петък, 30 декември 2022 г.

Шоколадова мус торта с огледална глазура / Chocolate Mousse Cake with Chocolate Mirror Glaze

 

Еми... нямаше как да не завърша годината  с торта. Просто няма как! Ще кажете малко късничко ви я показвам, но аз всичко съм предвидила, след като аз я спретнах за един следобед, и вие можете. Освен това съставките може да изглеждат много, но са едни и същи и повтарящи се ( като миришещи листчета) и в никакъв случай не са толкова трудни нито за намиране, нито са недостъпни. Отдавана я замислях тази рецепта, много и я отлагах да я направя, защото знаех какво искам да постигна. 

В Холандия със сестра ми често си купуваме подобни десерти и исках да ги направя достъпни за всеки у дома. Не е нужно да имате специална силиконова форма, не е нужно и да правите огледална глазура с кондензирано мляко, боички и други ми ти работи, които ще накарат много от вас да се уплашат. Не, може и по друг начин. Онзи в който експериментираме, готвим с усмивка и сме щастливи, че не е нужно да си купуваме още една форма, която да седи в шкафа и да ни заема място. Откога само чакам да ви представя тази огледална глазура, само ако знаете, според мен е най-лесна и най-иконоимична. 

Освен това, като остане се прибира в кофичка/ бурканче и се използва по второ направление.
 В тази рецепта ще научите много, може да сменяте много неща, има много хитринки, трикове и мързеливи идейки, които ще са ви полезни и за други десерти. Тази година заслужава десерт - сладък, нежен и с малко блясък, ей така. Защото я избутахме, защото го заслужаваме и защото тортата винаги ще бъде символ на празник, който трябва да се отбележи подобаващо. Хайде да започваме! 

Необходими продукти за торта 18-20 см:

Блат:
2 яйца
1 с.л. брашно
2 с.л. какао
3 с.л. захар
100 г млени лешници ( печени е по-вкусно)
1/2 пак. бакпулвер

Шоколадов ганаш:
300 мл течна сметана за сладкиши
250 г шоколад

Още:
150 г чирпански вятър
150 мл сметана за сладкиши ( плюс какао)

Огледална глазура:

160 мл вода
160 мл течна сметана за сладкиши
100 г тъмно какао
250 г захар
35 мл студена вода за желатина
1 пак. желатин ( за желиране на 500 мл течност) 

От сега казвам, отговорът на някои въпроси, които винаги ме питате, за всеки случай:

- Не е важен грамажът на желатина в пакетчетата, а колко пише, че желира като количество. Съобразете го според упътванията на продукта за всяка страна на света

- Сметаната ако е в милилитри, а не грамажи е малко вероятно да е заквасена, и този продукт изрично се уточнява. Сметаната за сладкиши не е като тази за готвене, защото е с по-висока масленост и може да се разбие на стабилен сняг. Изберете нея, марка - няма значение. Растителна или животинска- също, въпрос на вкус, пари и достъп в магазините.

- Може да замените ядките с други, орехите са по-икономични, сега им е сезона, но аз имах и домашни лешници.

- Чирпанският вятър ( може да проверите в Гугъл) го продават в някои магазини, доста е икономичен, но може да го пропуснете, замените с крокан или някакви плодове, които вървят с шоколад като банан.

- Може да използвате млечен или черен шоколад, или микс от двата, като аз обикновено използвам черен или с микс от малко млечен.

Започваме с приготвянето на блата . Много е лесно. Разбиваме яйцата със захарта на пухкав крем. След това прибавяме брашното, бакпулвера и какаото.

  

И накрая млените печени лешници.  Изсипваме блата в подходяща тавичка с размери около 18-20 см диаметър, с хартия за печене на дъното и печем на 180 градуса ( топла фурна) за около 15-20 минути. 

  

През това време правим ганаша. Кипваме сметаната и след това я прибавяме към нарязания на ситно шоколад. Оставяме около 30 секунди, да го "попари" и разтопи, а след това почваме да разбъркваме, като се образува красив, лъскав шоколадов крем. Бъркаме докато всяко парченце шоколад се разтопи. 


Изсипваме около половината ( може и малко повече)  шоколадов ганаш върху готовия вече блат, а отгоре разпределяме от нарязания на парченца чирпански вятър. 

  

Пъхваме в хладилника да стегне, а след това изваждаме от формата за торта. 


Разбиваме другата сладкарска сметана на пухкав крем и към нея прибавяме 


вече изстудения ни ганаш ( или ако сме сложили целия) може да овкусите само с какао. 

