( Обещаната история за предложението за брак е тук, ако не ви се чете, премини към рецептата направо... )
Няколко пъти в живота ми са ми предлагали брак и все съм си намирала оправдание да откажа по деликатен начин. Определено съм любвеобилен човек, непоправим романтик по душа, но и имах шестици по статистика в университета, та затова знам, че в последно време тя не в полза на брака. И все пак, след като вече успях да отложа умело първото предложение на половинката си преди около година, тази успя да ме хване неподготвена и отговорът ми беше напълно спонтанен и истински.. без тежестта на базата данни в главата ми. За мен ежегодното бягство към морето е възвръщане към свободата, слънцето, безгрижието, дори детството, в което намирането на перфектната мидичка е едно от най-важните ангажименти за деня. Уханието на сол във въздуха и хипнотизиращия шум на разтварящата се морска пяна е способна да пречисти душата ти от тежестта на ежедневието така както никоя шопинг терапия не може да направи.
И така, за първа година и аз реших да отскоча до Китен и Приморско, за да видя най-сетне тези курорти, които децата посещаваха лятото докато мен ме караха да решавам сборници по математика и да се подготвям за следващата олимпиада. И макар отзивите да не са хвалебствени за градчета през последните години, въпреки обещанието на Орхан Мурат, че всичките кръчми бачкат именно за нас там, все пак аз ги посетих с вълнението на дете, което най-сетне отива да му купят сладоледа, който са му обещавали. Странно е наистина, че човек като мен, който успя да посети страни като Швеция или Норвегия, така и не е стъпвал в някои типични наши курортни градчета. Но луксът не е всичко. Щастие е да постигаш дори и нещата, които не си могъл навремето, но и да можеш да им се радваш и да ги оценяваш. Още докато пътувахме се рових какво има около нас и въпреки, че резервата "Ропотамо" и прекрасните еко пътеки ме зоваха, знаех, че далеч няма да зарадвам половинката с желанието да го разнасям като простинала кобила нагоре и надолу. Когато обаче му казах, че искам задължително да посетя Бегликташ, бързо се съгласи, може би защото знаеше, че обожавам такива мистични уга-буга места с древна и необяснима енергия. Ще се постаря в отделен пост ( може би в Инстагарм да ви разкажа повече за местенцето и отделните символи в него, с повече снимки) , а сега ... как стана всичко останало.
Докато обикалях като планинска коза между камъните, четейки листовката с информация за кое какво е, поставяйки ръцете си на стъпката на богинята майка и опитвайки се да разградя лабиринта , забелязах как половинката ми се върти нервно, но си мислех, че заради постоянно ми разпиляване между структурите. Когато останахме насаме на тази, която представляваше Брачното ложе на Бога слънце и Богинята майка, той падна на колене и ми предложи брак с обещание, което значи много за мен, но ще запазя за себе си. Когато се чувстваш щастлив, страхът си отива и виждаш само това, което стои ясно пред теб - чиста любов, търпение, решителност и много, много старание. Ако Богинята майка имаше нещо против, можеше да завили и загърми в този момент, и без това беше се доста смрачило, но така и не се случи.
Знаех, че решението ми е правилно и след като като си създадохме този скъпоценен миг, продължихме с обиколката си с усмивка и хванати за ръце. Срещнахме една по-възрастна семейна двойка, с която се разминахме и на пътя, а и те точно като нас - той помъкнат там заради съпругата си, опасявайки се да не ни настигне дъждът от предния ден, а тя, жадно попивайки с камерата всеки камънак. Посмяхме се всички заедно, че осъзнавайки как репликите на двете двойки се припокриват и двете с нея решихме да се вслушаме в опасенията на половинките ни, които все пак бяха поели отговорност пред Бога Слънце да ни пазят да не ни тресне нещо от Бога Мълния..евентуално.
Денят премина с още забвaни момeнти, посещения на музеи край морето, романтична вечеря, разговори и много много малки мигове на радост, които няма как да се опишат и разкажат до един. И все пак, може би за първи път от шест години насам си позволявам да направя това тук. Да пиша за връзката си в блога по този начин, може би защото след разпадането на последната, която продължи повече от 17 години имаше доста материал в него, който ми напомня за това. Но от самото начало на този кулинарен (и не само) дневник бях наясно, че ще трябва да се рискувам и да споделям какво ме тревожи, мисля, обичам или ме вдъхновява. Понякога пътят към сърцето на нас хората не е толкова храната, а е неподправената откровеност, в която може да се припознаем или пък истински желаем да чуем.
