петък, 4 декември 2020 г.

Торта Спартак / Chocolate Spartak Cake Recipe


Обещах ви да има повече тортени идеи за предстоящите празници и ето второто ми предложение. За кога да чакам повече и да отлагам? Вярно е, че има още време до Коледа, но пък нека да имате време и да се поупражнявате, нали така.  Тортата приготвих като част от рубриката ми "Около света с Люси" за сайта на София мел, където има още много изкушаващи предложения. 


Торта Спартак е шоколадовият вариант на известната руска торта Медовик. Изключително мека и кремообразна, и разбира се шоколадова. Хубавото е, че тази торта е с много достъпни продукти и става голяма и наяждаща. Отнема малко повече време за направа, но си заслужава. Точените блатове са едни от най-вкусните, а за да стенат наистина добре използвайте брашно за баница на София мел.


Необходими продукти:

За блатовете:
350 г брашно София мел баница
5 г бакпулвер
40 г тъмно какао
135 г захар
75 г мед
2 бр яйца
4 г сода
112 г масло
За крема: 
400 г заквасена сметана
150 г захар
250 г масло
8 г царевично нишесте
2 бр ванилия
2 яйца


                  


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 

  

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!









вторник, 1 декември 2020 г.

Ризото по милански - Ризото Миланезе / Milanese Risotto Recipe


Декември 2020-та година е тук или както много хора го определят - последно ниво на Джуманджи. Всички смело се изказват, че само извънземни не са кацали тази година, но аз лично не обичам такива шеги, които все по-често стават истина, затова ще си се усмихна под мустак и ще се прекръстя тайно, хвърляща малко сол зад гърба и почукваща на масата. Бая ни стресна таз година и намирането на забавни теми за разговор не е така лесна задача както когато вашата Люси обикаляше метъл концерти, кулинарни събития или просто мааше килоти по Европа да подпийва греяно винце и да шопингува със сестра си посуда на прИмоция. 
Тази година всички ще гледаме "Сам вкъщи", независимо дали ни хареса или не и ще го съпреживеем както никога досега. Да, разбира се, че има вероятност ресторантите да отворят изведнъж точно преди празника, за да ни "поканят" да спасим бизнеса им със скъпи и изкушаващи менюта и ако имате възможност, разбира се го направете. Аз обаче не смятам да чакам чак до края на декември да си хапна вкусно и да изживея всеки един ден пълноценно. Италианският ресторант у дома работи непрекъснато, защото малко или много е любимата ни кухня и поне два-три пъти месечно имаме нейн представител в менюто. 
Преди време ви попитах коя е любимата ви рецепта с ориз и много от вас отговориха - Ризото Миланезе. 


Явно и вие  добре сте си поживучкали преди това, защото който е имал щастието да хапне истинско ризото по милански, не го е забравил. Ако има ястие, което има златен цвят - това е то и ако има ястие, което ще ви накара да се почувствате като крал, докато хапвате - това отново е то. 
За да разберете как да си го направите, вижте и рецептата,която следва. Отново продуктите са от Vera Italia, от където си набавям истински италиански стоки. 







Необходими продукти:

1 глава лук ( бял най-добре) 
зехтин екстра върджин
1 литър гореща вода/ телешки бульон
60 г. масло
2-3 скилидки чесън

Още:







Започваме като нарязваме на по-дребно лука и чесъна. Отмерваме си и ориза. 

                          

Ориз Арборио (Arborio) е най-известният и използван сорт ориз за ризото. Получава името си от едноименно селце в северна Италия, където сортът е култивиран и селекциониран за първи път от Доменико Маркети. Характерен е с едрите си зърна и голямата си способност да абсорбира вода (5 пъти повече от теглото си), което му позволява да набъбва чувствително.


В подходящ тиган слагаме да се загрее зехтин и една супена лъжица масло на средна температура. След това запържваме до прозрачност лука и чесъна.


Прибавяме и ориза  и запържваме за още една-две минути.


Прибавяме виното, като за пореден път се спрях на любимото си Пино гриджо. Виждали сте го ви други мои рецепти и честно казано, откакто се насладих на този сорт вино един прекрасен ден във Флоренция, се заби в сърцето ми като кол на вампир. ( То аз съм си истински Винопир) 
Оставяме го да поеме добре в съставките и да се изпари алкохола.


