Домашен ликьор от мента / DIY Creme de Menthe Recipe

Върнах се от гостуването си в прекрасния и любим за мен Пловдив и вече втори ден не мога да се наканя да захвана работа като хората. Това да си направиш два дни почивка насред лятото си е половин дявол. Все едно да вкусиш свободата и пак да се затвориш в "килията" на ежедневието и "агонията" по очакването на морето.

 Хич и не искам да звуча песимистично, особено след това незабравимо преживяване в претоплия Пловдив, но както съм ви споменавала не веднъж, аз всяко лято съм прекарвала там като малка ( на гости на леля ми), затова и ми е като втори дом - свикнала съм и с жегата, и с комарите и с думи като "тилифон". 

Използвам възможността да благодаря на всички читатели-последователи, които дойдоха да ме гледат, да се запознаем, да се снимаме и ако искате да видите няколко снимки от събитието, в което взех устие може да направите ЦЪК тук и да разгледате галерията в страничката ми във фейсбук. 

Сега обаче, трябва да си продължа с обещаните рецепти, а те не са една и две и макар лятото да е сезон за диети, аз не отговарям за тях, а за доброто настроение и хубавата храна. Днес ще наблегна по-скоро на първото, защото няма как да не ви удари по-хубаво настроение, пък било то и по време на работната седмица, ако си спретнете един страхотен, разхлаждащ домашен ментов ликьор. 

За никого не е тайна, че обичам вкуса на ментата, помните моя безумно вкусен ментов сладолед "Страчатела" от тук, а скоро ще ви предложа и друг десерт, който да ви завърти главата на същата тема. 

От село винаги се връщам с една торба мента, която консумирам по всякакви начини. Единственото по-хубаво нещо от студен ментов чай, с лимон и джинджифил в хладилника, след като се прибереш от работа е само една добре изстудена бутилка от днешния ликьор. Затова  и няма да ви убеждавам много, наливам по чаша и ви споделям рецептата, която адаптирах от тук. Ето я и нея:

Необходими продукти:

2 ч.ч. вода

2 ч.ч. захар

1/2 ч.ч. ракия/ водка

няколко стръкчета свежа  мента

зелена боя ( по желание) 

Опция: Още 1/2 ч.ч. вода за разреждане на сладостта 

Рецептата е толкова лесна, че няма нужда от стъпка по стъпка. Просто сварете захарен сироп от посеченото количество вода и захар. След като захарта се разтвори напълно, дръпнете от огъня, оставете леко да се охлади  и прибавете алкохола и ментата. Разбъркайте няколко пъти и оставате така да преседи няколко минути, докато ментата овкуси сиропа добре. След това прецедете сместа и може да разредите с още вода по желание, така че да получите ликьор с необходимото количество сладост. Аз добавих още, тъй като ми беше твърде сладък, а също така и зелена ядлива боя, за да има характерния за ликьора цвят. 

Пресипете в подходящи шишенца и съхранявайте на хладно място или в хладилник за най-добър вкус! 

Имам шишенце мента и от миналата година, която все още си е така вкусна и нищо й няма, така че мога да кажа, че този вид "сокче" е много трайно! :) 

Опитайте го и вие и не забравяйте да ми пишете с вашите впечатления от рецептата. 

п.п. В инстаграм вече съм ви показала следващата рецепта, която също ще ви разхлади!

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Торта йогурт "Диня" / Light yogurt cake "Watermelon

Петък, сладък петък! 

Да се върна към традицията да ви го подслаждам абсолютно преднамерено, точно преди почивните дни, за да не можа да мислите за нищо друго, докато не си спретнете този десерт. Не бойте се - този не е нито сложен, нито пък кой знае колко калоричен, а за сметка на това носи уханието и вкусът на лято. 

Отдавна ми се въртеше в главата тортичка, която да прилича на диня, може би защото едва ли има по-летен плод за мен от нея. Толкова е пъстра, свежа и само човек, който не е сядал да яде диня не знае какво означава "да се напраскаш с плод". Има някаква космическа връзка между този плод и неконтролируемото поднасяне на вилица към устатата докато не усетиш, че кръглата й форма не се пренася в коремчето ти. 

Обикновено хората се делят на такива, които обичат повече пъпеш или повече диня, а аз спадам към категорията на тези, които ядат торта и с двете. Е, днес на прицел ще е червения плод, като както той, така и този десерт е най-вкусен да се консумира изстуден. Разбира се не съм първата,  която осъществява тази визия, но определено мога да кажа, че рецептата си измислих в движение и реших да заложа на всичко, което счетох, че ще си подхожда, ще бъде леко и свежо и няма да ви се налага да се охарчвате прекалено.

