Ех, запролети се вече. Все по-често слушам как пеят птичките, а около къщата ни ухае така хубаво на зюмбюли. Дори в моя запустял двор, който нямам никакво време да обслужвам, са цъфнали нарциси да ми напомнят и на мен за кокетната ми природа, която също съм занемарила. Но знаете как е зимата, позволяваме си повече да скрием през дрехите и си даваме за душата. Затопли ли се обаче, все повече време ни се прекарва навън и се усещаме как сме натежали през зимните месеци като нестопяема преспа, която мъкнем със себе си като кожухче. Още с първите пролетни моменти сменям режима на хранене, увеличавам водата и само чакам цената на зеленчука да падне до средна вноска за апартамент да увелича приема им.
За щастие месото все още остава най-удачният избор за вкусна, протеинова вечеря и винаги мога да разчитам на него, затова и кето рецептите се появяват все по-често в менюто ни точно тогава. Една от любимите ми е за тези пълнени пилешки гърди с броколи, сирена и червена чушка, които обожавам. На месото се спирам на Лудогорско пиле, винаги щом успея да намеря такова, защото знам, че е българско, препоръчвам и на вас, ако това също е важно за вас. Рецептата е много лесна и нямам търпение да ми споделите дали сте я опитали, харесали и дали искате да ми споделите впечатления. А, ето я и нея:петък, 17 март 2023 г.
Пълнени пилешки гърди с броколи и сирена / Broccoli and Cheese Stuffed Chicken Breast ( Keto)
четвъртък, 2 март 2023 г.
Оризова фритата с червен ориз/ Frittata with Red Rice
Какво по-добро време за диета от това, в което цените на продуктите са пожар :) Човек трябва да може да намира положителното в почти всичко или ще се побърка. Аз например съм решила, че поне веднъж в месеца задължително ще излизам извън комфортната си зона с няакой нов продукт, рецепта или ще си доставя удоволствието да си купя нещо, което ми се иска да опитам просто ей така. Също съм си обещала да има баланс между полезните и "неполезните" рецепти, като знаете, че не вярвам много във вторите. Дали нещо е лекарство или отрова зависи само от дозата. Но стига философстване, защото днес искам да ви поканя да опитаме заедно червен ориз. Самата аз не бях готвила с него досега, но тъй като винаги търся нови продукти, с които да изненадам стомаха си, та той да си каже "Ааа, какво е това, дай да му се насладим добре " и да го асимилира, вместо да го задели като редовните хляб и картофи и да каже "Оф, пак това ли, вкарай ги отзад на склад".
Реших да опитам да си направя една оризова фритата, която видях от Йоли, но използвах червения ориз. Той представлява дългозърнест пълнозърнест ориз, който запазва намиращите се повърхностния слой и зародиша витамин Е, А и В6, желязо, влакнини и антиоксиданти. Червеният цвят се дължи на неразтворими антоцианини.
Ето и необходимите продукти:
понеделник, 27 февруари 2023 г.
Торта " Знаме България" / Bulgaria Cake
Тъкмо бях решила да прибера палтото и се сетих, че се задава и най-женският месец - март, заедно с неговата непредсказуемост. Дали ще е топло или студено, отговорът е - да! И като всеки кулинар и аз се вдъхновявам от различни празници и тенденции, като тази година реших отново да отпразнуваме подобаващо 3-ти март. Преди години ви предложих тази трицветна панна кота, която стана истински хит, а сега, нещо по-българско - любимата ни бабина торта в багрите на българското знаме.
Знам, че думата "българско" и "България" все по-рядко предизвикват поводи за гордост и самочувствие в много от нас, а и аз не съм аз и изключението, което ще успее да ви амбицира за тях, но все пак ми се иска да споделя някои мои мисли, ако ми позволите, ( ако не искате, преминете направо към рецептата, за да не ви "насилвам" да четете)
За такива като мен - кажи речи откакто се помня, все сме в преход, търсене на демокрация и изграждане на модерна европейска държава. И все пак, аз също съм от хората, които са се завърнали от живот в чужбина и след много "търсене" успях да намеря чисто човешки, народни и дори наследствени архетипи тук, в които намирам утеха и приемственост, от която чисто духовно се нуждая. Така де, това е моята "страна", каквато и да е тя - малко шантава, скандалджийска, комплексирана и понякога си пада твърде много по чашката и чалгата, все се бие в гърдите, но най-често се бие със себе си, все някой или нещо й е крив, откраднал или взел, нищо, че тя не го е опазила като хората. Все ще избере тариката и забавния пред умния и стабилния, но иначе къде е кефът? Къде е интригата? Това е моята страна, дом на моите баби, дядовци, родители, на моята първа любов, на моите прекрасни приятели, които макар и много от тях да живеят отдавна в чужбина, още ни свързват спомени за намазани филии с шипково сладко, газирано ябълка, квартири с аромат на черги и супа, разменяне на дрехи, празници като "сурва", "прошки" и "баба е взела пенсия". Дом на култови фрази като "Не се прави на Мара подробната", "не клапай, а лапай", "ти недей много знаа" и други с предупредително-възпитателн характер, които даваха на поколения деца "храна за размисъл" преди лягане.
И въпреки всичко, това е нашата родина, нашата невидима нишка със земята и въздуха тук, която ни тегли от което и да било кътче на планетата и ни кара понякога да мечтаем за вкуса на зрелия домат биволско сърце, за печената баница в печката на село, за чувството ни за хумор, което е еволюирало от защитен механизъм срещу несправедливостта и несгодите до виртуозно изкуство в намирането на смешното във всяка ситуация! Нашата топлина, гняв, сърдечност и откровеност, която може да ти се изсипе на главата или една след друга или с помощта на малко ракия и наведнъж само защото нашата психика е такава - казва си "право куме в очи" и после "дупе да ти е яко".
Но пък и само тук хора които не се харесват един друг си бутат колата заедно като закъса или пращат смс-и за лечение, само тук знаеш, че този, който те ядосал днес, ще ти стане приятел и ще иска услуга утре. Такива сме каквито сме и само с годините добиваме мъдростта да разберем, че не сме идеални, не сме и най-умните и красивите, но си имаме и добри черти. Колкото толкова! И тук, макар и напук, може да се смеем, да обичаме, да отглеждаме деца, да се радваме на природата, на близките си. Никъде не е идеално, но така ни се е паднало - това кътче да е наше. Не са останали само идиоти в страната, само безмозъчни хилуронови бомби, не са само мързеливите и неуспешните, има и от другите. Знам ги, виждам ги, те са мои приятели, колеги, близки и съседи. Те не пишат много в нета, и нямат време да коментират под всяка новина с първата осъдителна мисъл, която им е дошла на ума, за да докажат, че съществуват. Те ще оставят място за паркиране и на другите и ще почистят след себе си, когато хапват в парка. Те рядко имат време за "кафе с цигара", но са там когато имаш нужда от нещо, да те подкрепят и похвалят. Те са такива в България и извън нея! Те знаят, че нищо не е само черно или бяло, добро или лошо. Има и от двете и приемат, че ако направиш добро не е за да ти се пляска с ръце. Не защото Бог или камерите гледат, а защото просто им идва отвътре да са хора "като хората". Знам ги тези хора, знам, че ги има още и точно те СЪЩО са България. И именно те заслужват тази торта. Тя е за тях!
Необходими продукти за торта 20 см:Започваме като разбиваме яйцата със захарта