 

Тъй като моята сметана е вече подсладена, а и в шоколадовия ганаш има сладост, не слагам захар, но ако слагате какао, може би е добре да разбиете сметаната с малко захар на вкус.

Слагаме тортата в тортен ринг, тъй като е по-лесно ако решим да увеличим диаметър и да покрием тортата от всички страни с крем, но ако нямате, оставете си я във предишната формичка. 

Аз отворих ринга с два сантиметра и сложих от сметаната навсякъде, така че да я облече добре. Отгоре я загладих да е обла, за да може после по-лесно да се покрие с глазурата. 
Пъхваме отново в хладилника, да е на студено, докато правим глазурата. 


Всъщност глазурата отнема малко повече време за стягане, затова е добре да я почнете може би преди самата рецепта, но аз я правих след това и така ще ви разкажа рецептата, за да видите, че е възможно да стане и така. 
Тази огледална глазура е наистина много лесна за правене и я препоръчам на всеки. 
Започваме като накисваме желатина в студената вода. В касерола смесваме какаото ( добре е да сме го пресяли преди това) и останалата вода. Тук трябва да разбъркваме внимателно, докато получим еднородна, шоколадова паста. Понякога ми се налага да добавя още съвсем малко водичка, за да се получи.

  

След като стане на паста, слагаме захарта и сметаната и прехвърляме на котлона да се загрее.


Получаваме много вкусно шоколадово сосче, в което не бива да има бучки, затова разбърквайте добре, докато тръгне да завира. 
След като е готово махаме от огъня и прибавяме набъбналия желатин и разбъркваме докато се разтвори в соса. 

 

След това прецеждаме соса в друг съд, като се стремим цедката да е възможно най-близо до съда, за да не се образува много пяна. Покриваме със стреч фолио, така че фолиото да докосва глазурата, за да не образува коричка и оставяме на стайна температура да се охлади до 30 градуса. Ще го познаете, като течността пак е течна, но някак по-тежка. 


Когато е готова, изваждаме тортата и я приготвяме за заливка. Изваждаме я от формата и слагаме в по-голяма тава, върху решетка, купичка или нещо по-високо, за да може да се стича. 
Аз загладих муса с малко нагорещен голям нож, така че да има още по-гладка форма. 
Заливаме тортата от центъра към външните страни и тъй като е добре охладена, глазурата ще стегне доста бързо.  

 

Тортата ще има красив и лъскав завършек, а останалата ви глазура може да се затопля и използва отново.  


Ако приберете тортата в хладилник, има възможност да стане матова, но не се притеснявайте - с малко горелка, пара от кана или леко затопляне, веднага възвръща блясъка си.


Е, не се получи съвсем идеално, но мога да ви кажа, на живо беше още по-хубава, а както каза моята колежка Роси .."Люси, това е моята торта". Как да и кажа, че това е тортата на повечето хора. :) 


Вкусен лешников блат, пласт от шоколадов ганаш и хрупкави захаросани ядки, въздушен мус и нечовешки вкусна глазура....
Заслужава си да опитате...


п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!



Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 
Благодаря ви, приятели!





сряда, 28 декември 2022 г.

Пилешко "Уелингтън" / Chicken Wellington

 

Не знам дали сте от работещите в следващите дни или сте отпуска и ваканция, но аз ще съм на работа. Ето защо реших да планирам новогодишното меню по от рано тази година, тъй като и без това по магазините е нещо страшно, а пък и ще пътувам. И въпреки, че Коледното ни меню е почти винаги традиционно, то новогодишното е винаги нещо ново, интересно и възможност да експериментираме с вкусове, цветове и най-вече да има "Уоу" ефект, защото дори и у дома, тази вечеря е специална, тъй като задава тон на цяла една нова година. Хубаво е тя да е изобилна, богата и наистина вкусна. Здравословна не знам до колко ще е, но едно е винаги добър избор - ако избирате месо, то нека да е българско, отгледано на наша територия. Сигурно сте чували, че хората от дадена страна би следвало да се хранят предимно с растения и животни от същия ареал, тъй като организмът им е най-благоразположен да ги асимилира добре. Не знам дали е така, но знам, че последно време виждам повече салати с авокадо в ресторантите отколкото с ряпа, моркови, ябълки и други такива благинки, които съм убедена, че ще се върнат на мода. 


