Леки и хрупкави гофрети / Light and Crispy Waffles

Искали ли сте нещо в продължение на много време, и без конкретна причина да отлагате да си го вземете? За мен това с години бе гофретникът! Не помня кога реших, че искам да си го купя вече, може би с някоя от брошурите на магазините като Кауфланд и Lidl, когато стъпиха на нашия пазар и почнаха да ме пляскат през лицето през няколко месеца, но си казах "Ето сега вече ще си го взема". Обаче, нали не е от първа необходимост и не е нещо, което ще ползвам всеки ден , после пък къде да му търся място и така все се отказвах. 

От време на време възкликвах " Ех този път ще си го взема, много е изгоден", после забравях, промоцията свършваше, или пък пускаха двоен, какъвто не исках, или пък с причудливи форми, които не исках или пък заставах пред него в магазина и се чудех, искам ли го наистина? 

Представете си само каква дилема за един пуст гофретник, хора?

 Толкава пословично позната бях с него, че преди месеци с мама бяхме пак в магазина, и пак го загладех и тя възкликна "Ох, айде да ти го взема тоя гофретник, че вече колко го повтаряш".

 Чак срам ме хвана, че съм такава скръндза, ама във време на криза нали не си мислите, че баш гофретник спешно ми трябва ?Нали ме разбирате? 

Казах й, че съм намислила други рецепти да готвя и не искам да ме разсейва, затова просто няма да го взимам. "Друг път" -си казах аз, без много да си вярвам! За голяма моя изненада половинката ми наскоро се прибра след работа и какво да ми вземе, като знае, че аз бижута не ям, и хоп "гофретник" чак не можех да повярвам, че имам вече у дома. Точно какъвто исках, малък, кръгъл, да не е скъп, за да мога да заспя спокойно и да не ме е яд, ако не го използвам често или пък вземе, че се развали. 

Поразрових се за рецепти и понеже аз обичам гофретите да са хрупкави отвън, но меки отвътре, знаех, че търся рецепта, която да ги описва така. Правила съм гофрети вече с гофретник на заем ( няма такава стипца като мен, ще си помили човек) но станаха малко гуменки.

Вкусни докато са горещи , но после не толкова. след като се поразрових в нета намерих една подходяща за експеримент и за щастие се оказа много успешна. 

Сега искам да я споделя и с вас, както и един трик как да се подсигурите, че ще станат такива, дори и да нямате на-скъпия, професионален и невероятен гофретник. 

Утре може да си направим една перфектна гофретена събота и всички заедно да закусим тази вкусотия:

Необходими продукти за 8 броя:

200 г брашно София мел кекс

60 г царевично нишесте

270 мл прясно мляко

160 мл олио

1/4 ч.л. сода

1/2 ч.л. сол

2-3 ч.л. захар

1 ванилия

2 бр. яйца

В купа смесваме сухите съставки. В друга купичка  смесваме млякото, с яйцата, после и олиото.

                             

Прибавяме мокрите към сухите, а след това добавям и ванилия ( при мен е течна).

                             

Оставяме сместа да почине за десет минути, за да може набухвателите да се активизират. 

Загряваме гофретника за два трети от мощността му, като това ще зависи от уреда, който имате. Аз не исках да рискувам, да прегорят. Слагаме около един половин голям черпак в гофретника и затваряме. 

                             

Печем докато започнат да придобиват хубав златист цвят, а ето и трика, който може да използвтае за да получите наистина хрупкави гофрети.

След като се изпекат ги пъхаме да се допекат във фурната за една-две минути на 200 градуса.

Най-добре да ги оставим да се охладят една по една, а не една върху друга защото пак ще се задушат и омекнат.

Как ще изберете да хапнете гофретите - оставям на вас да решите, дали с пудра захар, сладка, мед, течен шоколад...

цяла или на парченца. Аз я харесвам на парченца, като изсъхвайки във фурната те почти се чупят от само себе си. 

Сега имайки гофретник под ръка ще продължавам да тествам най-различни рецепти за да открия и други "вълшебства' от кулинарията, като гофретите въобще не трябва да бъдат само сладки, нали знаете? 

Сега вече ще спя спокойно, натъпкала се с достатъчно гофрети в коремчето и под възглавницата :)                                                                                                                              Пожелавам и на вас да отметнете нещо, което отдавна отлагате или да имате хора около себе си, които да ви помагат да го направите.

Малките победи в живота са важни, защото малките неща в него са всъщност големите неща! 

Бъдете здрави, щастливи и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

Ако пък рецептата ви е допаднала или мен самата, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Сладък ден, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!

Благодаря ви, приятели!

Мароканска супа с червена леща / Moroccan Lentil Soup

След благичко- сладичко и топло хлебче-бебче, идва ред на супичка - вкусничка! Забелязвате ли колко вече ми е прегряла плочата, а ? Опитвам се да скрия този факт от вас, но той избива като пъпка преди важна среща. Забелязвам, че на някои хора им е скучно даже у дома, а как е възможно - не знам. Толкова ястия има за опитване, толкова проекти за творене, пък  ако  толкава не ви се твори, е го на - пролетното почистване и то чака. Аз нали съм си умна го отложих за по-натам, а то и пролетта се отложи, затова се отдадох само на похапване. 

