Домашен пилешки бульон на кубчета/ Homemade Chicken Broth Cubes

 

Тази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток тук

Леля Вили много щеше да хареса тази рецепта. Тя беше една от най-старите приятелки на мама и смея да кажа, и моя също. Беше невероятна жена, която превърна терасата си в обикновена панелка в награждавана градина, вареше си сама водка на котлона в кухнята и  правеше дяволски добър домашен балсамиков оцет. Винаги изнамираше отнякъде нова рецепта за чудновато ястие, трик за приготвяне на нещо уж сложно в домашни условия и въобще като нищо можеше да преподава  "Елексири, серуми и мехлеми" в Хогуортс, без ние да подозираме. 

И макар тя вече да не е сред нас телом и понякога това да ме натъжава, знам, че ние, които помним, имаме правото да държим духът й жив сред нас, дори и само, когато разказваме за нея. 

Не е ли това красивото в  човешките взаимоотношения и понякога, ако се чудите дали си струва да правите нещо за някого, и дали въобще ще го забележи или оцени, бъдете сигурни, че винаги оставяте следа в живота на хората. Така мисля и аз за моята леля Вили, винаги когато реша да опитам някоя рецепта, която съвсем не съм сигурна дали ще ми се получи. Идеята е там, проучването направено, но съмнението, че ще стане е твърде голямо и отлагам и отлагам. Този уикенд обаче надделя и най-сетне се наех да си направя домашен пилешки бульон на кубчета.

 Не стига, че пак бяхме болни и така добре ни дойде по една чаша от този бульонен елексир, но и заради Боян често правя супи, варя месо, правя заготовки и затварям разни бульони в шишчета в хладилника, заемайки ми доста място. 

Не веднъж сте виждали в блога, че използвам готови бульони на кубчета, защото просто ми е по-удобно ( и бързо), но сега реших, че настъпи моментът да си направя и домашен такъв.

 

И да, именно на кубчета. Направо тръпнах в очакване да видя резултата и най-вече да го опитам. Ако искате да видите видео рецептата, надникнете в каналите по-долу/ горе, а сега ще ви разкажа за нея стъпка постъпка. 

Тази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук 

и 👉Тик Ток тук

Необходими продукти:
Гръбче и едно бутче Лудогорско пиле

1 голяма глава лук
3 скилидки чесън

3-4 моркова
2 зелени чушки
2 червени чушки
1-2 корена пащърнак
3 стръка целина
3-4 с.л. сол

1/2 ч.л. захар
куркума за цвят
1 с.л. царевично нишесте
половин глава целина
половин връзка магданоз

олио 

Който няма домашно пиле, използва от магазина, но най-добре да е българско като Лудогорско пиле. Досега не ме е предавало, не го направи и този път. За рецептата ни трябва малко месо, но пък за наш късмет може да ползваме всички части от месото, с които не готвим често и ползваме повече като набор за супа.

Останалото месо сготвих отделно, а тук използвах гръбчето на пилето и едно бутче. Сложих всичко, защото в случая именно кожата и всички мазнинки ще са още по-полезни за нашия бульон. 

 

Запържваме ги от двете страни в малко загрято олио, а след като хванат хубав загар, прибавяме около 150-200 мл вода и слагаме под похлупак да къкри, докато месото се свари напълно.

През това време си нарязваме зеленчуците: лука, морковите и пащърнака, 

 

корена и стръкчетата целина, чушки, чесън и магданоз. 

 

Слагаме всичко в купа, а свареното ни вече месо обезкостяваме ( аз сложих и кожата, която нарязах на ситно) и връщаме в тенджерата, в която вече има само останала ни мазнинка. Запържваме месото за кратко и прибавяме зеленчуците.  

 

Разбъркваме зеленчуците периодично, докато топлината ги обгърне добре и почнат да пускат водичка. Добавяме и солта, която ще засили този процес. Солта може да ви се стори много, но даже може да понесе и още. Хубавият пилешки бульон е приятно солен. 

След като зеленчуците се сварят прибавяме шипка захар, нишестето и куркумата. Може да пропуснете тази стъпка, но според мен така кубчето става още по-близко до оригинала. 

