Ризото "Четири сирена" с просеко и гъби / Italian Four Cheese Risotto with Mushrooms and Prosecco

Събота обикновено е ден за срещи, кино, разходки, а  защо не и някоя вкусна по-изискана вечеря. Настроението ме застигна и мен, дали заради по-слънчевото време или просто се радвам, че вече е март месец и Денят на жената наближава. 

Обичам да гледам усмихнати дами, носещи цветя - къде от съпруг, любим, любовник дете или колеги. Хубаво е да ги виждам събрали се на маса с приятели в някое заведение и се наслаждават на един ден в, който няма да ядат пиле с картофи, а ще се позволят нещо по-засукано :)                          Аз самата също ще се възползвам от случая да поканя няколко приятелки у дома, като реших, че ще се поглезим с ризото - ястие на което никой не може да откаже (( ако разбира се е ризото, както трябва, а не някакъв ориз със замразени зеленчуци) 

Хубавото ризото трябва да е креместо и пухкаво, а  от него да ухае на такъв бульон, че да те пренесе в слънчева Италия от първата хапка.

 За тази цел е добре да го гарнирате с подходящо вино, като аз разбира се съм решила да направя точно това. Планирайки празничната вечеря за мен и моите приятелки, направих една пробна рецепта, която ми хрумна докато пазарувах от моето любимо магазинче с истински италиански продукти - Вера Италия.

За истинско ризото ми трябваше подходящ ориз и едва ли трябва да споменавам, че в кварталния ни магазин няма такъв. Намира се Арборио тук-таме, но той си върви с някакво овкусяване, което аз не исках и си рекох "Направо ще си поръчам един ориз от моя магазин, за да си имам и за напред". Така и така ще правя поръчка, разгледах и останалите предложения и си харесах още две неща, които да вмъкна в рецептата - скромна съм този път както виждате :) 

Много обичам паста и пица и всичко на тема "сирена", но ми свалят ризата от гърба в магазина с тези цени на вносните сирена. Видях обаче, че се продава бурканче крем от италиански сирена, което е идеално за моята рецепта и ми излезе в пъти по-евтино. Ароматът и вкусът му е невероятен и само факта, че ми трябваше за рецептата го спаси да не го омета като буркан Нутела. 

За ризотото ми трябваше и хубаво бяло вино и вие знаете, че аз вино жуля като все едно го взимам за лечение ( не, че не е е един вид така де). Разгледах вината в магазина и се спрях на това просеко, не само защото бе на промоция, но и отдавна не бях давала шанс на просекото, след като преди време едно хич не ми хареса, а се бях изръсила за него.
Обаче това, ООООО, това е толкова хубаво, че не знам дали ще остане за осми. Толкова е леко и плодово, че макар да пише, че е доста сухо, има сладост, която ти напомня на сайдер. Наистина много ми хареса и затова реших да си овкуся и ризотото и гъбите с него, че и си джоках докато готвих и бях много щастлива личност към края ;)  

                  

Ех, затопли се малко и ми дойде музата - все едно съм на слънчеви батерии, значи, но пък много вкусно стана!
В моя град няма много опции където да хапнеш хубаво ризото, без да има детски рожден ден наблизо и висяща плазма с футболен мач, затова и решението ми да си похапваме вкусно-вкусно у дома е не само по-добро, но и по-изгодно.
Като цяло рецептата става сравнително бързо, затова няма да ви бавя с повече обяснения :) Ето и нея: 

 Необходими продукти:

1 ч.ч. ориз Карнароли ( от 200 мл)(виж тук) 

1/ 2 бурканче крем сос от италиански сирена ( виж тук)

500 мл пилешки бульон

6 бр. гъби 

3-4 стръка броколи

1 малка глава лук

1/2 ч.ч. Просеко Extra dry San Giuseppe (виж тук) 
пармезан ( по желание) ( виж тук) 

 олио/ зехтин

сол

Започваме като нарязваме лука на средно малки кубчета, а в тиган загряваме олио - около 1/4 ч.ч. Отделяме една чаена чаша ориз, като аз реших вместо традиционния арборио, да опитам още по-добрата версия - ориз карнароли или така нареченият "Крал на ориза". За разлика от арбориото, този сорт е още по-богат на нишесте, по-твърд и с издължено зърно, като ви гарантира супер креместо ризото. Никога не мийте ориза за ризото!