И макар прасенцето да е хит за българина по Коледа, предлагам да заложете тази година на българско пиле от Лудогорско пиле, вместо американска пуйка за Новогодишната вечер. Не защото второто не е вкусно, никога няма да чуете това от мен, но сега съм създала една супер рецепта, която не търпи отлагане : "Пилешко Уелингтън".
Знаете, че съм фен на този вид ястие, защото комбинира толкова много любими за мен неща и след като в блога съм правила много вариации досега, от които може да избирате, искам да ви представя може би най-вкусният досега. Моят човек у дома не признава много чужди ястия, но това го яде за първи път и каза : "Това трудно ли се прави? Ако не, може ли по-честичко да го правим, защото мога и за работа да си взимам?". Ами защо не, има си всичко, все едно основно, гарнитура и хляб в едно - нещо като High class дюнер, който и най-злоядите ще одобрят. Ако искате да блеснете и тази година с ястие за милиони, но все пак с достъпни и народни продукти, следвайте рецептата. 

Необходими продукти: 
Около 800 г пилешки гърди Лудогорско пиле
Около 800 г бутер тесто
За плънката: 
2 стръка плаз
200 г гъби
200 г свинско филе/ шунка/ бекон
150 г крема сирене
100 г краве сирене
100 г кашкавал
80 г горчица
1 жълтък за намазване
сол и черен пипер


Рецептата не е никак трудна за правене, като ще се убедите и във Видео рецептата, която може да видите в Инстаграм, ако натиснете ТУК.
  Започваме с плънката, за да има време малко да изстине. Нарязваме на по-дребно праза и гъбите. Запържваме ги по отделно. 
Първо гъбите в малко олио, като искате може да добавите и малко масло, за още аромат. Махаме ги от огъня и ги осоляваме леко. 

В същия тиган запържваме докато омекне и праза. 


След като празът е готов, прибавяме кремата сирене, натрошеното краве сирене и рендосания кашкавал. Разбъркваме всичко и оставяме да охлади леко, докато приготвяме месото. 

   

За целта разрязваме пилешките гърди на малки пържолки, като от половин пеперуда правим поне две. Начукваме ги с чукче, за да станат по тънки и редим върху стреч фолио плътно едно до друго образувайки по-дълъг правоъгълник. 
  

Може да осолите леко пържолите със сол и черен пипер, но не прекалявайте -плънката също е солена и има достатъчно вкусове в ястието. След като се наредени ги намазваме с тънък пласт горчица. Изберете мека или по-люта според вкуса си. Отгоре наредете гъбите и притиснете към месото, за да залепнат добре. 

 

Следващият пласт е от свинското филе. Може да изберете шунка или бекон, като комбинацията на вкусове става наистина чудесна. 


Завършваме с плънката от праз и сирене, която разпределяме предимно в средата. Завиваме месото на роле с помощта на стреч фолиото като на салам, така че да стегне. Приберете във фризера или хладилника за кратко, докато разлиствате бутер тестото. Хубаво е да работим с бутер тестото, докато е студено, тъй като иначе започва да лепне. Ако е само охладено, а не замръзнало може и веднага. Сложете завийте месното роле в бутер тестото и завийте добре. 

 

Всеки път го оформям различно, с различни шарки, но този път реших да бъде като дънер на дърво, тъй като след изпичане има приятен кафяв цвят. 
Загряваме фурната на 200 градуса с обдухване.
Преди да го пъхнем да се пече го намазваме с малко размит с вода или прясно мляко жълтък. Обезателно направете две три дупки с вилица или дървен шиш в тестото, за да излиза парата, за да не се напука при печене. 


Печем първоначално на силен огън, докато хване хубав захар, след това покриваме с фолио и допичаме за още 20-30 минути до готовност. 
Не правете грешката да слушате мъжа си и да го режете веднага, защото лигите му текат по врата ви и ви дебне като чакал. Не, че кой знае какво ще стане, но му трябва малко време да стегне. Нещо, което въобще не се взе под внимание, но пък да ви кажа честно - и за мен няма по-вкусно ястие от това току що извадено от печката. 


Определено рязането на стабилни парчета вечерта беше по-голямо предизвикателство. Вижда се разликата на следващия ден за обяд, когато пак го нападнахме, 


Според половинката ми няма разлика, защото е еднакво вкусно, но аз държа да си кажа всичко :) 
Неповторима вкусотия ви казвам, а от това количество излиза доволна доза. Дълго е колкото цялата тава на фурната, така че ако сте по-малко хора, може да си спретнете и половин доза. Ние обаче си го изядохме, защото комбинацията на, сирена, гъбки, празец и после вкусни гарнитурки ни се отрази мнооого добре на изтощената психика в края на годината :) 


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята,  а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! !

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.  Благодаря ви, приятели!



понеделник, 19 декември 2022 г.

