Торта за Хелоуин "Виждам те"/ Halloween cake "I see you"

Да се повеселим, какво ще кажете, а? За целта ще трябва да извадите бастуна от д..олапа обаче.  Когато настане това време от годината духовете наистина се разбунват, но най-вече в спора за предстоящия келтски празник: произход, прилики, разлики, родолюбие, родоотстъпничество и въобще блогърите пускат рецепти с треперещи пръсти и пили едно валерианче предварително :)  Аз лично помня когато не се празнуваше този празник, пак не бяхме цъфнали и вързали, та не го обвинявам за разпада на нашата култура и нация. Виж едни доста по-обичани и приемани за народни певици и пева-чи смятам, че носят по-голяма морална отговорност, но това е тема на друг разговор. Искам да кажа, че хората вече не знаят той ли са, тя ли са, те ли са, а ние тука още се дразним, че децата обичат да се обличат в шарени костюми и да осмиват страшните неща, с които са се плашили или могат да ги уплашат. 

Хелоуин е ден за карнавал. Карнавал? Така по-добре ли ви звучи? Ако у вас е останало малко повече обич към ближния, няма да се сърдите, че той се радва на нещо, което вие не. Няма да заклеймите ден, в който детският смях се носи във въздуха като светлинките на тиквените фенери. И без това баба се чуди какво да ги прави тези тикви вече :) 

Радвайте се хора, на празниците, каквито и откъдето и да идват, радвайте се на различните култури и това, че имаме досег с тях, че хората вече са по-близо един от друг и Америка не е вече само някаква химера, а банани има за всички. 

Обичайте различните, щом аз цял живот търпя сръбски песни от радиото на шофьора на градския автобус и не си сложих молив в тъпанчетата, и вие може да потърпете един ден в годината в който да не сте господин и госпожа Цупльо Развали-радостови! 

Нека видим, че може да подминеш нещо в нета, без да остане не коментирано от компетентните Ти органи и приемеш, че може да има неща, които никога няма да разбереш, харесаш, уважаваш, и пак да станеш на другия ден жив и здрав. Няма да хванеш проказа, обещавам! 

Обещавам също, че и днешната ми тортичка е много вкусна и закачлива, и няма от какво да й се плашите - прави се много лесно, а ефекта е в украсата. Ама на децата това им стига. Помните ли това усещане?

 Когато ти стигаше само нещо малко, забавно, закачливо, "торбаливо" за да избухнеш в смях и да мислиш, че животът е толкова весело нещо, а пък възрастните хич не се усмихват и все им има нещо. 

Възрастните понякога в битката за своите си собствени убеждения, вери, богове, убиват не само детството, но и погубват цели детски животи на места по света, и тогава това става по-голямото зло от който и да е било карнавален костюм и празник. 

Посвещавам тази тортичка на всички дечица, които със своите усмивки ще ни накарат да не се страхуваме от нещата, които не разбираме, и да приемаме различните от нас, защото децата никога не се страхуват и мразят, докато ние не ги научим на това. 

Необходими продукти:

За блата:
4 яйца
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. брашно
1/2 пак. бакпилвер
1 ванилия
лилава боя 
За крема:
400 г маскрпоне
400 мл сладкарска сметана за разбиване
150 г захар
зелена боя
Още:
черна боя, захарни очички, паяци и други страшни украси

Блатовете са ви познати от торта "Шах-мат". Няма да им отделям много време, защото съм ги описвала преди ( виж повече в линка). Тази разлика тук е, 

че след като разбивам яйцата със захарта и 

и добавя брашното с бакпулвера и ванилията, добавям малко лилава боя. Аз ползвах тази, но и такава на прах ще свърши работа. Слагам на око, като имайте предвид, че цвета се засилва след изпичане. 

За тортата изпичам ( на 170 градуса)  два броя блатове в 20 см тавичка, които после разполовявам на половина. 

Докато пека блатовете, правя крем като разбивам сметаната със захарта докато бухне и след това прибавям по малко от маскарпонето. Оцветявам този крем със зелено и лилаво, оставям си и бяло, защото ползвам в различни места за украса. Например за очите слагам малко бяло топче крем, около него шприцовам лилави цветя, а отдолу съм измазала със зелен крем, който мажа и межди блатовете. Може да слагате шоколадови пръчици, или аромати на мента или каквото решите за да я направите по-приказна 

Често ме питате как рисувам върху сметната без грешки. Вземете клечка за зъби и очертайте паяжината, ако сбъркате, загладете и повторете. Когато сте доволни от резултата повторете вече с боя, ганаш или айсинг. Аз имах готов черен айсинг за рисуване в тубичка. 

Исках тортата да  е по-скоро забавна и пъстра, отколкото страшна, защото празникът може да се отпразнува и така. 

Направих тази торта през 2021-ва година и още съшия ден я изпратих на едно домашно парти като  подарък, защото по време на пандемията децата имах нужда от малко веселие. Много се радвам, че попадна там, където я оцениха най-високо. 