                             

Слагаме кромида да се запържи, докато стане прозрачен.

През това време загряваме мазнина и в друг тиган, където слагаме да се запържат нарязаните на по-едро гъби.

Запържваме ги, докато придобият тъмен, карамелен цвят, а след това сипваме около 2-3 с.л. от просекото, което ще разнесе във въздуха супер апетитна пара и ще искате да си направите запарка в нея.  Вместо това - пийнете си малко винцок :) 

Оставате гъбите за още една  минута на колона, за да се изри алкохола и подправете със сол. Готови са ;) 

                             

Сипете ориза при лука и запържете, докато и той започне да изсветлява, а след това прибавете около 1/3 ч..ч  просеко. Процедурата с парата и пиенето от чашата е същата :) 

Оставете течността да изври.

След това прибавете един черпак от пилешкия бульон и намалете котлона на половина. Оставате ризотото да къкри, докато поеме цялата течност и започва да набъбва постепенно.

След като попие черпака бульон напълно, сложете още един и повторете процедурата.

Реших, че искам да имам някакъв свеж елемент в ризотото, а обичам броколи и сирена, затова кипнах малко вода и бланширах за около три минути няколко стръкчета броколи. 

След като поврат три минути, отцедете от горещата вода и сложете в купа със студена вода - така ще запазят ярък, зелен цвят.

Когато оризът ни е поел бульона, е вече омекнал напълно и готов да бъде подправен с крема от сирена.  Не може да си представите за каква вкусотия става въпрос.

                              

Прибавете половината гъби към ризотото и разбъркайте, а другата половина разпределете отгоре при поднасяне. Гарнираме с няколко малки клонки броколи и още съвсем малко прясно рендосан пармезан ( не е необходимо, но аз си имах в хладилника едно парче от Балканската война ) 

Изборът на напитка към ястието бе идеален и не заех кое ми пълни повече душата - ухайната  чиния и ли закачливите балончета в елегантното пенливо вино.

Ако и вие искате да се насладите на тази фантазия, вече знаете как да го направите :) 

И защото Денят на жената наближава, искам да дам награда на един от вас, който през целия месец март направи поръчка от магазина на Вера Италия, като използва в думата "Люси" в полето за коментар към поръчката. Ще изтегля името му на случаен принцип и може да спечели този комплект за кафе от публикацията тук - https://lussisworldofartcraft.blogspot.com/2019/02/wine-tasting-and-antipasto-platter.html

Ще обява повече подробности за играта в понеделник и на моята страница, като ако искате да знаете какво още се готви у дома преди да публикувано на блога, 

последвайте моя моя инстаграм акаунт https://www.instagram.com/lussievtimova/ 

Слънчеви и усмихнати почивни дни, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Рецепти от филми : "Бохемска рапсодия" и тортата на кралицата / Movie recipes : Queen Cake - A Bohemian Rhapsody

Толкова много вдъхновение има в днешната ми публикация, че трудно намирам думи, с които да я започна. От деня, в който разбрах, че ще правят филм за Куийн, до първия трейлър, до почти божественото преживяване в киносалона, където никой нямаше време да яде пуканки, да си гледа телефона или да обсъжда скучни моменти от филма, защото такива просто няма.

Потъваш в едно безвремие на вечна класика, безсмъртни идеи, смели новатори, истински творци и магията на музиката в най-чистата й форма. "Бохемска рапсодия" е филмът, който ме накара да изпадна в мини транс и невъзможност да си вдигна дупенцето от седалката в киносалона, докато и последната буква от кредитите не беше изминала, а сърцето ми туптеше забързано от цялото  рок-опера изживяване, от което дори не знаех, че имам такава нужда. Събуди в мен толкова голям заряд за живот, който не мислех, че ще намеря в края на 2018-та година, която се оказа за мен безмилостна и изтощителна като песен на Фики.

 За пръв път от толкова време исках да си забърша прахта от барабаните, да се заровя в книгите, които лежат почти до всяко канапе у дома и да събирам всяка следа от красота и творчество около мен и да го вложа в следващата си публикация,  музикална или кино тема, защото за Бога - ако обичам нещо повече от готвенето и яденето, то това е музиката и киното. 

Обичам ги дотолкова, че като малка джобните ми за месеца отиваха за касетки  на рок, метъл групи или пък филмова музика  вместо в лавката за закуски, на което дължах стройната си фигура. 

