Солен тарт с чери домати и сирене / Cheese and cherry tomatoo tart

Хубав празник е днес - 24 май и тъй като започнахме седмицата с торта, смятам да я завършим с тарта. Нещо соленко, вкусно, бързичко, така че да ви даде идейка за хапване през почините дни, и то такава, в която може да се развихрите и да изразходвате някои от поостаналите продукти в хладилника. Обожавам такива рецепти, защото когато пазарувам съм като навиждала и взимам от всичко по малко, да има, и после се чудя как да се изконсумира, защото ако у дома не се сложи на масата ( от мен), никой няма да се амбицира да иде да рови в хладилника. Затова пък сами не занаят колко често са яли неща, които уж не ядат, но още са живи и здрави, все не мога да ги уморя :) 

Когато жената е македонка, зодията е без значение.

Този вид мислене е характерен за доста македонки, а пък 24-ти май е празникът и на моя град Благоевград, затова реших да си покажем малко характера с днешното ястие. Умно, вкусно и красиво и то като нас ( и скромно, и скромно), малко джаста-праста, но винаги на ниво, а ако искате да е съвсем автентично, сложете и щипка пикантност, че за къде без нея, ако говорим за македонските жени. 

Сигурно ще попитате какво му е различното на този тарт от една готова пица и освен, че ще си хвърлите парите за същото, ама че двойно като цена, тук ще може да се насладите на по-скоро нещо като пай, с вкусна, лека плънка от сиренеце, яйчице, сметана, ароматни подправки и сочни чери доматки. Може да нахвърляте и всякакви останали ви зеленчуци, както и парченца шунка, но лично аз понякога имам нужда от нещо без месо, да ми ухае на пролет и лято. Няма как да не стане, ако гарнирате тарта с малко провансалски подправки, а комбинирането му с чашка винце си е направо задължителна. 

Днес, в моя град ще се празнува по няколко направления, така че добре, че си го спретнах вчера. Грабвам няколко парчета, бутилката ухайна напитка и хайде с приятелите на пикник. Ако и вас ви грабна тази романтична идилия и искате да я "вкусите" у дома, следвайте рецептата, а тя е много лесна:

Необходими продукти:

За тестото:
250 г брашно
125 г масло
8 с.л.  вода
1 ч.л. сол

За плънката:
150 мл готварска сметана
1 бр. яйце
1 ч.л. горчица
кашкавал и сирене на вкус ( ползвах краве и козе сирене)
подправки : сол, черен пипер и подправки микс от Прованс
11-12 бр чери домати

Започваме като си правим тестото. То е вид маслено тесто и няма нужда от втасване. Може да го замесите с разтопено масло и да го изчакате да стегне или като мен да рендосате още твърдото масло, така че да е по-лесно да се замеси. Слагаме сол на вкус и малко водичка, за да може да получим хубаво еластично тесто. Няма да е много меко, но затова пък може да го оставите за малко да почине, да се отпусне.

                             

За още по-мързелив вариант може да ползвате и бутер тесто, но лично аз харесвам този вид "бутер-тесто". Пак си ухае на масълце, а  става бързо.

Разточваме тестото с точилката на лист, така че да пасне на формата в която ще печем. Моята форма за тарата е правоъгълна с размери 35 х 12 см, но вие може да я направите кръгла или в тавичка, няма проблем.

                             

Притискаме тестото по формичкат аи изрязваме излишната част. От останалото тесто може да оформите някаква украса по формата, но аз не се занимавах :)

                             

В купа разбиваме яйцето със сметаната и добавяме начупените сирена, кашкавали или каквото там сме решили да употребим. Лично на мен ми допада най-вече с комбинацията на млечни продукти и домати, но ще ви оставя сами да направите плънката.

                            

Слагаме и от целите доматки по трасето, подправяме с ароматни подправки и хайде в предварително затоплената фурна да се запече на 180 градуса за около половин час.

Обожавам уханието на разтопени сирена, а доматките остават сочни и след изпичането. Тестото е соленко, а креместата плънка ще ви накара да искате още и още. Ако искате да видите с каква торта ще ви изкуша в понеделник, не забравяйте да следите моя инстаграм акаунт - https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където ви показвам предстоящи рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра.

А, ако сте още любопитни, може да прочетете и последното ми по-различно интервю тук !

Честит празник, благоевградчани! 

Честит празник, на хората които пишат правилно!!!
4estit praznik i na ostanalite!!!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Бисквитената торта с ябълки на Тереза Маринова / Apples and chocolate icebox cake

С Драго (мир Иванов)  :)

снимка: Блоговодител 

Едва ли си мислите, че са ми останали думи и емоции след тазгодишните награди, след като вече трети ден се опитвам да се отблагодаря на всеки, който е гласувал или ми пише поздравления и пожелания, но ще се опитам да намеря още, защото няма да се уморя да го повтарям - вие сте чудесни!