 

Прехвърляме всичко в дълбока купа и пасираме.  

Готовата смес разпределяме в голяма правилна тава, аз ползвах тази от фурната, застлана с хартия за печене и заглаждаме добре. След като изстине сместа на стайна температура, прибираме във фризера за една нощ. 

 

На следващия ден изваждаме и режем на кубчета. По желание може да опаковате всяко кубче в парче фолио, за по-лесно използване за в бъдеще. Бульончето се съхранява във фризера, 

 

но обмислям варианта да се опитам да го изсуша и във фурната следващия път, да видим как ще стане. 

Трябваше веднага да тествам как се разтваря във вода и направо онемях. 

Когато бях ученичка, винаги се чудех как някой сяда и си поръчва бульон в чаша, но сега разбирам напълно. Сякаш пиех бульон на здравето и щастието и всяка глътка стопляше гърлото и стомахчето. 

Опитайте и вие! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !

cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Добрата кухня - за добри хора с добър вкус

👉Instagram:
@lussievtimova

👉Тik Tok:

@lussievtimova

Пълнозърнест хляб с бира / Whole-wheat Beer Bread Recipe

Тази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток тук

 

Хващате ли се на бас във вашето семейство? Интересно ми е ако, да, то на какво? В нашето семейството не го правим за пари, но виж, все ще намериш начин да си изврънкаш нещо, което нямаш съвест да си купиш сам, като еднолитров буркан течен шоколад или стек биронка. И тъй като за момента малкия е най-голямото ни забавления, често той е и предмет на нашите басове. Кога ще заспи, дали ще яде, направо сме като някакви букмейкъри, които следят прогреса му с цел "печалба", защото дните и нощите с подрастващо дете понякога да дълги, но кой е казал, че трябва да са скучни. Винаги сме съумявали да се смеем у дома и да си намираме парични за това. Едно от любимите ми качества на Ачо е, че той не обича да чопли проблема, докато се натъжи или депресира, а второто дори е чувство, което не признава за реално нещо. 

Като човек учил психология ( моя милост) и сериозно ангажирал се да разнищва дебрите на човешката душа ми е направо непонятно как може да е толкова unbotherd, но тайничко му се възхищавам и знам, че е скалата, която държи тази къща да не стане клон на Карлуково. 

И двамата имаме голям апетит за живота и докато аз понякога залитам към меланхолични настроения, които лекувам с арт терапия ( готвенето), той си залита направо по вкусната храна и според него тя е способна да излекува всяка болежка. 

И сега, когато от няколко дни е леко настинал, реших да му направя един от любимите му домашни хлебчета - пълнозърнест хляб с бира и пържен лук. Второто е по желание и може да го пропуснете или замените с друга плънка, маслини или супени домати, но виж, бирата не пропускайте. Ако ви притеснява, че и деца ще ядат от него, недейте, повечето от нея се изпарява в процеса на готвене, а винаги може да я замените с безалкохолна или в краен случай заменете със газирана вода. Вече на няколко от вас обещах рецепта за бързо пълнозърнесто хлебче и аз може и да забавям, но не забравям...или поне ако се сетя да съм си го записала, защото майчинският мозък определено вече много забравя. Хайде да ви покажа как да си го направите.

Необходими продукти:

Около 500 г пълнозърнесто брашно София мел 

200 мл бира ( на стайна температура) 

150 г пържен лук

150 мл хладка вода

7 г суха мая

1 ч.л. мед

1 ч.л. сол

2 с.л. зехтин

Тази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук 

и 👉Тик Ток тук

В клипчето може да видите нагледно как става замесването на хляба, но тук ще отделя малко повече време в обяснения, тъй като има няколко варианта да направите своя хляб. Най-лесният начин е да замесите хляба като сложите половината от брашното в купа и направите кладенче. В него изсипете маята, меда и течността - водата и бирата. Както казах, може да ползвате и безалкохолна и алкохолна бира. 