Не бях правила торта с кисело мляко от тази торта тук, затова беше време за нова такава. Надявам се идеята да ви допадне и да й се насладите, както всички ние у дома. Ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

За блата:

1 1/4 ч.ч. брашно София мел Бяло

3/4 ч.ч. пюре спанак

1/2 ч.ч. олио

1/4 ч.ч. кисело мляко

1 ч.ч. захар

2 бр. яйца

1 ч.л. ванилия

1 ч.л. бакпулвер

1/2 ч.л. сода

щипка сол

За крема:

400 г кисело мляко

400 г заквасена сметана

1/2 ч.ч. пудра захар

100 мл светъл компот 

1 пак. желатин

За глазурата:

240 г пюре диня

200 г пюре ягоди

1/2 пак. желатин

шепа боровинки

Започваме с блата. За целта в купа смесваме всички сухи съставки, без захарта и содата. 

Содата прибавяме към киселото мляко в чашата и оставяме да шупне, а захарта разбиваме с яйцата на крем.

                       

Към яйчената смес, започваме да прибавяме от мокрите съставки, като аз ползвах пюре от замразен спанак, за да получа този хубав зелен цвят. Постепенно прибавяме и сухите съставки към сместа.

Изсипваме я в предварително намазана с олио и застлана с хартия за печене на дъното тавичка с размери 24 см и я пъхаме да се пече на 170 градуса за около половин час. 

Проверете блата с тест за "суха клечка" и щом се е изпекъл оставете да се охлади постепенно, а едва след това извадете от формата.

След като блатът е изстинал, го поставяме във форма за торта с махащи се стени и напояваме с компот ( по желание). Аз използвам някой с не толкова доминираш цвят и вкус - като светъл компот от дюли, праскови, кайсии, а може и обикновен захарен сироп.

Захващаме се с крема, като оставяме желатина да се накисне с малко студена вода, както е описано на опаковката. През това време с миксера или на ръка разбиваме киселото мляко, заквасената сметана и пудрата захар. Захарта може да е на вкус и ако искате да е по-диетична и лека тортата, може да овкусите сместа със стевия, мед или друго по желание. Може да я опитвате и да прецените, като аз лично не я правя много сладка, за да контрастира с блата и глазурата от плодове.

Към набъбналия желатин прибавяме затопления до горещо компот и разбъркваме докато се разтвори напълно. След това, разбивайки крема, на бавна струйка прибавяме желатиновия сироп, така че да се интегрира добре в сместа. Постарайте се продуктите за крема да са по-скоро на стайна температура, а не от хладилника, за да не стегнат веднага желатина и да ви стане на конци.

Изсипете крема върху зеления блат и приберете в хладилника за около час, за да стегне.

                          

След като този пласт се желира , се захващаме с глазурата. По същия начин накисваме във вода този път половин пакетче желатин ( може да ползвате и цяло, но а исках да е по-мека глазурата, а не толкова като желе).

 Пюрираме с пасатор динята, като аз обичам по-свежата част от динята, тази към кората. Тя е по-светла като цвят затова прибавих и малко пюре от тъмните ягоди на баба, за да постигна този хубав черен цвят. Загрях леко пюрето от ягоди на микровълновата, колкото да мога да разтворя желатина в него и прибавих и пюрето от динята. Изсипах цялата смес върху белия крем, като има един трик, който е добре да знаете, когато наслагвате пластове с желатин.  

                             

Тъй като втория пласт обикновено е по-топъл ( заради току-що разтворения желатин), ако го изсипете веднага върху крема може да образува вдлъбнатина. Затова е добре да го изсипвате първо върху обърната лъжичка, така че глазурата да не пада директно върху крема и да образува дупка. Гледайте да го правите възможно най-близко до крема.

След като сложите глазурата, разпоредете отгоре няколко боровинки, който ще играят ролята на "семките на динята".

Върнете тортата в хладилника за още няколко часа,  докато и горния пласт стегне. Ако искате да стане по-бързо използвайте цялото пакетче желатин и за глазурата.

Тортичката е изключително лека, сочна, свежа и определено нещо, което се отличава от всичко, което сте опитвали досега. Лято в чинийка!

Опитайте и вие! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Солена торта с макарони / Italian pasta pie recipe

Не е Никулден, но смятам да избия рибата с днешната рецепта. Отдавна й се канех, но така и не намирах подходяща паста за целта. Да, знам, че най-често тази солена торта може да я видите приготвена с паста ригатони, но според мен е, защото по-лесно се намира в магазините, но мъката да набуташ сос в нея е направо нечовешка, колкото и лесно да се опитат да ви убедят, че е.
Аз съм практичен човек и знам, че не всяко ефектно ястие трябва да ни коства побеляване на косите, а по-скоро трябва да си набавим правилния продукт.

 Ето защо си взех тази по-едра паста - пакери, от любимото си магазинче за истински италиански продукти Вера Италия. Там ме чакат като топъл хляб веднъж на два-три месеца, от където си набавям продуктите за следващите.