Вярвам, че и сред вас ще има хора, които искат да внесат малко забава в ежедневието си и ще празнуват този празник. Тортата е чудесна защото е много лесна и може да си експериментирате много. Може да замените крема с домашен и да оставите само украсата да е със сметана в различни цветове.                                                                                                                                                                                                                                                                    Ако пък не ти се готви, празнува и играе на този ден - добре. Пийни си една приятна напитка вечерта и се настрой за идващите коледни празници ( И те не са съвсем наши, но пък по-приети някак)                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             От сърце ви желая един прекрасен нов сезон, да сте здрави и да не ви трябват ни електронни бележки, ни електронни рецепти, а единствените страшни неща да са това колко страшно вкусна храна има на масата :)

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Добрата кухня - за добри хора с добър вкус

👉Instagram:
@lussievtimova

👉Тik Tok:

@lussievtimova

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели! 

Домашен салам тип "Камчия" (Видео рецепта) / Homemade Doctor's sausage recipe

Ново!>>>Последвай ме в ТИКТОК тук!  

Ей, това не го очаквах от себе си! В потрес съм от собствената си способност да се изненадвам, но не вярвах, че някога ще хапна пак такъв салам. Сигурно съм яла последно като дете, и то едва едва, а сега не спирам да го хваля и да раздавам на всички около мен. Ама друго си е да си го приготвиш сам и да знаеш какво има в него. Не само да знаеш, ами и да си го направиш спрямо твоя вкус. 

Тази Люси си разбира от работата мога да ви кажа и ако досега все съм скормничела за всичко, което съм правила, щом и салам успях да спретна у дома, няма какво да ми се опре. 

Моята половинка обожава сандвичи точно колкото Джоуи, с тази разлика, че той ще сподели храната си с вас. Обаче на едно сядане може да изяде цял хляб от сандвичи. Какви ли не съмнителни продукти е мъкнал у дома за тях, а последния направо го изхвърлих, защото кълна се имаше едно такова радиоактивно излъчване. 

Реших се аз да му направя домашен салам за сандвичи и вярвам, че всяка майка, ще се радва да научи тази рецепта, защото ще може да приготвя по-здравословни сандвичи за училище или у дома, с колбас, който сама е приготвила.

За саламчето ползвах само естествени продукти - българско пилешко месо без хормони и "добавки", ползвах цялото месо, не само част от него, а за оцветител - цвекло. Ако искате да видите ВИДЕО РЕЦЕПТА , може да я видите в 

ИНСТАГРАМ тук 

или ТИК ТОК тук.

Необходими продукти
1 пиле Лудогорско пиле

1 глава лук

1 голям морков

2 скилидки чесън

2 бр. желатин (около 15 г)

1 с.л. сок/ пюре от цвекло

2 бр. дафинов лист

сол, черен пипер, червен пипер и др. подправки по ваш вкус

Започваме като измиваме и почистваме пилето, ако е останало нещо за изчистване. Аз го разполовявам по средата за по-бързо варене. 

Слагаме го в тенджера под налягане и прибавяме : един морков, лука, дафиновия лист, сол и черен пипер. Доливаме вода колкото да го облее 

и го оставяме да се свари на тих огън за около 30 минути. Готовото пиле се разпада при допир (Може да разбира се да го сварите и в обикновена тенджера, но ще отнеме повече време за да стане толкова крехко)

Прецеждаме бульона и си заделяме 300 мл от него. Към него прибавяме около 15 г желатин ( да желира поне литър течност)  или в моя случай 2 пакетчета. Оставяме ги да набъбнат първо в студена вода, а после ги прехвърляме в горещия бульон и разбъркваме докато се разтворят в него. 

Самото пиле почистваме от кожата и костите и накъсваме на парченца в дълбока купа. Слагаме още подправки и малко чесън ( сложете колкото обичате, но знаете, че този салам обикновено има лек аромат на чесънче) 

Завършваме с малко сок от червено цвекло, което ще придаде този леко розов цвят на колбаса. Аз ползвах пасирано, сурово цвекло, но може да сложите и само сок от сварено.

Пасираме всичко, като прибавяме по-малко от бульона, за да ни помогне и докато получим смес една идея по-рядка от такава за пастет. 

Прехвърляме я в измита и разрязана в горната част пластмасова бутилка от минерална вода, газирано или нещо, което няма силен аромат и покриваме със стреч фолио. Оставяме сместа да изстине първо на стайна температура, а после за една нощ в хладилника. 

На сутринта станах скептично настроена, мислех си какво ще го правя ако не стане, при все, че май сложих повечко от бульона, докато пасирах, с изненада установих, че саламчето можеше са се реже на филийки, но можеше и да се намаже на пастет, ако се натисне повече. 

За вкуса - не знам какво да ви кажа освен, че цялото семейство си тръгна с парче от него, всички го изядоха. Аз също си направих сандвичи, защото не можех да повярвам, че през цялото време било толкова лесно да си направиш салам. Опитайте, няма да съжалявате!

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Добрата кухня - за добри хора с добър вкус

👉Instagram:
@lussievtimova

👉Тik Tok:

@lussievtimova

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели! 

Рецепти от филми: Мухамара - арабска разядка / Muhammara

Ново!>>>Последвай ме в ТИКТОК тук! 

