Шоколадов щолен / Chocolate stollen

Забелязали ли сте, че понякога роднините ни са голям извор на бисери? Мине не мине и някой плесне нещо във въздуха, което може да те разсмее и в най-мрачния ден. Разбира се, много често те не целят да предизвикват у нас спонтанен изблик на смях, защото в тяхната главa си имат логика нещата, но отстрани си е забавно, не можем да отречем. Ето пример, за да може по-лесно да ми схванете мисълта. 

При последното ми гостуване, видях, че мама вече спи с два супер дебели юргана, от онези, които могат да се ползват за спасителни акции в Хималаите и вътре са с водна риза и парен ефект. Мислех, че при последния ни пазар е купила втория за гости, но не, тя ги е надиплила един върху друг. 

Прозореца и беше открехнат и разбира се, като много хора смятам, че е полезно да се спи на свеж въздух, макар да знам колко е зиморничава и я бъзнах защо си е отворила прозореца, а тя с цялата си сериозност на която е способна ми каза, че това е с цел да се калява.  

Сигурно, някъде там дълбоко под преспата от гъши пух където всяка вечер и прави компания гуменa грейка с вряла вода, майка ми си мисли, че ако открехне леко прозореца това граничи с каляване, но аз лично го намерих за супер сладко и забавно. 

Друг пример, при последното ми гостуване при вуйчо, той остана притеснен ,че изпусна една от десетте прогнози за времето, които смята да гледа тази вечер. Вуйна ми го попита какво толкова важно има, а той напълно потресен от случилото се отговори, че сега не знае дали утре ще е топло или студено. През декември! Разбира се, че няколко градуса биха променили дрес кода му за работа, в която има униформа и постоянна температура, защото все пак може да иска да разчупи нещата и да иде по бански. Вуйна ми погледна през прозореца, после него, после пак прозореца и после вуйчо ми и каза " не, утре ще е за море"

Аз лично не следя прогнозата за времето, защото костите на моя приятел Коцката ми дават по-точна информация, но затова пък не пропускам да отбележа колко малки неща от ежедневието може да ни донесат усмивка, ако им позволим. Някой ден ще ни липсва именно тази "желязна" логика от страна на близките, сладките им изказвания и мислите, които са ангажирали съзнанието им.

 Понякога сякаш спирам всичко на стоп кадър и седя в стаята оглеждайки всеки един от тях, са малките бръчки по челото, движенията на ръцете им и се опитвам да попия всеки спомен за смеха им и начина по който устните им се извиват в усмивка. 

Така е и начина по който искам да запомня всеки човек - усмихнат. За да им донеса повече усмивки и тази Коледа, реших да добавя в подаръчните кутии и малко щолен. За да може усмивката да е по-широка, напарвих щолена шоколадов, защото с шоколад всичко е по-добро.

Необходими продукти:

500 г брашно София мел Екстра

100 г черен шоколад

100 г млечен шоколад

200 г марципан

250 г извара

110 г захар

120 г масло

1 пак. бакпулвер ( 10 г) 

100 г сушени плодове (боровинки, стафиди, захаросани плодове) 

2-3 с.л. лимонови корички

20 г тъмно какао

1/2 с.л. канела

1/2 ч.л. кардамон

щипка млян карамфил

3 с.л. ром

2 бр. яйца

2 пак. ванилена захар

Още: 

80 г масло

80 г пудра захар

Започваме като пресяваме брашното в купа и прибавяме какаото и бакпулвера.

След това разтопяваме нарязваме на парченца млечния шоколад, а черния разтопяваме на водна баня или в микровълновата.

                             

Към сухата смес прибавяме лимоновите корички и подправките, които разбира се може да са на вкус и разбъркваме, 

а след това прибавяме захарта, изварата, яйцата, рома, мекото масло и разбъркваме. След като разбъркваме всичко добре, прибавяме и нарязания млечен шоколад. 

                     

Може да добавите сушените плодове и ли нарязаните захаросани в тестото или после като плънка - оставям на вашия вкус и преценка.