 

Оставате за няколко минути, маята да образува балончета и разбъркайте с дървена лъжица, докато получите лепкава паста. Започнете да добавяте малко по малко от останалото брашно (повече или по-малко), солта и зехтина. 

Прибавете и пърженият лук. Аз ползвах купешки, но винаги може да си направите и домашен (ако искате да видите рецепта как, просто ми напишете в коментар) 

 

Покрийте с кърпа и оставете във фурната да втаса за половин час на 50 градуса. 

Когато имам повече време, предпочитам да смеся маята и меда,  само с малка част от водата и брашното, докато получа гъста като боза втасала течност, към която да прибавя след това останалото брашно и така полученото тесто оставам да втаса цяла вечер в хладилника. Едва на другия ден прибавям плънката от пържен лук, сол и мазнина, като оставям тестото да втаса още веднъж на стайна температура. 

Прехвърляме хлебчето в подходящ съд, най-добре с капак, в който да печем във фурната. Може да е йенска тенджера или ако имате като мен, глинен съд. Моят беше малко по-голям от замесеното теста, та хлебчето ми стана по-ниско, но се изпече чудесно. 

Прехвърляме тестото в съда, в който ще печем и оставяме да втаса още веднъж, преди печене. Може да го направите и като поставите хляб в студената фурна и оставите да се затопли постепенно.

Печем хляба около 35 минути под капак, и още 10 без капак. 

Оставяме го да изстине напълно, върху решетка за охлаждане най-добре, преди да го разрежем. 

Хлебчето е толкова вкусно, че само филийка с масло и малко морска сол е достатъчна да ви засити за бърза вечеря, особено ако гарнирате с останалата биричка. ( Спокойно, Боян още е въздържател) ) 

Може да постигнете повече въздушност на тестото, ако правите повече замесвания, но аз ви гарантирам, че вкусът и тази текстура са достатъчно изкусителни. Хлебчето е поресто и много меко и ароматно.

Опитайте и вие :) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !

cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Добрата кухня - за добри хора с добър вкус

👉Instagram:
@lussievtimova

👉Тik Tok:

@lussievtimova

Ризото с чушки / Risotto With Peppers

 

Тази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток тук 

Тази сутрин с триста зора се опитах да измисля нещо интересно, което да ви напиша и стигнах до заключението, че няма какво. Животът ми е същевременно еднообразен и в същото време ужасно напрегнат. Косата ми скоро ще побелее от стрес и ще си спестя някой лев за боя и това, ако случайно не окапе в тон с есенните листа. Кортизолът ми се качил до небето, а препоръките да го сваля с повече "сън и спокойствие" ми се струват като подигравка. Боян продължава да се буди вечер с рев, а търпението му е просто химера. Изключително бесен, че дори и на детските площадки майки с любезност заявяват "колко е неуморен", докато техните деца играят кротко в пясъчника, моят успява да го изгребе, изпразни извън очертанията, да го обиколи четири пъти, да се измъкне от площадката и да се завре в някоя канавка. 

Постоянно съм в движене и когато ми препоръчват още да подобря състоянието си  с "малко спорт" си казвам, "тези хора, знаят ли, че мечтая просто задникът ми да си спомни какво е да седиш на стол, без да трябва да се ослушвам с третото си ухо ( и око) за случващото се наоколо. И надявам се, не ви звучи като оплакване, положението просто е  такова и това е самата истина.

 Истина е още, че каквото и да прави Боян, винаги е с усмивка, дори когато плаче. Много е обичлив, много се гушка и постоянно иска прегръдки. Обича да гали лицето ми и ме целува с отворената си устичка по бузките, тъй като още не знае как. Обичам сладкия му аромат когато заспиваме гушнати и понякога, признавам си, тайничко се радвам, когато не може да заспи без мен, защото не само имам оправдание да си легна по-рано, но и знам, че съм любимия му човек, както той на мен. 

Знам, че и много скоро това ще се промени и после тати ще бъде този специален човек, затова се опитвам да се насладя на времето ни заедно, колкото и лудо или скучно да е то понякога. Денят ни хем е един и същ, хем цицините са различни, никога не знаеш колко ще спиш, кога и дали въобще ще ядеш. Никога не знаеш колко малко нещо ще те разсмее и какво важно нещо, което си търсил със седмици се е озовало в кофата. 