Явно бая съм си погладувала тогава та сега нямам наяждане, но за мое щастие вече мога да ги съчетая в едно. Пригответе вилиците и започваме :) 

"We will, we will eat you!

С музиката на Куийн се сблъсках за първи път, когато още бях съвсем малка и увещавах дядо ми да не ме води на детска, а да обикаляме града и да пием кафе с неговите приятели в пенсионерския клуб, докато аз подчертавам всякак буква "г" във вестник Дума. Дааа, виждате накъде бият нещата във времеви план. Тогава имаше едно предаване - "Телевизионен справочник" и чат-пат пускаха някоя и друга западна песен, като изборът не беше много голям.

 Спомням си моментът, когато пуснаха отказ от концерта Live aid и погледът ми се прикова като в намаление на щанда за захар и брашно. Още тогава знаех, че моята малка, черна, бъдеща рок душица ще живее за моментите, които да съпреживявам музиката от големи стадиони до малки зали, но все така близо до първоизточника. 

И до днес днешен разорения ми гъз живее сред плочи, дискове, касетки и мърч от почти всеки концерт, на който кракът ми е стъпвал, но снимки почти нямам. Когато съм там - забравям за всичко. Ако отдавна не сте изпитвали това чувство, предлагам ви да си пуснете "Бохемска рапсодия" и да си го припомните.

 Един от финалните кадри, на стадиона Уембли и спускането на камерата над многобройната публика кара сърцето да ти се преобръща все едно се качваш на гондола. Филмът е изпълнен с такава енергия, че почти не можеш да седиш на седалката без да си тактуваш с крак и заслужено получи номинации за Оскар в множество категории, като спечели не малко от тях. 

За тези, които казват, че филмът не е кой знае какво и сексуалната ориентация на Фреди Меркюри все още им влияе за формирането на обективно мнение така все едно лично са я поели отзад, мога да кажа - kill yorself. 

Хубавите филми не винаги трябва да бъдат over the top complicetd и edgy като някой черно-бял Incredibly Strange Film Festival филм за живота на коминочистачите от Гватемала. 

Няма лошо един филм да ти носи радост, цвят, живот и настроение, което да гърмиш в колата до дупка на път за работа. 

Реми Малек взе Oскара за въплъщението си във Фреди съвсем заслужено и макар да ми стана мъчно за Виго, който направи също чудесна роля и го заслужаваше, щом Лео успя да устиска, вярвам,  че и великия Арагорн ще излезе мъж на място.

Едва ли има кой да отрече, че Реми Малек успя да съживи Фреди Меркюри така, както само китайската индустрия ще направи сега с парцали на тема Queen това лято. Само стойте и гледайте! 

"

"..and another one bites the cake

Влюбена съм в този филм, в тази музика, в тези актьори, в тези музиканти, в цялата работа по създаването на това наследство, което може да бъде пускано на мисловно-непропускливите в час по музика, пък белким се ориентират малко в някой по-стойностен жанр - така поне им е поднесено сдъвкано :) 

Мога да говоря с години за музиката на Куийн и за филма, но ще пристъпя към рецептата, защото тя не е случайна. 

Реших да приготвя тортата на кралица Елизабет, за която се знае, че е единствената торта, която кралицата приготвя сама. Първоначално не ми се видя кой знае колко привлекателна  като вкус, но в името на самата идея на поста реших да се спра на нея. След като прочух, че това е любимата торта на много хора, си казах, че може би наистина крие някакъв таен вкус, който не виждам ясно в съставките.

Още повече, че съдържа фурми, които не мога да кажа, че обичам. И все пак, правих Лепкав тофи пудинг, който е близо като вкус и ми хареса затова и сметнах, че ще ми допадне все пак. 

Модерирах крема на тортата, който в оригинал се запича отгоре, само като кокос, масло и мляко, но аз го upgrade-нах така, че се получи нещо като гигантска меденка от тези пълнените, който обожавам!!! Явно и вие, защото това е и топ рецептата в блога. Ами мога да ви кажа, че все едно ядеш торта със същия вкус, без цялата там игра по овалване, печене, дълбане и какво ли не.

И макар да бях under pressure какво ще се получи от цялата какофония в главата ми, се заех с работа :

Необходими продукти:

1 ч.ч. фурми

250 мл вода

1/2 ч.л. сода

375 г брашно ( около 1 1/2 ч.ч.) 