Не мога да се оплача от скука и това е. Още си ходя на работа, още се налага да излизам, работя с пълна пара и въобще не усещам разлика, освен че телефонът не звъни толкова често, за да мога да казвам на приятелите, че нямам възможност да изляза. А, как ми липсват те само? 

Сладките приказки на Марта и да се взирам с греещите й се очи и нежна бенка на бузата, невротичните размишления на Ванчето с голяма доза сарказъм и самоирония, новите музикални проекти на Коцето, който ми подава слушалки да чуя най-новата му песен, шегите на Давидко, енергията на Алекс и греещата усмивка на Лин, която пък подробно ми описва някоя случка от ежедневието си, докато избухва в смях. ( Трябва скоро да й се обадя, защото все го отлагам) 

Хубаво нещо са приятелите и сега повече от всякога усещаме нуждата на "статистите" в живота ни. Не всеки ден може да се виждаме, не винаги можем да си кажем какво мислим и какво ни се е случило, така не ни достига време, но пък със сигурност усещаме липсата им. Те са като "пилешка супа за душата" или в моя случай мароканска супа за душата! 

След всички вкусотийки, време беше да загреем стомахчето и с така обещаната от мен Мароканска супа, с която си облизвахме пръстите няколко дни у дома.  Топихме в нея от вкусния Домашен хляб без месене, който виждате и на снимките.

Самата леща получих като подарък от Кауфланд България и е част от тяхната Био линия. Ето как я приготвих: 

Необходими продукти:

1 по-голяма глава лук

1 по -голям морков

3 скилидки чесън

1 малък стрък праз

олио/ зехтин

2 ч.л. млян кориандър

1 ч.л. млян кимион

1 ч.л. куркума

1/2 ч.л. червен пипе

2 ч.л.черен пипер

сол на вкус

400 г млени домати

2 ч..ч червена леща

около 1, 2 л зеленчуков (ли месен ) бульон или вода

За поднасяне:

магданоз, лют пипер на люспи, лимон

Препоръчваме ви да започнете като си приготвите всичко необходимо на масата. Нарежете на ситно ( или в чопър) лука, морковите, праза и чесъна. 

Измийте добре лещата и я отцедете от водата.

В подходящ дълбок тиган или тенджера сложете олио или зехтин на дъното и загрейте на средна степен. Сложете нарязаните не ситно зеленчуци да се запържат докато омекнат, като разбърквате периодично.  

                            

Прибавяме подправките и разбъркваме докато се усети аромата им. 

След това прибавяме бульона и лещата и оставяме супата да къкри на тих огън, докато лещата и зеленчуците се сварят. Накрая прибавяме млените домати и оставяме да покъкри още десет минути. Подправяме с още сол, ако е необходимо.  

                          

Пасираме лещата с пасатора, но може да не е всичко, за да не е като крем супа, а на места - тоест да с останат и парченца от самата леща. Един начин е да прехвърлите половината супа в отделен съд и там да я пасирате и после да върнете е при не пасираната част, но според мен е излишно цапане на съдове ;) 

Щом е готова поръсете е нарязан пресне магданоз, лют пипер и изстискайте малко лимонов сок а свежест. 

Просто става идеална за топене - не можах да се въздържа да я опитам докато е още гореща тази леща :) 

Не пропускайте лимона - направо е game changer, както каза половинката! 

Така и така зимата се завърна, време е да се затоплим с малко ароматна супичка, а пък скоро ще имаме време и за приятелите, надявам се.

И вие сте част от тях, така че надявам се и на вас да се е усладила. Ако е така, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

До нови срещи, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!

Благодаря ви, приятели!

Домашен течен шоколад от едно време / Old Times Homemade chocolate spread

Ново!>>>Последвай ме в ТИКТОК тук! 

ЧЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕСТИТА ПРОЛЕТ, приятели! Навън се разселени, зауха на зюмбюли, птиците пеят всяка сутрин и вечер, земята се пробуди и ни натика наказани " по стаите", защото не слушкахме много в последно време! 

Аз много се радвам, че виждам животът навън, макар не и под формата на homo sapiens. Има толкова живот, които се случва около нас в момента и е хубаво да го видим, защото доста време си затреперехме очите за него, а сега всичко сякаш ни стана по-сладко. Уханието на тревичка, разговора със съседа, нищо че не е много симпатичен тип, желанието да гушнем баба и дядо, тъй като те са далеч и ги пазим. 

Аз обаче съм обнадеждена не заради случващото се, а заради това, че както се казва "всяко зло за добро". Надявам се след това изпитание за човека всички да се завърнем по-силни и мислещи от всякога. 