След това прибавяме шафрана. Заферано е подправката за миланско ризото и една от най-скъпите в света. Без нея няма как да си сготвите автентично Risotto alla milanese. Шафрана е скъпоценна прах, която придава много характерен аромат, цвят и вкус на ястията приготвени с нея. Достатъчно е съвсем малко количество за да се насладите на специфичните и' характеристики. Трябва да се отбележи: италианците са виртуози в производството Zafferano и смело твърдят, че италианският шафран е най-качественият в света. 

                     

Само за секунди ще се насладите на истински златен цвят в ориза. 


Започваме да прибавяме от горещия бульон или вода. Според известния готвач Карло Крако,  ако искате да постегнете по-лек вкус, използвайте само гореща вода, а ако искате повече вкус - телешки бульон. Аз имам домашен костен бульон, който разтворих с малко гореща вода, така че си направих нещо като среден вариант. Както всеки път ризотото се приготвя като се слага черпак по по черпак към ориза от течността. Следващия черпак се слага едва след като първия е изцяло абсорбиран от ориза.


Забележете, че не бива да стане изцяло гъст накрая, нека да има малко течност в него. Последно прибавете още масло 2 с.л. и рендосания стар кашкавал. 
Спрях се на Баите, защото това е твърд, ароматен кашкавал за директна консумация, който е прекрасен заместител на Грана Падано и като цена е по-достъпен.


Освен с шафран, подправям ризотото с черен пипер, макар и малко. Не е типично за тази рецепта, но не и изключено да го видите в нея. Аз обичам леко щипкащия елемент и не бих го пропуснала.


Сервираме го още топло, като аз украсих с малко прясна мащерка, колкото и да е нетипично..само за украса.


И тук дойде въпроса отново? Как да поднеса ястие без месо на половинката, освен ако не е салата или просто друг вид предястие? За щастие не ми се наложи, защото реших да добавя още един продукт към кошницата и това е патешкото бутче деликатесен вкус. Запекох го във фурната със соса, с който е консервиран, в чугунен тиган, в който сложих малко свежи билки и чесън.


Получи се просто превъзходно, а в комбинация с виното просто не знаеш какво да правиш по-напред..да пише, да ядеш или като мен и двете. А още по-хубаво - виното върви и с десерт,. така че просто може да си доливате интензив :) 


Такава симфония се зароди, че ми беше трудно да спра да се наслаждавам на атмосферата, която само един истински италиански ресторант може да ти предложи ...или пък просто малко усилия и вдъхновение у дома. 


Няма търпение да споделите вашите наблюдения и да ми кажете дали и вие като мен не мислите, че това е чудесно новогодишно ястие. Като чиния пълна със жълтици..пък дано и 2021-ва е такава :) 


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

 
Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!




събота, 28 ноември 2020 г.

Торта с кокос и шоколад "Риголето" / Chocolate and coconut cake Rigoletto

 

Официално сме във втори за годината lockdown. Ако четете това от бъдещето, годината е 2020-та, и ако не сте чували за нея, това е защото не я броим и не я споменаваме. 

Може би обаче сте запознати със следващите години, известни още като Годините на голямото купонясване, където всички хора се отдават на празници, сватби, годежи, концерти и всякакви поводи за веселба. Или поне така си го представям и се надявам да стане :) 

Сега обаче е друго и въоръжени до зъби с тоалетни принадлежности, лимони и шуслерови соли ще се затворим  у дома и ще се отдадем на дебелеене. Какво друго ни остава пък? И празниците идват и аз смятам, че е време да почнем да се настройваме за тях, каквото и да са те тази година.

Торта трябва да има, това добре го знаем и вътрешно в себе си аз знам, че я желаете, затова смятам да почна да ви предлагам торти за повод и без повод, но най-вече за здраве и берекет :) И защото искам още повече да се настроим за празници и да поканим Коледния дух у дома, искам да ви ПОКАНЯ да участвате в НОВАТА МИ ИГРА С НАГРАДИ в Инстаграм( натисни тук), където може да спечелите 3 чудесни тави/ форми за торта и сладкиши от Тефал. ( Виж снимка на наградата по-надолу) 

Наградите са подсигурени от София мел, с които и за които знаете, че готвя от години. Рядко изневерявам на брашната им, а днешната торта, както все по-често правя съм приготвила с брашното за кекс, тъй като си има набухвател. Ако нямате такова под ръка, може да ползвате и брашната Класик или Екстра и да добавите едно пакетче бакпулвер. 