Спомняте ли си, когато Кари срещна Ейдън на пазара в Абу Даби? 

Говоря за втората част на филма "Сексът и градът". Ако не сте го гледали, то под какъв камък сте живели досега? Моя милост е голям фен на сериите и да си призная никога не  бях очарована от  Мистър Big и вътрешно съжалявах, че Кари не остана с Ейдън накрая. 

Той поне никога не би я вързал да го чака пред олтара. Чакането  е най-агонизиращото нещо, не мислите ли? Да чакаш, да се надяваш, да те убива незнанието, а надеждата да те крепи да продължаваш още. Аз вече не чакам. 

Начаках се както се казва. Сега може да изглеждам като бърлива малко, че перкам напред и все върша нещо, изглеждам и понякога нетърпелива, но животът си тече и не бива да ни преминава в чакане. Не чакайте и вие, да дойде перфектният момент, перфектният човек, да съберете смелост да кажете какво мислите, кого обичате, защо го обичате, какво искате да се промени. 

Не отлагайте хубави моменти в живота, заради неща, които не можете да промените или никой не знае кога ще станат. Направите всеки един ден значим за вас, а и не бавете направата на хубавите рецепти за специален повод. Не отлагайте целувката за "след работа". Никога не знаем колко ни е отредено, затова грабете от хубавите неща с шепи още сега. Сигурна съм, че около вас има поне няколко такива всеки ден, но просто сте спрели да им обръщате внимание. А, не бива. Малките неща са най-сладки, разбираме го, когато получим големите, но се осъзнаем,  че отдавна не сме получавали от малките, които ни радваха повече. И ако се чудите от къде този прилив на мъдрост сега по никое време, ами ей така. Защо да чакам? Защо да чакам да споделя с вас нещо, което е така и ще помогне може би не на всеки от вас, но някой от вас ще го прочете днес и ще е дозата кураж, която му трябва...Да не чака повече. Да кандидатства за онази работа, да се обясни в любов, да промени деня си за добро, да почне тъпата диета или пък да целуне половинката си, на която беше бясна вчера. 

Причини винаги ще има в този живот да отлагаме, да сме ядосани, уплашени и раздвоени - "Дела трябват, а не думи" както е казано, когато почнеш да правиш, пътят сам се подрежда. Казвам го изстрадала на гърба си и доволна от резултата всеки ден, пък било то дали е станало баш така както искам или не. Пак съм на "друго място от преди". Отдавна не бяхте чували гласа ми, такъв какъвто е, но оттатък спят моите "щастия", едното хърка, другото цоца биба, та барабар с котката на кълбо. Те са моето доказателство за верността на тези думи. 

И така, посвещавам на това една рецепта за - Мухамара. Именно това хапваха Ейдън и Кари на вечеря, когато се срещнаха отново в Абу Даби. всеки със свой живот зад гърба си и много неизказани въпроси в очите какво би било, ако бяха останали заедно. 

Ако гледате новите серии знаете как продължава тази история, но няма да говоря сега за това, няма да чакате повече, я! 

Ето е пустата мухамара.

Необходими продукти: 
5-6 печени чушки
1/2 ч.ч орехи *
1/2 ч.ч галета ( най-добре домашна от хляб с квас) 

2-3 скилидки чесън

1 ч.л. мед

1 ч.л. лимонов сок 

1ч.л. сок от нар ( може да замените с балсамико) 

3-4 с.л. зехтин

Използвани подправки: кимион, черен пипер, лщт пипер, червен пипер, доматена паста, канела и сол на вкус и по желание

1 ч.ч = 200 мл

Ако сега не ни замирише на печени чушки, то кога? Сега е сезонът да се насладим на този "парфюм", макар че знам, че повечето от вас вече са направили зимнините. Чушкопекът у дома може да работи по всяко време, а с това  и възможността да си спретнете тази рецепта още днес. Трябват ни няколко печени чушки. Като цяло първите продукти са основно използваните съставки, при подправки съм сложила тези, с които може да експериментирате, Няма да ви лъжа, продуктите са примерни, но така и трябва. И чушките са с различни размери, различна сладост - ще се наложи да опитвате. 

В рецептата се ползва много често един специален сок от нар, може да ползват такъв от турските магазини, но ако нямате и сладостта на меда с лимонче ще помогне или да сложите малко балсамиков оцет. Подправките са тези, от които може да използвтае, аз не ви препоръчвам да слагате от всички. Изберете от любимите си и сложете само още една нова за вас, за да усетите вкуса.  

Тук е чудесно място да използвате останалия ви стар хляб, запечете го на тиган или тостер, ей така да пусне аромат на печенко и натрошете после на галета. 

Сложете всички съставки в чопъра, като аз добавям чесъна и зехтина накрая. Подправяйте в последствие малко по малко, докато създадете вкус, който ще ви хареса. 

 

Уж като нашите разядки, но нищо общо :) Вадете препечените филии и да сядаме на масата. Какво повече ни трябва за да се наядем вкусно вкусно? 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Добрата кухня - за добри хора с добър вкус

👉Instagram:
@lussievtimova

👉Тik Tok:

@lussievtimova

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!