Коледно дзукото / Christmas zuccotto

След като сезонната ми депресия удари дъното тези дни, осъзнах, че усещането за наближаващата Коледа ми вдъхва не само надежда, но и наистина ме зарежда. Купих си нова, мека карирана, коледна пижама и пухкави пантофи със звънчета, а у дома вече греят светлинките на всеки прозорец. Коледната тематика преобладава във всяко ястие, което приготвям вкъщи и с нещо толкова малко и уж незначително, изведнъж настроението ми се промени драстично към по-добро. 

Затова и реших да не пропускам и тази година да се поглезя с малко истински, качествени, италиански продукти, като си направих коледната поръчка във Вера Италия. Тъй като една от най-любимите ви празнични рецепти е именно за Панетоне ( виж тук), реших тази година да ви изненадам с една различна, но пак много традиционна за италианците рецепта - солено панетоне, за което ще ви разкажа в идните дни. 

Първо обаче, ще ви съблазня с този уникален десерт за дзукото, който обогатих с коледни аромати и декорация под формата на КОЛЕДНА ШАПКА, и ви обещавам, ще ви очарова! 

В него сложих едни от най-вкусите бонбони с ром които съм опитвала, но и най-силните. Бях чела за тях някъде и като ги видях в магазинчето, си мислех, че ще е идеално да си спестя използването на ликьор за десерта. И да ви кажа - не сбърках! Освен супер шоколадови, те са с много наситен вкус, който не е на есенция, а на истински ром. Чак пари на гърлото и един бонбон е достатъчен да ви накъдри косата :) 

Но да не ги прехвалвам предварително, нека ви покажа колко лесна и чудесна е тази рецепта.

Необходими продукти:

400 гр италиански бишкоти за тирамису ( виж ги тук) 

400 мл животинска сметана ( виж я тук) 

500 г маскарпоне Mila( виж го тук)

120 г пудра захар

2 много дълги кафета

няколко италиански бонбона с ром

кората на 1-2 мандарини

зрънца нар  

Започваме като разбиваме половината сметана ( една кутийка) на пухкав крем. Това е животинска сметана и трябва да я разбиваме охладена. Вече няколко пъти си взимам от нея и наистина ми е фаворит като вкус - направо е като сладолед :) 

   

Заделяме сметаната настрана и след това разбиваме цялото маскарпоне със пудрата захар на крем. Изрично изчаках да заредят от това маскарпоне, защото беше се изчерпало, но това според мен е най-вкусното.

   

След това смесваме битата сметана с маскарпонения крем, като го правим със шпатула на ръка, за да не пребием сметната и запазим въздушността на двете смеси. 

След това си сваряваме две дълги кафета ( много дълги) и ги слагаме в подходящ съд, където да потапяме бишкотите. Смятам, че тези бишкоти също имат по-добър вкус от продаваните в големите вериги, но това ще оставя вие да прецените. Според мен всеки автентичен, италиански продукт допринася за това десертът да се отличава като качество и вкус.

Ако имате такава метална ( или пък друга купа с диаметър около 20 см) , я облечете с малко стреч фолио. 

       

След това си рендосваме кората на мандарините и нарязваме ромовите бонбони на парченца. Сложете колкото смятате, че ще ви е вкусно, аз не прекалявах, защото са много силни, но пък парчетата бях по-големи ) 

           

Сглобяваме дзукотото като потапяме бишкотите за кратко в кафето и ги редим по този начин в съда:

След това слагаме част от маскарпонения крем, а отгоре нареждаме плодовите корички и парченца бонбони. Слагаме още един ред сочни бишкоти и повтаряме процедурата с крема, мандарините и бонбоните. Завършваме  с още един пласт напоени бишкоти и завиваме и отгоре със стреч фолио. Прибираме десерта за вечерта в хладилника. 

   

На следващия ден обръщаме десерта върху чиния махаме фолиото.