Тортата приготвих без повод. Все пак тортата си е повод сама по себе си и след като знаех какво ми се хапва, реших да я сътворя. Името й сама измислих тъй като много нелюбопитен факт за мен : ) - освен метъл, най-обичам да слушам класическа музика и опера докато готвя. Да, на моменти може да прилича на Ханибъл Лектър situation, но какво да се прави.

А, сега нека не губим повече време, тъй като ще искате да си приготвите тази торта и трябва да ви покажа колко лесно се прави. Ето и рецептата: 


Необходими продукти:
За блатовете: 
3/4 ч.ч. тъмно какао ( 65г) 
1 1/2 ч.ч. захар ( 300 г) 
1/2 ч.ч. олио ( 120 мл)
1/2 ч.ч. кокосово мляко (120 мл)
1 ч.ч. гореща вода ( 240 мл) 
1 ванилия
1/2 ч.л. оцет
1 ч.л. кафе
3 яйца
щипка сол

За крема:
125 г масло 
400 г маскарпоне ( или 250 г маскарпоне и 200 мл сладкарска сметана) 
180 г пудра захар

Още:
100 г кокосови стърготини
120 мл кокосов мляко ( ядково)
шоколадов ганаш и кокосови бонбони за украса
150 мл сладкарска сметана


Тортата се прави изключително лесно. Като начало си пригответе продуктите на масата и в купа пресейте брашното, какаото, кафето и въобще всички сухи съставки.


Разбъркайте ги докато получите еднородна смес ето така:


В купата на миксера сложете яйцата с олиото и коксовото мляко. Аз ползвам кокосово мляко от тези в кутиите като за краве мляко, а не от консерва. Разбиваме до еднородна смес и прибавяме към сухите съставки.

                  

Накрая прибавяме горещата вода и оцета. Ако сместа ви се струва твърде гъста, може да добавите още малко вода или кокосов мляко. Колкото по-гъста е сместа, толкова повече блатовете ще бъдат като брауни, а ако я направите по-течна, ще бъдат по-пърхави. 


Разпределяме сместа в 3 тавички с диаметър 20 см. Моите са алуминиеви и няма нужда да се слага хартия за печене, само да се намажат с малко олио.  Може да я изсипете и в две тави с размери около 23 -24 см. 


Печем блатовете в предварително загрята фурна на 170 градуса с обдухване за около 30 минути или до тест със суха клечка. След като с а готови ги оставяме напълно да се охладят, а след това изравняваме е с нож,ако е необходими. 
 

Захващаме се с крема. За целта разбиваме маслото с пудрата захар на крем и постепенно добавяме от маскарпонето. Важно е да са с еднаква температура, и макар често да съветват те да са на стайна такава, аз ви препоръчвам да са по-скоро хладни. Може да направите крема с повече или по-малко маскарпоне и с участието на сметана.


Сглобяване на тортата: Тортата сглобяваме като взимаме един блат и го напояваме добре с кокосово мляко, а отгоре разпределяме от крема и поръсвам е с кокосови стърготини. Така процедираме и с останалите блатове, като измазваме тортата добре с крема от всякъде.


Украсяваме тортата като в долната част полепваме трохи от изрязаните части на болтовете, а в горната кокосови стърготини. Шприцоваме и украса отгоре с бита сметаната. 


Ако искате да има още повече шоколадова наслада, сложете в средата малко шоколадов ганаш и поръсете отново с кокос.

И така, представям ви торта "Риголето". Направена с много вдъхновение и надежда за по-светли и щастливи мигове. Не забравяйте, от нас зависи да си ги направим. Нека вместо гневен коментар в нета, днес оставим позитивен такъв, нека като видим някого го похвалим, а не му се оплакваме и  нека сме по-мили и разбиращи, за да създадем нашата красива реалност. 

И ако съм успяла да ви заредя с малко оптимизъм, не пропускайте да се включите в играта ми ТУК, тъй като усещането да зарадваш някого с това, че е спечелил подарък е чудесно :) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза и е ако е така, и искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...