петък, 11 декември 2020 г.

Датски сладки : Наполеонски шапки / Napoleonshatte - Napoleon Hats

Всяка година по Коледа давам всичко от себе си за да наготвя, приготвя и сготвя всички магически и чудесни рецепти, които ми се въртят в  главата. Правя сладки, правя изненади, подаръци, картички и НЕ, тази година няма да го направя! Мога с ръка на сърцето си да кажа, че миналите години така се престарах, че спокойно мога да си взема отпуска и да пускам рецепти от "чернови" за месеци напред, защото когато реша да готвя, го правя по много, а напоследък, реших да запазя малкото си останал разсъдък и да си дам почивка. Светът се е обърнал с хастара навън и реших, че е време да ви споделя поне част от така натрупалите се в чернови рецепти, а аз да си "пия хапчетата" и да ям мандарини на спокойствие. Тази Коледа всички ще получите "Много здраве "от мен, защото това е най-важното. :) 

За първи път отделям повече време на близките си и приялите си, говоря си повече с хората като цяло, нещо, което не ми беше силната страна...макар и от разстояние. Сега, когато комуникацията отблизо е нещо като стока на черния пазар обаче, ми се струва все по-скъпа. 

Правим си видео връзка с приятели от чужбина, наваксваме и  за да не рискуваме да се редим по опашки с хора на летища, няма да си изпращаме колети тази година. И все пак, ето част от сладките, които им изпратих миналата година. 

Днешните сладки не са много популярни в България, но в Дания и Скандинавието като цяло - да.

 Когато бях там успях да се нагледам на всякакви вкусотии, които далеч не са така пъстри и и шоколадови, както в другите части на Европа. Тестото и марципанът са основната съставка на всяка вкусотия и се чудиш каква е точно руната, която пази този народ от надебеляване, тъй като на всяка Fika се тъпчат с пухкави печива. 

Аз разбира се да не остана по-назад реших да опитам тяхната диета, като заравях муцуна в всичко, което се предлагаше на витрина и ухаеше на ванилия, канела и кардамон. 

И така, в Копенхаген окото ми грабнаха ей тези сладки - Наполеонски шапки. Оформени като шапката на Наполеон и потопени отдолу в тъмен шоколад, а в средата -  вкусен пълнеж от бадемов марципан. 
До ден днешен българинът все още свързва марципана с онзи соц кувертюр, но не, не, не - говорим за плътна ядкова паста от млени бадеми. Вече се продава все по-свободно и на нашия пазар, особено в по-големите вериги около празниците.

 И така, аз реших, че е време да внеса малко скандинавска култура сред моите некултурни приятели и част от коледните им пакетчета бяха именно тези Наполеонски шапки. 


Ако вече съм приковала вниманието ви, време е да ви покажа как да ги направите и ще се убедите, че никак не са трудни, но затова пък всеки ще ви пита какви са тези сладки. Аз отдавна съм се заела с мисията да накарам всеки, които опита "нашите" вкусотии, да не го забрави, затова давайте да почваме онлайн обучението: 


Необходими продукти:
( за около 16 броя сладки) 
За тестото:
150 г масло
100 г пудра захар
1 яйца

За плънката:
250 г марципан
100 г захар
1 яйце

Още: 
черен шоколад

Започваме като правим първо пълнежа, тъй като ще има време да стегне. За целта смесваме съставките за него и го разбъркваме добре. Прибираме в хладилника. 

               

Отмерваме си брашно и го пресяваме. Използваме обикновено брашно Класик. 


Слагаме го в купата на миксера ( или ако месите а ръка, просто в купа) и прибавяме маслото, което е на стайна температура, пудрата захар и яйцето. Замесваме меко, маслено  тесто за бисквити. Оформяме го на топка и го прехвърляме върху стреч фолио, за да го завием и приберем в хладилника да стегне и да можем да го разточим. 

    

След като тестото стегне, го разточваме на тънък лист и изрязваме кръгчета с диаметър около 8 см. 