 Понякога искам да се върне за малко старото ми ежедневие, с колеги, работа и различни и смислени разговори, но по-често се усещам сякаш изпитвам носталгия към времето, което още дори не е свършило. Изпивали ли сте го? Онзи ден с Боян танцувахме на Sweet child of mine на Guns and Roses, докато закусвахме  в кухнята и усетих огромен прилив на любов, топлина и пълноценност, която не съм изпивала преди. Очите ми се насълзиха, изричайки думите на припева, осъзнавайки, че този миг е само тук и сега, а неговия звънлив смях, малки протегнати ръчички и въртящия се в кръг малък пумпал съвсем скоро ще има други интереси, вместо да танцува с мама в кухнята. Изпитах носталгия по настоящето...

И затова и макар да няма какво да ви разкажа, знам, че има какво да разкажа на себе си след време, когато чета тези редова или го правят моите деца, а защо не и внуци. 

Затова и в този блог винаги ще има не само рецепта, но и история, моята история, която оставям за всеки, които иска да ме опознае, а сигурна съм, че има и други хора като мен,

И така, ако има още хора като мен, те със сигурност ще обичат есента, сезонът на чушките и разбира се, ризотото. Днешната рецепта, ми напомня точно на това, на домашен уют, топлина, спомените по изминалото лято и желанието за сгряваща сърцето храна. Рецептата не е никак трудна и е една от най-често приготвяните у дома. 

Тази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук 

и 👉Тик Ток тук

Необходими продукти:
Около 300 г ориз за ризото ( арборио, бомба, карнароли) 
1,5 литра пилешки бульон

100 мл сметана
200 г бекон
1/2 глава лук
 11/2 ч.ч. нарязани цветни чушки 
70 г топено сирене
сол и черен пипер
пармезан за поръсване

1-2 с.л. копър по желание

олио

У дома му казваме "креместото рзиото с чушките", тъй като видове ризото да искаш у нас. Сега има много чушки и ако решите да замените традиционния миш маш с нещо, нека да е тази рецепта. тя точно от онези рецепти, които не спираш да ядеш, а всяка хапка, сякаш достига точно това място в  теб, която има нужда от прегръдка. 

Започваме като нарязваме лука и запържваме в тиган с малко загрята мазнина. След като омекне и стане прозрачен, прибавяме и нарязания на кубчета бекон. Запържваме за още 2-3 минути или спрямо желания от вас загар на месото.

 

Следваща стъпка е прибавянето на чушките. Може а сложите всякакви, но месести и по-сладки са по-добрият избор - червени или жълти. Запържваме за още 2-3 минути и прибавяме ориза. Тук може да добавите сол, но ако ползвате солен бульон, солен бекон и т,н, може да си го спестите. 

 

Отново разбъркваме няколко пъти, така че оризът добре да се намокри от мазнината и след като леко промени цевта си почваме да прибавяме от топлия бульон черпак по черпак. Първоначално слагаме черпак, черпак и половина и разбъркваме на умерен огън, докато оризът го абсорбира напълно. едва след това прибавяме следващия черпак. Така процедираме докато оризът се сготви напълно и разбира се си гарантираме кремообразно, но не преварено и скашкано ризото, тъй като спираме да прибавяме бульона, щом получим желаната консистенция. 

След като оризът е почти готов, прибавяме сметана и топеното сирене. Пушеното сирене също е подхождаща опция, тъй като много добре се съчетава с чупките. 

Оставаме ястието на съвсем тих огън да абсорбира цялата течност и сиренето да се разтвори в сместа. Подправяме с черен пипер, а аз обичам да добавям и съвсем малко пресен копър, тъй като дава на ястието една свежест, от която се нуждае. 

Поднасяме с поръска пармезан. 

 

Просто божествено!

Ням да може да се спрете ..опитайте и вие!

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !

cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Добрата кухня - за добри хора с добър вкус

👉Instagram:
@lussievtimova

👉Тik Tok:

@lussievtimova