Казват, че е най-тъмно преди зазоряване, затова с пробуждащата се пролет, предлагам да пробудим и у нас някои позаспали чувства и емоции. Нека се радваме на всичко, нека се усмихваме, ако ще и напук, но пък това е добър напук. Нека прегръщаме, целуваме и прощаваме повече и нека...нека ни е по-сладичко :) 

"Не може вечно да вали" пък е цитат от друг мой любим филм и този shit storm все някога ще спре. Какви хора ще бъдем след нея обаче е наш избор, затова ви предлагам to join the light side. We have sweets :) 

И както моите прекрасни и добри читатели, които не минава ден в който да не споменавам с добро пожелаха, следващата рецепта трябва да е нещо сладко. Едва ли сте очаквали това от мен сега, но ще взема да ви изпратя по магазините. ( Фногу съжалявам) Предполагам, че нямате сухо мляко у дома, тъй като и аз доскоро нямах :) 

Бях казала на половинката обаче, че ако иска да ми донесе "изненадка " от магазина някой път, да е сухо мляко, че аз все се скръндзам да си купя.  А така ми се хапваше напоследък онзи най-любим течен шоколад от детството. Някои го наричат "Соц течен шоколад", но аз му казвам "течния шоколад на мама".

 Истината е, че вече имам рецепта за него в блога тук, бе една от първите ми такава, но снимките ми не бяха добри и не показват неговата красота. Освен това този път реших да го предложа в една идея по-здравословен вариант, затова ето го отново. 

Без бой ще си призная, че изядох цялата доза шоколад съвсем сама, без чужда помощ, а част от чашките и без да има свидетели, защото малко се засрамих на лакомията си. После обаче си дадох сметка, че ако не си хапна сега, на ония свят може също да няма сухо мляко, та бързо се убедих в правотата си. ( сега кипя от енергия ) 

И така, след като момчето ми ми донесе сухо мляко от магазина, нямах избор освен да направя така жадуваната рецепта. Обещах си, че ще изям една доза, ще си "начeшам крастата" и ще продължа нататък. Е, сега имам втора порция в хладилника и никога не съм била по-щастлива :) Хич не ми и пука! 

Обожавам този шоколад! Толкова е лесен за приготвяне, а вкусът му е просто неповторим. Като дете си спомням мама го прецеждаше през тензух, за да няма бучки, тъй като нямаше такива луксове като пасатор, и не ставаше така гъст, защото сухото мляко не винаги беше от хубавите, но  коричката му беше най-любимата ни част. Сега искам да ви поканя да се присъедините към моята секта на "Шоколадените маниаци" и да потънем в блаженство с тази ВЕЧНА КЛАСИКА! Ето и рецептата: 

Вижте надолу подробно описаната рецепта, 

>>а ТУК може да я видите като ВИДЕО в Инстаграм 

>>>( А, тук в Тик Ток) 

Необходими продукти:
250 г сухо мляко ( ползвах Нестле)
50 г тъмно какао 
2/3 ч.ч. мед ( или 1ч.ч захар)
200 мл вода
120 г масло

Започваме с две лесни стъпки:

В касерола слагаме водата, маслото и меда да се загарят на средна температура на котлона. В оригинал меда е заменен със захар, но според мен този инвариант и шоколада  става още по-гъст и разтеглив, пък и полезен. Ако меда ви е достатъчно течен, няма нужда да го загрявате, за да си остане възможно най-естествен. 

Следваща стъпка е да смесим в купа сухото мляко и какаото. Може да ползвате и по-малко какао, ако искате да е по-светъл като цвят, но аз съм мазна муцка и си искам шоколад. 

Стараем се да хомогенизираме добре сместа.

На пазара има различни водове сухо мляко, но аз и сестра ми смятаме, че за тази рецепта най-добър е този. Не са ми платили за реклама, но аз да си кажа, понеже съм честен и почтен човек :) 

( П.п. Мъж да иде на пазар, единствената спляскана консерва ще изнамери да ти подари) 

Смесваме разтопеното масло, мед и вода и ги прибавяме към сухите съставки. 

Бъркаме първо с телена бъркалка, а после минаваме с пасатора за да стане фина текстурата. 

Изглежда течен крема, но да не ви подвежда, после се сгъстява в хладилника. 

Прехвърляме в купички и хоп в хладилника. Поне шест броя излизат, но зависи и колко големи са и колко ги пълните. Тъй като е сладък доста, може да направите и по-малки чашки, за да имате повече бройки. 

Смятам, че за този крем може да ползвате и други подсладители, които сметнете за добре. На стайна температура се отпуска, но в хладилника става разбира се по-твърд.

Аз винаги увеличавам количеството на какаото и понякога маслото, защото не ми харесва да е твърде течен. Медът го сгъстява допълнително, така че имайте това предвид, но пък става с текстура на Нутела, затова няма какво повече да искам :) 

Последният път когато опитах такъв течен шоколад навън бе преди години в едно от култовите ресторанти на Благоевград - "Руслака",  които го предлагаха доста дълго време. Може да има много сладкарници, торти с маскарпоне и всякакви други благинки в днешно време, но нищо няма този прекрасен вкус на спомени! 

А сега ви оставям в добро здраве, чудесно настроение и малко гладни..надявам се! Ще се радвам да ви хареса рецептата ми, а ако е така, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

До нови срещи, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!

Благодаря ви, приятели!