От плънката оформяме фитили, за да може по-лесно да режем парченца и да оформяме на топчета, които да слагаме в средата на тестото.

                     

Свиваме от бисквитеното тестото от три края към топчето ето така и притискаме леко, за да залепне. 


Редим ги в тавичка с хартия за печене на дъното и печем в предварително загрята фурна на 180 градуса 


за около 8-10 минути, докато тръгнат да се зачервяват. 


След като с готови, изваждаме и охлаждаме. След като са изстинали напълно, ги топваме в долната страна в малко разтопен тъмен шоколад, към който може да сложите малко масло или олио, за да се нанася на по-тънко.

    

И така, нашите шапки са готови!


Ще се радвам да ги приготвите тази Коледа и да споделите мнение, защото какъв би бил света без компанията на приятели :)  


Черпя ви със сладки, хапвайте на воля! 


п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 


Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди!



Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 
Благодаря ви, приятели!







петък, 4 декември 2020 г.

Торта Спартак / Chocolate Spartak Cake Recipe


Обещах ви да има повече тортени идеи за предстоящите празници и ето второто ми предложение. За кога да чакам повече и да отлагам? Вярно е, че има още време до Коледа, но пък нека да имате време и да се поупражнявате, нали така.  Тортата приготвих като част от рубриката ми "Около света с Люси" за сайта на София мел, където има още много изкушаващи предложения. 


Торта Спартак е шоколадовият вариант на известната руска торта Медовик. Изключително мека и кремообразна, и разбира се шоколадова. Хубавото е, че тази торта е с много достъпни продукти и става голяма и наяждаща. Отнема малко повече време за направа, но си заслужава. Точените блатове са едни от най-вкусните, а за да стенат наистина добре използвайте брашно за баница на София мел.


Необходими продукти:

За блатовете:
350 г брашно София мел баница
5 г бакпулвер
40 г тъмно какао
135 г захар
75 г мед
2 бр яйца
4 г сода
112 г масло
За крема: 
400 г заквасена сметана
150 г захар
250 г масло
8 г царевично нишесте
2 бр ванилия
2 яйца


                  


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 

  

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!









вторник, 1 декември 2020 г.

Ризото по милански - Ризото Миланезе / Milanese Risotto Recipe


Декември 2020-та година е тук или както много хора го определят - последно ниво на Джуманджи. Всички смело се изказват, че само извънземни не са кацали тази година, но аз лично не обичам такива шеги, които все по-често стават истина, затова ще си се усмихна под мустак и ще се прекръстя тайно, хвърляща малко сол зад гърба и почукваща на масата. Бая ни стресна таз година и намирането на забавни теми за разговор не е така лесна задача както когато вашата Люси обикаляше метъл концерти, кулинарни събития или просто мааше килоти по Европа да подпийва греяно винце и да шопингува със сестра си посуда на прИмоция. 
Тази година всички ще гледаме "Сам вкъщи", независимо дали ни хареса или не и ще го съпреживеем както никога досега. Да, разбира се, че има вероятност ресторантите да отворят изведнъж точно преди празника, за да ни "поканят" да спасим бизнеса им със скъпи и изкушаващи менюта и ако имате възможност, разбира се го направете. Аз обаче не смятам да чакам чак до края на декември да си хапна вкусно и да изживея всеки един ден пълноценно. Италианският ресторант у дома работи непрекъснато, защото малко или много е любимата ни кухня и поне два-три пъти месечно имаме нейн представител в менюто. 
Преди време ви попитах коя е любимата ви рецепта с ориз и много от вас отговориха - Ризото Миланезе. 


Явно и вие  добре сте си поживучкали преди това, защото който е имал щастието да хапне истинско ризото по милански, не го е забравил. Ако има ястие, което има златен цвят - това е то и ако има ястие, което ще ви накара да се почувствате като крал, докато хапвате - това отново е то. 
За да разберете как да си го направите, вижте и рецептата,която следва. Отново продуктите са от Vera Italia, от където си набавям истински италиански стоки. 