Този път освен пастата, се заредих с любимия си зехтин - какво е хубаво италианско ястие без зехтин?! Пак си набавих брашна и един нов шоколадов крем, който нямам търпение да опитам, но стига съм дрънкала не по същество, а да говорим за тази наслада за окото, която седи пред вас.

Едва ли има човек, който има добър вкус за храна и да не се задави лекинко при тази гледка.
Пакерито е идеална форма за този вид солена торта, като прави пълненето с ароматния сос направо детска игра. Всеки може да ти направи спагети -  бъди кулинар и направи торта от паста!
Всичко ще ви кажа, нищо за себе си няма да оставя, а даже ще дам жокер и за още един-два продукта, с които може да съкратите готвенето. 

Аз предлагам да преминем направо към рецептата, че само като гледам снимките и си давам сметка, че е останало само едно парче от тази вкусотия и да си я хапна за обяд, преди някой да ме изпревари. Ето и какво ви трябва:

Необходими продукти:

1 пак. ( 500 г) паста пакери ( виж тук)

800 мл доматен сос/ пюре

500 г кайма

2-3 скилидки чесън

2 с.л. брашно 

1 с.л. масло

500 мл прясно мляко

300 г кашкавал 

зехтин BioLevante ( виж тук) 

подправки:  босилек, риган, черен пипер, сол, чеснов пипер или готов италиански микс от тук 

Започваме като подготвяме пастата. По принцип в рецептата ригатоните се сваряват предварително, което ги прави още по-трудни и за пълнене и редене, но както е казано "Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл", аз ще и покажа още по-бърз и лесен начин. Първо си нареждаме пастата в подходящ съд - за мен това беше формичка за торта с диаметър около 20 см.

След това поставяме така наредената паста, заедно със съда в по-дълбоко тенджера и запълваме с вряла вода. Захлупваме капака и оставяме така да "се свари" пастата - таман наредени и готова за пълнене. 

През това време в подходящ тиган загряваме малко от зехтина

                             

и запържваме каймата, като се стремим да я раздробим добре. 

Аз винаги готвя като съм загряла максимално тигана, а веднага след като сложа храната намалявам на половина силата на котлона, за да се готви бавничко. След като водата от каймата се изпари, прибавяме накълцания на ситно чесън 

                             

и подправките.  Тях слагам на око, като не мога да отрека, че съм голям любител на подправките и обичам всяко ястие от конкретната кухня да си има специфичното ухание. 

Накрая прибавяме и доматите, като аз сложих консерва млени домати и още около 500 - 600 мл домашен доматен сос, така че се получи средно гъст сос. Разбира се, трябва да го оставим да поври известно време, така че водата от доматите да изври, сосът да се сгъсти и да потъмнее. Подправете със сол! 

( За забързаните домакини има и готов сос с месо, който може да ползвате като този тук) 

След като сосът е готов, отцеждаме водата от пастата и я запълваме с него. Добавяме съвсем малко водичка, около 1/3 ч..ч чаша и то само ако сосът ни е достатъчно гъст. Следва да напарим втория сос за заливката - бешамела.

( Бележка: Ако формата ви е с махащи стени, хубаво е да я уплътнете с фолио и тиксо, както направих аз, за да няма изтичане на сосовете през нея и да стане мазало във фурната)

Бешамела приготвяме след това, защото мързеливецът отсреща ви ползваше един и същ тиган, за да не мие много :) Вие може да си направите сосовете успоредно. Аз забърсах с кухненска хартия още топлия тиган и сложих в него да загрее маслото и една-две супени лъжички от зехтина. 

Когато тръгне да се сгорещява мазнината, прибавяме брашното и запържваме, докато получим ароматна каша. Изсипваме след това прясното мляко и бъркаме докато поличим хубав бял сос. Може да го подправите с типичните за бешамела подправки като горчица и индийско орехче, но тъй като в рецептата вече имаме италиански подправки пропуснах и го обогатих само със 150 г от рендосания на ситно кашкавал.

Разбъркваме го добре в топлия сос, а той се разтваря в него и става гъст и плътен.

Разпределяме върху макароните отново и пъхаме ястието да се пече на 180 градуса ( с обдухване)  във фурната за около 30-40 минути.

                             

След като бешамелът тръгне да се запича по повърхността и да образува ароматна, златна коричка, изваждаме тортата и рендосваме останалата част от кашкавала.

Връщаме във фурната да се дозапече за още 5-10 минути.

Колкото и да ви изкушава ароматът ( напълно ви разбирам), опитайте се да изчакате ястието да поизстине, преди да махнете от съда. Така ще запази формата си след като махнете стените.  Ястието изстива бавно в средата, макар по стените си вече да се охладило, което ни гарантира чудесни парченца и изкусително сочна сърцевина.

Ако тази торта ви е впечатлила, както направи с всички, които я опитаха, погледнете актуалните предложения във Вера Италия тук, където получавате подарък с всяка поръчка. Аз ви оставям с пожелание за прекрасен ден и ви казвам : Pasta la vista, baby! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!