С Йоли

снимка :Блоговодител

 Както вече знаете Годишните награди на Блоговодител отличават най-добрите кулинарни блогъри на България в десет категории и благодарение на вас успях да грабна пет от тях.
Всяка категории има по две награди - такава на журито и на публиката. Журито обикновено се състои от регистрираните блогъри в сайта на Блоговодител, но тази година около 27 от тях упражниха правото си на вот ( леле, тези Евроизбори взеха да ми се бъркат в речника сериозно), но пък наградата на публиката е - гласовете на цяла България.
Има ли смисъл да подчертавам коя е по-важна за мен и коя по-трудна за спечелване?! Гласовете на блогърите малко или много, винаги ще се крепят на базата на приятелство или  дългогодишно познанство, пък и конкуренцията си казва своето, затова и откакто промениха регламента дори не се надявам че скоро ще държа статуетка в ръцете си. Но нищо! Казвам го съвсем сериозно!

 Докато имам вашата любов и подкрепа, за мен няма по-голяма награда и признание. Още една промяна имаше тази година и това бе, че нямах право да бъда номнинирана в сладкарските категории, щом съм взимала награди от тях три поредни години.

 Амбициозното аз няма да се спре докато не постави рекорд някой ден, но за сега и пет награди стигат. Пет чудесни награди, които ми показват, че този блог се чете! Този блог и аз в това число сме обичани, подкрепяни и сме успели да създадем не само читателска аудитория, но и приятели, които искат това местенце да продължи да съществува.

Да продължи да разказва виртуални историйки за гозбите на баба, за пътешествията по света от вкъщи, за седмичните неволи, за глада по сладкото, соленото, месцето, за успешните опити и за неуспешните, превърнати в нещо друго.
За това, което ни се върти в главата почти на всеки от нас, когато е щастлив, нещастен, уморен, когато чака морето и се готви за зимата, когато искаме да се разсеем от всички мисли, а нямаме много време освен да се приберем и да спретнем нещо за вечеря.
Храната не е всичко на този свят, но определено, ако се научим да я виждаме като нещо, което ни радва, зарежда и храни и душевно, тя ще бъде достатъчна да се превърне в нужната искрица творчество, от която има нужда всеки човек! :) Това и винаги е била целта на този блог. Къде с думи, къде с кадри, да ви накара да се размечтаете за ново преживяване, което може да си напарвате сами. Благодаря ви, че се включихте в моето приключение и го направихте ваше! 

Като водеща на ученически рецитал :) 

Че не спряхте да ми изпращате снимки на вашите творения по мои рецепти, да коментирате, да ми пишете и да давате идеи за рецепти, които искате да видите! Надявам се с вашата подкрепа да може някой ден да видя публикувана и моя кулинарна книга, както и да имам повече възможности да се срещана лично с вас.

Както вече казах, подготвям участието си в един кулинарен фестивал в Пловдив и се надявам да мога да се запозная като за начало с тези от вас, които са от там. Но стига съм ви занимавала с награди и фестивали, време е за черпавка. Аз, за разлика от депутатите си изпълнявам обещанието и няма как да минем без торта. Вие обаче сте се разпръснали не само из цяла България, но и отвъд, затова се наложи да помисля коя рецепта е толкова лесна и вкусна, че толкоз бързо да спретнете,  все едно аз съм ви направила. 

Реших, че е време да опитам и аз прословутата торта на Тереза Маринова, която е представяла в "Черешката на тортата". Аз телевизия не гледам както знаете, но затова пък не беше трудно да издиря епизода в интерент. Направи ми впечатление, че макар и обичана от всеки, който я опитвал, тази торта няма много вид. Не можех да оставя така нещата! Трябваше да грабна тази хубава рецепта и да й дам нов облик, така че да може да спира дъха, както прави вкуса й. Пък и частно казано, няма да спра да търся перфектната торта с ябълки. Винаги се въргаля някоя и друга ябълка у дома и ги държа в панера, докато започват да се спаружват като мушмули.

 Хубавото на тази рецепта е, че може да употребите всички видове ябълки, дори и тези дето вече са тръгнали да предават Богу дух. Убедена съм, че рецептата ще е хубава и с други плодове и ще ви го докажа съвсем скоро, но сега да ви демонстрирам как се прави прословутата торта: 

Необходими продукти (  φ = 24 см):

2 пак. шоколадови бисквити Закуска 

800 г заквасена сметана

100 г орехи ( може и бадеми, лешници)

3 с.л кафява захар

4 бр. ябълки

канела на вкус

шоколадов ганаш за украса

Започваме като начукваме ядки, по на едро е моят съвет. Хубаво е да се усещат.

Измиваме, обелваме, почистваме от семките и рендосваме ябълките, добре е на по-едро ренде, но гледайте да са на късата част на ябълката, за да не ви се получат някакви дълги люспи.

(Не обичам дълги шлюпки, както като правят таратора някъде)
 Смесваме ги заедно канелата ( аз слагам малко, защото баба хич не я обича), кафявата захар и прибавяме орехите. Някои хора слагат ванилия и други наркотици :) , но според мен бисквитите си имат всичко друго, включително и сладост, затова и захарта е толкова малко. 