Още много искам да кажа и разкажа, но за да е що-годе поносимо, ще го направя на части. И сега за десерт - един десерт. И то какъв! Една уникална торта, която направих по повод рождения си ден на 20-ти август. Отдавна не ви бях изкушавала с нещо шоколадово, но с новия сезон искам да ви подготвя за една доста шоколадова серия, която планирах и изработвах постепенно.
Ето и рецептата:
Необходими продукти;
За блат с размери 24 см:
225 гр брашно
350 гр пудра захар
250 мл прясно мляко
250 мл вряла вода
125 мл олио
1/2 пак. бакпулвер
1 ч.л сода бикарбонат
85 гр какао
2 яйца
1 ванилия
За крема:
4 бр яйца ( разделени жълтъци и белтъци)
130 г масло
200 г захар
250 г шоколад ( тъмен за предпочитане)
шипка сол
За сиропа:
1 ч.ч. захар
2 ч.ч. вода
( или компот)
Още:
Около 500 г ягоди ( може и други плодове)
шоколадов ганаш
Започваме като приготвяме блата, Той ви е вече познат от една от първите ми рецепти в блога, като хубавото му е, че може да го направите и без миксер дори. Смесете сухите съставки в купа и разбъркайте добре. После почвайте да прибавяте яйцата едно по едно и мокрите съставки постепенно. ( Припомнете си по-подробно рецептата за блата тук)
Когато блатът се изпече, разрежете на две чести и сложете горната част за дъно, а равното дъно - заделете за отгоре.
Останалата важна част от тортата е направата на шоколадовия мус. За целта разбиваме белтъците с щипка сол и 150 г от захарта на твърд сняг, като аз винаги слагам белтъците със захарта първо на водна баня, за да се разтвори захарта и чак тогава прехвърлям в миксера да се разбъркват.
Отново на водна баня разтопяваме шоколада и маслото, а в още една купа, разбиваме жълтъците и захарта докато побелеят. ако ви притеснява, че се консумират почти сурови, може и тях да минете за кратко на водна баня - ще бъде достатъчно. Водната баня ще им помогне да се разтвори захарта в тях, ако е много едра, затова я препоръчвам.
Първо смесваме шоколадовата смес с жълтъчената,
а след това прибавяме към белтъчната смес постепенно, така че да се запази възможно най-пухкава и обемна.
Сиропираме долния блат със захарен сироп, който сме приготвили от захар и вода, но може да ползвате и някакъв компот или сок, Може да добавите и алкохол към захарния сироп. На толкова много шоколад захар му върви нещо резливо, но зависи и какво обичате - така и го пригответе.
Отгоре нареждаме цели ягоди, като за предпочитане е да са с средни и еднакви по големина, за да ви стигнат за тази форма. Ако са по-големи, вземете по-голям грамаж. За щастие ягоди вече има целогодишно в магазините, но може да приготвите тортата с банани, малини, праскови и т.н
Отгоре изсипваме шоколадовия мус и изравняваме.
Завършваме с втория блат ( който ни беше дъното) и сиропираме отново. Оставяме тортата за една нощ в хладилника.
На следващия ден изваждаме от формата и украсяваме по желание, като за мен това е нещо минималистично, но достатъчно.
Шоколадов ганаш от млечен шоколад с ядки и още малко ягоди.
Това се казва фанатзия! Толкова много въздушен шоколад в комбинация с пресни плодове и топъл, разтопен ганаш за заливка е способен да ви накара да кажете "да, хиляди пъти да".
И тъй като съм в черпавка, режа виртуални парчета на всички. Обаче, може да имам още един повод за черпене,
ако ми помогнете : Номинирана съм за Инфлуесър на годината в категория Храна и само с ваша помощ ще успя да спечеля. Затова ако искате да ми покажете, че успявам да ви нося хубави емоции и сладост, може да го направите като гласувате
за мен ТУК( цък) .Важно е да знаете, че за да се впишете да гласувате, ще трябва да се регистрирате и ще се наложи да гласувате във всички категории, за да може гласът за мен да се признае.
Благодаря на всеки, който ще се преори заради мен:)
Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,
Бъдете здрави и добри,
всичко друго ще се нареди!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!
изисква регистрация или вписване с Гугъл акаунт (имаше проблеми с вписване със Фейсбук , но ми казват, че някои успяват вече) , но се надявам да се преборите заради мен 
Истината е, че с регистрацията става най-лесно.