Разбиваме втората кутия сметана на сняг и смесваме с останалия ни крем от пълнежа, който сме си заделили от предния ден ( със сигурност ще ви остане, има достатъчно) 

С него измазваме дзукотото, а отгоре слагаме топче от два бонбона, които също обличаме в крема.

  

Останалия крем прехвърляме в два поша със звездовиден и кръгъл накрайник, среден размер. 

Със звездовидния правим помпона, страничните "шевове" и основата на шапката

А с кръглия, вътрешните украси на "плетката". Украсяваме "шапката" с малко зрънца нар за още повече коледно настроение. 

Първоначалният помпон ми се видя по-малък и разбих още малко сметана, за да го направя по-голям. Това са особеностите, които мога да кажа по тази рецепта, всичко друго се получи както го исках и то с лекота. 

Вкусово обаче надмина моите очаквания! Обикновено раздавам десертите, но този път си го запазих за мен Толкова лек и въздушен, усещането за мандарини, и наситени шоколадови бонбони с ром, сочни бишкоти и кафе просто те карат да ядеш и да не спираш. 

Освен много тематичен, смятам, че това е и перфектният десерт за празничната трапеза тази година, защото е много по-лек и свеж спрямо някоя тежка торта. Всеки ще намери място в коремчето за парче от тази вкусотия и най-хубавото е, че не изсъхва, а само става по-ароматно! 

Нямам търпение да ми споделите вашите коледни шапки, които да споделя на страничкaта ми във фейсбук:) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.  Благодаря ви, приятели!

 

Традиционен пълнен шаран за Никулден / Bulgarian-Style Stuffed Carp

Декември месец стана, хорааа. Вчера падна и първия сняг, иначе съвсем се бяхме отпуснали от това топло време. Изведнъж обаче рязко зимата припомни за себе си и ни подсеща, че остават броени дни до Коледа, най-обичаният празник от гoдината за много хора, включително и мен. 

Обикновено именно през последния месец от годината съм и на последните предели на силите си мога да ви кажа, че вчера съвсем искрено си поревах след работа. Така ме беше стегнало от умора, тревога, безпокойство и грижи, а дори избягвам да гледам новините. Не знам как вие се справяте, които си го причинявате всяка вечер. Само като теглих чертата колко разходи, сметки, подаръци, ангажименти и работа ме очакват, почти се отчаях от себе си и пътят по който съм избрала да вървя на независима жена, в страна, в която това е по-скоро обида, отколкото повод за гордост. И докато параноите ми рисуваха кадри на ужасяващи вероятности за моето несветло бъдеще, съвсем за кратко, но достатъчно, че да направи промяна се появи мисълта - Всичко е възможно!

Животът постоянно ни изненадва и дори често, собствените ни опасения не се сбъдват. Вярно, може да се случи нещо друго гадно, но пък обикновено е баш това, за което не сме и помисляли. От друга страна пък, нещата, които ми се струват за невъзможни в момента, са напълно постижими и потвърждението е рецептата, която ще ви представя днес. 

Можех да напиша и далеч по-приветливо въведение и да ви захаросам с клишета, но знаете, че това не е блог, в който се лъжем. Понякога всички се чувстваме зле по ред причини и чуждото нещастие не ни радва, но поне знаем и усещаме, че не сме сами в цялата тази каша наречена живот :) 

 

Ако ми бяха казали, че ще сготвя доброволно традиционен, пълнен шаран за Никулден нямаше да повярвам, честно ви казвам. Не обичам тия смотани риби от сиромашките ни години, когато дядо Дончо ( мъжът на една от моите баби) ходеше за риба и само това ни беше "месото".

 По какъвто и начин да се опитаха да ги готвят тия риби, с тия кости и никога не ми бяха любими. Само като усещах, че мама пак готви риба и знаех, че ще ям колкото да не я обидя. Какви ли гозби с риба не се правеха тогава и проклетия му пълнен шаран бе един от тях. Сега обясни на едно дете колко е вкусна голяма риба, с кости, пълнена с лук..и орехи...За малките звучи като древно, китайско проклятие и честно казано като такова го помня.

