знаете дали всичко е наред, при образуването на балончета. 

Замесваме меко, нелепнещо тесто, което оформяме на топка.

Разделяме на шест разни част, като всяка от тях също оформяме на топче. Покриваме ги със стреч фолио и ги оставаме да починат на топло за около час.

След това разточваме всеки лист на правоъгълник. Аз правих от моите по шест броя, но може да направите и по-малки, по-къси, по-тънки ( така и по-хрупкави) или по-дебели - тоест по-сочни десерти. 

Всеки правоъгълник нарязваме на шест правоъгълника и във всеки от тях правим прорези по средата, но не от край до край. Ето така: 

Аз се спрях на тази форма, като исках да имам по-дълфи и наподобяващи листенца сладки, като в същото време да мога да работя по-лесно с тестото като за първи път. 

Прекарваме пръст през прорезите, един път отдолу, един път отгоре, ето така. 

След това в горната част хващаме едно от връхчетата и издърпваме. Получават се различни формички, като тази която ви хареса, може да решите да използват и да направите така и останалите. 

Аз определено опитах с най-разлини големи, с повече резки и по-малки, исках да вида разликите във всеки вариант. 

Всяка сладка пържим в сгорещено олио ( на средна до ниска температура) до златисто или златно-кафяво от всички страни. Времето за пържене ще варира в зависимост от големината и дебелината на сладките, но след първата една-две ще може да прецените точно колко време отнема. При мен ставаха много бързо и пържех максимум по две, за да не пада много температурата в тигана, което се случва когато в него имам много елементи за пържене наведнъж. 

Готовите сладки заливаме с предварително приготвен захарен сироп от посочените съставки. 

Може да приготвите и любимия си сироп по ваша рецепта, като арабски десерт тук има възможност за розова вода и портокалов цвят, аз ви препоръчвам да ги сиропитате според вкуса си. По-сочни и сладки или по-хрупкави и сухи. 

Просто чудесни, с чай, кафе или пък прясно изстискан портокалов сок. :) 

Другия път ще пробвам по-едър къдрав нож, за да видя дали мога да запазя къдриците на плитките. В You Tube има много клипове представящи рецептата, като на много места има наслагване на тестото, правейки сладките много по-разперени при пържене, но аз реших да стартирам с по-лесни вариант и да надграждам. 

Хайде, каня ви на масата, има за всички. Не срамувайте да хапвате с пръсти - облизването им е задължително :) 

п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!

Кекс с вафли / Bundt cake with wafer

 

С годините сякаш става все по-неловко да демонстрираш чувства като влюбеност, може би защото се приема по-скоро като емоция за младите и донякъде даже като инфантилно поведение. Любов и уважение - да, но влюбеност - айде моля ти се, без лиготии. Дали само нашата народопсихология  е такава или просто защото ни се струва всеки западен празник като харчилница за пари, но Св. Валентин сякаш е вторият най-недолюбван модерен празник след Хелоуин. И дори и да има доза истина във всяко твърдение до тук е малко тъжно, че избираме да сложим строго лице пред причината да излезем дори за ден от скучното ежедневие с тема, която не е никак лоша, особено ако наистина имате любим човек до себе си. 

Няма по-голям романтик от мен, поне аз не познавам, но и на мен ми се свиха сармите (както се казва ) след като се опрах в живота от последствията на разпада на дългата връзка. Дълго време след това не исках да призная, че някой може да ми е любим, гадже или че чак пък да съм влюбена, не искам да се излагам с такива емоции, които после трудно мога да изтрия от интернет пространството. Остават вечни, като значка на срама, че си хвалил някого, а вече не си говорите. Любовта обаче винаги си намира начин да те повали, промени и ако си достатъчно смел да й дадеш втори, трети и ако е десети шанс. Не ме плащат хората, които се влюбват често, а тези които мразят дълго, така че реших, че колко лошо може да е един ден да забравим, че сме големи, възрастни хора и да си нарисуваме сърчица на бележката с обяда, да си подарим изключително безвкусен сувенирен подарък с нашите лица или да си посветим стих. В крайна сметка, животът е твърде кратък за да сме постоянно толкова практични и скучни. 

И все пак, защото на този ден най-често се прави кекс, реших и аз да спретна такъв -  тематичен. Той е добре познат на много хора и честно казано не знам кой е първоизточника на рецептата. Срещала съм го под различни имена, само с шоколад, само с вафли, със опреден вид вафли, като сладкиш на кубчета, като кекс и сега ще го видите в мой вариант. Рецептата си чака в чернови от миналата година, така че ето, че и дойде реда :) 

Необходими продукти:
3 яйца
300 г захар
100 мл олио
200 г кисело мляко
200 г брашно
1 бакпулвер 
1 ванилия
няколко шоколадови вафли или парченца шоколад

Яйцата се разбиват със захарта, която се прибавя на части, докато получим пухкава, въздушна смес. 

Прибавяме към тази смес последователно олиото и киселото мляко на порции, 

редувайки с пресятото брашно, към което сме смесили бакпулвера и ванилията.

Нарязваме си вафлички и парченца шоколад, които искаме да сложим в кекса. 

Прибавяме ги към сместа, разбъркваме и изсипваме във форма за кекс. Ако е метална е добре да я намажем с мазнина и малко брашно, но при силиконовите, които ползвам само малко олио е достатъчно. 

Печем кекса на 180 градуса около 40-50 минути, в зависимост от формата и фурната. след 20-25 минути, вече може да отваряте вратичката на фурната и да проверите с клечка дали се е изпекъл в дълбочина. 

Готовия кекс обръщам след като изстине във формата, по-лесно е с тази форма, и след това заливам с шоколадов ганаш, защото никога няма да ми стигне шоколада на мен :) 

Вие може да го поръсите само с пудра захар или пък да го залеете със заливка от масло и како, с поръска от кокос. 

Като цяло доста икономичен десерт, в който може да оползотворите много от останалите ви малки десертчета. Аз обикновено се затрупвам с вафли около Задушница, но рядко ям такива и се чудя какви нови десерти да създам, в които да ги оползотворя. Но пък това е хубавото на готвенето е, че взимате няколко различни неща у дома и създавате шедьовър, който има съвсем нов и различен вкус. 

Идеален за кафето сутрин.....

......в леглото, поднесено с усмивка! 

п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!