1 ч.л. бакпулвер

125 г масло

125 г кафява захар

1 ванилия 

1 яйца

1 ч.ч. орехи 

За крема:

100 г шоколад

100 мл течна сметана

200 мл прясно мляко

кокосови стърготини ( около чаша) 

млени какаови бисквити закуска ( около чаша) 

1/3 ч.ч. захар

100 г масло

ч.ч.= 250 мл

Започваме като нарязваме фурмите на средно малки парчета и ги слагаме в касерола. Добавяме водата и содата и оставяме да поврат около три минути. Оставяме да се охладят.

                             

През това време разбиваме маслото и захарта за блата на крем, а след това прибавяме яйцето.

В купа смесваме брашното, ванилията и и бакпулвера и започваме да прибавяме към маслената смес. Прибавяме и меките и сочни форми, които сме отцедили леко от водата, но сме оставили малко течност, за да може да овлажни сместа. Накрая прибавяме орехите, като аз сложих смес от орехи, малко фъстъци и лешници за по-богат вкус :) 

Постарах се да не ги разбивам много на ситно, тъй като исках да се усещат добре в блата.

                             

Готовата смес наподобява мекото тесто за меденките и е доста по-гъсто от обикновеното кексово за блатове. Въпреки това работете с него така :)                                                       Във форма за торта, моята бе квадрат с 22 см на страна слагаме хартия за печене на дъното и намазняваме с олио. Разпределяме половината смес, като може да си помагате с намазнени ръце или опакото на лъжица, която също да потапяте в олио, тъй като смета ще лепне. Постарайте се да я разперелите равномерно.

Печем във фурната на 180 градуса за около 15 -20 минути до суха клечка.  

Обръщаме върху решетка и оставяме блата да се охлади напълно, а в същата тавичка изпичаме и втория блат :) 

Повтаряме процедурата!

Кремът е моя хрумка, но знаех какво ще подхожда и исках да го постигна, макар на пръв поглед да не звучи или пък изглежда много добре. Обещавам ви - този крем ще се появява и в други мои торти занапред, затова си го запишаАЙте от сега ;)

 В касерола слагаме млякото, сметаната и захарта да се загреят на котлона. Прибавяме млените бисквити и кокоса и след като набъбант, дърпаме от огъня и прибавяме маслото и начупения на ситно шоколад. Разбъркваме докато всичко се хомогенизира и стане хубава каша. 

Може да я опитате, но не ви предупреждавам - води към пристрастяване и ще си изядете крема. Оставете да се охлади някъде, за да стегне.

Украсих тортата без ясня идея как точно искам да се получи, което се вижда и няма какво да се оправдавам.


 За стените на торта се вдъхнових от този костюм на Фреди, като изрязах черни ромбове от фондан.






 Отгоре пък има неговия силует , отново от фондан, декорация от шоколадов ганаш и позлатени фурми, защото the show must go on.

Определено исках да я направя малко по-красива отколкото се получи накрая, но смятам, че усетиш ли колко сърце е вложено в нещо, мигновено става по-привлекателно в твоите очи.

Тези от вас, които сме следят в инстаграм, научиха за този торта по-раничко, тъй като ви обещах там да ви издавам някои тайни какво се готви у дома и ви благодаря, че още от вас се включиха и ме последваха. За тези от вас, които са пропуснали, ето моят акаунт отново тук -  https://www.instagram.com/lussievtimova/ 

Вече сме на финалната права на днешната публикация, с която започвам не само март месец, но и се надявам все по-често да успявам да ви представям такъв вид публикации, вдъхновени от музиката и киното. 

Смятам, че изкуството е това, което ни доближава до божественото и определено се стремя да подкрепям всеки един човек, 

който желае да създава нещо от нищото - дали ще е музика, текст или просто кулинарно  произведение, ние сме създадени с това уникално качество да представяме емоциите си по уникални начин, да пеем за страховете  си, да рисуваме за любовта си и да се борим с невежеството и неправдата посредством думи и дела

Моят петък ще продължи да върви по музиката на Куийн, готвенето на нови рецепти и вкусно похапване от тази невероятна торта, достойна за кралски особи. Сигурна съм, че няма да съжалявате ако направите едно или всичките тези три неща.

На  вас пожелавам един щастлив и усмихнат уикенд, а аз си пожелавам да не надебелея много от всичко, което ям :) 

   

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!