Оформяме тестото на правоъгълник около 30 х 20 см, а в него слагаме оформения на фитил марципан ( около 30 см)  и плънка по желание - аз сложих крокан и сушените боровинки, напити в ром.

Завиваме го като бебче първо прихлупваме от едната страна, малко по-дългата и после от другата.
Още от сега изглежда супер апетитен, а само ако знаете как ухае....



Печем го в предварително загрята фурна на 160 градуса с обдухване около един час, а щом стане готов, вадим от фурната и мажем с останалото масло и като попие , поръсваме с пудра захар.

Щоленът е чудо на чудесата сам по себе си,защото може да издържи дни, без да промени вкуса си, не се разваля и ако има сладък хляб, ухаещ на Коледа това е той. На пръв поглед сух, но отхапеш ли усещаш меката същност, която благодарение на изварата стои винаги свежа и сочна. Но какво ви убеждавам, направете го сами и се убедете и без това става за час :) 

Весели празници, приятели! 

 п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Шоколадов крем с маскарпоне и Бейлис / Dark Chocolate Mousse With Baileys And Mascarpone

И вие ли сте от хората, които си записват? Говоря за всичко. Аз постоянно записвам неща на тефтери, списъци, хвърчащи листа, бележки по джобовете, от списък за пазаруване, до задачите за деня, на кой да се обадя, размери за дадена мебел или уред, който търся и много често си забравям списъците. Познато ли вие? Баба ми например си има едно тефтерче " да не забравя"  и постоянно забравя тефтерчето. Разбираемо за баба, която тази година ще стане на 80 навръх Коледа, но нейната внучка, която би трябвало да е в разцвета на силите си, не се връзват нещата.
Онзи ден попреглеждах трите тона документация и листа по бюрото, опитайки се да подредя, гледайки колко неща от списъците съм изпълнила и ми попадна един от миналата година по това време.



Моята приятелка Марето ( или Сърдечно както й казвам, защото е най-сърцатото същество, което знам) ми подари бутилка Бейлис за коледен подарък. Беше толкова мило и изразяваше нашето вътрешно желание да се видим с нея в един и същи град, да се натряскаме и да си говорим безкрай.  И така 365 дни вече, в които така и не се случи. Хвана ме една такава надъхана яд и реших, че ще отворя тази бутилка и ще ударя един шот, ей така, в името на идеята. И като тръгна по гърлото тази сладост, веднага в главата ми се зароди рецепта.


Да, ама аз вече кажи-речи съм планирала какво искам да пусна за декември, а  с този ремонт няма място много за готвене. И все пак, то ме човъркаше така силно, все едно се чудя къде съм си забравила тефтерчето "не забравяй".
Исках да създам един изкусителен шоколадов крем, с маскарпоне, бейлис и напоени амарети.
Знам, че по празниците се правят десерти, но истината е, че след всички тежки ястия, рядко ни остава място и за тежък десерт Един добре охладен крем от хладилника, с ухание на затоплящ гърлото алкохол и високо качествен шоколад обаче е друго нещо и за него ще се намери място дори  след най-обилната вечеря.


Да, обаче, нали като ми хрумне нещо, трябва да е като хората и исках да направя този десерт с истинско, вкусно италианско маскарпоне. Писах на любимците си от Вера Италия дали имат още налично, защото знам, че зареждат само по Коледа от това маскарпоне. Не мога да ви обясня каква е разликата, но че има разлика с това от магазина - има. Така и така амаретите и шоколада също са ми от Вера Италия и ги ползвах за Новогодишното меню тук, оставаше ми само истинското хубаво маскарпоне.

Galbani е една от наистина старите и уважавани марки в Италия, която съществува още от далечната 1882 г. Продуктите им са избор на 9 от 10 италиански семейства. Всеки техен артикул се създава с уважение към традицията и с гаранция от над 6000 проверки на ден. Аз пък нали съм си любопитна и се поразрових всъщност малко за историята на маскарпонето.