                            

Разбъркваме сместа и я оставяме да си пусне сока, а ние се залавяме със сглобяването на тортата. 

На дъното на форма за торта редим ред бисквити, а отгоре разпределяме част от ябълките. Притискаме и изравняваме добре, за да напоят добре бисквитите.

                             

Отгоре разпределяме с част от крема ( той е само разбърканата с лъжица един-два пъти сметана) , който при желание може да смесите с 2-3 с.л. пудра захар, но както казах, според мен тортата си има сладост достатъчно.

                             

Процедираме така докрай като завършваме с белия крем отгоре. 

Аз успях да направя четири бисквитени реда общо.

Прибираме в хладилника да стегне за една вечер, а на следващия ден украсяваме по желание. Моето желание пак е шоколадово, да не повярваш. Направих си ганаш с около 250 мл сметана и два тъмни шоколада. Първо залях тортата с него, докато беше течен, а после изчаках да стегне и украсих шприцовайки тези финтифлюшки. 

По средата на произведението ще забележите, че има цвъцка, която е топната в гореспоменатия ганаш мини целувка, която се въргаляше у дома като бодил в уестърн филм.

Тортата е изключително мека и крехка, та може да се загребва с пръсче, но това не пречи да имате чудесни парченца.
Ако и вие като мен се съмнявате, че канела, ябълки и орехи няма да ви се върже много на лятното време, то и вие като мен си я напарете и си избийте тези демони от главата!

Това е безумно вкусно целогодишно!!!!

Няма да си присвоявам рецептата на Тереза, но да знаете, че и Люси Евтимова има доста авторски торти и скоро ще завалят в блога като сахарски дъжд на току-що измита кола.

Аз се опитвам да ви шадя, защото иде лято, но тази година пак ще се състезавам в категория за торти и не мога да се отпускам :) 

Почерпете се за мое и ваше здраве, приятели и благодаря още веднъж, че сте част от живота ми и гласувахте! Обичам ви! 

П.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

 Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Нахутено мезе за бира / Spicy chickpeas snack

Алелуя!!Тези дни се очертава малка пауза от дъжда и ще се порадваме на няколко слънчеви часове, а най--хубавото е, че се пада уикенд! Няма такъв кеф! Вадете скарите, вадете бирите, вадете таблата, заровете и да го оползотворим. Ако пък ще останете в града, не пропускайте да си направите пейка парти или пък на някое одеалце в парка, където задължително трябва да вземете нещо дребно за похапване. Аз ви предлагам днешната рецепта, която е много лесна и идеална за целта. Сигурна съм, че много от вас ще посегнат първо към чипсове, снаксове и какво ли не друго, но моля, доверете ми се и опитайте този пикантен нахут.

Аз самата не бях фен на нахута доскоро, но след като се поинтересувах от полезните му качества реших, че е време да почна да го включвам в менюто си от време на време. Освен, че е чудесен източник на протеини сравними с месото, но без холестерола, е и на въглехидрати, така че ако спортувате или искате да имате хубави мускули е време да замените ориза с нахут. Богат е и на витамин B6, което помага на хората, страдащи от безсъние като мен. ( То тия рецепти не могат всичките да се сготвят през деня :) )

 Фибри, магнезии и фолиева киселина са също сред предимствата му, затова ако ще пийвате биричка, нека мезето да е леко. Обещавам ви, че ще е толкова вкусно, че ще сте ми благодарни затова, че съм ви дръпнала чипса от ръцете и съм ви спестила пари :) 

Според мен един от най-важните елементи на което и да е било ястие е подправянето и тук на помощ ми се притече соевият сос Кикоман. Той маринова добре нахута и му придава нужната соленост, която търсим за такова мезе. Допълних с малко от подправките, които обичам и се получи тази купичка злато. Но как точно го направих, вижте рецептата: 

Необходими продукти:

1 консерва нахут

2-3 с.л. соев сос Кикоман

2 с.л. олио

пиканта подправка, чесън на прах, чубрица, червен и черен пипер и *сол на вкус

*може да пропуснете, тъй като соевия сос върши същата работа

Отцеждаме нахута от водата ( може да я запазите за веган целувки) и подсушаваме върху кухненска хартия.

След това слагаме в купа и нахута, соевия сос, олиото и подправките на вкус и разбъркваме.

Прехвърляме в тава с хартия за печене на дъното и пъхаме във фурната да се печен на 200 градуса за около 15 минути. ( Имайте предвид, че нахута ще почне да пука по някое време, но вие решавате колко запечен искате да бъде ;) ) 

Още една хубава част на това мезе е, че не става твърдо и може да се консумира без да се притеснявате, че ще ви счупи някой зъб. Може да го добавяте в супа като крутони, в салати и въобще си отворих една беля с тази рецепта, защото сега правя по двойна доза пак и не достига.

Опитайте и вие! 

 П.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

 Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!