Беше ли реален човек, художествен образ или някой изпълнител?
Помните ли първите моменти, в които оставяхте ума си да мечтае за перфектните отношения и как изглеждаха те?
Позволявате ли си понякога да пътувате назад в спомените и да съживите онези наивни, дори понякога глупави чувства към хора, които дори не сте познавали истински, но сте били убедени, че обичате?
Помните ли как сте си мислили, че никога няма да обичате никого другиго повече? Не знам дали сте успели да реализирате някои от тези фантазии – някои хора със сигурност успяват, но малцина остават с първата си любов.Хубавото обаче е, че любовта има свойството да се завръща, особено при онези, които умеят да обичат. Колко е красиво, когато в живота ни има хора, които са успели да събудят и да ни позволят да изживеем най-съкровената човешка емоция – любовта.
В месеца на любовта няма нужда да изпитваме негативни емоции, че едни хора честват този празник, а други – не. Някои имат любим човек, други – вино. Но на всички ни става мило, когато видим възрастна двойка, която върви ръка за ръка. Не защото не знаем, че ежедневието им едва ли е било като в онези „детски фантазии“, а именно защото не е било. И точно затова е още по-ценно – когато с времето, вместо да се отчуждаваме, намираме начин да се сближим, да се приемем и да се обикнем отвъд това, което окото вижда.
Аз винаги съм била безнадежден романтик. Това не означава, че лесно могат да ми замажат очите с поезия, ако зад нея не стои човек с качества, достойни за уважение – такива, които бих искала и децата ми да вземат за пример. Ако някога ми се е струвало романтично мъжът да не може да живее без теб, днес ми се струва много по-голямо доказателство за любов това да иска да живее с теб – всеки ден, и в доброто, и в лошото. Не просто да съжителства, а да има желание да посреща всеки ден с теб, без да хваща гората и да го открият след 20 години. 🙂
Аз си имам едно човече у дома, което ме кара да се чувствам обичана. Не винаги разбрана, но обичана. Той обича да яде, а аз – да готвя. Затова му приготвих тези пастички „Тирамису“. Идеята обикаля рийлсовете напоследък, в чест на предстоящия празник. А тъй като и двамата сме затънали в работа и нямаме време за големи и пищни десерти, тази идея е просто идеална – без печене, без готвене. Сега ще ви покажа как.
1 пак. италиански бишкоти
250 мл ароматно кафе
500 г маскарпоне
250 мл сметана
100 г пудра захар
1 ванилия
1 шоколад
какао за поръсване
1 ч.л. ароматен алкохол по желание
Разрязваме бишкотите по диагонал, като получаваме парчета с различна големина.
Слепваме ги по двойки с малко разтопен шоколад и ги оставяме да стегнат.
Приготвяме си силно, ароматно кафе. Аз използвам капсула, но вие може да добавите и малко алкохол, ако обичате тирамисуто с лек акцент.
Разбиваме маскарпонето, ванилията, сметаната и захарта с миксер, докато получим пухкав и гладък крем.
Вземаме едно от вече готовите слепени сърчица и го потапяме за кратко в кафето.
Отгоре шприцоваме от крема и поставяме второто сърчице, което също потапяме в кафето.
Шприцоваме втори пласт крем и поръсваме с какао.
И готово.
Голямо готвене му ударихме, но истинската любов точно така се усеща – безгрижно. 💛
👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код: LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти.




Няма коментари:
Публикуване на коментар