Оказва се, че данни за него има още в 12 век като е създадено за да може да се консервира млякото в излишък. Има малко разногласия относно името му, но най-популярната легенда разказва, че през 12 век  млад испански благородник, опитвайки го възкликва “Mas che bueno” (Più che buono) - Повече от вкусно и така става известно като Mascarpone, което пък на ломбардски диалект означава извара.

Аз мога да гарантирам, че днешният ми крем е повече от вкусен и направо ще си оближете лъжичките, чашките и устната кухина, веднага щом го опитате. Рядко мога да гарантирам, че един десерт ще се хареса на всички, но честно казано, ако това не ви хареса, не сте хора :)
От сега си знам, че същия ще направя и във формата на торта, само и само защото тази вкусотия трябва да се разпространи като политика в България :) Само вижте отблизо тези пластове!!!

А ето и рецептата:

Необходими продукти:
300 г маскарпоне Санта Лучия
3 бр яйца
120 г захар
150 г тъмен шоколад
150 мл Бейлис
мини амарети

 

Започваме като нарязваме шоколада. След повече от три рецепти, най-сетне му видях сметката на този шоколад - много добра инвестиция за такова качество, грамаж и цена. Отделно в купа отделяме жълтъците от белтъците, като кипваме малко вода на котлона, тъй като ще работим на водна баня. Оставяме и маскарпонето на стайна температура.

                            

Прибавяме 50 г захар към жълтъците и ги разбиваме на водната баня, докато поличим хубав крем, а захарта се разтопи. Така няма да ви притеснява, че ядете сурови яйца, защото на практика те вече са преминали нужната термична обработка, за да бъдат безопасни. 

 Прибавяме към тях шоколада и разбъркваме докато се разтопи, а

след това прибавяме и 100 мл от Бейлиса. Получаваме супер изкусителен и вкусен шоколадов крем. Докато се поохлади, се заемаме с белтъците.

В друг съд, отново на водна баня поставяме белтъци и останалата захар, и разбиваме на ръка с телена бъркалка, докато отново захарта се разтвори ето така:

                             

След това прехвърляме в купата на миксера и разбиваме на сняг.

Към вече малко поизстиналия шоколадов крем, прибавяме маскарпонето. Не мога да ви опиша за какво става въпрос..изядох поне няколко лъжици, докато е още в купата. 

На дъното на подходящи , десертни чаши или купичка, поставяме малко от мини амаретите. Нямат равни с бадемовия си вкус и просто са "родени" за този десерт. Сипваме малко Бейлис отгоре, като аз си слагам малко повече, защото искам да си има алкохолче на дъното на чашата - повярвайте ми, след тази година съм си заслужила ;) 

Разпределяме от шоколадовия крем, слагаме още някоя и друга амаретка отгоре, и разпределяме от разбитите белтъци. Аз имах още крем в купата, а чашките ми свършиха, затова украсих и отгоре с шоколадовия. 

                   

Пъхаме в хладилника да пренощуват и да стегнат. 

Определено охладени са още по-вкусни, а шоколадовия крем стяга и става нещо като мус, а отгоре 

пухкавите белтъци допринасят още повече към елегантността на десерта. Амаретите пък носят леко хрупкаво усещане и ухание на ядки,  което не може да се замени с друго. Хубаво е да има достатъчно алкохол, така че да не попие само в амаретите, а да може да загребвате и от соса.  

Още веднъж покупката ми от Вера Италия се оказа успешна, като сега съм хвърлила око на тази супер красива, метална мелничка за кафе в ретро стил, защото си умирам да си направя кафе у дома,  прясно смляно, а няма такава машина.  Още повече, че този месец процент от продажбите отиват за да спасят човешки живот, затова сега е чудесен момент да помогнем на някого! 

Аз ви оставям с още няколко изумителни кадъра и пожелание за много сладка и предпразнична седмица!!!

 

п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!

Направи си сам: Джинджифилова коледна къщичка / DIY: Gingerbread House

Как е коледното настроение, приятели? Ако още нямате такова, ей сега с тази публикация и рецепта, се надявам да ви го създам. В края на краищата всяка Коледа в живота ни е подарък сам по себе си, поне да го разопаковаме, както се казва. Тази година, напук на всичката неразбория, положих неистови усилия да запазя коледния си дух. 