 След като друго китайско проклятие ни мъчи вече втора година реших, че искам да дам още веднъж шанс на тази рецепта, но да я приготвя така както я помня, плюс така, както бих я яла сега. 

 

Първата задачи ми бе да намеря шаранче, малко, така че да не се прецакам много, ако не ми хареса. Имам един приятел, прави се на риболовец, та тази стъпка се осъществи значително бързо, на късмет. Викам си,  не е случайно това! 

Сетне се поразрових за рецептите и ми допадна тази на Стани, която сподели в страничката ми във Фейсбук тук.

 Не беше баш като нашата рецепта. Обогатих с я с ориз с маслини, както го помня и се захванах с готвенето.

 Отдавна не се бях вълнувала да готвя нещо така, сякаш животът ми зависеше от това, не знам защо. Обаче не съжалявам. Още с първата хапка, разбрах за какво се превъзнасяха възрастните тогава. Но ето и рецептата:  

Необходими продукти:
Един по-малък шаран, около 1 кг
1 лимон
2 големи домата
1 ч.л. захар
3 големи  глави лук
1 ч.ч*. ориз 

1 ч.ч орехи 
1/2 връзка магданоз
2 дафинови листа

70 г маслини 
сол и червен пипер на вкус

олио

1ч.ч=200мл 

Измиваме шарана и го почистваме отвътре и от люспите отвън.

 Почистваме и нарязваме на не много ситно лука, но все пак на парченца, които обичате да хапвате.  В тиган слагаме олио колкото да покрие дъното и задушаваме лука на умерен огън, докато омекне.

През това време си нарязваме магданоза и рендосваме кората на лимона. Измиваме ориза добре и 

нарязваме на кубчета доматите.

Изваждаме половината лук и към останалата половина добавяме ориза. 

Запържваме за кратко и добавяме нарязаните домати, сол и захарта. Още една - две минути, и прибавяме маслините и магданоза. 

За плънката смесваме заделения ни задушен лук, с останалия магданоз, нарязаните орехи ( аз не слагам всички в плънката) и кората на лимона.

С тази плънка пълним шарана, който предварително сме овкусили със сол отвън и отвътре.

Може да зашиете шарана, или да го затворите с помощта на клечки за зъби ...Кое мислите, че съм избрала :) 

Прехвърляме ориза в подходяща тавичка и доливам около 2 чаши и половина вода, а по средата слагаме шарана. Прибавяме и дафиновия лист.  Отгоре слагаме няколко резенчета от лимона и пъхаме да се пече във фурната на 180 градуса за около час. 

След като се изпече сменяме лимончетата със свежи такива, тъй като те са си пуснали аромата :)

Доукрасявам с още малко свеж магданоз

Режем рибката на парчета, като гледаме да сложим от месото, плънката и от гарнитурата.

Ех, от такова нещо имах нужда. Да превърна един не толкова специален за мен спомен, в нещо ново, вкусно, вълнуващо и добро. Хубаво е, че се променяме с годините, с това и вкуса и най-вече способността да оценяваме нещата, в тяхната цялост. 

Във време, в което дюнерите и пиците са сякаш по-бързата и лесна алтернатива, забравяме, че ние хората сме създадени да изживяваме живота с всички сетива и е грехота да не го правим. Радвам се, че съм успяла да израстна с традиционното меню на този празник, обградената от скъпи роднини, които си подаваха от този шаран и се усмихваха, споделяйки храната си заедно. 

Понякога не можем да оценим стойността на преживяванията ни, докато не мине време, но сега съм сигурна, че бих искала да отбелязвам този празник и у дома с тази рецепта. 

Напълно съм завладяна от комбинацията на вкусове в плънката,

с  вкусните орехи, лук и свежест от лимона, 

 

а отвън соленото оризче с маслини и домати.

А, за рибката какво да кажем ..просто чудесна! 

Опитайте! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!