Постна боб чорба за Бъдни вечер / Bulgarian White Bean Soup

 

Имате ли си любимо ястие за Бъдни вечер? Кое е то? Моето е маминия постен боб. И макар софрата да е отрупана с толкова много ароматни и вкусни гозби, аз знам, че от всичко ще опитам, но от бобчето ще си сложа две панички. Така е от дете, та дори и до днес. :)

Когато съм си говорила с мои приятели и познати, усещам, че не всеки изпитва тази привързаност и магия на тази специална вечеря, но за мен винаги е било така. Никога масата ни не била така отрупана с ястия, когато тогава, пък макар и постни. Мама разбира се винаги ни приготвяше вкусна и прясна домашна храна, но нека се съгласим, девет ястия за една вечер не е реално постижимо, осен ако няма тематична вечер "обери хладилника". Ние пък си бяхме само трите - мама, сестра ми и аз, та не бяхме свикнали на големи угощения. На Бъдни вечер обаче всичко ставаше специално. Цялото суетене преди да седнем на масата, молитвата, която мама казва и как се държим за ръчичики подредени по "старшинство". 

Винаги хапвахме на тишина, без музика, телевизори и странички шумове. Чуваше се само щастливото премляскване, а в стаята се разнасяха ароматите на всички ястия, примесени с малко тамян и горещия восък на свещичката забучена в житото. Никога не ставахме от масата, докато и последния от нас не се нахрани, а след като приключихме, не сядахме отново на нея до сутринта. Любим момент ми беше и когато бях още съвсем малка и живеехме още с баба и дядо, как дядо изнасяше купичка боб, парченца питка и по малко от другите ястия на терасата, поглеждаше нагоре и казваш "Ела, дядо Боже да вечеряме". 

Навън беше тъмно, студено, а във въздуха се усещаше още един познат за зимата мирис - на горящите комини от всички домове, в които тази вечер се случваше едно и също. 

С годините броят на ястията на нашата трапеза се менеше, както и броят на хората около нея, но едно беше сигурно, боб чорбичка винаги ще има. И мама, и нейната майка преди нея - баба ми го приготвят по този стар начин, както е адета - без подправки, без запръжки, бистър и постен както повелява традицията. 

И преди да си помислите, че е само боб и вода, не е така. За мен няма по-вкусен от тоз боб за Бъдни вечер, в него усещаш богатството на простичкия, но божествен вкус на майката земя в едно единствено зрънце, което е зряло и сега увряло, за да напълни устата ти с най-прекрасния вкус. Елата да ви покажа как:  

Необходими продукти:

около 400-500 г български боб "Имало едно време" Крина

1 голяма глава лук

2 сухи чушки

сол на вкус

Както виждате съставките са съвсем малко, даже няма и олио, но повярвайте ми, толкова е вкусно и като се казва постен боб за празника, точно това имат предвид.


Може да накиснете боба от предната вечер във вода, но може и директно. Избрах си хубав български боб на Крина, който се отглежда района на Добруджа и Плевен. Вижте само какви хубави зрънца. 


Слагаме вода за боба, колкото да го облее и кипваме водата. След като водата кипне, ще се запени, но ние точно това целим. Отцеждаме боба от тази вода и го слагаме отново в тенджерата. този път слагаме вече вода като за самото ястие - два-три пръста нас самия боб, в зависимост колко чорбичка предпочитате. Когато и тази вода заври, слагаме нарязаната на ситно глава лук и две сухи чушки. 


Оставяме яденето да заври отново и после намаляваме  силата на огъня и оправяме бобчето да се вари на много тих огън до пълното му увиране или докато омекне. Чак накрая добавяме сол на вкус, поне една супена лъжица си отива. 
Ако искате да се посгъсти малко накрая, може да увеличите силата на огъня, след като бобчето е омекнало и да поври така, с което някои зрънца ще се разкъсат и ще сгъстят леко чорбата. 


По принцип в този боб не се слага нито мазнина, нито цвят - подправки като пипер и т.н. Може да сложите само сухи чушки, но много внимавайте да не са от онези изгорелите, които ни пробутват в магазините. Много често те са горчиви и рискувате да стане и бобът такъв. 

Каня ви да ми се доверите и да опитате този традиционен постен боб за Бъдни вечер, като за мен най-вкусната комбинация е със СОДЕНА ПИТКА( РЕЦЕПТА ТУК) и скилидки чесън, които да гризкаме докато посръбваме от горещата чорбичка. 

Нали така и така сме само семейството у дома, може да си позволим да си хапнем и повече чесън. :) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята,  а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! !

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.  Благодаря ви, приятели!



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...