Вкъщи едни майстори ( няма да казвам кои) направиха повече бели, отколкото да помогнат, все още спя на пода в хола, в работата прозорците не са уплътнени добре и на моменти сякаш някой дементор ми изсмуква животеца през дограмата, а май и ще си мина без украшения у дома тази година, защото освен да сложа елха върху главата си, друго място почти не остана.

 Затова пък, както винаги правя, насочвам всичките си тревоги в кухнята, където ги омесвам, овкусявам и изпичам и накрая се получава нещо супер вкусно, което вече е зарeдено с много положителна енергия. А кое  е най-хубавото, което може да направите с такова нещо - ами раздайте го на повече хора. Тази година реших да раздам на любимите си хора кутийки с домашни бисквитки и сладки, заедно с картичките, като някои от тях ще предам на ръка, а другите - другите пътуват по пощата.

 Направих сладки, които да бъдат продадени за благотворителност, а тази специална къщичка подарих на едно чудесно детенце, която ще й се радва много повече, отколкото мога аз някога. Да виждаш усмивките на хората около теб, заради нещо, което си направил е толкаво възнаграждаващо и честно казано няма шопинг, който да ми донесе такава терапия колкото арт-терапията.

Отдавна се каня да си направя джинджифилова къщичка и все се заричах, че даже и сестра ми ми купи преди години  специална формичка за нея, но дори и така успях да я отложа. 

Тази година обаче, както знаете съм на вълна джинджифил повече от всякога, защото благодарение на него, с моята колежка отблъскваме дементорите от прозорците и си правим полезен и сгряващ чай с джинджифил на Verve, винаги когато ни се прииска. 

Вече ви хвалих техните чайчета по ред причини, като това, че са изцяло български продукт е само една от тях. 

Сега обаче искам да ви разкажа малко за шоколада с джинджифил, който реших да използвам за моята джинджифилова къщичка, защото честно казано, всяка бисквитка е по-хубава ако с шоколад, а това важи и за къщичката. 

Това е първият произведен в България занаятчийски шоколад с джинджифил, ръчно изработен от смлени в каменна мелница специално селектирани и изпечени на място какаови зърна, доставени директно от малки ферми в Еквадор по технологията "bean to bar" - от какаовите зърна до шоколада.

Не е тайна от никого, че обичам черен шоколад ( почти във всяка рецепта използвам само такъв), като съм яла какви ли не видове, дори и с люти чушки. Никога обаче не са ми били люти, докато не опитах този с джинджифил. Лютината обаче му е толкова приятна и затопляща гърлото, че все едно си ударил една ракийка. Реших да се ги нарежа на малки парченца и да го добавям към сутрешната си закуска ( тук), така че да прогоня всякакви възможни бактерии и вируси още от сутринта. Ако има полезен шоколад, вярвам, че това е той. 

Аз разбира се хвърлих в дълбокото с тъмния шоколад от Verve DARK GINGER TEMPTATION с 70 процента какао. За някои може би няма да е сладък като вкус, но ще ти помогне да се разсъниш сто пъти по-бързо от кафето и няма да се тревожиш за фигурата толкова. 

За ползите от джинджифила няма да почвам, защото няма да ми стигне деня да ви ги изредя, но определено ще ви посъветвам да наблегнете на него по време на студените месеци, защото е страхотен имуностимулатор и съм сигурна, че няма да ви е излишно малко Хари-Потърска магия - Джинджифилус чайчус! 

Сега идва ред на рецептата, за да ви убедя още повече колко е чудесна С ШОКОЛАД: 

Необходими продукти за тестото: 

Около 3 ч.ч. брашно ( плюс още за разточване) 

3/4 ч.ч светла кафява захар

1-2 ч.л. млян джинджифил

1/ 2 ч.л. индийско орехче

1-2 ч.л. канела

1 ч.л. бакпулвер

250 г масло

щипка сол

1 яйце

За слепването и декорацията:

300 г тъмен шоколад с джинджифил Verve ( виж тук) 

захарни декорации за къщичката

пудра захар за поръсване

За къщичката използвах ето такава силиконова формичка, но от сега ви казвам, не е задължителна. От една страна е по-лесна за напарва, но пък от друга по-трудна, защото трябва да направиш тестото достатъчно меко, така че да влезе в нея, но и да прилепне добре към страните й, за да се отпечата. 