Необходими продукти:

1 глава лук ( бял най-добре) 
зехтин екстра върджин
1 литър гореща вода/ телешки бульон
60 г. масло
2-3 скилидки чесън

Още:







Започваме като нарязваме на по-дребно лука и чесъна. Отмерваме си и ориза. 

                          

Ориз Арборио (Arborio) е най-известният и използван сорт ориз за ризото. Получава името си от едноименно селце в северна Италия, където сортът е култивиран и селекциониран за първи път от Доменико Маркети. Характерен е с едрите си зърна и голямата си способност да абсорбира вода (5 пъти повече от теглото си), което му позволява да набъбва чувствително.


В подходящ тиган слагаме да се загрее зехтин и една супена лъжица масло на средна температура. След това запържваме до прозрачност лука и чесъна.


Прибавяме и ориза  и запържваме за още една-две минути.


Прибавяме виното, като за пореден път се спрях на любимото си Пино гриджо. Виждали сте го ви други мои рецепти и честно казано, откакто се насладих на този сорт вино един прекрасен ден във Флоренция, се заби в сърцето ми като кол на вампир. ( То аз съм си истински Винопир) 
Оставяме го да поеме добре в съставките и да се изпари алкохола.


След това прибавяме шафрана. Заферано е подправката за миланско ризото и една от най-скъпите в света. Без нея няма как да си сготвите автентично Risotto alla milanese. Шафрана е скъпоценна прах, която придава много характерен аромат, цвят и вкус на ястията приготвени с нея. Достатъчно е съвсем малко количество за да се насладите на специфичните и' характеристики. Трябва да се отбележи: италианците са виртуози в производството Zafferano и смело твърдят, че италианският шафран е най-качественият в света. 

                     

Само за секунди ще се насладите на истински златен цвят в ориза. 


Започваме да прибавяме от горещия бульон или вода. Според известния готвач Карло Крако,  ако искате да постегнете по-лек вкус, използвайте само гореща вода, а ако искате повече вкус - телешки бульон. Аз имам домашен костен бульон, който разтворих с малко гореща вода, така че си направих нещо като среден вариант. Както всеки път ризотото се приготвя като се слага черпак по по черпак към ориза от течността. Следващия черпак се слага едва след като първия е изцяло абсорбиран от ориза.


Забележете, че не бива да стане изцяло гъст накрая, нека да има малко течност в него. Последно прибавете още масло 2 с.л. и рендосания стар кашкавал. 
Спрях се на Баите, защото това е твърд, ароматен кашкавал за директна консумация, който е прекрасен заместител на Грана Падано и като цена е по-достъпен.


Освен с шафран, подправям ризотото с черен пипер, макар и малко. Не е типично за тази рецепта, но не и изключено да го видите в нея. Аз обичам леко щипкащия елемент и не бих го пропуснала.


Сервираме го още топло, като аз украсих с малко прясна мащерка, колкото и да е нетипично..само за украса.


И тук дойде въпроса отново? Как да поднеса ястие без месо на половинката, освен ако не е салата или просто друг вид предястие? За щастие не ми се наложи, защото реших да добавя още един продукт към кошницата и това е патешкото бутче деликатесен вкус. Запекох го във фурната със соса, с който е консервиран, в чугунен тиган, в който сложих малко свежи билки и чесън.


Получи се просто превъзходно, а в комбинация с виното просто не знаеш какво да правиш по-напред..да пише, да ядеш или като мен и двете. А още по-хубаво - виното върви и с десерт,. така че просто може да си доливате интензив :) 


Такава симфония се зароди, че ми беше трудно да спра да се наслаждавам на атмосферата, която само един истински италиански ресторант може да ти предложи ...или пък просто малко усилия и вдъхновение у дома. 


Няма търпение да споделите вашите наблюдения и да ми кажете дали и вие като мен не мислите, че това е чудесно новогодишно ястие. Като чиния пълна със жълтици..пък дано и 2021-ва е такава :) 


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

 
Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...