В Интернет е пълно със стотици шаблони за джинджифилова къщички, които може да си принтирате или просто да почерпите идеи и да си нарисувате сами. Намерих за вас някои тук за улеснение: 

Самата къщичка си е една голяма бисквитка, затова и тестото се прави по същия начин. Слагаме в купа мекото масло и го разбиваме на пухкав крем със захарта. 

Прибавяме постепенно от останалите продукти, докато получим лепкава каша, която оставяме да прехвърляме върху стреч фолио и го оформяме на правоъгълник. Оставяме го в хладилника да стегне за половин час поне, така че да може да се разточва на лист.

След като тестото стегне ще трябва да работим бързо, докато не се отпусне прекалено и започне да лепне от маслото. Затова хубаво набрашнете масата и точилката и си направете един голям правоъгълен лист.

Аз винаги работя само с половината от тестото, а другата половина завивам в хладилника, докато ми потрябва, за да не се затопля. 

Ако ползвате шаблон, изрежете формичките от разточения лист, а ако имате форма като моята, прехвърлете листа върху формата, изрежете и притиснете с пръсти, за да може да се отпечата добре.

Пъхаме ги да е пекат в предварително загряна фурна на 170 градуса, докато порозовеят леко ето така:

                          

Оставяме ги да се охладят напълно, защото така ще се втвърдят. По същия начин процедираме с останалото ни тесто.

Тъй като ги правих вечерта, реших да сглобя къщичката на сутринта.

За целта разтопих шоколада на микровълнова фурна, като го бях нарязала на ситно и разбърквах през няколко секунди.

Признавам си, не знам колко шоколад ми отиде, защото реших да намажа и страните на къщичката с него, хем да ги подсиля и да предотвратя чупене, хем да е по-вкусна. 

Не съм мазала всички парчета, само предното и задното. 

Останалата част използвах за слепване и декориране, като за сглобяването си помогнах с консерва, която подпираше страните, докато шоколадът стегне и конструкцията стане стабилна. 

Много често се използва айсинг за слепване, но според мен шоколадът е в пъти по-стабилен и по-вкусен - няма какво да се лъжем. 

Определено с него ще е по-здраво! 

                       

След като слепим всички страни, завършваме с покрива. С останалия шоколад декорирах украсата по къщичката като може да сметнете, че малко съм си оставила ръцете, но истината е, че колкото по-небрежно е, толкаво по-вкусно изглежда. Да, наистина има и супер изпипани къщички, които са чудесни за гледане, но не от всички ти идва апетита да ядеш. Лъскавият капещ шоколад си е друго нещо обаче ;) 

Още повече, когато този шоколад е : без палмово масло или други хидрогенирани масла, без соев или слънчогледов лецитин, без животински продукти, без глутен, без ечемичен малц, без подобрители, овкусители, стабилизатори или изкуствени консерванти.

Сигурна съм, че някои може да ме попитат, но други разпознават коледните захарни орнаменти, които продават често по това време на годината в Лидл. С тях декорирах къщичката, но ако вие имате желирани бонбони, солети или други вкусотии, както и деца, които отчаяно имат нужда от проект, който да ги държи мирни поне един час, дайте им да украсяват. 

Е, това е от мен за днес и наистина, от все сърце се надявам да съм донесла малко празнична безгрижност, настроение и ухание на горещ шоколад и мелодия на детски смях.

Не забравяйте да ми споделите своите отзиви , впечатления или просто да ми кажете "здравей" тук в коментарите или във фейсбук и инстаграм.

Ако пък искате да пробвате късмета си за този чудесен детски кулинарен комплект, не пропускайте да се включите в игата тук!

До сладки срещи, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!